Култура
Участниците в конкурса за Етъра ще се впишат завинаги в историята на Mузея
Интервю с директора на Етнографски музей на открито „Етър” по повод наскоро обявения конкурс за преустройство на хотела в комплекса

снимка: ЕМО „Етър“
Доц. д-р Светла Димитрова: Участниците в конкурса за Етъра ще се впишат завинаги в историята на музея!
Интервю с директора на Етнографски музей на открито „Етър” по повод наскоро обявения конкурс за преустройство на хотела в комплекса.
Доц. Димитрова, кое ви накара да инициирате архитектурен конкурс за хотел „Странноприемница” към ЕМО „Етър”?
Етнографският музей „Етър” е първият музей на открито в България. В него архитектурата е важен акцент – както в комплекса, който е недвижима културна ценност от национално значение, така и в образователните програми, свързани със старопланинската архитектура, които организираме за специаисти и любители от вече две години. Водени от това обстоятелство инициирахме избор на проект за преустройство на хотел „Странноприемница” чрез конкурсна процедура защото смятаме, че така ще постигнем по-голяма прозрачност и ще получим най-доброто предложение. Чрез архитектурния конкурс ще достигнем до повече хора, ще популяризираме още повече музея и неговата дейност. Една от стратегическите ни цели е да бъдем иновативни, да налагаме добри практики, да сме съизмерими с европейските музейни стандарти. Архитектурният конкурс е в унисон с тези ни стремежи.

снимка: ЕМО „Етър“
Какво представлява хотелът и каква е ролята му за ЕМО „Етър” и за Габрово?
Хотелът е разположен в непосредствена близост до музея и се възприема като част от неговата структура. Външният му вид е оформен в духа на възрожденската архитектура. Замислен е като място за настаняване на туристите, които посещават „Етър”-а, но днес той има много повече функции. Там организираме събития, правим научни конференции, настаняваме артисти и специалисти, които участват в музейния работен процес. Хотелът вече не е едно обикновено място за пренощуване. Той е среда, в която музейните дейности продължават своето развитие. Затова искаме да го направим още по-достъпен, по-различен, по-уютен и по-„музеен”. Да е едно специално място, в което хората да предпочитат да прекарат почивните си дни, учениците и студентите – да усвояват нови умения, гостите на Габрово – да похапнат вкусно.
Какво се надявате да получите от участниците в конкурса? Как това ще допринесе за развитието на етнографския музей?
Много искаме да има участници с интересни идеи и предложения. Очакваме съвременни и стилни решения, но съобразени с традиционния дух и същност на музея на открито, нова интерпретация на съществуващите детайли от интериора, успешна адаптация на наличните пространства и оригинални предложения за нови функции на хотела. Целта ни е да използваме максимално всички площи, да привличаме повече туристи, да впишем хотела в музейната структура и да го управляваме по най-добрия начин. Не залагаме на лукса, а на уюта и на възможността да пренасяме хората в миналото, без да ги лишаваме от удобства.

снимка: ЕМО „Етър“
Защо да участват проектантите в този конкурс?
Този конкурс е предизвикателство, което дава възможност на участниците да развихрят въображение и да приложат талант в съчетаване на традиционното с модерното без да нарушават духа на един обект от културно-историческото ни наследство, да предложат решения, използвайки в максимална степен съществуващите дадености и по този начин да популяризират качеството на своята работа. Конкурсът е състезание, в което проектантите ще получат оценка за свършеното от експерти, които се ползват с доверие и авторитет в своите области: архитектура, културно-историческо наследство, културен мениджмънт. Музеят е институция, която ежедневно допълва и обогатява своя историопис. Проектантите ще бъдат вписани завинаги в музейните анали.
Повече подробности за конкурса вижте ТУК
Интервюто е дадено за сайта Градът, автор е Радостина Попова.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Културапреди 6 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 6 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 5 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Кримипреди 5 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Новинипреди 5 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Любопитнопреди 4 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 4 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Новинипреди един денНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово








