Свържи се с нас

Култура

РИМ- Габрово с изложба в Казанлък

С шевици и накити от облеклото на габровката, РИМ – Габрово гостува на Музей на розата – Казанлък

Published

on

В очакване на по-добри дни за музеите и надежда, че скоро залите отново ще са пълни с посетители, Регионален исторически музей – Габрово експонира в Музей на розата – Казанлък изложбата „Шевици и накити от облеклото на габровката XVIII – XIX век“.

Жителите и гостите на Казанлък ще имат възможност да видят 47 културни ценности от фонд Етнография – 18 сокайни шевици, 23 пафти, 4 гривни, колан,  пръстен. Посетителите със специален интерес към бродериите и везбарското изкуство ще могат да си закупят каталога на РИМ – Габрово „Габровски сокайни шевици”.

Габровската женска народна носия се отличава с невероятно съчетание на цветове, материи и майсторство в изработката на най-дребния детайл. Дрехата, освен своята практичност, крие и дълбок смисъл на защита от злото, дава сили и вдъхновение. Жената подготвя своите одежди, подбира своите накити, според установените обществено-културни канони. Шевиците по дрехите и накитите представляват първичното проявление на носенето на предмети против уроки – амулетите. Всяка част има свое функционално предназначение, свой явен или таен замисъл. Носията е едновременно знак за етническа принадлежност и огледало на личността.

Сокайното забраждане, което се съхранява във фонд Етнография на РИМ – Габрово е най-пълният комплект, запазен до днес в България. Носи се до началото на XIX в. само от омъжени жени. Основните му части са: месал – памучна или конопена домашно тъкана кърпа, дълга до 3,50 м и широка 0,45 м, която се разполага върху металната конструкция на сокая и покрива раменете и гърба на жената; кръжило от метал, състоящо се от шарнирно свързани три части, извити дъговидно, украсени с розети, цветни камъчета и емайл,  позлатено или посребрено (в богатите габровски къщи) или медно; бука – дървена елипсовидна дъска с отвор, разполагаща се отвесно на главата, поддържаща цялата конструкция; пелешки – висулки от сребърни верижки закачени на листообразни ажурни плочки; смочета – висулки от монети, прикачени отстрани на скулите; подбрадник – плътен наниз от сребърни монети в два реда, прикачен за кръжилото и минаващ под брадата; сокайни шевици.

Сокайните шевици от фонда на РИМ – Габрово се датира от края на XVIII до началото на XIX в.Младата невеста сама украсявала своя месал като прикрепяла извезана от нея сокайна шевица. Везането се извършвало тайно, на скрито, а на третия ден от сватбата, вече омъжена, жената излизала със своя месал и краища. Шевиците са изработени на отделни ивици домашно тъкано платно. Използвани са копринени конци, домашно оцветявани с природни материали в розово, синьо, зелено, охра, червено. Характерна е украсата с тънък плосък тел клободан. Композиционно шевицата е разположена хоризонтално. Техниката на изпълнение ги разделя на ажурни (характерни за габровския регион), тъкани и „писани”. Най-често срещани са растителните, животинските и геометричните мотиви. Те са символи на плодородие, здраве, сила и щастие и отразяват бита на габровката, вплела в шевицата най-съкровените си желания.

Носенето на метални накити, основно сребърни, се свързва със защитата на тялото в най-уязвимите открити места – главата, шията и ръцете. Наборът от накити, които жената е носела, е бил точно определен по вид и украса и не се е влияел драстично от модата, до началото на XX в., когато настъпва краят на тази стара култура. Накитите в изложбата показват високите ювелирни умения на габровските куюмджии (златари) при обработката на благородни метали и инкрустации. През 50-те години на XIX век в Габрово е имало около 20 златари, всеки със свой дюкян. През 60-те нарастват на 35 и така се запазват до Освобождението.

Пафтите или още чапрази са един от най-разпространените накити в Габровския край и неразделна част от традиционния женски костюм. Според размера им се делят на малки, средни и големи. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени. За габровските пафти е характерна растителната декоративна украса, като се продължават и доразвиват някои средновековни традиции при използването на палмети, розети и акантови листа. Характерен мотив е ягодата. Сребърните пафти с изображения на двуглав орел върху седеф и рог са също широко разпространени в габровско. Двуглавият орел с корона във Византия символизира баланса между божественото и земното, а по време на османската власт е и герб на Цариградската патриаршия.

Друг тип накити са тези за ръце, а най-представителните от тях са гривните кубелии, плетените гривнии, пръстените тип„столоват”. Гривните кубелии винаги се носели по две, по една на всяка ръка, за да могат да предпазват от зли сили. Този накит е много разпространен от XVII в. до началото на XX в. Изработването им е изключително сложно. Те са съставени от три основни части, които са свързани със сребърна спойка. Всяка част има своя уникална форма. Появата на първата класическа форма на тези гривни се датира XVI в. – началото на XVII в. с типична ориенталска украса. Друг разпространен вид са плетените гривни, получени от усукването на два или повече медни или сребърни тела. Краищата им са оформени като петлици, за да се прикачат един към друг. Същата датировка имат и пръстените тип „столоват” – сребърни с цилиндрична част и кръгла орнаментирана плочка отгоре. Често украсени с цветен емайл, гранулации и филигранна апликация.

РИМ – Габрово съхранява колекция от разнообразни колани от Възрожденската епоха. Едни от най-представителните за периода са металните. Те са съставени от скачени метални плочки посредством шарнир или халки, други са приковани или нанизани на кожен ремък. Обикновено са изработвани от сребро, бронз и по-рядко от сребро с позлата. В Габровско те са известни като „ребърчати” или „прешленовидни” колани. По форма плочките са продълговати, извити или пречупени в средата и гъсто наредени една до друга. Характерни са за омъжените жени и са явен белег на имотно състояние.

Богатството на накитите и пъстротата на носията показват специалния статут на Габрово през епохата на Възраждането. Средище на хора със свободен дух, свързани дълбоко с природата, силни, умни и трудолюбиви. Фолклорната носия от този регион днес може да се разглежда като амулет, събирал силата на нашата народна култура с векове, за да пази рода ни жив и силен.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица