Свържи се с нас

Култура

Участниците в конкурса за Етъра ще се впишат завинаги в историята на Mузея

Интервю с директора на Етнографски музей на открито „Етър” по повод наскоро обявения конкурс за преустройство на хотела в комплекса

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Доц. д-р Светла Димитрова: Участниците в конкурса за Етъра ще се впишат завинаги в историята на музея!

Интервю с директора на Етнографски музей на открито „Етър” по повод наскоро обявения конкурс за преустройство на хотела в комплекса.

Доц. Димитрова, кое ви накара да инициирате архитектурен конкурс за хотел „Странноприемница” към ЕМО „Етър”?

Етнографският музей „Етър” е първият музей на открито в България. В него архитектурата е важен акцент – както в комплекса, който е недвижима културна ценност от национално значение, така и в образователните програми, свързани със старопланинската архитектура, които организираме за специаисти и любители от вече две години. Водени от това обстоятелство инициирахме избор на проект за преустройство на хотел „Странноприемница” чрез конкурсна процедура защото смятаме, че така ще постигнем по-голяма прозрачност и ще получим най-доброто предложение. Чрез архитектурния конкурс ще достигнем до повече хора, ще популяризираме още повече музея и неговата дейност. Една от стратегическите ни цели е да бъдем иновативни, да налагаме добри практики, да сме съизмерими с европейските музейни стандарти. Архитектурният конкурс е в унисон с тези ни стремежи.

снимка: ЕМО „Етър“

Какво представлява хотелът и каква е ролята му за ЕМО „Етър” и за Габрово?

Хотелът е разположен в непосредствена близост до музея и се възприема като част от неговата структура. Външният му вид е оформен в духа на възрожденската архитектура. Замислен е като място за настаняване на туристите, които посещават „Етър”-а, но днес той има много повече функции. Там организираме събития, правим научни конференции, настаняваме артисти и специалисти, които участват в музейния работен процес. Хотелът вече не е едно обикновено място за пренощуване. Той е среда, в която музейните дейности продължават своето развитие. Затова искаме да го направим още по-достъпен, по-различен, по-уютен и по-„музеен”. Да е едно специално място, в което хората да предпочитат да прекарат почивните си дни, учениците и студентите – да усвояват нови умения, гостите на Габрово – да похапнат вкусно.

Какво се надявате да получите от участниците в конкурса? Как това ще допринесе за развитието на етнографския музей?

Много искаме да има участници с интересни идеи и предложения. Очакваме съвременни и стилни решения, но съобразени с традиционния дух и същност на музея на открито, нова интерпретация на съществуващите детайли от интериора, успешна адаптация на наличните пространства и оригинални предложения за нови функции на хотела. Целта ни е да използваме максимално всички площи, да привличаме повече туристи, да впишем хотела в музейната структура и да го управляваме по най-добрия начин. Не залагаме на лукса, а на уюта и на възможността да пренасяме хората в миналото, без да ги лишаваме от удобства.

снимка: ЕМО „Етър“

Защо да участват проектантите в този конкурс?

Този конкурс е предизвикателство, което дава възможност на участниците да развихрят въображение и да приложат талант в съчетаване на традиционното с модерното без да нарушават духа на един обект от културно-историческото ни наследство, да предложат решения, използвайки в максимална степен съществуващите дадености и по този начин да популяризират качеството на своята работа. Конкурсът е състезание, в което проектантите ще получат оценка за свършеното от експерти, които се ползват с доверие и авторитет в своите области: архитектура, културно-историческо наследство, културен мениджмънт. Музеят е институция, която ежедневно допълва и обогатява своя историопис. Проектантите ще бъдат вписани завинаги в музейните анали.

Повече подробности за конкурса вижте ТУК
Интервюто е дадено за сайта Градът, автор е Радостина Попова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица