Свържи се с нас

Култура

Градище над Габрово в миналото е било малък град

Published

on

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Укрепеното селище Градище, намиращо се в едноименната местност над Габрово, вероятно в миналото е било малък град. Това твърдение изказа пред журналисти доц. д-р Росина Костова, преподавател по Византийска археология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, която заедно с проф. дин Казимир Попконстантинов, преподавател по археология във ВТУ, ръководят проучвателните дейности на обекта.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

„Селището не е било само гарнизонно. Тук животът е продължавал достатъчно дълго време. Имаме няколко строителни периода. Да, имаме основание да говорим за малък град. Надявам се, че ще намерим и извадим още доказателства в секторите, в които работим, в подкрепа на това твърдение и да бъдем по-категорични“, заяви доц. д-р Росина Костова.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

По думите на доц. Костова основната цел на разкопките е да бъде освободен теренът, за да бъде археологически цялостно проучен, преди да се предприемат каквито и да било реставрации и консервации.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

„Да предоставим обекта готов за участие в проекти, с цел културно – историческо наследство и неговата социализация“, коментира още ръководителят на разкопките. Четири фибули, пет монети, желязно писало, аксесоари за дрехи, луксозни парчета от стъклени съдове, железен катинар, остриета от ножове и върхове на стрели, железни инструменти, бронзова тока, сърп, са част от предметите, открити при разкопките.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Научните среди не са единни дали на сегашната местност Градище е имало град или единствено крепост от ранния византийски период, но според доц. Костова фактите, излизащи от разкопките, показват гъстото застрояване с добре оформени улици между сградите, говорещи за грижа, която е на център, а не обикновена крепост.

Малкият град на Градище е бил с население, приблизително около 1 000 души, разположено на площ от 24 дка. Според доц. д-р Росина Костова намерените през юли предмети, от битов характер, накланят везните в полза на твърдението, че става въпрос за град, а не само крепост, в която е бил разположен военен гарнизон, охраняващ Старопланинския проход.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Дейностите са съсредоточени в сектора северно от Базиликата, която е проучена, реставрирана и експонирана, както и на южния склон на крепостта. Открито е вече съоръжение, свързано с крепостта, което до този момент не е било известно, останало такова и на първия проучвател на местността.

снимка: РИМ – Габрово

До момента са проучени три помещения от града, с доста находки, представящи характера на населението. Все още не е открито доказателство за името, което е носил ранновизантийският град, но надеждите са, че ще бъде открит надпис.

„Сезонът няма да бъде достатъчен, за да бъдат проучени планираните терени. Надяваме се проучванията да продължат поне още 2 сезона, с по-голяма интензивност и повече работници, за да свършим задачите си и предоставим терена, за по-нататъшна работа, с която вече ще бъде свързана проектната дейност на Общината“, каза още доц. Костова.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Думите й бяха допълнени от проф. дин Казимир Попконстантинов, според който наличието на монети, работилници и елементи, подсказващи обработката на желязо, дават основание да се настоява, че укрепеното селище е от градски тип.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved

„Наличието на монети означава търговия. Наличието на работилници сочи, че има производство на предмети от стъкло. Имаме достатъчно основание да смятаме, че се обработвало и желязо. Наличието на занаятчийски отдели в разкопките дава основание да смятаме, че става въпрос за укрепено селище от градски тип. Новото, както за нас, така и за вас, е наличието на съоръжение в югоизточната част от крепостта. Строено е с мисъл. Нямаме хаотичност“, коментира проф. дин Казимир Попконстантинов.

снимка: РИМ – Габрово

Разкопките в местността Градище бяха възстановени след 25 години прекъсване, по инициатива на Община Габрово. Предложението те да бъдат възобновени бе подкрепено единодушно от Общински съвет – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица