Свържи се с нас

Култура

Архивите в Москва, Санкт Петербург, Одеса и РИМ – Габрово пазят писма на Априлов

Архивите в Москва, Санкт Петербург, Одеса и РИМ – Габрово са едниствените, които пазят писма на Васил Априлов

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Не са много архивите, които съхраняват писма, писани собственоръчно от Васил Априлов. Тези ценни за българската история документи могат да се открият в Москва, в Санкт Петербург, в Одеса и в Габрово.

Кой в родния град на една от най-значимите за българите личност е съхранил такива писма?

Разбира се това е Регионален исторически музей – Габрово, институцията която пази в архивите си толкова ценни съкровища, че само с разрешение на министъра на културата могат да се вадят от трезорите.

Добър повод да говорим за Васил Априлов е годишнината от рождението му. Големият габровец идва на бял свят на 21 юли 1789 г.

Двете писма, които Васил Априлов собственоръчно е написал до свои близки в Габрово ни провокират да погледнем към жизнения път на този най-прочут и признат от обществото наш съгражданин. Писмата са до Кера, сестра на Васил Априлов.

Когато говорим за Априлов, първата асоциация е „благодетел на Габровското училище, инициатор за създаването му, човек който поддържа съществуването му до своята смърт“.

Историкът Даниела Цонева предлага един по-глобален поглед върху живота и многостранната дейност на Васил Априлов.

„Априлов е търговец, Априлов е книжовник, Априлов е изследовател. Той произлиза от от един род, основоположник на който е Киряк Априлов от колиби Новата махала, днес квартал на Габрово. Петко Славейков, Светослав Миларов, д-р Петър Цончев, проф. Михаил Арнаудов, акад. Димитър Косев, Илия Габровски и други учени изследват рода на Априлов“, разказва Даниела Цонева.

От думите й става ясно, че родовете Априлови и Дюстабанови са свързани.

„Кера, сестрата на Васил Априлов, е женена за дядото на войводата Цанко Дюстабанов. Тя е майката на Христо Дюстабанов, за който се говори, че е провалил въстанието на Капитан дядо Никола. В друга посока Априловия род се свързва с фамилията Хаджистойчеви. Бона, лелята на Цанко Дюстабанов, се омъжва за гайтанджията Петър Хаджистойчев, собственик на сградата, в която днес се помещава Регионален исторически музей – Габрово. Тревненският род Даскалови също са роднини на семейство Априлови.

Васил Априлов е най-малкият от четирима братя – Никифор, Христо, Кирияк и Васил. Има и три сестри, но ние знаем имената само на две от тях – Кера и Бона.

Изследователите на живота на Априлов са категорични, че той е динамична и устойчива натура, с полемичен темперамент. Не се притеснява да влиза в противоречие с някого. Априлов е наричан „колоритната личност на Българското Възраждане“. Всички пишат за дълбоката му душевност и принципен идеен свят, за широтата на интересите му и неговата целенасоченост.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Всеизвестно е, че Априлов напуска Габрово през 1799-та или 1800 г., на 11 години, заедно с един от своите братя. В Одеса те създават търговска кантора, която става важно звено за връзката на българските търговци с руския свят“.

От увлекателния разказ на Даниела Цонева става ясно, че освен Одеса и Москва, още няколко населени места в Европа са свързани с живота на големия габровец.

„Брашов, който е в Австроунгарската империя по това време, където Априлов учи в гимназия. Във Виена учи медицина, а в Цариград престоява известно време след конфликт с гръцкото училищно настоятелство в Одеса.

Когато кажем Васил Априлов, мислим за Габровското училище. Но той е многопластова личност, с принос в книжовността. За популяризирането на Габрово и България сред руската общност значение има неговата „Денница на новобългарското образование“, излязла през 1841 г. Това е първото произведение, достигнало до голямата руска критика.

Следващото книжовно съчинение е свързано с азбуката, създадена от Кирил и Методий. Априлов допълва своята „Денница“, издава „Български грамоти“ и през 1847 година публикува „Мисли за сегашното учение“.

Освен тези книжовни трудове, много ценни са писмата на Априлов, които са събирани старателно от даскал Цвятко Недев, ученик на Неофит Рилски. По-късно Цвятко Недев изпраща събраните писма в тогавашното българско просветно министерство и за съжаление част от тях са изгубени. През 1940 г., благодарение на търсенията на проф. Арнаудов са възстановени 41 от писмата. Всички те са писани на руски, български и гръцки. Най-ранното писмо, достигнало до нас благодарение на публикация на Петко Славейков, е от 1833 година. Той публикува няколко писма на Априлов в своя книга.

„Ако днес изследователите търсят писма на Васил Априлов, могат да ги открият в няколко хранилища – в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в Сфоия, в ръкописен отдел на Националната библиотека на Русия, в Държавния исторически архив в Санкт Петербург, в Държавния архив на Одеса и в Регионален исторически музей – Габрово“, споделя не без гордост Даниела Цонева.

Няма историческа справка, която да покаже как са попаднали двете лични писма на Априлов в Габровския исторически музей. Предполага се, че са съхранени от Историографическото дружество, чиито първи председател е д-р Петър Цончев. Наследник на тази организация през 1920 г. става сегашният музей.

Двете писма, пазени в Регионален исторически музей – Габрово са до сестрата на Априлов Кера и са писани през 30-те години на ХІХ век. Първото е от 18 август 1839 година, а второто от 10 април 1846 година. В тях Априлов се интересува от семейството, както и за обучението и задомяването на племенника си Николай, син на брат му Никифор.

В писмата се откриват факти, които разкриват целите му за съхраняване на българските традиции. Априлов напътства сестра си да търси песни за годеж, любов и сватба. Насочва я от кого може да ги намери и казва, че ако става въпрос за бедни жени, то да им бъде заплатено. В тези писма е споделена и идеята да се създаде училище за момичета в Габрово.

Неофит Рилски, който до 1837 година е учител в Габрово, също е важен информатор, който подпомага опитите на Априлов да събира песенното творчество на българите. В архива на Найден Геров по-късно е открит ръкопис, който е бил подготвен за издаване.

Може да се каже, че Априлов поставя началото на етнографското проучване в Габрово. Първият българин въвел у нас термина археология отново е Васил Априлов. За това разказва в продължението на това интервю Даниела Цонева от Регионален исторически музей – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново ще проучва нови документи за Колю Фичето в османските архиви

Published

on

През 2026 година Исторически музей – Дряново (ИМ-Дряново) има амбицията да работи целенасочено със специалисти, владеещи османотурски език, с цел търсене и проучване на нови документи в архивите на Османската империя, касаещи строителната дейност на майстор Колю Фичето. Новината на пресконференция в клуба на БТА – Габрово съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново.

Събитието за медиите се проведе на 4 декември. Поводът за срещата с тях бе представяне на резултатите от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, които ИМ – Дряново и Община Дряново организираха, под патронажа на Министерството на културата. Участие в пресконференцията взеха още заместник – кметът на Дряново Диляна Джеджева и д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея.

„Вярваме, че там, сред хилядите страници се крият още неразкрити факти за живота и делото на Никола Фичев – човека, който превърна камъка в слово и вярата в архитектура. Това е нашият следващ път – да продължим да търсим, откриваме и споделяме нови знания за Първомайстора, който изгради не само мостове, а и духовни връзки между поколенията. До идеята се стигна след успешната реализация на всички планирани дейности и инициативи от програмата на Честванията“, аргументира се директорът на музея и продължи – „Един от най-вълнуващите моменти през 2025 г. беше, че за първи път от 20 години насам организирахме среща на Фичевия род, на която в Дряново – родният град на Колю Фичето, се събраха близо 50 негови наследници. Вярваме, че занапред ще задълбочим комуникацията с тях и зачестим срещите помежду ни“, каза още Христов.

Той сподели, че честванията по повод 225 години от рождението на Фичето излязоха извън Дряново, стигайки до София, Велико Търново, Ловеч, Севлиево, Габрово, Свищов и дори до Румъния. „В северната ни съседка, в Българските неделни училища в Букурещ и село Извоареле, децата от нашите общности имаха възможността да се докоснат до историята и духа на великия строител. За това основна заслуга имаше дългогодишният журналист Маргарита Стоянова“, допълни още директорът.

„Всички планирани дейности и инициативи в рамките на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ бяха успешно реализирани. Благодарение на общите усилия на екипа на Музея, Община Дряново, Министерството на културата, областния управител на Габрово Мария Башева, партньорите ни и многото приятели на делото на Първомайстора, постигнахме повече, отколкото си бяхме поставили като цел“, изтъкна той.

Медийният интерес към събитията също е атестат за свършеното, като публикации, репортажи и статии бяха извършени в местни и национални медии, сред които: БТА, БНР, БНТ, БТВ, Дарик, Евроком, вестник Строител, регионалните печатни и електронни издания: Борба, Янтра, 100 Вести, Култура он ейър, Габрово Нюз, За Габрово, Севлиево онлайн, Росица, Дряново Нюз и други наши съмишленици, на които благодарим за партньорството“, заяви Христов.

През годината беше затвърдено партньорството на ИМ – Дряново с организации като Съюза на архитектите в България, Камара на строителите в България, Камарата на архитектите в България, университетите – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Получени бяха звания и награди: „Партньор на годината“ от Камарата на строителите в България и златната значка „Майстор Колю Фичето“ от Федерацията на независимите строителни синдикати. В рамките на програмата бе организираната четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която събра близо 50 университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България.

През годината бяха издадени общо 7 книги, три от които посветени на Колю Фичето, които ще обогатят не само колекцията от издания на ИМ-Дряново, но и архивите на редица регионални библиотеки, институции и представителства.

Реализираните събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха изключително успешно и при висок интерес, допълни заместник – кметът Диляна Джеджева. По думите ѝ чрез реализацията им си е проличало, че дряновци се отъждествяват с личността на Първомайстора и са горди негови потомци. Открои състоялите се през октомври театрална постановка, дело изцяло на дряновци, тържествения концерт на Детския радиохор на БНР и специално създадения 3D-мапинг. Отбеляза, че валидирането на пощенско-филателното издание „225 години от рождението на Колю Фичето“, което се състоя на 25 ноември, е тържествен завършек на всички инициативи част от програмата.

Пред медиите д-р Венелин Бараков говори за последните две издания на ИМ – Дряново „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ и „Колю Фичето. Българският строителен гений“, които са резултат от съвместната му работа с уредника Стилияна Топалова – Марчовска.

Началото на Честванията даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.

Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна. Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето. Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.

В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.

Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.

През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния, за които по-горе бе споменато. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.

В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.

Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания продължиха през месец август, с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, бе представена най-новата книга за Колю Фичето – „(Не)познатият Колю Фичето 1800 – 1881 г.“, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново.

Кулминацията на националните чествания бе през есента, когато Исторически музей – Дряново посрещна родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието се състоя и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври бе и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“.

„Благодаря от сърце на целия екип на Музея, на Община Дряново, на всички партньори, приятели, медии и граждани, които подкрепиха тази кауза“, завърши Иван Христов.

Зареди още

Култура

Разкриват дигитален клуб във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски”

Published

on

Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ спечели проект по процедурата за изграждане на мрежа от дигитални клубове към Министерството на труда и социалната политика, част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи Савина Цонева, директор на габровската библиотека.

Целта на проекта е да осигури свободен, равнопоставен и неограничен достъп до глобалната мрежа за приобщаването на гражданите към глобалното информационно общество и повишаване качеството на живот чрез ключовите елементи: грамотност, информация, учене през целия живот, култура и гражданско участие.

Директорът на библиотеката Савина Цонева подписа договора за финансиране на проектното предложение. Във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски” ще бъде разкрит дигитален клуб. Ролята на дигиталния клуб е да бъде точка за достъп до налични електронни ресурси за различни видове обучения, достъп до онлайн обучения и самообучение.

Ще бъдат обособени пет работни места, оборудвани с лаптоп, бюро и ергономичен стол, осигурен е достъп до интернет. Ще бъде назначен наставник, който да подпомага лицата без дигитални умения, за да се включат пълноценно.

Разположен в квартал на града с две средни училища, клубът ще даде възможност на младежи и хора на различна възраст да развиват своите дигитални умения и да бъдат успешни в търсенето на заетост и кариерно развитие. Ще бъде осигурен свободен и безплатен достъп до електронни ресурси за обучения и самообучение.

Предимство при ползването ще имат лица в неравностойно положение – от ромски произход, жени, възрастни хора и други уязвими групи. Дигиталният клуб ще започне да функционира към 31.01.2026 г.

Зареди още

Култура

Гран-при и четири златни медала за МК „Весела“

Published

on

Изключителен успех за младите пианисти от Музикален клуб „Весела“ – те се завърнаха от международния клавирен конкурс „Неравноделно“ – София 2025 с Гран-при и общо четири златни медала.

Безапелационен победител в четвъртото издание на престижното състезание стана Полина Флориду от 11 клас. Младата габровска пианистка, вече лауреат на десетки национални и международни отличия, спечели най-високия бал и заслужено грабна Голямата награда – Гран-при.

Съвсем близо до нейния резултат останаха Мира Русинова и Иво Велков – и двамата от 9 клас. Те бяха отличени с първи награди и златни медали, доказвайки постоянството и таланта си в усъвършенстването на музикалните си умения.

В по-малките възрастови групи също имаше поводи за гордост. Журито присъди златни медали на добре познатата малка пианистка Невин Халил (3 клас) и на Александър Стоянов (6 клас), който едва наскоро направи първите си стъпки в конкурсните изяви.

За впечатляващото си представяне Полина, Иво и Мира получиха специални поздравления от пианиста Боян Бъчваров, член на журито и преподавател в Музикалното училище във Варна.

Той изрази възхищението си от възпитаниците на клавирния педагог Весела Пенева, като подчерта тяхното сериозно отношение към музиката, интересния репертоар и силното сценично присъствие, което ги е отличило сред всички участници.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица