

Култура
„Жана д’Арк“ на Габровския театър отново на софийска сцена
Месец след блестящото представяне на комедията „Свекърва“ в Народния театър „Иван Вазов“, Габровският драматичен театър отново ще гостува в София. Този път ДТ „Рачо Стоянов“ поема предизвикателството да разкаже историята за Орлеанската дева чрез многопластовия език на театъра. На 14 декември от 19.00 часа голямата сцена на Народния театър ще отвори вратите си за представлението „Жана д’Арк“, където габровската трупа ще поведе публиката на изследователско пътешествие.

Коя е Жана д’Арк, защо е поела мисията си, имала ли е избор, искаме ли спасението, което ни се предлага или предпочитаме измамната сигурност на съдбата, за да оправдаем собственото си безсилие и нерешителност? Въпроси, които независимо отдалечеността си от историческото време, остават актуални и търсят своите отговори.
Постановката на режисьора Петринел Гочев е направена по пиесата „Чучулигата“ на Жан Ануи, текстове от „Орлеанската дева“ на Шилер и „Преуспели жени“ на Керъл Чърчил, както и авторски текстове на актьорите и режисьора. Сценографията и костюмите са дело на Рин Ямамура. Музиката е написана от Ян Руменин, а снимките от спектакъла са на фотографа Росина Пенчева.

В главните роли ще видим Гергана Змийчарова – актриса от трупата на Народен театър „Иван Вазов“ и Ивайло Драгиев – познат на публиката от филмите „Летовници“, „Тилт“ и „Шестият ден“, както и от софийската театрална сцена. Останалите артисти са от трупата на Габровския театър – Димо Димов, Петко Петков, Надежда Петкова, Светослав Славчев, Магдалена Славчева. Новите лица в постановката Любомир Кръстев, Адриана Димова и Тони Христова заменят част от предишния състав – Елизабет Попова, Кристияна Ценкова и Цветелин Бранков. Младите актьори също са от ДТ „Рачо Стоянов“.
През април тази година мащабната с декора си продукция беше възобновена, поради големия зрителски интерес. След представянето на габровска сцена, последваха представления в Стара Загора и Карлово. Вече пет години спектакълът е част от актуалната програма на Габровския театър. Премиерата му се състоя през 2015 г.

През 2016 г. заради безкомпромисно изиграната си роля като Жана д’Арк, Гергана Змийчарова получава втора номинация за „Икар“ в категорията „водеща женска роля“. Първата ѝ номинация за „Икар“ е от 2014 г. в категория „дебют“ за ролята на Жулиета от спектакъла „Ромео и Жулиета“ на режисьора Петринел Гочев и габровската трупа. С „Жана д’Арк“ се слага началото на творческия тандем между композитора Ян Руменин и режисьора Петринел Гочев. От тогава до днес съвместното им партньорство е намерило изява общо в седем представления, от които три са на ДТ „Рачо Стоянов“: „Жана д’Арк“, 2015, „За Първото българско царство: Отшелника“, 2018 и „Свекърва“, 2019. Останалите представления с музика на Ян Руменин и под режисурата на Петринел Гочев са: „Жокер“ на Столичен куклен театър, 2015 г.; „Том Сойер“ на Малък градски театър „Зад канала“, 2016 г.; „Майстори“ – 2017 г. и „Тигърът“ – 2018 г. на Народен театър „Иван Вазов“.

Освен актьорската игра, критиката оценява положително сценографията и костюмите на „Жана д’Арк“, изработени от японката Рин Ямамура, която живее в София от 2000 г. В България я довежда любовта към куклите, а я задържа общият театрален език с режисьорите Катя Петрова и Петринел Гочев. Завършва НАТФИЗ, специалност „Сценография за куклен театър“ при проф. Майя Петрова през 2006 г. Като творец е многократно награждавана и номинирана за „Икар“ и „Аскеер“.
За този спектакъл театроведът Богдана Костуркова казва: „Режисьорът Петринел Гочев сложи подписа си под още една постановка, която няма да остави безразличен нито един зрител. Актьорите са през цялото време на сцената и са живата плът на сценографията на Рин Ямамура, която е изградила ефектна сценична среда – чиста и впечатляващо изобретателна. А като прибавим и изразителната музика на Ян Руменин, неусетно превръщаща се в действащо лице, става ясно, че зрителите в салона попадат на синтетичен спектакъл, който разкрива необятните възможности на човешкото въображение“.

Елена Райнова определя постановката като „непознатата Жана д’Арк“ в рецензията си. По думите ѝ „Гергана Змийчарова като Жана д’Арк е явление – като комета, която заслепява… Силната ѝ роля заедно с тази на Ивайло Драгиев в ролята на френския крал, са обусловени от съвършеното представяне на всички останали актьори в представлението. „Жана д’Арк“ е задължително преживяване за всеки, който има слабост към смисления театър и би искал да изследва емоционалните си дълбини“.
С постановка „Жана д’Арк“ Габровският театър завършва успешно цикъла си от гостувания на сцената на Народния театър за тази година. През март 2019 г. след близо 10-годишно отсъствие, габровци се завърнаха със спектакъла „За Първото българско царство: Отшелника“, игран също през април и май. През ноември представиха най-новия си хит „Свекърва“, за който билетите бяха изцяло разпродадени. Всичките представления са на режисьора Петринел Гочев и са възможност публиката да проследи творческите му търсения и развитие през последните пет години.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 5 дни
Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)
-
Новинипреди 6 дни
Благотворителен кулинарен базар на Петковден в Габрово
-
Новинипреди 5 дни
Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление
-
Новинипреди 3 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Любопитнопреди 5 дни
Ново поколение дентална диагностика в Габрово
-
Кримипреди 4 дни
Габровка,“замъглила километража“ след пико, остана без книжка по пладне
-
Новинипреди 5 дни
Габрово отбелязва своя Духовен празник с Фестивал на духовната музика
-
Новинипреди 4 дни
Прерязаха лентата на хеликоптерната площадка на болницата