Свържи се с нас

Култура

Мъжко куфарче разказва историята от възходи и спадове на дружество, обявено за „Придворен доставчик” на цар Борис III

Published

on

Изработена за Цар Борис III адвокатски чанта дава правото на габровската фирма „Рачев&Радев“ да носи званието „Придворен доставчик”. Това не е най-голямото постижение в бизнеса на двамата съдружници, но със сигурност повишава авторитета им. Трудно е да се каже, дали чантата на Царя е запазена някъде, но днес в Регионален исторически музей – Габрово може да се види друг интересен предмет.

снимка: РИМ- Габрово

Културна ценност на месец декември 2019 г. е мъжко куфарче за съхраняване на яки, копчета за ръкавели и мъжки карфици. Използвано е по време на пътуване от индустриалеца Христо Метев и е откупено от наследниците му. То е изработено през 30-те години на миналия век, разказа главният уредник в РИМ – Габрово Катя Гечева.

снимка: РИМ- Габрово

Историята на „Рачев&Радев“, произвела културната ценност, е много превратна. Възходите и спадовете, които бележат професионалния път на нейните създатели и собственици, неминуемо са отражение на развитието на самото дружество.

снимка: РИМ- Габрово

„Началото е поставено през 1914 г. от Ангел Рачев и Банко Радев. Двамата се сдружават и създават фирма за производство на фини кожени изделия. През 1919 г. регистрират събирателно дружество, което през 1923 г. се нанася в собствена фабрична сграда, оборудвана със съвременни машини и работеща с модерни технологии. Зданието е пуснато в експлоатация на 1 октомври 1924 г. През 1926-та съдружниците разширяват фабричната сграда с постройка, която да служи за склад и канцеларии. Построяват и жилищна сграда. През 1931 г. във фабриката се обработват около 15 000 овчи и кози кожи, от които са изработени 25 000 дамски чанти, 1 000 куфара, 4 200 ученически чанти, 3 000 колана, 3 500 ръкавици, 2 500 портфейла и 2 300 мебелни кожи. Работниците са 40-45 души, предимно мъже. Шивачките са няколко жени.”

снимка: РИМ- Габрово

Двамата собственици – Рачев и Радев, използват пазарната ниша в Габрово – липсата на фабрика за фини кожени изделия и успяват да се наложат с качествените си стоки на пазара в цялата страна.

От думите на Катя Гечева става ясно, че събирателно дружество „Рачев&Радев” спечелва с изработената специално за Цар Борис III адвокатска чанта званието „Придворен доставчик”. Запазена марка на дружеството е крокодил държащ в зъбите си стилна дамска чанта.

снимка: РИМ- Габрово

„Дружеството участва в Първия международен мострен панаир в България в Горна Оряховица през 1925 г. и получава златен медал за качествена кожена галантерия, а на Първата габровска промишлена изложба през 1927 г. е наградено с диплом.

В началото на 30-те години на ХХ век Рачев и Радев откриват собствен магазин на ул. „Леге”, която е най-престижното място за търговия в София. Закупуват жилищна сграда в столицата и се редуват – една година единият от тях със семейството си живее в София, а другия управлява фабриката в Габрово.”

Провалена сделка довежда до прекратяване на това възходящо развитие на дружеството и до преустановяване на дейността му в този си вид. Това става на 23 юли 1938 година.

Съдружието между дългогодишните партньори се разпада – Ангел Рачев напуска, а от същата дата се вписва в търговския регистър Едноличното дружество, което запазва името „Рачев&Радев”. Едноличен собственик е Банко Радев Стоев. Той продължава дейността на фабриката, поема всичките активи и пасиви. Бившите съсобственици разделят имуществото на дружеството. За Ангел Рачев остават жилището и магазина в София, а Банко Радев продължава производствената дейност в Габрово и търговия с изделията.”

снимка: РИМ- Габрово

На 23 декември 1947 г. предприятието е национализирано, изготвения опис на същата дата документира асортимента на кожената галантерия, произвеждан във фабриката. Това са портфейли и портмонета, моливници, адресници за куфари, дамски, пътнически, канцеларски, адвокатски и пазарски чанти, кутии за яки, фибровани куфари, куфарчета от мушама и фибър за деца, куфари от пресован картон, мешина, от марокен, специални куфари за костюми, английска кожена чанта, гардеробни куфари от фибър, бели и цветни ръкавици. Одържавеното недвижимо имущество на собственика Банко Радев включва масивно двуетажно здание за работилница, склад и кантора – 200 метра застроена площ, 2400 квадратни метра незастроено място с канализация, чешма и геран в двора, масивна постройка на два етажа за кожарско отделение със сушилня, полумасивна къща с две летни кухни, две постройки за жилища на работниците, складове, незастроено място от 2.6 декара.

На следващата година фабрика „Рачев&Радев” е преименувана на Държавно индустриално предприятие „Ганчо Лапаков” – Габрово за производство на куфаро-чантаджийски произведения. На 1 юни 1953 г. със заповед на ДИО „Кожарска и Каучукова индустрия” – София предприятие „Ганчо Лапаков” се влива в ДИП „Сърп и чук”, машините на фабрика „Рачев&Радев” са предоставени на завод „Петър Ченгелов” – Пловдив.

Очаквайте две статии, посветени на Ангел Рачев и Банко Радев. Автори са Катя Гечева и Вела Лазарова.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица