Култура
Градище над Габрово в миналото е било малък град

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Укрепеното селище Градище, намиращо се в едноименната местност над Габрово, вероятно в миналото е било малък град. Това твърдение изказа пред журналисти доц. д-р Росина Костова, преподавател по Византийска археология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, която заедно с проф. дин Казимир Попконстантинов, преподавател по археология във ВТУ, ръководят проучвателните дейности на обекта.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved
„Селището не е било само гарнизонно. Тук животът е продължавал достатъчно дълго време. Имаме няколко строителни периода. Да, имаме основание да говорим за малък град. Надявам се, че ще намерим и извадим още доказателства в секторите, в които работим, в подкрепа на това твърдение и да бъдем по-категорични“, заяви доц. д-р Росина Костова.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved
По думите на доц. Костова основната цел на разкопките е да бъде освободен теренът, за да бъде археологически цялостно проучен, преди да се предприемат каквито и да било реставрации и консервации.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved
„Да предоставим обекта готов за участие в проекти, с цел културно – историческо наследство и неговата социализация“, коментира още ръководителят на разкопките. Четири фибули, пет монети, желязно писало, аксесоари за дрехи, луксозни парчета от стъклени съдове, железен катинар, остриета от ножове и върхове на стрели, железни инструменти, бронзова тока, сърп, са част от предметите, открити при разкопките.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Научните среди не са единни дали на сегашната местност Градище е имало град или единствено крепост от ранния византийски период, но според доц. Костова фактите, излизащи от разкопките, показват гъстото застрояване с добре оформени улици между сградите, говорещи за грижа, която е на център, а не обикновена крепост.
Малкият град на Градище е бил с население, приблизително около 1 000 души, разположено на площ от 24 дка. Според доц. д-р Росина Костова намерените през юли предмети, от битов характер, накланят везните в полза на твърдението, че става въпрос за град, а не само крепост, в която е бил разположен военен гарнизон, охраняващ Старопланинския проход.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Дейностите са съсредоточени в сектора северно от Базиликата, която е проучена, реставрирана и експонирана, както и на южния склон на крепостта. Открито е вече съоръжение, свързано с крепостта, което до този момент не е било известно, останало такова и на първия проучвател на местността.

снимка: РИМ – Габрово
До момента са проучени три помещения от града, с доста находки, представящи характера на населението. Все още не е открито доказателство за името, което е носил ранновизантийският град, но надеждите са, че ще бъде открит надпис.
„Сезонът няма да бъде достатъчен, за да бъдат проучени планираните терени. Надяваме се проучванията да продължат поне още 2 сезона, с по-голяма интензивност и повече работници, за да свършим задачите си и предоставим терена, за по-нататъшна работа, с която вече ще бъде свързана проектната дейност на Общината“, каза още доц. Костова.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Думите й бяха допълнени от проф. дин Казимир Попконстантинов, според който наличието на монети, работилници и елементи, подсказващи обработката на желязо, дават основание да се настоява, че укрепеното селище е от градски тип.

© Copyright 2017 — Gabrovo News. All Rights Reserved
„Наличието на монети означава търговия. Наличието на работилници сочи, че има производство на предмети от стъкло. Имаме достатъчно основание да смятаме, че се обработвало и желязо. Наличието на занаятчийски отдели в разкопките дава основание да смятаме, че става въпрос за укрепено селище от градски тип. Новото, както за нас, така и за вас, е наличието на съоръжение в югоизточната част от крепостта. Строено е с мисъл. Нямаме хаотичност“, коментира проф. дин Казимир Попконстантинов.

снимка: РИМ – Габрово
Разкопките в местността Градище бяха възстановени след 25 години прекъсване, по инициатива на Община Габрово. Предложението те да бъдат възобновени бе подкрепено единодушно от Общински съвет – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

-
Любопитнопреди 4 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 4 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 2 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Новинипреди 2 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 2 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Културапреди 2 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Новинипреди 2 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди един денИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век





