Свържи се с нас

Култура

Архивите в Москва, Санкт Петербург, Одеса и РИМ – Габрово пазят писма на Априлов

Архивите в Москва, Санкт Петербург, Одеса и РИМ – Габрово са едниствените, които пазят писма на Васил Априлов

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Не са много архивите, които съхраняват писма, писани собственоръчно от Васил Априлов. Тези ценни за българската история документи могат да се открият в Москва, в Санкт Петербург, в Одеса и в Габрово.

Кой в родния град на една от най-значимите за българите личност е съхранил такива писма?

Разбира се това е Регионален исторически музей – Габрово, институцията която пази в архивите си толкова ценни съкровища, че само с разрешение на министъра на културата могат да се вадят от трезорите.

Добър повод да говорим за Васил Априлов е годишнината от рождението му. Големият габровец идва на бял свят на 21 юли 1789 г.

Двете писма, които Васил Априлов собственоръчно е написал до свои близки в Габрово ни провокират да погледнем към жизнения път на този най-прочут и признат от обществото наш съгражданин. Писмата са до Кера, сестра на Васил Априлов.

Когато говорим за Априлов, първата асоциация е „благодетел на Габровското училище, инициатор за създаването му, човек който поддържа съществуването му до своята смърт“.

Историкът Даниела Цонева предлага един по-глобален поглед върху живота и многостранната дейност на Васил Априлов.

„Априлов е търговец, Априлов е книжовник, Априлов е изследовател. Той произлиза от от един род, основоположник на който е Киряк Априлов от колиби Новата махала, днес квартал на Габрово. Петко Славейков, Светослав Миларов, д-р Петър Цончев, проф. Михаил Арнаудов, акад. Димитър Косев, Илия Габровски и други учени изследват рода на Априлов“, разказва Даниела Цонева.

От думите й става ясно, че родовете Априлови и Дюстабанови са свързани.

„Кера, сестрата на Васил Априлов, е женена за дядото на войводата Цанко Дюстабанов. Тя е майката на Христо Дюстабанов, за който се говори, че е провалил въстанието на Капитан дядо Никола. В друга посока Априловия род се свързва с фамилията Хаджистойчеви. Бона, лелята на Цанко Дюстабанов, се омъжва за гайтанджията Петър Хаджистойчев, собственик на сградата, в която днес се помещава Регионален исторически музей – Габрово. Тревненският род Даскалови също са роднини на семейство Априлови.

Васил Априлов е най-малкият от четирима братя – Никифор, Христо, Кирияк и Васил. Има и три сестри, но ние знаем имената само на две от тях – Кера и Бона.

Изследователите на живота на Априлов са категорични, че той е динамична и устойчива натура, с полемичен темперамент. Не се притеснява да влиза в противоречие с някого. Априлов е наричан „колоритната личност на Българското Възраждане“. Всички пишат за дълбоката му душевност и принципен идеен свят, за широтата на интересите му и неговата целенасоченост.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Всеизвестно е, че Априлов напуска Габрово през 1799-та или 1800 г., на 11 години, заедно с един от своите братя. В Одеса те създават търговска кантора, която става важно звено за връзката на българските търговци с руския свят“.

От увлекателния разказ на Даниела Цонева става ясно, че освен Одеса и Москва, още няколко населени места в Европа са свързани с живота на големия габровец.

„Брашов, който е в Австроунгарската империя по това време, където Априлов учи в гимназия. Във Виена учи медицина, а в Цариград престоява известно време след конфликт с гръцкото училищно настоятелство в Одеса.

Когато кажем Васил Априлов, мислим за Габровското училище. Но той е многопластова личност, с принос в книжовността. За популяризирането на Габрово и България сред руската общност значение има неговата „Денница на новобългарското образование“, излязла през 1841 г. Това е първото произведение, достигнало до голямата руска критика.

Следващото книжовно съчинение е свързано с азбуката, създадена от Кирил и Методий. Априлов допълва своята „Денница“, издава „Български грамоти“ и през 1847 година публикува „Мисли за сегашното учение“.

Освен тези книжовни трудове, много ценни са писмата на Априлов, които са събирани старателно от даскал Цвятко Недев, ученик на Неофит Рилски. По-късно Цвятко Недев изпраща събраните писма в тогавашното българско просветно министерство и за съжаление част от тях са изгубени. През 1940 г., благодарение на търсенията на проф. Арнаудов са възстановени 41 от писмата. Всички те са писани на руски, български и гръцки. Най-ранното писмо, достигнало до нас благодарение на публикация на Петко Славейков, е от 1833 година. Той публикува няколко писма на Априлов в своя книга.

„Ако днес изследователите търсят писма на Васил Априлов, могат да ги открият в няколко хранилища – в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в Сфоия, в ръкописен отдел на Националната библиотека на Русия, в Държавния исторически архив в Санкт Петербург, в Държавния архив на Одеса и в Регионален исторически музей – Габрово“, споделя не без гордост Даниела Цонева.

Няма историческа справка, която да покаже как са попаднали двете лични писма на Априлов в Габровския исторически музей. Предполага се, че са съхранени от Историографическото дружество, чиито първи председател е д-р Петър Цончев. Наследник на тази организация през 1920 г. става сегашният музей.

Двете писма, пазени в Регионален исторически музей – Габрово са до сестрата на Априлов Кера и са писани през 30-те години на ХІХ век. Първото е от 18 август 1839 година, а второто от 10 април 1846 година. В тях Априлов се интересува от семейството, както и за обучението и задомяването на племенника си Николай, син на брат му Никифор.

В писмата се откриват факти, които разкриват целите му за съхраняване на българските традиции. Априлов напътства сестра си да търси песни за годеж, любов и сватба. Насочва я от кого може да ги намери и казва, че ако става въпрос за бедни жени, то да им бъде заплатено. В тези писма е споделена и идеята да се създаде училище за момичета в Габрово.

Неофит Рилски, който до 1837 година е учител в Габрово, също е важен информатор, който подпомага опитите на Априлов да събира песенното творчество на българите. В архива на Найден Геров по-късно е открит ръкопис, който е бил подготвен за издаване.

Може да се каже, че Априлов поставя началото на етнографското проучване в Габрово. Първият българин въвел у нас термина археология отново е Васил Априлов. За това разказва в продължението на това интервю Даниела Цонева от Регионален исторически музей – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Наши формации представиха България и Европа на фестивал на остров Бали

Published

on

Buleleng International Rhythm Festival 2026, Бали. Азия събра най-добрите си — Филипини, Южна Корея, Тайланд, Индонезия, Тайван, Индия.

Европа изпрати само един отговор. „Дряновска магия“. „Хопни ми, тропни ми“. Трио „Звън“.

Три формации от Дряново и Севлиево се качиха на сцената не само като посланици на България, а като единственото европейско присъствие на фестивала.

Донесоха нестинарство, хоро и шевици. Взеха със себе си овации и публика, която затанцува.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново издава фототипна книга за героичната отбрана на Дряновския манастир

Published

on

Исторически музей – Дряново излиза с ново издание, посветено на една от най-драматичните страници в историята на националноосвободителното ни движение. Монографията „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ на Христо Марков се преиздава за първи път цялостно – 114 години след първоначалната си поява, и точно в годината, в която се навършват 150 години от Априлското въстание.

Изданието е фототипно и допълващо оригиналния текст. Съставител е Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново, който е положил значителни усилия, за да направи книгата достъпна за съвременния читател. За тази цел към изданието са добавени географски показалец и речник на чужди, остарели и малко познати думи, подредени в азбучен ред – инструменти, които улесняват ползването на текста дори от читатели, непознаващи езика на епохата.

В изданието е поместена биографична информация за автора на книгата Христо Марков. Уводните думи са дело на проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

„История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ представя най-точните сведения за подготовката и избухването на въстанието в Първи търновски революционен окръг. Деветдневната отбрана на Дряновския манастир от пролетта на 1876 г. е част от Априлското въстание и е сред неговите символите, заради героизма на четниците, отдали живота си за свободата на българския народ.

Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“, 2026 г. с тираж от 500 броя. „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ може да бъде намерена във всички обекти на музея, както и поръчана онлайн чрез официалния сайт на Исторически музей – Дряново.

Исторически музей -Дряново изказва искрена благодарност за любезното съдействие на: Регионална народна библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново, Обществена библиотека „Паисий Хилендарски“ – Самоков, Исторически музей – Самоков, Лидия Кашъмова от Самоков, Протойерей Любомир Мишков от Самоков, РИМ – Велико Търново, РИМ – Ловеч, Исторически музей – Горна Оряховица и Исторически музей – Севлиево.

Зареди още

Култура

Проф. Светла Димитрова е избрана за втори мандат начело ИКОМ – България

Published

on

Българският национален комитет на ИКОМ играе активна роля в музейния сектор през 2025 г., стана ясно от отчета на организацията, направен по време на годишното отчетно-изборно събрание. Членовете на организацията избраха за втори мандат досегашния председател проф. д-р Светла Димитрова, зам.-председатели са д-р Аксиния Бутева и Елка Пенкова, секретар е Калин Тодоров, а членове Александър Вълчев, Петър Стефанов и Теодор Йорданов.

През 2025 г. дейността на Българския национален комитет на International Council of Museums (ИКОМ) е насочена към укрепване на професионалната общност на музейните специалисти, разширяване на международните контакти и участие в ключови дискусии, свързани с развитието на музейния сектор и опазването на културното наследство. Организацията продължава да утвърждава ролята си като експертна платформа, която свързва българските музеи с международните процеси в областта на музеологията.

През годината управителните органи на организацията провеждат серия заседания, на които се обсъждат въпроси, свързани с нормативната рамка на музейната дейност, експертни становища до държавни институции и участието на комитета в национални инициативи, засягащи културното наследство. Особено внимание е отделено на синхронизирането на учредителния акт на организацията с устава на международната структура на ИКОМ.

Съществена стъпка в развитието на организацията е приемането на статут за годишните награди на Българския национален комитет на ИКОМ. Те имат за цел да отличават най- добрите музейни практики и научни изследвания в областта на музеологията и по този начин да стимулират професионалното развитие на музейните специалисти.

На специална церемония след края на годишното събрание бяха връчени три награди. Наградата на журито в категория „Принос в музейната дейност“ бе присъдена на Любомир Мерджанов, уредник и завеждащ фонд „Античност“ в Регионален археологически музей – Пловдив.

За активна с широк обществен обхват работа в сферата на комуникацията и популяризирането на музейната дейност бе награден Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“ на РЕМО „Етър“. Наградата за професионален авторитет, значим институционален принос и участие в експозиционни и проектни дейности бе връчена на Валентина Танева, зам.-директор на Регионален исторически музей – Пазарджик.

Към края на 2025 г. в организацията членуват 177 души – с около 30 повече в сравнение с предходната година. Това показва засилен интерес към дейността на комитета и неговата роля като професионална платформа за обмен на идеи и опит между музейните специалисти.

Сред основните професионални инициативи през годината е работата по проекта „Истории за откраднатото минало“, финансиран от Национален фонд „Култура“. Проектът е насочен към проблемите на незаконния трафик на културни ценности и към повишаване на обществената чувствителност по темата за опазването на културното наследство.

Експертната дейност на организацията включва и консултации към структури на Министерство на вътрешните работи на България във връзка с издирването на културни ценности и участието в международен проект на INTERPOL за онлайн наблюдение и идентифициране на предмети с потенциален незаконен произход.

В рамките на международното професионално сътрудничество представители на комитета участват и в дейността на новосъздадения технически комитет към International Organization for Standardization (ISO), посветен на опазването на културното наследство. На срещи на експерти се обсъждат нови стандарти за превантивна консервация, класификация на уврежданията при различни материали и мерки за защита на музейните колекции при природни бедствия и пожари.

Българският национален комитет на ИКОМ продължава активното си участие в международните структури на организацията. Представители на комитета се включват в заседанията на Консултативния съвет на ИКОМ, както и в Генералната конференция на организацията, проведена през ноември в Дубай.

Темата на форума – „Бъдещето на музеите в бързо променящите се общности“ – поставя акцент върху ролята на нематериалното културно наследство, младежкото участие и интегрирането на новите технологии в музейната дейност. В рамките на конференцията са обсъдени нови подходи за ангажиране на публиките, както и възможности за използване на дигиталните технологии при съхраняването и представянето на културното наследство.

Дейността на Българския национален комитет на ИКОМ през 2025 г. показва стремеж към по-активно участие на българските музейни специалисти в международните професионални процеси. Чрез експертни инициативи, проекти и участие в международни форуми организацията продължава да работи за укрепване на професионалната общност и за утвърждаване на ролята на музеите като важни институции за опазване и интерпретация на културното наследство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица