Свържи се с нас

Култура

Панаирът на занаятите в ЕМО „Етър” с принос за опазване на културното ни наследство

Международният панаир на традиционните занаяти в ЕМО „Етър” – събитие с важен принос за опазване на българското културно наследство

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

С икона на преподобния Паисий Величковски се представи Инна Дубосар, участничка в Майсторска надпревара по време на Международния панаир на традиционните занаяти в ЕМО „Етър”. Образът на православния светец бе нейното предложение за втори предмет в Надпреварата. Тя го рисува в родното си място, докато подготвя участието си.

Тъй като изобразяването на светец върху икона изисква повече време, журито на Надпреварата допусна втория предмет на участниците да бъде изработен предварително.

Кой е Паисий Величковски и как се оказва свързан с Габрово?

Живее през ХVІІІ век и съдбата го среща с един габровец, оставил важна следа в историята на своя народ – йеросхимонах Спиридон Габровски. Малко знаем за човека, написал втората, след Паисий, история на България, на базата на различни източници. На съвременен български език тази книга е издадена в наши дни от Минчо Минчев. „История во кратце о болгарском народе словенском“ – така е озаглавена книгата, която през 1792 година Спиридон Габровски завършва. Паисий Величковски е наставник и учител на Спиридон. През 1779 година двамата се установяват в манастира Нямц край Яш, където Паисий става игумен. В тази Света обител Спиридон Габровски написва своята История, ползвайки манастирската библиотека.

Пред донесената от украинката Инна Дубосар икона на Паисий Величковски проф. Иван Кънчев, уредник в Художествена галерия „Христо Цокев”, ни връща към живота на двамата монаси.

снимка: ЕМО „Етър“

В една от залите бе открита изложбата „Икони“, от фонда на галерията и от Майсторската надпревара по Иконопис от Международния панаир на традиционните занаяти в ЕМО „Етър“ през 2017 година. Инна Дубосар е един от участниците в състезанието, чрез което представиха таланта си зографи от Румъния, Русия, Украйна, Албания и България.

Директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова припомни пред участниците в официалното откриване на изложбата, че в Майсторската надпревара за първи път се включват иконописци.

снимка: ЕМО „Етър“

„Имаше спорове, тъй като иконописта вече не е занаят, а художествено изкуство. В миналото е един от широкоразпространените занаяти и това бе причината да го изберем.”

Доц. Димитрова каза, че през 2017 година е реализирано петнадесетото издание на Международния панаир и желанието на екипа е да му предаде по-голяма тържественост.

„За нас е ценно, че популяризираме икона, чиито оригинал бе предоставен от Художествена галерия „Христо Цокев”. За първи път тази година имахме младежка секция, творбите от която също са представени в тази изложба. Това е едно поощряване на училищата по изкуствата – чрез стипендията и възможността да се направи изложба-базар. Ще продължим да провокираме младите хора да се стремят да усвоят и да съхранят старите занаяти. На добър час на изложбата”, каза доц. Светла Димитрова.

снимка: ЕМО „Етър“

Майсторската надпревара е едно от най-важните събития от Международния панаир на традиционните занаяти, който се провежда всяка година в началото на септември в ЕМО „Етър”.

Тази година Зографът Стела Василева стана носител на голямата награда „Сребърна хлопка”. Тя получи парична премия и правото на изложба-базар в ЕМО „Етър” през 2018-та. Специалната награда на Община Габрово – грамота и 500 лева, бе присъдена на Елена Дигбоюшка. Специалната награда на ЕМО „Етър” – грамота и 400 лева, получи Гергана Симеонова от Дряново.

Наградата за най-млад майстор – диплом и парична сума, осигурена от Андрей Стоянов, майстор-ножар в ЕМО „Етър”, получи Андреа Скоробет (Andrea Scorobet) от Румъния.

През 2017 година за първи път се проведе Младежка секция към Майсторската надпревара, в която взеха участие ученици от училищата по изкуствата в Пловдив, Сливен и Трявна.

Наградата „Бронзова хлопка” и еднократна стипендия в размер на 200 лева бе присъдена на Алина Пенчева от НГПИ „Тревненска школа” – Трявна. Учебното заведение получава право на изложба-базар в периода 15-30 август 2018 година в Изложбената зала на ЕМО „Етър”.

В началото на септември 2017 г. в музея бе открита изложба-базар „Текстилни изделия“ на Марияна Димитрова от Пловдив, победител в Майсторската надпревара „Тъкане на колани на кори“ през 2016 г.

снимка: ЕМО „Етър“

За трети път Панаирът имат свой акцент – своеобразно продължение на темата на Майсторската надпревара, боядисването с растителни багрила и украсата на традиционно облекло. В изложението-базар бяха представени басмаджийство, изработване на декоративни плъсти и изделия от царевична шума, багрене на гайтан, украса на родопски терлици.

В дните на ХV Международен панаир на традиционните занаяти, Изтокът разкри част от мистичната си красота, благодарение на изложбата „Традиционни занаяти от Иран” на майстор Махрдад Мегхадади, за която специална заслуга има посолството на страната у нас, а техни дипломати взеха участие в представянето й.

снимка: ЕМО „Етър“

Над 40 чужденци, 30 от които майстори, а останалите представители на посолства и организации, взеха участие в XV Международен панаир на традиционните занаяти. Представени бяха Република Южна Африка, Судан, Хърватия, Сърбия, Русия, Румъния, Мароко, Иран.

В „АртЗона”-та съвременни творци представиха своя „прочит“ на традиционните занаяти. Посетителите на Панаира имаха възможността да се запознаят с развитието и модерното приложение на стари техники за шиене, плетене, украса и багрене. Произведенията са уникални и само ръчна изработка.

Музикалната и танцова програма в дните на Международния панаир събра многохилядна публика. Български и чуждестранни изпълнители представиха някои традиционни и съвременни форми на фолклора.

В ХІІІ Международна научна конференция „Народните занаяти – минало настояще и бъдеще”, която протече в две секции – „Иконопис” и „Народни занаяти в миналото и днес”, бяха изнесени 51 доклада.

ХV Международен панаир на традиционните занаяти бе открит от своя патрон – Председателя на Народното събрание Димитър Главчев.

Министерство на културата, Община Габрово и ЕМО „Етър” са организаторите на това събитие, което има сериозен принос за опазване на българското културно наследство.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово

Published

on

Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.

След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.

Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е  утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.  

Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.

Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.

Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в  различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.

Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.

Зареди още

Култура

Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа

Published

on

До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.

Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.

Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.

„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.

Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.

Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.

Зареди още

Култура

Честит празник, архивисти!

Published

on

За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.

Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.

Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.

На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.

„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.

Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица