Свържи се с нас

Култура

Панаирът на занаятите в ЕМО „Етър” с принос за опазване на културното ни наследство

Международният панаир на традиционните занаяти в ЕМО „Етър” – събитие с важен принос за опазване на българското културно наследство

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

С икона на преподобния Паисий Величковски се представи Инна Дубосар, участничка в Майсторска надпревара по време на Международния панаир на традиционните занаяти в ЕМО „Етър”. Образът на православния светец бе нейното предложение за втори предмет в Надпреварата. Тя го рисува в родното си място, докато подготвя участието си.

Тъй като изобразяването на светец върху икона изисква повече време, журито на Надпреварата допусна втория предмет на участниците да бъде изработен предварително.

Кой е Паисий Величковски и как се оказва свързан с Габрово?

Живее през ХVІІІ век и съдбата го среща с един габровец, оставил важна следа в историята на своя народ – йеросхимонах Спиридон Габровски. Малко знаем за човека, написал втората, след Паисий, история на България, на базата на различни източници. На съвременен български език тази книга е издадена в наши дни от Минчо Минчев. „История во кратце о болгарском народе словенском“ – така е озаглавена книгата, която през 1792 година Спиридон Габровски завършва. Паисий Величковски е наставник и учител на Спиридон. През 1779 година двамата се установяват в манастира Нямц край Яш, където Паисий става игумен. В тази Света обител Спиридон Габровски написва своята История, ползвайки манастирската библиотека.

Пред донесената от украинката Инна Дубосар икона на Паисий Величковски проф. Иван Кънчев, уредник в Художествена галерия „Христо Цокев”, ни връща към живота на двамата монаси.

снимка: ЕМО „Етър“

В една от залите бе открита изложбата „Икони“, от фонда на галерията и от Майсторската надпревара по Иконопис от Международния панаир на традиционните занаяти в ЕМО „Етър“ през 2017 година. Инна Дубосар е един от участниците в състезанието, чрез което представиха таланта си зографи от Румъния, Русия, Украйна, Албания и България.

Директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова припомни пред участниците в официалното откриване на изложбата, че в Майсторската надпревара за първи път се включват иконописци.

снимка: ЕМО „Етър“

„Имаше спорове, тъй като иконописта вече не е занаят, а художествено изкуство. В миналото е един от широкоразпространените занаяти и това бе причината да го изберем.”

Доц. Димитрова каза, че през 2017 година е реализирано петнадесетото издание на Международния панаир и желанието на екипа е да му предаде по-голяма тържественост.

„За нас е ценно, че популяризираме икона, чиито оригинал бе предоставен от Художествена галерия „Христо Цокев”. За първи път тази година имахме младежка секция, творбите от която също са представени в тази изложба. Това е едно поощряване на училищата по изкуствата – чрез стипендията и възможността да се направи изложба-базар. Ще продължим да провокираме младите хора да се стремят да усвоят и да съхранят старите занаяти. На добър час на изложбата”, каза доц. Светла Димитрова.

снимка: ЕМО „Етър“

Майсторската надпревара е едно от най-важните събития от Международния панаир на традиционните занаяти, който се провежда всяка година в началото на септември в ЕМО „Етър”.

Тази година Зографът Стела Василева стана носител на голямата награда „Сребърна хлопка”. Тя получи парична премия и правото на изложба-базар в ЕМО „Етър” през 2018-та. Специалната награда на Община Габрово – грамота и 500 лева, бе присъдена на Елена Дигбоюшка. Специалната награда на ЕМО „Етър” – грамота и 400 лева, получи Гергана Симеонова от Дряново.

Наградата за най-млад майстор – диплом и парична сума, осигурена от Андрей Стоянов, майстор-ножар в ЕМО „Етър”, получи Андреа Скоробет (Andrea Scorobet) от Румъния.

През 2017 година за първи път се проведе Младежка секция към Майсторската надпревара, в която взеха участие ученици от училищата по изкуствата в Пловдив, Сливен и Трявна.

Наградата „Бронзова хлопка” и еднократна стипендия в размер на 200 лева бе присъдена на Алина Пенчева от НГПИ „Тревненска школа” – Трявна. Учебното заведение получава право на изложба-базар в периода 15-30 август 2018 година в Изложбената зала на ЕМО „Етър”.

В началото на септември 2017 г. в музея бе открита изложба-базар „Текстилни изделия“ на Марияна Димитрова от Пловдив, победител в Майсторската надпревара „Тъкане на колани на кори“ през 2016 г.

снимка: ЕМО „Етър“

За трети път Панаирът имат свой акцент – своеобразно продължение на темата на Майсторската надпревара, боядисването с растителни багрила и украсата на традиционно облекло. В изложението-базар бяха представени басмаджийство, изработване на декоративни плъсти и изделия от царевична шума, багрене на гайтан, украса на родопски терлици.

В дните на ХV Международен панаир на традиционните занаяти, Изтокът разкри част от мистичната си красота, благодарение на изложбата „Традиционни занаяти от Иран” на майстор Махрдад Мегхадади, за която специална заслуга има посолството на страната у нас, а техни дипломати взеха участие в представянето й.

снимка: ЕМО „Етър“

Над 40 чужденци, 30 от които майстори, а останалите представители на посолства и организации, взеха участие в XV Международен панаир на традиционните занаяти. Представени бяха Република Южна Африка, Судан, Хърватия, Сърбия, Русия, Румъния, Мароко, Иран.

В „АртЗона”-та съвременни творци представиха своя „прочит“ на традиционните занаяти. Посетителите на Панаира имаха възможността да се запознаят с развитието и модерното приложение на стари техники за шиене, плетене, украса и багрене. Произведенията са уникални и само ръчна изработка.

Музикалната и танцова програма в дните на Международния панаир събра многохилядна публика. Български и чуждестранни изпълнители представиха някои традиционни и съвременни форми на фолклора.

В ХІІІ Международна научна конференция „Народните занаяти – минало настояще и бъдеще”, която протече в две секции – „Иконопис” и „Народни занаяти в миналото и днес”, бяха изнесени 51 доклада.

ХV Международен панаир на традиционните занаяти бе открит от своя патрон – Председателя на Народното събрание Димитър Главчев.

Министерство на културата, Община Габрово и ЕМО „Етър” са организаторите на това събитие, което има сериозен принос за опазване на българското културно наследство.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица