Култура
Участниците в конкурса за Етъра ще се впишат завинаги в историята на Mузея
Интервю с директора на Етнографски музей на открито „Етър” по повод наскоро обявения конкурс за преустройство на хотела в комплекса

снимка: ЕМО „Етър“
Доц. д-р Светла Димитрова: Участниците в конкурса за Етъра ще се впишат завинаги в историята на музея!
Интервю с директора на Етнографски музей на открито „Етър” по повод наскоро обявения конкурс за преустройство на хотела в комплекса.
Доц. Димитрова, кое ви накара да инициирате архитектурен конкурс за хотел „Странноприемница” към ЕМО „Етър”?
Етнографският музей „Етър” е първият музей на открито в България. В него архитектурата е важен акцент – както в комплекса, който е недвижима културна ценност от национално значение, така и в образователните програми, свързани със старопланинската архитектура, които организираме за специаисти и любители от вече две години. Водени от това обстоятелство инициирахме избор на проект за преустройство на хотел „Странноприемница” чрез конкурсна процедура защото смятаме, че така ще постигнем по-голяма прозрачност и ще получим най-доброто предложение. Чрез архитектурния конкурс ще достигнем до повече хора, ще популяризираме още повече музея и неговата дейност. Една от стратегическите ни цели е да бъдем иновативни, да налагаме добри практики, да сме съизмерими с европейските музейни стандарти. Архитектурният конкурс е в унисон с тези ни стремежи.

снимка: ЕМО „Етър“
Какво представлява хотелът и каква е ролята му за ЕМО „Етър” и за Габрово?
Хотелът е разположен в непосредствена близост до музея и се възприема като част от неговата структура. Външният му вид е оформен в духа на възрожденската архитектура. Замислен е като място за настаняване на туристите, които посещават „Етър”-а, но днес той има много повече функции. Там организираме събития, правим научни конференции, настаняваме артисти и специалисти, които участват в музейния работен процес. Хотелът вече не е едно обикновено място за пренощуване. Той е среда, в която музейните дейности продължават своето развитие. Затова искаме да го направим още по-достъпен, по-различен, по-уютен и по-„музеен”. Да е едно специално място, в което хората да предпочитат да прекарат почивните си дни, учениците и студентите – да усвояват нови умения, гостите на Габрово – да похапнат вкусно.
Какво се надявате да получите от участниците в конкурса? Как това ще допринесе за развитието на етнографския музей?
Много искаме да има участници с интересни идеи и предложения. Очакваме съвременни и стилни решения, но съобразени с традиционния дух и същност на музея на открито, нова интерпретация на съществуващите детайли от интериора, успешна адаптация на наличните пространства и оригинални предложения за нови функции на хотела. Целта ни е да използваме максимално всички площи, да привличаме повече туристи, да впишем хотела в музейната структура и да го управляваме по най-добрия начин. Не залагаме на лукса, а на уюта и на възможността да пренасяме хората в миналото, без да ги лишаваме от удобства.

снимка: ЕМО „Етър“
Защо да участват проектантите в този конкурс?
Този конкурс е предизвикателство, което дава възможност на участниците да развихрят въображение и да приложат талант в съчетаване на традиционното с модерното без да нарушават духа на един обект от културно-историческото ни наследство, да предложат решения, използвайки в максимална степен съществуващите дадености и по този начин да популяризират качеството на своята работа. Конкурсът е състезание, в което проектантите ще получат оценка за свършеното от експерти, които се ползват с доверие и авторитет в своите области: архитектура, културно-историческо наследство, културен мениджмънт. Музеят е институция, която ежедневно допълва и обогатява своя историопис. Проектантите ще бъдат вписани завинаги в музейните анали.
Повече подробности за конкурса вижте ТУК
Интервюто е дадено за сайта Градът, автор е Радостина Попова.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 5 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 5 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 5 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Икономикапреди 2 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 3 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 4 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди един денМладши съдия Илиева вече е доктор по право







