Свържи се с нас

Култура

Мъжко куфарче разказва историята от възходи и спадове на дружество, обявено за „Придворен доставчик” на цар Борис III

Published

on

Изработена за Цар Борис III адвокатски чанта дава правото на габровската фирма „Рачев&Радев“ да носи званието „Придворен доставчик”. Това не е най-голямото постижение в бизнеса на двамата съдружници, но със сигурност повишава авторитета им. Трудно е да се каже, дали чантата на Царя е запазена някъде, но днес в Регионален исторически музей – Габрово може да се види друг интересен предмет.

снимка: РИМ- Габрово

Културна ценност на месец декември 2019 г. е мъжко куфарче за съхраняване на яки, копчета за ръкавели и мъжки карфици. Използвано е по време на пътуване от индустриалеца Христо Метев и е откупено от наследниците му. То е изработено през 30-те години на миналия век, разказа главният уредник в РИМ – Габрово Катя Гечева.

снимка: РИМ- Габрово

Историята на „Рачев&Радев“, произвела културната ценност, е много превратна. Възходите и спадовете, които бележат професионалния път на нейните създатели и собственици, неминуемо са отражение на развитието на самото дружество.

снимка: РИМ- Габрово

„Началото е поставено през 1914 г. от Ангел Рачев и Банко Радев. Двамата се сдружават и създават фирма за производство на фини кожени изделия. През 1919 г. регистрират събирателно дружество, което през 1923 г. се нанася в собствена фабрична сграда, оборудвана със съвременни машини и работеща с модерни технологии. Зданието е пуснато в експлоатация на 1 октомври 1924 г. През 1926-та съдружниците разширяват фабричната сграда с постройка, която да служи за склад и канцеларии. Построяват и жилищна сграда. През 1931 г. във фабриката се обработват около 15 000 овчи и кози кожи, от които са изработени 25 000 дамски чанти, 1 000 куфара, 4 200 ученически чанти, 3 000 колана, 3 500 ръкавици, 2 500 портфейла и 2 300 мебелни кожи. Работниците са 40-45 души, предимно мъже. Шивачките са няколко жени.”

снимка: РИМ- Габрово

Двамата собственици – Рачев и Радев, използват пазарната ниша в Габрово – липсата на фабрика за фини кожени изделия и успяват да се наложат с качествените си стоки на пазара в цялата страна.

От думите на Катя Гечева става ясно, че събирателно дружество „Рачев&Радев” спечелва с изработената специално за Цар Борис III адвокатска чанта званието „Придворен доставчик”. Запазена марка на дружеството е крокодил държащ в зъбите си стилна дамска чанта.

снимка: РИМ- Габрово

„Дружеството участва в Първия международен мострен панаир в България в Горна Оряховица през 1925 г. и получава златен медал за качествена кожена галантерия, а на Първата габровска промишлена изложба през 1927 г. е наградено с диплом.

В началото на 30-те години на ХХ век Рачев и Радев откриват собствен магазин на ул. „Леге”, която е най-престижното място за търговия в София. Закупуват жилищна сграда в столицата и се редуват – една година единият от тях със семейството си живее в София, а другия управлява фабриката в Габрово.”

Провалена сделка довежда до прекратяване на това възходящо развитие на дружеството и до преустановяване на дейността му в този си вид. Това става на 23 юли 1938 година.

Съдружието между дългогодишните партньори се разпада – Ангел Рачев напуска, а от същата дата се вписва в търговския регистър Едноличното дружество, което запазва името „Рачев&Радев”. Едноличен собственик е Банко Радев Стоев. Той продължава дейността на фабриката, поема всичките активи и пасиви. Бившите съсобственици разделят имуществото на дружеството. За Ангел Рачев остават жилището и магазина в София, а Банко Радев продължава производствената дейност в Габрово и търговия с изделията.”

снимка: РИМ- Габрово

На 23 декември 1947 г. предприятието е национализирано, изготвения опис на същата дата документира асортимента на кожената галантерия, произвеждан във фабриката. Това са портфейли и портмонета, моливници, адресници за куфари, дамски, пътнически, канцеларски, адвокатски и пазарски чанти, кутии за яки, фибровани куфари, куфарчета от мушама и фибър за деца, куфари от пресован картон, мешина, от марокен, специални куфари за костюми, английска кожена чанта, гардеробни куфари от фибър, бели и цветни ръкавици. Одържавеното недвижимо имущество на собственика Банко Радев включва масивно двуетажно здание за работилница, склад и кантора – 200 метра застроена площ, 2400 квадратни метра незастроено място с канализация, чешма и геран в двора, масивна постройка на два етажа за кожарско отделение със сушилня, полумасивна къща с две летни кухни, две постройки за жилища на работниците, складове, незастроено място от 2.6 декара.

На следващата година фабрика „Рачев&Радев” е преименувана на Държавно индустриално предприятие „Ганчо Лапаков” – Габрово за производство на куфаро-чантаджийски произведения. На 1 юни 1953 г. със заповед на ДИО „Кожарска и Каучукова индустрия” – София предприятие „Ганчо Лапаков” се влива в ДИП „Сърп и чук”, машините на фабрика „Рачев&Радев” са предоставени на завод „Петър Ченгелов” – Пловдив.

Очаквайте две статии, посветени на Ангел Рачев и Банко Радев. Автори са Катя Гечева и Вела Лазарова.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица