Култура
Архивите в Москва, Санкт Петербург, Одеса и РИМ – Габрово пазят писма на Априлов
Архивите в Москва, Санкт Петербург, Одеса и РИМ – Габрово са едниствените, които пазят писма на Васил Априлов
снимка: РИМ – Габрово
Не са много архивите, които съхраняват писма, писани собственоръчно от Васил Априлов. Тези ценни за българската история документи могат да се открият в Москва, в Санкт Петербург, в Одеса и в Габрово.
Кой в родния град на една от най-значимите за българите личност е съхранил такива писма?
Разбира се това е Регионален исторически музей – Габрово, институцията която пази в архивите си толкова ценни съкровища, че само с разрешение на министъра на културата могат да се вадят от трезорите.
Добър повод да говорим за Васил Априлов е годишнината от рождението му. Големият габровец идва на бял свят на 21 юли 1789 г.
Двете писма, които Васил Априлов собственоръчно е написал до свои близки в Габрово ни провокират да погледнем към жизнения път на този най-прочут и признат от обществото наш съгражданин. Писмата са до Кера, сестра на Васил Априлов.
Когато говорим за Априлов, първата асоциация е „благодетел на Габровското училище, инициатор за създаването му, човек който поддържа съществуването му до своята смърт“.
Историкът Даниела Цонева предлага един по-глобален поглед върху живота и многостранната дейност на Васил Априлов.
„Априлов е търговец, Априлов е книжовник, Априлов е изследовател. Той произлиза от от един род, основоположник на който е Киряк Априлов от колиби Новата махала, днес квартал на Габрово. Петко Славейков, Светослав Миларов, д-р Петър Цончев, проф. Михаил Арнаудов, акад. Димитър Косев, Илия Габровски и други учени изследват рода на Априлов“, разказва Даниела Цонева.
От думите й става ясно, че родовете Априлови и Дюстабанови са свързани.
„Кера, сестрата на Васил Априлов, е женена за дядото на войводата Цанко Дюстабанов. Тя е майката на Христо Дюстабанов, за който се говори, че е провалил въстанието на Капитан дядо Никола. В друга посока Априловия род се свързва с фамилията Хаджистойчеви. Бона, лелята на Цанко Дюстабанов, се омъжва за гайтанджията Петър Хаджистойчев, собственик на сградата, в която днес се помещава Регионален исторически музей – Габрово. Тревненският род Даскалови също са роднини на семейство Априлови.
Васил Априлов е най-малкият от четирима братя – Никифор, Христо, Кирияк и Васил. Има и три сестри, но ние знаем имената само на две от тях – Кера и Бона.
Изследователите на живота на Априлов са категорични, че той е динамична и устойчива натура, с полемичен темперамент. Не се притеснява да влиза в противоречие с някого. Априлов е наричан „колоритната личност на Българското Възраждане“. Всички пишат за дълбоката му душевност и принципен идеен свят, за широтата на интересите му и неговата целенасоченост.
снимка: РИМ – Габрово
Всеизвестно е, че Априлов напуска Габрово през 1799-та или 1800 г., на 11 години, заедно с един от своите братя. В Одеса те създават търговска кантора, която става важно звено за връзката на българските търговци с руския свят“.
От увлекателния разказ на Даниела Цонева става ясно, че освен Одеса и Москва, още няколко населени места в Европа са свързани с живота на големия габровец.
„Брашов, който е в Австроунгарската империя по това време, където Априлов учи в гимназия. Във Виена учи медицина, а в Цариград престоява известно време след конфликт с гръцкото училищно настоятелство в Одеса.
Когато кажем Васил Априлов, мислим за Габровското училище. Но той е многопластова личност, с принос в книжовността. За популяризирането на Габрово и България сред руската общност значение има неговата „Денница на новобългарското образование“, излязла през 1841 г. Това е първото произведение, достигнало до голямата руска критика.
Следващото книжовно съчинение е свързано с азбуката, създадена от Кирил и Методий. Априлов допълва своята „Денница“, издава „Български грамоти“ и през 1847 година публикува „Мисли за сегашното учение“.
Освен тези книжовни трудове, много ценни са писмата на Априлов, които са събирани старателно от даскал Цвятко Недев, ученик на Неофит Рилски. По-късно Цвятко Недев изпраща събраните писма в тогавашното българско просветно министерство и за съжаление част от тях са изгубени. През 1940 г., благодарение на търсенията на проф. Арнаудов са възстановени 41 от писмата. Всички те са писани на руски, български и гръцки. Най-ранното писмо, достигнало до нас благодарение на публикация на Петко Славейков, е от 1833 година. Той публикува няколко писма на Априлов в своя книга.
„Ако днес изследователите търсят писма на Васил Априлов, могат да ги открият в няколко хранилища – в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в Сфоия, в ръкописен отдел на Националната библиотека на Русия, в Държавния исторически архив в Санкт Петербург, в Държавния архив на Одеса и в Регионален исторически музей – Габрово“, споделя не без гордост Даниела Цонева.
Няма историческа справка, която да покаже как са попаднали двете лични писма на Априлов в Габровския исторически музей. Предполага се, че са съхранени от Историографическото дружество, чиито първи председател е д-р Петър Цончев. Наследник на тази организация през 1920 г. става сегашният музей.
Двете писма, пазени в Регионален исторически музей – Габрово са до сестрата на Априлов Кера и са писани през 30-те години на ХІХ век. Първото е от 18 август 1839 година, а второто от 10 април 1846 година. В тях Априлов се интересува от семейството, както и за обучението и задомяването на племенника си Николай, син на брат му Никифор.
В писмата се откриват факти, които разкриват целите му за съхраняване на българските традиции. Априлов напътства сестра си да търси песни за годеж, любов и сватба. Насочва я от кого може да ги намери и казва, че ако става въпрос за бедни жени, то да им бъде заплатено. В тези писма е споделена и идеята да се създаде училище за момичета в Габрово.
Неофит Рилски, който до 1837 година е учител в Габрово, също е важен информатор, който подпомага опитите на Априлов да събира песенното творчество на българите. В архива на Найден Геров по-късно е открит ръкопис, който е бил подготвен за издаване.
Може да се каже, че Априлов поставя началото на етнографското проучване в Габрово. Първият българин въвел у нас термина археология отново е Васил Априлов. За това разказва в продължението на това интервю Даниела Цонева от Регионален исторически музей – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.
Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.
На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.
Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.
На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.
Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.
През миналата седмица Исторически музей – Дряново получи поредното си ценно дарение. Госпожа Николина Христова, позната на дряновци като госпожа Зарифова, предостави на музея част от туристическата екипировка на своя съпруг Христо Косев – личност, оставила дълбока следа в туристическото движение и обществения живот на града.
Дарението включва туристическата раница на Христо Косев, обувки, палатка и връхни дрехи, с които той е провеждал своите многобройни експедиции. Наред с материалните предмети, музеят получи и безценен разказ за живота на един изключителен човек, споделен от неговата съпруга.
Христо Косев е роден през 1948 г. в село Малък Поровец, близо до Исперих. В Дряново пристига около 1976 г., когато е разпределен да започне работа като незрящ в предприятие „Успех“. Именно тук започва и неговата голяма любов към Балкана – любов, която го кара да остане завинаги в града. По думите на Николина Христова, в началото Христо вероятно е виждал повече, но с времето, по време на своите походи, започва да запомня пътеките, върховете и заобикалящия го пейзаж с изключителна точност.
Когато двамата сключват брак през 1978 г., Христо вече е член на туристическото дружество в Дряново, макар точната година на присъединяването му да не е известна. С дружеството той участва в множество походи и заема длъжността председател на „Пешеходен клуб“ в периода от 1980 до 2010 г. През годините се включва в почти всички организирани преходи, а в продължение на две поредни години – 1985 и 1986 г., заедно с Дружеството на незрящите, организира преходи по маршрута „Ком–Емине“.
Забележителна е неговата изключителна памет и ориентация. Христо Косев познава всички пътеки, върхове и техните описания. „Той помни – застава на връх и описва точно природния пейзаж, обяснява кои върхове къде се намират“, разказва Николина Христова. Тя споделя и любопитна случка по време на поход по маршрута „Ком–Емине“, когато след връх Добрила групата поема по грешна пътека: „Пред нас вървеше чичо Милко – Милко Илиев, секретар на дружеството, и той обърка пътеката. А ние с Христо викаме: „Обърка пътеката!“, а той отговори: „Е, как знаеш? Аз виждам и пак обърках.““
Освен активен турист, Христо Косев работи и в културен дом „Успех“, където организира концерти, тренира ролбол и често участва в състезания. Заедно със съпругата си пътуват из страната и чужбина, участват в експедиции, а всяка година Христо организира седемдневен преход по Балкана, като редуват различни планини, а понякога създава и напълно нови маршрути. Той познава отлично Стара планина, Рила и Пирин, а отчасти и Родопите.
Николина Христова е родом от Дряново. С Христо се запознават в предприятие „Успех“, към което е функционирала детска градина, в която тя работи. Семейството има две деца – дъщеря и син. Синът завършва екология и се занимава с изучаването на птиците. „Те имат ориентацията на баща си, не моята!“, споделя с усмивка Николина в края на своя разказ.
Исторически музей – Дряново изказва своята искрена благодарност към госпожа Николина Христова за направеното дарение, което съхранява паметта за един вдъхновяващ човек и неговата несломима любов към планината.
В началото на 2026 година Исторически музей – Дряново поставя начало на поредица от гостуващи събития, чрез които ще представя пред широка публика богатството от творби, съхранени във фонда на своя художествен отдел. Първото от тези събития е изложбата „Тогава и сега“, която ще бъде открита на 20 януари 2026 г. в музея в Полски Тръмбеш. Експозицията събира произведения на автори от различни поколения, стилове и епохи.
Историческият музей в Дряново от началото на своето създаване във втората половина на XX в. е събирал творби на тогавашни художници, предимно тематично и сюжетно обвързани с характера на музея, с името на Колю Фичето и неговото наследство. Създадената Художествена галерия е стартирала своята дейност през 1990 г. с творби от фонд „1300 години България“ с произведения на художници от втората половина на XX в. и дарение с творби на Иван Койчев. Когато години по-късно, двата института се сливат и когато преди няколко години се обособи художествен отдел в музейната структура, масивите на двата фонда образуваха една интересна и тематично богата колекция.
Ценно допълнение към нея са произведенията, създадени по време на традиционния национален пленер по живопис „Памет и настояще“, който ежегодно обогатява фонда с нови, съвременни пластични търсения и артистични интерпретации.
„Тогава и сега“ поставя акцент върху диалога между миналото и настоящето в изкуството – срещата на авторите от XX век и съвременните творци, които споделят различни гледни точки, но и общо вдъхновение.
Изложбата показва как произведенията, независимо от времето на своето създаване, остават мост между поколенията и носят усещане за непреходна красота и духовност.
-
Новинипреди 5 дниПрезидентът Румен Радев получи покана от президента на САЩ
-
Новинипреди 6 дниНивото на заболелите в Габрово достигна епидемични стойности
-
Новинипреди 5 дниИМ-Дряново ще проведе Петата конференция „Епохи, личности, памет“
-
Кримипреди 6 дниДядо се опита да пробута фалшиви 500 евро в магазин в Габрово и го сгащиха
-
Новинипреди 5 дниМоже да не се стигне до грипна епидемия в Габрово, поне засега
-
Новинипреди 6 дни
Ръст на случаите на грип и ОРЗ: здравните власти с препоръки за превенция
-
Новинипреди 6 дниД-р Жаклин Апиосян поема АГ-отделението в севлиевската болница
-
Кримипреди 9 часаЖестока катастрофа с пострадал на „Орловска“ в Габрово