Култура
90 години от рождението на Мария Семерджиева
В живота на всеки град има личности, хора, надраснали битието, определено им от тяхната професия, обкръжение и служебни задължения. Такава личност за Габрово бе Мария Семерджиева. Човек, съчетал в себе си любовта към родния град, историята, децата, учителското призвание, тя бе убедена, че благотворителността и добрия жест не са понятия от отминала епоха. Доказваше го и с дейността си.
Мария Александрова Семерджиева (по съпруг Анастасова) е родена на 23 юни 1930 г. в Габрово. Започва работа като учител през учебната 1948/1949 г. в Първа прогимназия – Габрово. През 1950 г. е назначена за учител по Руски език във Второ Основно училище „Неофит Рилски” – Габрово. Тук преминава целия й трудов стаж, за много габровци тя е учителката, която повече от 30 години с любов и перфекционизъм възпитава своите ученици. Благодарение на нейните усилия през 1966 г. към училището се създава клуб за интернационална дружба (КИД) „Дружба навеки” („Дружба навсегда”), който развива разностранна дейност. На 6 май 1980 г. се открива първия в страната училищен интернационален музей. В него са събрани материали, факсимилета, снимки, документи и вещи, разказващи за връзките между народите, за руските полкове при Шипченските боеве, за потомците на опълченци, Райна Княгиня, Ал. Пушкин, граф Игнатиев, Джануариъс Макгахан, ген. Столетов и др., героизма на народите от Съветския съюз в годините на Втората Световна война, свързани с блокадата на Ленинград, битката за Сталинград и др. моменти от войната. Кореспондира с военния фотограф Евгений Халдей, който изпраща свои снимки от Втората световна война, с Никола Черних – астрономът, откривател на планета „Габрово“ и мн. др. забележителни личности.

След пенсионирането си през 1985 г. приема предложението на директора на Държавен архив – Габрово Младен Радков и работи като нещатен сътрудник. Работата я среща с Елена Доскова-Рикарди, с наследниците на Васил Карагьозов, свещенник Вуцов, Теофана Крил, Михаил Шекерджиев и много други значими за Габрово личности, чиито документи стават част от Габровския архив.
През 1992 г. тя е една от инициаторките за възобновяване на дейността на Женско благотворително дружество „Майчина грижа” – Габрово. Председател е на Дружеството през 1994-1995 г., 1997-2000 г. Под нейно ръководство се развива разнообразна дейност. Възстановен е фонд „Хаджи Радка Пенчо Семова” за отличничка-абитуриентка от Техникум по облекло (наследник на Стопанското училище, основано и издържано от Дружеството), създаден е фонд за даровити деца „Стефана Богдан Генчева”. Мария Семерджиева започва кампания за възвръщане на дружествения имот – красивата сграда на ул. „Априловска“, подарена от Пенчо Семов и преустроена със средства на Дружеството, по проект на арх. Никола Гръблев. За целта издирва и събира необходимите документи доказващи собствеността, пише писма до Президент, Председател на Народно събрание, министри и др. с молби за съдействие за връщането му на Дружеството. Това остава без резултат, на 9 дек. 1999 г. имота е приватизиран. По този повод Семерджиева пише „…Изродихме ли се? Сигурно сме до наивност романтични и никой не може да ни разбере. Да, днес все по-трудно е човек да защити обществения и личния си морал. Нови интереси занимават ума на мнозина. Назад останаха ценностите, с които се възпитаваха поколения….”. Неуспехите никога не са я отчайвали. За нея важно е възобновяването на традициите на благотворителност, състраданието и съпричастността към чуждата болка и страдание. Установява контакти с личности и организации, за които благотворителността не е празна дума. Сред тях е и Пенчо Семов-син, който е провъзгласен за благодетелен член на Дружеството. Активно работи за възстановяване паметта за огромното дело на Стефана Богдан Генчева – най-заслужилата сред председателките на Дружеството. Освен създаването на фонда на нейно име през 1995 г. за подпомагане на даровити деца, през същата година, благодарение на усилията на дамите и тяхната председателка, Стефана Богдан Генчева е провъзгласена за Почетен гражданин на Габрово, посмъртно. Следващото значимо дело в тази посока е свързано с името на д-р Тота Венкова, първата жена-дипломиран лекар в България и една от първите стипендиантки на „Майчина грижа”.
Мария Семерджиева издирва и си кореспондира с нейни потомци за събиране сведения за живота и дейността й, изготвя родословни дървета. Паметта на тази достойна, габровка е реабилитирана. Издаден е Юбилеен вестник „Първата”. Тленните й останки са тържествено препогребани от Софийските гробища в Габрово, с литийно шествие, в двора на бившия дружествен имот, преименувана е улица, учреден е и фонд на нейно име за абитуриентка от Априловска гимназия.
По случай 150-та годишнина от рождението й, през 2005 г. в присъствието на потомци се открива неин барелеф в габровската болница, носеща името д-р Тота Венкова, на тържествена сесия на Общински съвет-Габрово, тя е обявена за Почетен гражданин на Габрово, посмъртно. Това е поредното морално удовлетворение за г-жа Семерджиева, която макар и да не е председател в тази година, отново работи активно. През април същата година е представена книгата „Сърце за всички”, на която тя е съставител и редактор. Работи и за реабилитиране паметта на друг велик габровец, Пенчо Семов, чиито тленни останки са пренесени и препогребани в Габрово през 2007 г.. Мария Семерджиева произнася слово на Панихидата.
След ползотворната работа с Държавния архив, Мария Семерджиева съдейства ръководството на Дружество „Майчина грижа” – Габрово да предаде документите си на съхранение в нашата институция. Последователна и енергична изследователка на миналото на родния град, тя е сред учредителите на комитет „Памет Габровска” през 2007 г. През следващата година г-жа Семерджиева дарява на Държавен архив – Габрово документите от дейността на Клуба за интернационална дружба „Дружба навеки” при Второ ОУ „Неофит Рилски” – Габрово, които тя успява да спаси след разрушаването на училищния музей. През следващите години дарява и свои лични документи. Тя е дарител и на Регионален исторически музей-Габрово, Национален музей на образованието и др. 2010 г. е специална за нея. Навръх своята 80-та годишнина представя книгата си „Едно дърво гора не прави – родът на дядо Метьо Христов – Чехлар” като още веднъж доказва, че е общественик и родолюбец, човек посветил себе си в изучаването и популяризирането на историята.
През 2012 г. излиза от печат книгата „По златна пепел аз вървях” – спомени от нейните срещи с писатели, журналисти, учени, потомци на бележити личности и др. За голямата си педагогическа, обществена, изследователска и дарителска дейност е многократно награждавана: носител на орден „Кирил и Методий” – І степен (1985 г.), Почетен знак на Община Габрово (2004 г.), множество грамоти, дипломи и удостоверения от държавно-обществена организация „13 века България”, Окръжен съвет на народната просвета и др.
В Държавен архив-Габрово се съхраняват документите от нейната разнообразна дейност като учител, изследовател, общественик, благодеятел във фонд на нейно име. С най-голяма сила и емоционално въздействие, обаче си остават отправените към нея благодарности от хората, на които е подала ръка в труден и безизходен момент. Такива са поетът Румен Ченков, Люба Георгиева и Елисавета Генчева – майки на болни деца, срещнали в нейно лице материална и морална опора и много други обикновени хора. Те най-вярно показват голямото, човешко сърце на Мария Семерджиева, която за мнозина от нас бе близка. Мария Семерджиева ни напусна на 13 февруари 2014 г. Едно стихотворение от неизвестен автор, публикувано вместо епилог в последната й книга „По златна пепел аз вървях..” я описват вместо хиляди други думи „…Болеше ме душата (скрито плаках)! Потъвах в кал, но никого не цапах. Сред кал да си, но да не бъдеш кален!.. Не се обръщах и не съжалявам. Едно лице и име имам само… Сърцето в рани. Но пък е голямо, накъсано на късове стотици… Сърца не се раздават по матрица. Дори и свои грешки не повтарям. Запомнени-сърцата не умират. И такта им единствен, уникален… Себеподобните сърца намират!”
Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Празнуваме Цветница! Честит празник на всички

Православната и Католическата църква празнуват днес големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Цветница или Връбница.
Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.
На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.
Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. Moже да си направите венче,с което да се накичите(пожелание). В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.
Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Култура
Лазаровден е!

Лазаровден е християнски празник, посветен на Свети Лазар – един от най-близките приятели на Иисус Христос. Според Евангелието от Йоан (гл. 11:1–45), след като Лазар умира, Христос го възкресява на четвъртия ден с думите: „Лазаре, излез вън!“ – и той се изправя жив от гробницата си. Името Лазар се възприема като символ на здраве и дълголетие.
Празникът се отбелязва всяка година в съботата преди Цветница – точно осем дни преди Великден. Понеже Великден следва лунния календар, датата на Лазаровден е подвижна, но винаги се пада в събота.
Традициите на този ден са живи и до днес, най-вече чрез обичая Лазаруване. Млади момичета, наречени лазарки, се обличат в пъстри народни носии и обикалят къщите в селото. Те пеят обредни песни и отправят благословии за здраве, щастие и плодородие. В замяна, стопаните ги даряват с яйца, плодове, пари и малки подаръци. Лазарките събират и цветя, от които сплитат венци за Цветница, която се празнува на следващия ден.
Празничната атмосфера носи радост и очакване както на участничките, така и на цялата общност. В миналото се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, няма право да се омъжи – затова за всяко момиче било важно да участва.

Култура
Исторически музей – Дряново е носител на националната награда „Наследство“

Историческият музей – Дряново е удостоен с престижната национална награда „Наследство“ на Сдружение „Български музеи“ за 2025 година. Наградата е присъдена в категория „Събития и работа с публики“ след единодушното решение на експертно жури. Дряновският музей я получава при първата си номинация – признание, което говори само по себе си за качеството и мащаба на свършената работа.
Отличието е признание за неуморната работа на екипа на музея по Национална програма „(Не)познатият Колю Фичето“, посветена на 225-годишнината от рождението на възрожденския архитект и строител. Програмата бе реализирана в страната и чужбина под патронажа на Министерството на културата и в партньорство с Община Дряново, Съюза на архитектите в България, Камарата на строителите, Университета по архитектура, строителство и геодезия, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Посолството на Република България в Румъния и редица регионални и национални институции.
В рамките на програмата бяха реализирани над 15 мащабни събития, адресирани към най-различни аудитории. Проведени бяха знакови национални инициативи: научната конференция „Епохи, личности, памет“, четвъртият пленер по живопис и детският конкурс „Преминал майстор през земята“. За първи път от 20 години бе организирана родова среща с наследници и родственици на Колю Фичето. Представена бе и нова книга за възрожденския строител. Специален акцент е поставен върху работата с деца и младежи. Организирани бяха архитектурна работилница и музейни открити уроци в Дряново, в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училище в село Извоареле, Румъния. Четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“ бе събрало 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа от деца и младежи от цялата страна. В постоянната експозиция „Колю Фичето: Живот и творчество“ бяха въведени 3D иновации, които представят творческия свят на Първомайстора по съвременен и вдъхновяващ начин.
Успоредно с всичко това екипът на дряновския музей провежда мащабна комуникационна, информационна и медийна кампания чрез профилите си в социалните мрежи, национални и регионални медии, специализирани издания и престижни форуми, включително активно развит YouTube-канал.
Номинацията бе предложена от Исторически музей – Севлиево, като особено са откроени значимостта на идеята, креативността, мащабът, отдадеността и професионализмът на целия екип.
Наградите „Наследство“ се присъждат ежегодно от Сдружение „Български музеи“, с цел да отличат най-значимите постижения в музейния сектор на страната. Исторически – Дряново ще получи своя приз на тържествена церемония в края на месец април 2026 г.

-
Кримипреди 5 дниИззеха близо 130 кг риба без документи за произход, продавана в Габрово
-
Новинипреди 6 дни„Успехът на държавата се измерва с това дали хората живеят по-добре днес“
-
Културапреди 6 дниПроф. Петко Ст. Петков: Априлското въстание постига целта си!
-
Кримипреди 7 дниВътрешният министър, заместникът му и главния секретар на МВР посетиха Габрово
-
Културапреди 7 дни„Габровски гласчета“ с отличия от национален конкурс
-
Културапреди 7 дниЛазаровден оживява в музей „Етър“ с песни, танци и млади лазарки
-
Новинипреди 5 дниСело Стоките посреща Цветница с водосвет и надежда
-
Кримипреди 5 дниАкция срещу купуването на гласове, иззеха тефтери с имена






