Свържи се с нас

Култура

Мъжко куфарче разказва историята от възходи и спадове на дружество, обявено за „Придворен доставчик” на цар Борис III

Published

on

Изработена за Цар Борис III адвокатски чанта дава правото на габровската фирма „Рачев&Радев“ да носи званието „Придворен доставчик”. Това не е най-голямото постижение в бизнеса на двамата съдружници, но със сигурност повишава авторитета им. Трудно е да се каже, дали чантата на Царя е запазена някъде, но днес в Регионален исторически музей – Габрово може да се види друг интересен предмет.

снимка: РИМ- Габрово

Културна ценност на месец декември 2019 г. е мъжко куфарче за съхраняване на яки, копчета за ръкавели и мъжки карфици. Използвано е по време на пътуване от индустриалеца Христо Метев и е откупено от наследниците му. То е изработено през 30-те години на миналия век, разказа главният уредник в РИМ – Габрово Катя Гечева.

снимка: РИМ- Габрово

Историята на „Рачев&Радев“, произвела културната ценност, е много превратна. Възходите и спадовете, които бележат професионалния път на нейните създатели и собственици, неминуемо са отражение на развитието на самото дружество.

снимка: РИМ- Габрово

„Началото е поставено през 1914 г. от Ангел Рачев и Банко Радев. Двамата се сдружават и създават фирма за производство на фини кожени изделия. През 1919 г. регистрират събирателно дружество, което през 1923 г. се нанася в собствена фабрична сграда, оборудвана със съвременни машини и работеща с модерни технологии. Зданието е пуснато в експлоатация на 1 октомври 1924 г. През 1926-та съдружниците разширяват фабричната сграда с постройка, която да служи за склад и канцеларии. Построяват и жилищна сграда. През 1931 г. във фабриката се обработват около 15 000 овчи и кози кожи, от които са изработени 25 000 дамски чанти, 1 000 куфара, 4 200 ученически чанти, 3 000 колана, 3 500 ръкавици, 2 500 портфейла и 2 300 мебелни кожи. Работниците са 40-45 души, предимно мъже. Шивачките са няколко жени.”

снимка: РИМ- Габрово

Двамата собственици – Рачев и Радев, използват пазарната ниша в Габрово – липсата на фабрика за фини кожени изделия и успяват да се наложат с качествените си стоки на пазара в цялата страна.

От думите на Катя Гечева става ясно, че събирателно дружество „Рачев&Радев” спечелва с изработената специално за Цар Борис III адвокатска чанта званието „Придворен доставчик”. Запазена марка на дружеството е крокодил държащ в зъбите си стилна дамска чанта.

снимка: РИМ- Габрово

„Дружеството участва в Първия международен мострен панаир в България в Горна Оряховица през 1925 г. и получава златен медал за качествена кожена галантерия, а на Първата габровска промишлена изложба през 1927 г. е наградено с диплом.

В началото на 30-те години на ХХ век Рачев и Радев откриват собствен магазин на ул. „Леге”, която е най-престижното място за търговия в София. Закупуват жилищна сграда в столицата и се редуват – една година единият от тях със семейството си живее в София, а другия управлява фабриката в Габрово.”

Провалена сделка довежда до прекратяване на това възходящо развитие на дружеството и до преустановяване на дейността му в този си вид. Това става на 23 юли 1938 година.

Съдружието между дългогодишните партньори се разпада – Ангел Рачев напуска, а от същата дата се вписва в търговския регистър Едноличното дружество, което запазва името „Рачев&Радев”. Едноличен собственик е Банко Радев Стоев. Той продължава дейността на фабриката, поема всичките активи и пасиви. Бившите съсобственици разделят имуществото на дружеството. За Ангел Рачев остават жилището и магазина в София, а Банко Радев продължава производствената дейност в Габрово и търговия с изделията.”

снимка: РИМ- Габрово

На 23 декември 1947 г. предприятието е национализирано, изготвения опис на същата дата документира асортимента на кожената галантерия, произвеждан във фабриката. Това са портфейли и портмонета, моливници, адресници за куфари, дамски, пътнически, канцеларски, адвокатски и пазарски чанти, кутии за яки, фибровани куфари, куфарчета от мушама и фибър за деца, куфари от пресован картон, мешина, от марокен, специални куфари за костюми, английска кожена чанта, гардеробни куфари от фибър, бели и цветни ръкавици. Одържавеното недвижимо имущество на собственика Банко Радев включва масивно двуетажно здание за работилница, склад и кантора – 200 метра застроена площ, 2400 квадратни метра незастроено място с канализация, чешма и геран в двора, масивна постройка на два етажа за кожарско отделение със сушилня, полумасивна къща с две летни кухни, две постройки за жилища на работниците, складове, незастроено място от 2.6 декара.

На следващата година фабрика „Рачев&Радев” е преименувана на Държавно индустриално предприятие „Ганчо Лапаков” – Габрово за производство на куфаро-чантаджийски произведения. На 1 юни 1953 г. със заповед на ДИО „Кожарска и Каучукова индустрия” – София предприятие „Ганчо Лапаков” се влива в ДИП „Сърп и чук”, машините на фабрика „Рачев&Радев” са предоставени на завод „Петър Ченгелов” – Пловдив.

Очаквайте две статии, посветени на Ангел Рачев и Банко Радев. Автори са Катя Гечева и Вела Лазарова.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Историческият музей в Дряново с две нови книги

Published

on

В навечерието на четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“ (1–3 октомври 2025 г.) от печат излязоха още две нови книги на Исторически музей – Дряново. Това са том 4 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“ и двуезичното издание „Колю Фичето. Българският строителен гений“.

Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ продължава традицията, започнала с предходните три тома (2009, 2023 и 2024), да събира и популяризира научни доклади и изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи. Четвъртият том, който ще бъде представен официално по време на тазгодишната Конференция, е внушително издание от 467 страници. То е разделено в две основни части – научни доклади и съобщения от Националната конференция „Епохи, личности, памет“ (2024 г.) и дейности на Исторически музей – Дряново през 2024 г. Всички материали са придружени от кратки резюмета на английски език, а част от тях са обогатени с илюстрации, документи и графики. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на г-н Емил Попов.

Втората книга – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ – е двуезично, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици. Автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска. В него майстор Колю Фичето е представен в по-малко познатата си светлина – като архитект, скулптор и резбар. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимките са подбрани от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите са заснети от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се издава в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България. Официалното ѝ представяне ще се състои на 9 октомври 2025 г. от 14.30 ч. в Исторически музей – Дряново.

Двете издания допълват поредицата от книги, които музеят реализира от началото на 2025 г. Досега през годината бяха издадени: “(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)”, чието финансиране предостави Съюзът на архитектите в България, сборникът „Творческо наследство“ на историка Димитър Минчев, отпечатан с финансовата подкрепа на Община Дряново и платформата Агора, и албумът от Националния детски конкурс “Преминал майстор през земята (2022-2024)”, обхващащ в ретроспекция последните 3 издания на надпреварата.

Зареди още

Култура

НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“

Published

on

Националният музей на образованието гостува в Културно- информационен център „Безистен“ – гр. Ямбол, с изложбата „Училищни символи и ритуали“. Експозицията бе официално открита на 25 септември от директора на музея Любка Тинчева. Специални гости на откриването бяха заместник- кметът на Община Ямбол Енчо Керязов, директорът на Регионална библиотека „Г. С. Раковски“ Христина Начева и заместник-директорът на ПМГ „Ат. Радев“ Милена Иванова.

На събитието присъстваха представители на културни и образователни институции. Сред първите посетители на изложбата бяха ученици от Природоматематическата гимназия „Атанас Радев“. Те бяха провокирани от директора на НМО с въпроси и за всеки верен отговор получиха награда – брошурата „Ново училище за нови времена“, издание на музея по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Община Габрово по Фонд Култура за 2025 г.

Екземпляри от брошурата и други музейни издания бяха предоставени на Регионалната библиотека „Г. С. Раковски” и библиотеката на ПМГ. Управителят на Безистена Елена Куманова и официалните гости получиха от директора на музея Любка Тинчева символичен подарък – копие на първия училищен печат, изработен за Габровското училище през 1832 г. по идея на Васил Априлов.

Изложбата включва 23 фотодокументални табла и над 50 движими културни ценности, които запознават обществеността с училищните символи и ритуали и показват традицията в българското училище, оставила трайна диря в образованието днес. Акцент в експозицията са символите, използвани в печатите и знамената на училищата от епохата на Българското възраждане до нашето съвремие.

Училищните символи като израз на пристрастието на народа ни към свободата, прогреса и науката демонстрират националната гордост на българина, обусловена от приноса му в световната културна съкровищница. Изложбата разглежда най-важните училищни празници и ритуалите, свързани с тях – освещаването на ново училище, началото и краят на учебната година, училищните изпитания, абитуриентският бал, раздаването на свидетелства и дипломи; честването на патронния празник на училището и юбилейни годишнини, на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура, Деня на будителите, Деня на детето, Деня на Земята.

Отделено е място на живота и ритуалите в училищните дружества и съюзи – Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”, Съюзът на православните християнски дружества на учащата се младеж, Български младежки „Червен кръст”, Съюзът на ученическите неутрални въздържателни дружества, Организацията на българските скаути „Бранник”.

Показани са и първите ученически организации след 1944 г. – ДПО „Септемврийче”, ЕМОС (Единен младежки общоученически съюз), СНМ (по-късно ДСНМ и ДКМС). Изложбата може да бъде разгледана в зала „Съвременност“ на ямболския Културно-информационен център „Безистен“ до 4 януари 2026 г.

Зареди още

Култура

„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“

Published

on

Детската фолклорна формация „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“, с ръководител Стефка Стоева, покори сцената на националното шоу „България търси талант“ и получи четири категорични „ДА“ от журито.

За публиката и познавачите това признание не е изненада, тъй като малките певци от години прославят родния си град, носейки десетки награди и отличия от престижни конкурси. Именно тези успехи са тяхната визитна картичка, която отвори вратите към телевизионния формат.

На сцената се изявиха 32 талантливи деца, които успяха да предизвикат усмивки и възторг у строгото жури, спечелвайки симпатиите му още с първите изпълнения.

Предстоят следващите етапи от надпреварата, а подкрепата на габровските фенове ще бъде решаваща за бъдещите успехи на формацията.

Поздравления за „Габровски гласчета“ и успех в следващите кръгове!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица