Свържи се с нас

Култура

Игнажден в ЕМО „Етър”

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

На Игнажден, 20 декември, започва народната Нова година. През вратите на домовете не се пуска да премине който и да е. Първият влязъл човек може да донесе късмет, но може и да обрече семейството на лишения и проблеми. Като място, свързано с традициите, Етнографски музей на открито „Етър” очаква своя „полазник”.

Обредна храна, която е приготвяна в българските семейства на Игнажден, ще бъде представена в музея на 20 декември. От 09:00 до 13:00 часа, на втория етаж в Самарджийската къща, Мила Кръстева ще сготви баница с праз лук. Демонстраторката е запомнила как се прави това постно ястие от жените в семейството си и е готова да го сподели с гостите на музея.

Продукти: праз лук – 1 връзка от 6 стръка, ориз – 0, 250 кг., захар – 0, 200 кг., листи за баница – 0, 500 /1 пакет/, олио – 0, 250 кг., счукани орехи – 0, 300 кг., глава целина.

Начин на приготвяне: В съд с мазнина леко се запържва праз лука и настърганата глава целина. Отделно се сварява в подсолена вода ориза. Прибавя се към праз лука. Прибавят се и счуканите или нарязани орехи. Добавя се и захарта. Вземат се по два листа и с малко мазнина по средата и част от получената смес се навиват на руло. Нареждат се между 5 – 6 рула в намазана тавичка. Отгоре се поръсва малко захар. Пече се в умeрена фурна.

При влизането си в Самарджийската къща, гостите на ЕМО „Етър” ще имат възможност да вземат наръч съчки, за да ги поставят, както е по традиция, до запаленото огнище.

снимка: ЕМО „Етър“

Преди обед на Игнажден в ЕМО „Етър” пристига група момчета от Училището за коледари. Около 11:30 часа, облечени в народни носии, те ще направят своята генерална репетиция, преди същинското коледуване. Младежите вече са научили характерната за този обичай обредност, а майсторите с готовност отварят работилниците си за репетицията на бъдещите коледари.

Игнажден, който бележи началото на народната Нова година, се нарича Полазница или Полазовден. Човекът, който влиза пръв, се нарича полазник. Ако той е добър, трудолюбив, здравеняк и добър стопанин – годината ще бъде щастлива и плодородна за семейството.

При влизането в дома полазникът трябва да внесе трески, съчки или слама, които слага най-често край огнището или зад вратата и сяда върху тях „да мъти”. Домакините канят гостенина да седне – за да седят и мътят на полога кокошките. Полазникът разравя огъня с шумка от дъбово, крушово или сливово дърво, като нарича „Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, теленца…дечица”. За полазник се смята и всеки член от семейството, който на Игнажден излезе навън и се върне с трески или слама вкъщи.

Вечерта преди празника стопанката реди игнажденска трапеза – все постни ястия и голям кравай, който полазника на другия ден разчупва над трапезата за берекет.

На този ден се пророкува за късмета през следващата година. Извършват се различни имитативни магии, за да носят кокошките и да се излюпват пиленцата. Вретената, хурките и кълбетата на жените трябва да са пълни, иначе от яйцата ще се измътят запъртъци.

На Игнажден не бива да се изнася нищо от къщата, най-вече огън или сол, за да не се „изнесе берекетът”. Не се иска и не се дава нищо на заем. Не се става от трапезата по време на ядене, за да не стават кокошките от полога, докато мътят. Не се вари боб, за да не бие градушка.

От този празник коледарската дружина се събира и започва да разучава песните. Вярва се, че на този ден са започнали родилните мъки на Божията майка. В коледарските песни се пее:„Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Световната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово

Published

on

През есента на 2026 година Габрово заема подобаващо място на световната културна карта. Между 16 и 20 септември градът поема домакинството на Годишната среща на подмрежата „Занаяти и фолклорно изкуство“ – едно от най-значимите събития в календара на Мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО.

Глобалният форум се организира от Община Габрово, съвместно с Министерството на туризма, Министерството на културата, Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа и Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.

Тази международна платформа обединява 80 града от 55 държави, превръщайки направлението за традиционни умения в една от най-бързо развиващите се общности на ЮНЕСКО.

Представители от пет континента пристигат у нас, за да потърсят съвременни решения през призмата на културата и човешкия дух. Във фокуса на тазгодишните дискусии е темата за изграждането на мирен свят чрез човешкото творчество.

В епоха, белязана от стремителни технологични скокове и социални кризи, форумът търси отговор на въпроса как традиционните занаяти, местното творчество и габровският хумор могат да бъдат реален инструмент за преодоляване на конфликти и за стабилност в градската среда.

Специален акцент в програмата е предвиден панела „Кметски диалог“, посветен на ролята на културните политики за изграждане на устойчиви общества. Кметове от различни точки на света заседават под модераторството на кмета на Габрово Таня Христова, за да обменят работещи модели от своите региони.

Ключови участници в отделните панели са: проф. Бьонг Хунг Джонг – бивш координатор на мрежата, д-р Ибрахим Алшубайт – настоящ координатор на мрежата, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“, д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния комитет на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа, проф. д-р Уития Питунгнапу, Факултет по архитектура, изкуство и дизайн, Университет „Наресуан“ (заместник-координатор на Мрежа на творческите градове на ЮНЕСКО за занаяти и народни изкуства) и др.

Присъствието на Габрово в семейството на ЮНЕСКО от 2017 година насам доказа, че градът не просто пази своите корени, а умее да ги превръща в активен международен капитал.

Приемането на форум от такъв ранг е категоричен атестат за местния капацитет и важна крачка по пътя към кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година.

Зареди още

Култура

Дарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото

Published

on

„Искам да помагам и да бъда полезна на обществото.“ Това заяви в студиото на първия музеен подкаст в страната „Музеят говори“ лъчезарната Дарена Дечева от Дряново, студентка втори курс по логопедия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която чрез своите текстове и музика набира все по-голяма популярност в социалните мрежи.

Дарена гостува в новия епизод на видеоподкаста на Исторически музей – Дряново, в който разговаря с водещата Мая Денчева и разказва повече за себе си, творчеството си, хобито си, както и за влиянието на социалните мрежи върху съвременните млади хора. Дечева е и авторка на интрото, с което започва всеки епизод на „Музеят говори“.

От 12-годишна възраст тя създава авторска музика, а към днешна дата има над 40 публикувани песни с текстове, написани от самата нея. Работила е с множество артисти и е подгрявала изпълнители като Керана и космонавтите, МОЛЕЦ, DARA и други. Многократно се е включвала и в благотворителни концерти, защото вярва, че всеки от нас носи отговорност да бъде до хората в нужда и да помага чрез това, което обича да прави.

През 2020 г. Дарена бе номинирана от 359 Hip Hop в категорията „Най-добро женско МС“, а през 2021 г. — в категорията „Най-добро МС на годината“. „Въпреки че започнах в хип-хоп средите, с времето разширих стилистичния си диапазон, насочвайки се към по-нежни и мелодични жанрове като R&B, джаз и реге, което ми отвори нови възможности за артистично развитие“, сподели тя.

През 2022 г. в TikTok набраха популярност нейни кавъри – „от чалга в коренно различен стил“, чрез които преобразява поп-фолк парчета в джаз, реге, фънк или блус звучене. Най-популярното ѝ видео има близо 600 000 гледания, а профилът ѝ в платформата е с почти 10 000 последователи.

Същата година тя издава дебютния си албум „СъзДай“ в партньорство с пловдивското студио „Голд лейбъл“, а общият брой гледания в нейния YouTube канал вече надхвърля 111 000.

Преди 2 години, през 2024 г. Дарена се класира във финалния кръг на конкурса New University Talent с авторското си парче „НЯМА МЕ“, което беше излъчено и по BTV Radio. Последното ѝ парче – „Малката тя“, влезе в класацията „НОВО 10“. Пред водещата на подкаста второкурсничката сподели, че е израснала в Дряново, гордее се с това и всеки път, когато се връща обратно, се чувства развълнувана, тъй като за нея градът е дом.

Дарена говори още за своето детство в родния град на Колю Фичето, за спомените си, и засегна темата за семейството, което определи като здравословна среда за личностно развитие на всеки човек.

По думите ѝ малкият град, какъвто е Дряново, крие своите предимства пред големия – например столицата на България. „В големия град забързаното ежедневие и динамиката те правят безразличен към детайлите. В малкия град сякаш хората са по-задружни и си помагат повече“, коментира тя.

Според Дарена, Дряново се е променило в положителна посока през последните години. Като аргумент в тази посока тя посочи, че културен живот в града не липсва, но добави, че би работила повече в посока да промени манталитета на хората. „В Дряново има събития. Не бъдете безразлични към това, което се случва, за да може то да расте!“, призова тя.

Дарена не скри и че преди да запише своето висше образование е била пред дилема и кръстопът накъде да поеме. От думите ѝ стана ясно защо смята, че музиката и логопедията си подхождат повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Целият епизод с участието на Дарена Дечева може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Българският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“

Published

on

Фолклорен ансамбъл „Развитие“ при Народно читалище „Развитие-1870“ ще представи богатството на българския фолклор на две от най-престижните международни събития под егидата на CIOFF® в Испания.

От 14 до 21 юли 2026 година Ансамбълът ще бъде гост на XLV Международен фолклорен фестивал в Естремадура в град Бадахос. В 45-ото издание на фестивала участват състави от България, Колумбия, Кот д’Ивоар, Румъния, Португалия и Испания.

Концертите, дефилетата и културните прояви се провеждат в град Бадахос и в редица населени места в област Естремадура. От 21 до 29 юли 2026 година Ансамбълът ще гостува на остров Гран Канария, където ще участва в XXXI Международен фолклорен фестивал „Вила де Инхенио – Солидарен преглед на народите“.

Фестивалът е сред най-значимите културни събития на Канарските острови и събира изпълнители от Европа, Азия, Африка и Америка, превръщайки се в истински празник на традициите и културния обмен.

Участието на Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е по специална покана на президентите на двата фестивала – Едуардо Фернандес и Дейвид Кастелано, което е високо признание за художественото ниво и авторитета на състава.

За първи път в своята история Ансамбълът ще гостува в Испания, където ще представи богатството на българските фолклорни традиции пред международна публика и затвърди ролята си на достоен посланик на българската култура.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица