Култура
Митьо Солаков – скулпторът, вдъхнал живот на градското пространство
По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме за Митьо Солаков–скулптор, художник, общественик, допринесъл за съвременния художествен облик на града ни.

Митьо Недев Солаков е роден на 12 май 1931 г. в с. Ряховците, обл. Габрово. Още в ранните си ученически години проявява траен интерес към изобразителното изкуство и дърворезбата като рисува множество портрети, включително на исторически личности като Христо Ботев и Левски, и изготвя разнообразни фигури от дърво. След завършване на основното си образование през 1945 г., семейството му го насочва към Механоелектротехническото училище в Габрово (дн. ПТГ „Д-р Никола Василиади“), за да упражнява професията на техник в бъдеще. По щастлива случайност в деня за записване той и баща му не откриват Нуньо Фотографа, който трябва да му изготви снимка, необходима за приемните документи, а срещат семеен приятел, който ги съветва да развиват художествените му дарования. През същата година Митьо Солаков е приет в Севлиевската гимназия, където продължава активно да рисува и играе в ученическата трупа, която поставя училищни оперети както в Севлиево, така и в Габрово. Поради болест не успява да се прехвърли в Строителния техникум във Велико Търново, осуетявайки отново намеренията да се подготвя за друг професионален път. Завършва Севлиевската гимназия и се установява в София.
През 1951-ва година, Митьо Солаков е приет за студент в специалност „Скулптура“ в Национална художествена академия. Негови учители са авторитетните професори по скулптура Иван Лазаров, Михаил Кац и Иван Футев, под чието менторство и влияние Солаков израства като творец.
След успешното завършване на Академията през 1955 г., поради заслуги и с ходатайството на представител на Строителното министерство, Солаков е назначен за директор на Техникума по каменообработване в с. Кунино, Врачанско – първото по рода си учебно заведение на Балканите, открито през 1922 г. В продължение на 7 г. той обновява учебната среда и наставлява млади таланти, които след завършването си се утвърждават като търсени и желани специалисти. Работата в специализираното училище пряко кореспондира с интересите му към различните техники според видовете камък, които използва за творбите си.

През 1962 г. Митьо Солаков се установява в Габрово, където основава ателие в кв. „Шести участък“. По заръка на тогавашният председател на Изпълнителния комитет на Градски Народен съвет арх. Карл Кандулков, Солаков, съвместно с още двама габровски скулптори, подготвя първата си творба за местната градска среда – фронтон (хоризонтална скулптурна композиция) над сцената на габровския театър в театрално-библиотечното здание на читалище „Априлов-Палаузов“. Участва във всички регионални художествени изложби, а на първото си участие на национална изложба в София през 1966 г. печели и първото си отличие – Награда за скулптура на Българските професионални съюзи.
През 1967 г. паралелно на свободната си практика, той започва работа като уредник в Художествена галерия „Христо Цоков“, а до 1989 г. е председател на Художествения съвет към Съюза на българските художници за Габрово.
Митьо Солаков е автор и член в художествения комитет по изграждането на множество бюстове и монументални скулптури, сред които „Майка с дете” пред АГ отделение на МБАЛ „Тота Венкова“ – Габрово, „Телферостроители“ пред електротелферен завод „Подем“, паметникът на Тодор Асенов в с. Дебел дял. Добре познати на габровци са и скулптурите „Жетварки“ до Кооперативен пазар „Шиваров мост“ (в авторски колектив с арх. К. Кандулков), пластичното пано пред входа на завод „Импулс“ (в съавторство със сина си Недко Солаков), барелефен портрет на Васил Априлов пред Математическата гимназия. По време на дългият си творчески път, той изработва множество декоративни и монументални скулптури от различни материали в Севлиево (Фигура на жена пред завод „Росица”, Физкултурници пред стадион „Раковски” и др.), Дряново (барелеф на лятната естрада в м. Андъка край Дряновския манастир), Трявна, Априлци и др. Негови произведения са ценно притежание на музеи и художествени галерии в Габрово, Плевен, Враца, Хасково.

Скулптурите на Митьо Солаков се отличават с класическа простота на формата и драматичност на изобразеното. Творбите му са свързани с исторически и политически събития, като паметник на Априлското въстание край с. Кръвеник, „Пиета” в с. Орловци, „Жетварки”, „Бригадири“. Някои от тях са демонтирани при настъпване на демократичните промени през 1989 г. Митьо Солаков е и автор на портрета на габровския фотограф Нуньо и статуетката „Гаскар” – награда на Габрово, която се връчва и до днес на творец, участник в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата.
През годините Митьо Солаков участва съвместно със сина си Недко Солаков – в различни изложби, главно в България. По повод 30-годишнината на РЕМО „Етър“, през септември 1994 г., изработва барелефен портрет на Лазар Донков – създателят на музея, поставен върху една каменните чешми.
През 1972 г. скулпторът е награден с орден „Кирил и Методий” II ст., а на 16 май 2002 г. е провъзгласен за Почетен гражданин на Габрово, заради значителния принос в областта на монументалната скулптура и дългогодишната творческа дейност към Съюза на българските художници и Художествена галерия „Христо Цокев”, допринесла за издигане на авторитета на града. За 75-годишният му юбилей през 2006 г. в Дома на хумора и сатирата се организира ретроспективна изложба, отразяваща голяма част от творчеството му. През същата година Солаков дарява 18 скулптори и 5 принта от монументалните си произведения на Исторически музей – Габрово. Умира на 4 февруари 2010 г.

Документи, свързани с житейския и творчески път на Митьо Солаков се съхраняват във фондовете „Фотообслужване и фотопропаганда”, Общинска фирма „Делта-Х”- Габрово и Частично постъпление, заведено на негово име. Сред тях са биографични справки, снимки от изложби и произведения на монументалната и декоративна скулптура, материали от периодичния печат, юбилейно издание, посветено на разноликото му изкуство.
Автор: Стела Илева – младши експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
„Габровски гласчета“ с отличия от национален конкурс

На 27 март „Габровски гласчета“ участваха в XXXI Национален детски фолклорен конкурс „Диньо Маринов“ в град Варна, организиран от Министерство на образованието, Община Варна и Общински детски комплекс.
Младите изпълнители се завърнаха с първо място в раздел народни хорове, трето място и стипендия за Кристина Топалова, а диплом за отлично представяне получиха Йоана Ненова и Виктория Дангова.

Това високо отличие е гордост за диригента на „Габровски гласчета“ Стефка Стоева, защото по думитея й в този конкурс с участие на деца от цяла България регламентът на конкурса изисква да има отличени само с едно първо, едно второ и едно трето място за раздел и възрастова група.
“Габровски гласчета“ отново представиха отлично град Габрово пред авторитетно жури с председател доцент Димитър Христов, който е диригент на оркестъра на БНР и преподавател в Национална музикална академия „Професор Панчо Владигеров“.

Култура
Лазаровден оживява в музей „Етър“ с песни, танци и млади лазарки

На 4 април в музей „Етър“, Габрово ще бъде пресъздаден един от най-красивите български пролетни обичаи – Лазаровден. Събитието предлага на посетителите атмосфера, изпълнена с традиция, цвят и празнично настроение.
Възстановката на обичая лазаруване ще бъде представена от момичета от „Училище за лазарки“ – традиционна образователна програма на музея, която има за цел да съхранява и предава българските обичаи на младото поколение. Тази година групите са две. Габровските девойки ще лазаруват в „Етър“ от 11:30, а тревненските от 13:30 часа.

С песни, танци и обредни наричания лазарките ще пресъздадат характерните елементи на празника, свързан с настъпването на пролетта и пожеланията за здраве и благополучие. Събитието дава възможност на посетителите да се докоснат до живата традиция в автентичната възрожденска среда на музея.
Лазаровден в музей „Етър“ е част от усилията на институцията да съхранява и популяризира нематериалното културно наследство, като го представя по достъпен и въздействащ начин пред широка аудитория. Лазаруването е обред за посвещаване. След преминаване през него момичетата вече могат публично да се момеят, имат право да се гиздят, да обличат везани ризи и да бъдат поискани за жени.

Специалистите от музей „Етър“ изтъкват необходимостта да се запази традицията жива и да не се насърчават деца да бъдат лазарки. Целта на образователната програма „Училище за лазарки“ е запознаване с обичая лазаруване и преживяване на автентичността на празника.
Младите момичета се въвеждат в символиката на Лазаровден, разучават обредни песни и танци, участват и във възстановка на обичая. Тя по традиция се провежда в музей „Етър“ на самия празник. Девойките са облечени в габровски носии, носят на главите си венчета, направени от тях самите, а в ръцете си – кошници, украсени с цветя.

Култура
ИМ – Дряново посреща премиера на знаково издание за Априлското въстание

Сто и петдесет години след като българският народ вдига най-масовото и най-кръвопролитното си въстание срещу вековното робство, Исторически музей – Дряново отдава заслужена почит на това безсмъртно дело.
На 31 март 2026 г. (вторник) от 17.30 часа музеят ще бъде домакин на официалната премиера на книгата „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ – двуезично издание, което пренася паметта за великия подвиг на нашите предци към следващите поколения и към целия свят.
Събитието ще се проведе в залата за временни изложби на експозиция „Колю Фичето“ – място, носещо името на един от най-великите синове на Дряново и на цялото Българско Възраждане. Книгата е дело на двама изтъкнати съвременни български историци: Проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище.
Създадена по идея на издателство „Български бестселър“ и излязла от печат в края на 2025 г., тя си поставя благородната цел да представи цялостно – на основата на съвременната българска историография – подготовката, хода и резултатите от Априлското въстание, както и съдбовните решения на великите сили по българския въпрос. На премиерата в Дряново лично ще присъства и издателят Димитър Томов.
Изданието е богато на оригинални исторически документи, спомени на преки участници и свидетели, коментари на чуждестранни дипломати и журналисти, снимки, карти и биографии на ключови личности от епохата. Паралелният превод на английски език е мост към света – послание, че саможертвата на хилядите българи от 1876 г. не е само наша гордост, а страница от общочовешката история на свободата.
Исторически музей – Дряново отправя сърдечна покана към всички, за които българщината не е просто дума – към гражданите на Дряново и региона, към учители и ученици, към всеки, в чието сърце живее паметта за онези, дали всичко, за да бъдем свободни днес. Заповядайте на 31 март в музея – там, където историята говори на живо.

-
Новинипреди 7 дни„Болестта на първата среща“ остава предизвикателство за общественото здраве
-
Новинипреди 7 дниПредседателят на БСП Крум Зарков откри предизборната кампания за област Габрово
-
Икономикапреди 7 дниМирослав Дончев бе сред ключовите участници на Forbes Sustainability
-
Новинипреди 5 дниКампанията „НЗОК за теб“ бе представена в НАГ
-
Любопитнопреди 6 дниМладежко събитие тази събота в Дома на културата
-
Новинипреди 5 дниОбявена е поръчката за инженеринг на зала „Орловец“
-
Кримипреди 5 дниРъст на преписките и наркоделата, отчетоха габровските прокурори
-
Новинипреди 4 дниСилен екип на ПП-ДБ за 7 МИР Габрово






