Култура
Архивите в Москва, Санкт Петербург, Одеса и РИМ – Габрово пазят писма на Априлов
Архивите в Москва, Санкт Петербург, Одеса и РИМ – Габрово са едниствените, които пазят писма на Васил Априлов

снимка: РИМ – Габрово
Не са много архивите, които съхраняват писма, писани собственоръчно от Васил Априлов. Тези ценни за българската история документи могат да се открият в Москва, в Санкт Петербург, в Одеса и в Габрово.
Кой в родния град на една от най-значимите за българите личност е съхранил такива писма?
Разбира се това е Регионален исторически музей – Габрово, институцията която пази в архивите си толкова ценни съкровища, че само с разрешение на министъра на културата могат да се вадят от трезорите.
Добър повод да говорим за Васил Априлов е годишнината от рождението му. Големият габровец идва на бял свят на 21 юли 1789 г.
Двете писма, които Васил Априлов собственоръчно е написал до свои близки в Габрово ни провокират да погледнем към жизнения път на този най-прочут и признат от обществото наш съгражданин. Писмата са до Кера, сестра на Васил Априлов.
Когато говорим за Априлов, първата асоциация е „благодетел на Габровското училище, инициатор за създаването му, човек който поддържа съществуването му до своята смърт“.
Историкът Даниела Цонева предлага един по-глобален поглед върху живота и многостранната дейност на Васил Априлов.
„Априлов е търговец, Априлов е книжовник, Априлов е изследовател. Той произлиза от от един род, основоположник на който е Киряк Априлов от колиби Новата махала, днес квартал на Габрово. Петко Славейков, Светослав Миларов, д-р Петър Цончев, проф. Михаил Арнаудов, акад. Димитър Косев, Илия Габровски и други учени изследват рода на Априлов“, разказва Даниела Цонева.
От думите й става ясно, че родовете Априлови и Дюстабанови са свързани.
„Кера, сестрата на Васил Априлов, е женена за дядото на войводата Цанко Дюстабанов. Тя е майката на Христо Дюстабанов, за който се говори, че е провалил въстанието на Капитан дядо Никола. В друга посока Априловия род се свързва с фамилията Хаджистойчеви. Бона, лелята на Цанко Дюстабанов, се омъжва за гайтанджията Петър Хаджистойчев, собственик на сградата, в която днес се помещава Регионален исторически музей – Габрово. Тревненският род Даскалови също са роднини на семейство Априлови.
Васил Априлов е най-малкият от четирима братя – Никифор, Христо, Кирияк и Васил. Има и три сестри, но ние знаем имената само на две от тях – Кера и Бона.
Изследователите на живота на Априлов са категорични, че той е динамична и устойчива натура, с полемичен темперамент. Не се притеснява да влиза в противоречие с някого. Априлов е наричан „колоритната личност на Българското Възраждане“. Всички пишат за дълбоката му душевност и принципен идеен свят, за широтата на интересите му и неговата целенасоченост.

снимка: РИМ – Габрово
Всеизвестно е, че Априлов напуска Габрово през 1799-та или 1800 г., на 11 години, заедно с един от своите братя. В Одеса те създават търговска кантора, която става важно звено за връзката на българските търговци с руския свят“.
От увлекателния разказ на Даниела Цонева става ясно, че освен Одеса и Москва, още няколко населени места в Европа са свързани с живота на големия габровец.
„Брашов, който е в Австроунгарската империя по това време, където Априлов учи в гимназия. Във Виена учи медицина, а в Цариград престоява известно време след конфликт с гръцкото училищно настоятелство в Одеса.
Когато кажем Васил Априлов, мислим за Габровското училище. Но той е многопластова личност, с принос в книжовността. За популяризирането на Габрово и България сред руската общност значение има неговата „Денница на новобългарското образование“, излязла през 1841 г. Това е първото произведение, достигнало до голямата руска критика.
Следващото книжовно съчинение е свързано с азбуката, създадена от Кирил и Методий. Априлов допълва своята „Денница“, издава „Български грамоти“ и през 1847 година публикува „Мисли за сегашното учение“.
Освен тези книжовни трудове, много ценни са писмата на Априлов, които са събирани старателно от даскал Цвятко Недев, ученик на Неофит Рилски. По-късно Цвятко Недев изпраща събраните писма в тогавашното българско просветно министерство и за съжаление част от тях са изгубени. През 1940 г., благодарение на търсенията на проф. Арнаудов са възстановени 41 от писмата. Всички те са писани на руски, български и гръцки. Най-ранното писмо, достигнало до нас благодарение на публикация на Петко Славейков, е от 1833 година. Той публикува няколко писма на Априлов в своя книга.
„Ако днес изследователите търсят писма на Васил Априлов, могат да ги открият в няколко хранилища – в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в Сфоия, в ръкописен отдел на Националната библиотека на Русия, в Държавния исторически архив в Санкт Петербург, в Държавния архив на Одеса и в Регионален исторически музей – Габрово“, споделя не без гордост Даниела Цонева.
Няма историческа справка, която да покаже как са попаднали двете лични писма на Априлов в Габровския исторически музей. Предполага се, че са съхранени от Историографическото дружество, чиито първи председател е д-р Петър Цончев. Наследник на тази организация през 1920 г. става сегашният музей.
Двете писма, пазени в Регионален исторически музей – Габрово са до сестрата на Априлов Кера и са писани през 30-те години на ХІХ век. Първото е от 18 август 1839 година, а второто от 10 април 1846 година. В тях Априлов се интересува от семейството, както и за обучението и задомяването на племенника си Николай, син на брат му Никифор.
В писмата се откриват факти, които разкриват целите му за съхраняване на българските традиции. Априлов напътства сестра си да търси песни за годеж, любов и сватба. Насочва я от кого може да ги намери и казва, че ако става въпрос за бедни жени, то да им бъде заплатено. В тези писма е споделена и идеята да се създаде училище за момичета в Габрово.
Неофит Рилски, който до 1837 година е учител в Габрово, също е важен информатор, който подпомага опитите на Априлов да събира песенното творчество на българите. В архива на Найден Геров по-късно е открит ръкопис, който е бил подготвен за издаване.
Може да се каже, че Априлов поставя началото на етнографското проучване в Габрово. Първият българин въвел у нас термина археология отново е Васил Априлов. За това разказва в продължението на това интервю Даниела Цонева от Регионален исторически музей – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България

На 25 и 26 септември Дряново ще посрещне учени от цялата страна и чужбина, които ще дебатират върху три от най-мощните сили, оформили съдбата на България през последните два века – интеграцията, протекционизмът и национализмът. Домакин на форума е Историческият музей – Дряново, партньор на Центъра за стопанско-исторически изследвания в организацията на международната научна конференция, която обещава да превърне града на майстор Колю Фичето в средище на голям академичен разговор.
Изборът на историческия музей в Дряново не е случаен. Градът, познат с възрожденския си дух, се превръща за два дни в естествена сцена, на която историци, икономисти и изследователи ще проследят как българската държава и българското общество са балансирали между отвореност към света, в защита на собствените си интереси – от османската епоха, през следосвобожденските десетилетия, до социалистическия период и съвременността.
Конференцията е структурирана в пленарна сесия и две паралелни научни секции, обединяващи десетки доклади. Сред темите, които ще предизвикат особен интерес, са изгубената битка за българския лев и пробивите в държавния монопол върху валутната търговия, драматичната съдба на фамилия Пенчеви в Северна Добруджа между интеграция и национализация, тютюноработническата стачка в Пловдив от 1953 година и малко познатите британско-руски информационни мрежи на Балканите в годините преди Освобождението.
Форумът има подчертано международно участие, а част от докладите ще бъдат представени на английски език от изследователи на чуждестранни институции, сред които Институтът за изследвания на Югоизточна Европа.

Специален акцент в програмата е представянето на двутомния труд „Стопанска история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.)“, издаден от Издателство „Аз-буки“ през 2025 година, под редакцията на проф. д.и.н. Иван Русев.
Изданието, посветено на петте века българско стопанско развитие под османска власт, ще бъде представено пред научната общност именно в залите на дряновския музей на 25 септември от 17.30 часа.
Стопанската история рядко получава подобаващото ѝ място в общественото внимание, а фактът, че водещи изследователи в областта от страната и чужбина избират именно Дряново за форума си, е показателен за доверието, с което Исторически музей – Дряново се ползва сред научните среди.
Именно в дух на партньорство музеят и Центърът за стопанско-исторически изследвания превръщат тези два дни в повод да утвърдят общата си кауза – стопанската история на България да бъде не просто съхранявана, а активно изследвана и осмисляна.

Култура
„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър

На 24 септември от 19 часа Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се превърне в имението Рогершхюс за премиерата на „Завещанието на Негово благородие“ от Ялмар Бергман. С това заглавие почти сто години след смъртта на автора сцената в Габрово става първата в България, с пиеса на знаменития шведски класик. Неговата комедия в превод на Меглена Боденска ще видим интерпретирана от режисьора Денислав Янев.
„Завещанието на Негово благородие“ е първо роман, издаден през 1910 г. По-късно самият автор го преработва за сцена и екран, което го превръща в класика на шведския театър и кино. Към края на живота си през 1929 г. Бергман адаптира текста за радио и така го нарежда в списъка на паметните културни събития в родината си.

Пиесата среща с пъстрия антураж на Негово благородие в навечерието на неговия рожден ден. Подготовката за събитието бележи темите на разговор и съсредоточава дейностите в имението, където се подвизават слугите и извънбрачната дъщеря на Негово благородие – Бленда. Непоканена се появява сестрата на Барона и заедно със сина си има претенции към наследството на своя брат. Докато възрастните се занимават с призраците на миналото и материалните си интереси, те се превръщат в карикатури на своите пороци. А младите, подвластни на любовните трепети, са готови да отстояват абсолютните понятия за чест и достойнство, понякога с цената и на някой пердах.
Спектакълът, който Янев създава, е впечатляваща сатирична комедия, която повдига въпроса и за нематериалното наследство, което оставяме на идващите след нас. Заедно с актьорската трупа режисьорът използва богат набор от изразни средства– гротеска, наивизъм и фарс. Ролята на стария благородник изпълнява Светослав Славчев, който с лекота изгражда многопластовия образ на своя персонаж. Надежда Петкова влиза в обувките на сприхавата сестра на барона и заедно със Славчев създават забележителна игра на съперничество и надхитряване. Друга любопитна диада се формира между барона и неговия верен слуга майордома Викберг. Отличителната му фигура с много внимание към детайла изгражда Стоян Руменин. Актьорите от екипа на спектакъла рисуват причудливата плеяда от типажи и образи, които изненадват, разсмиват и вълнуват.

Сценографията и костюмите са по идея на Мария Колева. В една стилизирана и хиперболизирана черно-бяла среда, пищните и детайлни костюми сами разказват историите зад всеки персонаж.
Музиката е написана от Мария Тепавичарова. Драматург на спектакъла е Емилия Илиева.

Творчеството на живелия кратко Ялмар Бергман (1883-1929) е изключително богато. Под перото му са излезли 30 театрални пиеси, 23 романа и десетки киносценарии. В Швеция той е нареждан по значимост и творчески постижения веднага след първия – Аугуст Стриндберг. Творчеството на Бергман би могло да се раздели на няколко основни периода, но цялостно се характеризира с фокус върху ироничните и гротескни аспекти на човешката психика. Отличителен е хуморът му, който съчетава ирония, устроумни бележки и болезнена искреност.
Благодарение на преводачката Меглена Боденска на български език са преведени и издадени романът „Маркюрелови от Вадшьопинг“ и четирите пиеси „Завещанието на Негово благородие“, „Шведенйелмови“, „Господин Слеман иде“ и „Приказката“. А обстойните ѝ статии за автора и преведените произведения създават панорамна представа за личността и творчеството му.

Една от ключовите фигури за популяризирането в Швеция и по света на творчеството на Ялмар Бергман е Ингмар Бергман, с когото нямат роднински отношения. Но Ингмар признава, че текстовете на Ялмар са негово вдъхновение и възприема автора като свой най-голям учител.
„Завещанието на Негово благородие“ периодично се поставя в Кралския драматичен театър в Стокхолм (Dramaten). А ролята на барон Рогер (Бернхюсен де Сарш ) се смята за предизвикателство и отговорност за най-големите шведски актьори. Втората премиера на спектакъла ще се състои на 30 септември отново от 19 часа. През есента премиерното заглавие „Завещанието на Негово благородие“ ще се играе на големите сцени в страната.
В спектакъла участват актьорите от трупата на театъра, както следва: ● Негово благородие барон Рогер Бернхюсен де Сарш – Светослав Славчев ● Юлия Хюлтениус, негова сестра – Надежда Петкова ● Рогер Хюлтениус, неин син – Атанас Димитров – Фози ● Ейбрахам Бьорнер, околийски съдия – Петър Рангелов ● Господин Викберг, майордом – Стоян Руменин ● Юнсон, бивш камериер – Любен Попов ● Госпожа Енберг, икономка – Ванина Попова ● Якоб – Александър Андреев ● Бленда – Радостина Ангелова ● Управител, пристав – Дилян Николов Денислав Янев (Denislav Yaneff) завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс.
Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище. В периода 2022–2024 г. е и заместник-директор по творческите дейности на театъра.
Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ (Румъния) и др. Носител е на приза за най-добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най-добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). В Габрово той работи по спектакъла „Прозорецът на Яворов“ по Любен Босилков – Ройс в началото на 2025 г. През есента на същата година става част от трупата на театъра.

Култура
Гала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената

13-годишната габровска изпълнителка Гала Савчева спечели награда на журито на Международния детски музикален фестивал „Златни ябълки“ 2026. Във финала на престижния форум, който се проведе на 19 септември в Кюстендил, Гала представи авторската си песен „Падаща звезда“.
Представянето ѝ донесе не само отличие, но и възможност песента да продължи своя път към международната сцена. Благодарение на получената промоционална възможност „Падаща звезда“ ще бъде представена и на международен конкурс в Сърбия, където Гала ще има възможност да представи България и да се срещне с млади музикални таланти от Европа.

Гала Савчева се развива в различни музикални направления – рок, поп музика и български фолклор. Освен като певица и автор на песни, тя се изявява и като водещ на концерти и културни събития. Сред отличията ѝ са първи места в конкурсите „Звукът на времето“, „Широка лъка пее, свири и танцува“ и „Златен Фолкарт“, където е носител и на златен медал. Гала има награди и от музикалните форуми „Звезден сблъсък“, „Орфеево изворче“, „Орфееви таланти“, „Българска душа на Святата земя“, „Авлига пее“ и други национални и международни конкурси.
За поредна година тя е и част от Клуба на успелите деца на България на Фондация „Димитър Бербатов“. Въпреки че е само на 13 години, Гала има близо десет години сценичен опит. Тя развива вокалните и артистичните си умения с помощта на своите преподаватели – д-р Ана Борисова по народно пеене, Надя Ботева по поп и джаз пеене и Елена Назърова по солфеж.

За Гала музиката е не само начин за изява, но и възможност да създава и споделя. Тя насърчава младите изпълнители да създават авторска музика, да се развиват и да не се страхуват да бъдат различни.
Особено важно за нея е младите хора да обичат българския език, песен и фолклор и да ги представят и на международната сцена. След успешното си участие в Кюстендил Гала Савчева продължава към следващото международно музикално предизвикателство в Сърбия. Там „Падаща звезда“ отново ще представи България, а Гала ще има възможност да покаже таланта си и да продължи развитието си на международната сцена.

-
Икономикапреди 7 дни„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal
-
Любопитнопреди 6 дниЛилиите отново красят езерото в градинката с мечето
-
Новинипреди 6 дниОбщински и екоинспектори провериха централния пазар в Габрово
-
Новинипреди 3 дниБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди 3 дниПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни
-
Новинипреди 2 дниОтбелязваме 118 години от Независимостта на България!
-
Културапреди един денГала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената
-
Новинипреди един денПърво място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир





