Дейностите по зимния мониторинг на прилепите в България приключиха. Те се осъществиха от ДЗЗД „ЕНВИМОН“ в рамките на изпълнението на проект за анализи и проучвания на видове и природни местообитания.

Експертите посетиха 57 пещери с регионално и европейско значение за прилепите. Сред тях се открояват и няколко изкуствени обекта, които прилепите припознават, като свои местообитания.

Често те носят характеристиките на пещери, по няколко причини: температура, влажност и заплахи/влияния – безпокойство. При сравнителния анализ на данните за числеността на видовете в местата за зимуване се установи, че отделни обекти са с изключителна концентрация на брой индивиди и видове.

Такива са: Деветашка пещера – 2014/2015 г. – 25-26 000 екземпляра от 6 вида, а през 2019/2020 г. – 35-36 000 индивида от 5 вида; пещерата Парниците – 2014/2015 г. – 45-46 000 индивида от 4 вида, а през 2019/2020 г. – 88-89 000 индивида от 5 вида; Деветашка пещера – 2014/2015 г. – 14-15 000 индивида от 5 вида, а през 2019/2020 г. – 35-36 000 индивида от 5 вида.

Установено е, че в много от традиционни пещери, в които зимуват колонии от 500 до 5000 индивида, през зимата на 2019/2020 г. липсват прилепи или същите са в много малки числености – 30-100 екземпляра.

Наблюдава се и намаляване на видовото разнообразие в отделни пещери. Причина за направените констатации вероятно са относително по-високите температури на въздуха извън пещерите, а установените стойности са с 1,5 до 3,5 градуса над нормата за сезона в подземното убежище.

Такъв пример е пещерата Иванова вода – през 2014/2015 г. температурата е била 1,5-2 градуса, през 2019/2020 г. е 3,2 градуса. Към тази група влизат и такива обекти, като Гулашката минна галерия, пещера Магурата, пещера Айна ини, пещера Самара, пещера Рупата, пещера Генчова дупка и други.

Повсеместно в типично водните пещери почти липсва вода или тя е с много малък дебит – пещера Парниците, Деветашка пещера, пещера Ледницата, пещера Варкан и други. Вероятна причина са липсата на валежи от дъжд и сняг през есенно-зимния сезон, съчетани с нетипичните относително високи температури в този период.

Голяма част от посетените обекти са подложени на редица въздействия и заплахи, като: – безпокойство от хора – иманяри, туристи; палене на огън – на входовете и във вътрешността на пещерите; замърсяване с отпадъци; инвестиционни предложения – предимно кариери за варовик и други подземни богатства; благоустрояване и неправилно управление на обектите, несъобразено с биологията и екологията на видовете прилепи.

Типичен пример са Братановата пещера и Пещерата Юбилейна – поставена метална решетка, която не отговаря на изискванията на EUROBATS. Пещера Зандана/Бисерна – пещерата е благоустроена в пълен разрез с изискванията на EUROBATS, което да гарантира зимуването и размножаването на над 7 вида прилепи. Наблюдава се намаляване числеността на зимуващите прилепи. Горният вход е почти напълно блокиран, а долният е твърде малък, което не гарантира безпрепятствено влизане и излизане на прилепите във всички стадии на развитие на видовете през летните и зимните месеци. Пещера Айна ини, Генчовата дупка и други – иманярски набези и разкопаване във вътрешността на пещерите, вандализъм и категорично безпокойство. За пещера Моровица – пещерата не е благоустроена, но често се посещава от неорганизирани туристи, които посещават Гложенския манастир. Туристи навлизат в пещерата и безпокоят прилепите, но посещението крие и риск за здравето им, тъй като пещерата е опасна за неподготвени, влизащи с маратонки.

Окончателните резултати, сравнителен анализ с данните от предходни години, както и предложения за мерки за намаляване и пълно ограничение на заплахите и въздействията в проблемни пещери, ще бъдат представени в следващите седмици.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Изложбата „Габровският фасон през всеки сезон” беше замислена като експозиция на открито, която с усмивка и намигване да подканва габровци и гостите на града, след като я разгледат, да посетят и постоянната експозиция „Градски бит от края на ХIХ до 40-те години на ХХ век”, представена в музеен обект „Дечкова къща”.

Извънредната ситуация, в която се намира страната ни, изправена пред предизвикателството да ограничи разпространението COVID-19, наложи промяна в първоначалната концепция и адаптирането ѝ за представяне във виртуален вариант. В изложбата са включени 28 фотографии от фонд „Етнография” на Регионален исторически музей – Габрово, създадени от края на ХIХ до 40-те години на ХХ век, обособени в два основни раздела – фотографии на открито и студийна фотография. Фотографиите, направени на открито, представят ежедневното облекло на габровци през четирите сезона – пролет, лято, есен, зима.

Особено внимание заслужават студийните фотографии, които освен „огледало” на модните тенденции, които следва габровското общество, свидетелстват за специалното отношение, което тогавашните фотографи имат към декора и студийния реквизит.

Социално-икономическите, политическите и културните промени на национално ниво след Освобождението, намират своето отражение в града ни, нещо повече – индустриалното му развитие ги катализира на местна почва. Носители на европейското влияние са индустриалците, търговците, предприемачите, чиновниците, интелигенцията.

Модернизацията променя манталитета на габровци, внася иновации не само в домакинството и интериора на жилищата, а и в облеклото, аксесоарите, бижутата, прическите. Търговско-промишлените контакти, образованието в чужбина, пътуванията са перманентен източник на нови виждания и вкусове, които раздвижват местния обществен живот.

Габровските дами следят модните журнали и държат не само те, а и съпрузите и децата им да бъдат издокарани по европейски маниер. До Габрово достигат първите модни списания: „Мода и домакинство“, „Моден крояч“, „Моден журнал“, „Икономия и домакинство“, „Вестник на жената“, „Домакиня и майка”, „Мода”, „Женско огледало” и др. Популярност добиват френски и немски издания. За всеки сезон габровци създават свой моден фасон и не се отличават от своите съвременници в Париж, Лондон, Виена, Берлин или Рим.

Възприемането и следването на модните тенденции обаче не е само суета и увлечение, а стремеж към промяна и развитие. Доказателство за естетическия вкус, стил и отношението към детайла са колекциите от облекла, бижута, аксесоари и фотографии, съхранени във фондовете на РИМ – Габрово.

Изложбата може да бъде разгледана в сайта на РИМ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

От днес, 2 април, Националният музей на образованието в Габрово започва да публикува и споделя ресурси в Националната електронна библиотека, създадена от Министерството на образованието и науката.

Целта е те да улеснят, обогатят и разнообразят процеса на учене и преподаване, който трета седмица се провежда дистанционно в дигитална среда. Част от музейните ресурси, подходящи за часовете по История, Роден край, Човекът и обществото, Български език и литература, География, ще бъдат качени до края на седмицата – късометражни филми, мултимедийни помагала и презентации, примерни уроци, дигитализирани изложби, виртуална музейна разходка.

В процес на електронна подготовка са работни листи, примерни уроци с материали от музейния фонд. Ще бъдат споделени връзки с дигиталния музеен архив на движими културни ценности и музейно-образователни ресурси от дейността на Национален център „Музейно училище“.

Идеята за подпомагане на педагозите в образователния процес и разширяване на връзката музей-училище, включително в дигитална среда, не е нова за НМО. Националният музей на образованието и Регионално управление на образованието – Габрово реално започнаха да работят за създаване на национална база от ресурси в помощ на музейно-педагогическата практика преди 2 години със стартирането на Център „Музейно училище“ и уеб платформа.

„Извънредното положение във връзка с противоепидемичните мерки се отразява негативно върху посещаемостта в музея и планираните събития, но ни даде шанс да активираме процеса с генериране на музейно-образователни ресурси в дигитална среда – споделя директорът на НМО Любка Тинчева. – Като специализирано звено в структурата на МОН музеят има дългогодишна и ползотворна работа с педагогическата колегия. Новосъздаденият Национален център „Музейно училище“, подкрепен от министерството, ни даде възможност да направим обучителни форми за музейната и педагогическа колегия в национален мащаб; да търсим заедно начини за обмен на добри практики – в музеите като съвременна образователна среда, в училище с мобилни музейни дейности и, разбира се, това, което стана сега извънредно – да пренесем тези добри практики и ресурси в електронна среда. Музеят е затворен за посетители, но музейните специалисти не спират да работят. Освен обичайните музейни дейности – подготвяне на изложби, дигитализиране на културни ценности, инвентаризация на фонда и изготвяне на експертни заключения за новопостъпили материали и тяхното инвентиране, ние имаме готовност да работим онлайн с нашите партньори – учителите, като им предоставим ресурси, с които да разнообразят учебния процес и да стимулират любознателността на учениците при тяхната подготовка.”

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/