Култура
Игнажден в ЕМО „Етър”

снимка: ЕМО „Етър“
На Игнажден, 20 декември, започва народната Нова година. През вратите на домовете не се пуска да премине който и да е. Първият влязъл човек може да донесе късмет, но може и да обрече семейството на лишения и проблеми. Като място, свързано с традициите, Етнографски музей на открито „Етър” очаква своя „полазник”.
Обредна храна, която е приготвяна в българските семейства на Игнажден, ще бъде представена в музея на 20 декември. От 09:00 до 13:00 часа, на втория етаж в Самарджийската къща, Мила Кръстева ще сготви баница с праз лук. Демонстраторката е запомнила как се прави това постно ястие от жените в семейството си и е готова да го сподели с гостите на музея.
Продукти: праз лук – 1 връзка от 6 стръка, ориз – 0, 250 кг., захар – 0, 200 кг., листи за баница – 0, 500 /1 пакет/, олио – 0, 250 кг., счукани орехи – 0, 300 кг., глава целина.
Начин на приготвяне: В съд с мазнина леко се запържва праз лука и настърганата глава целина. Отделно се сварява в подсолена вода ориза. Прибавя се към праз лука. Прибавят се и счуканите или нарязани орехи. Добавя се и захарта. Вземат се по два листа и с малко мазнина по средата и част от получената смес се навиват на руло. Нареждат се между 5 – 6 рула в намазана тавичка. Отгоре се поръсва малко захар. Пече се в умeрена фурна.
При влизането си в Самарджийската къща, гостите на ЕМО „Етър” ще имат възможност да вземат наръч съчки, за да ги поставят, както е по традиция, до запаленото огнище.

снимка: ЕМО „Етър“
Преди обед на Игнажден в ЕМО „Етър” пристига група момчета от Училището за коледари. Около 11:30 часа, облечени в народни носии, те ще направят своята генерална репетиция, преди същинското коледуване. Младежите вече са научили характерната за този обичай обредност, а майсторите с готовност отварят работилниците си за репетицията на бъдещите коледари.
Игнажден, който бележи началото на народната Нова година, се нарича Полазница или Полазовден. Човекът, който влиза пръв, се нарича полазник. Ако той е добър, трудолюбив, здравеняк и добър стопанин – годината ще бъде щастлива и плодородна за семейството.
При влизането в дома полазникът трябва да внесе трески, съчки или слама, които слага най-често край огнището или зад вратата и сяда върху тях „да мъти”. Домакините канят гостенина да седне – за да седят и мътят на полога кокошките. Полазникът разравя огъня с шумка от дъбово, крушово или сливово дърво, като нарича „Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, теленца…дечица”. За полазник се смята и всеки член от семейството, който на Игнажден излезе навън и се върне с трески или слама вкъщи.
Вечерта преди празника стопанката реди игнажденска трапеза – все постни ястия и голям кравай, който полазника на другия ден разчупва над трапезата за берекет.
На този ден се пророкува за късмета през следващата година. Извършват се различни имитативни магии, за да носят кокошките и да се излюпват пиленцата. Вретената, хурките и кълбетата на жените трябва да са пълни, иначе от яйцата ще се измътят запъртъци.
На Игнажден не бива да се изнася нищо от къщата, най-вече огън или сол, за да не се „изнесе берекетът”. Не се иска и не се дава нищо на заем. Не се става от трапезата по време на ядене, за да не стават кокошките от полога, докато мътят. Не се вари боб, за да не бие градушка.
От този празник коледарската дружина се събира и започва да разучава песните. Вярва се, че на този ден са започнали родилните мъки на Божията майка. В коледарските песни се пее:„Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.
Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.



До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.
Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.



Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.
Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.



Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

-
Новинипреди 5 дни170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената
-
Новинипреди 7 дниКомуникацията между институциите в региона е добра, работи се в синхрон
-
Новинипреди 7 дниСребро за Иван Екимов от международен шахматен турнир
-
Любопитнопреди 6 дниДрескод футболна фланелка за споделеното гледане на първия полуфинал
-
Новинипреди 7 дниГабровски учител участва в международен педагогически форум
-
Кримипреди 5 дниТри нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово
-
Новинипреди 5 дниПолагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана
-
Кримипреди 2 дниПолицията проведе акция за контрол на електрическите тротинетки








