Ето един обикновен объркан българин, пратен на "стаж" във Външно, за да направи CV-то си, годно за еврокомисарски пост или друга висша длъжност в международните организации. СНИМКИ: ИВАН СТОИМЕНОВ

След като направи преглед на дипломатическата служба (нещо, което е типичен подход за военно ведомство), но от това не последва нищо, сега Николай Младенов си написа промени в Закона за дипломатическата служба, които го поставят на царски трон. На всеки, който е зърнал проекта му, пуснат за обществено обсъждане, ще му се изправят косите. Генералните директори, например, ще се избират от министъра чрез подбор и ще се освобождават по негова преценка. Няма конкурси, няма прозрачност и никаква отговорност на министъра за управленските му решения. Той

ще си наеме едни слуги

и ще може да ги маха винаги, когато не му играят по свирката. Генералните директори обаче са висши административни длъжности и не е ясно защо за тях да не важат законите за държавния служител и за администрацията. Защо Николай Младенов да може да своеволничи, а другите му колеги министри да са длъжни да спазват тези два закона, плюс Кодекса на труда.

С дребните на пръв поглед поправчици Младенов на практика

ще постави на глинени нозе дипломатическата служба

заради възможността за огромен политически натиск. Записано е, например, че задграничният мандат може да е до четири години. Това означава, че може да е и шест месеца. Така политически неудобните лесно ще се подменят, само с едно завъртане на химикала на министъра.

Външно министерство винаги е било витрина на българските пороци. Там има твърде много завист, кариеризъм, подмазвачество, групови интереси, секс, лъжи и видео. Сега законът ще превърне дипломатическото ведомство в още по-разграден двор.

Много опасно е зад картата “Държавна сигурност” да се прикрива подмяната на професионалните ценности с партийните. На публични длъжности не могат да се назначават “лица” с доказана принадлежност към бившите служби или ако са отказали да подпишат документ за проверка, пише в проекта на Младенов. Той много деликатно е подменил думата “дипломат” с “лице”, като по този начин отваря възможността на публични длъжности във Външно да могат да се назначават и лица извън дипломатическата служба. Тогава защо законът се казва Закон за дипломатическата служба и това му дава особен статут, който подменя редица норми от другите административни закони?

Да се нарича просто “Законът на Николай Младенов”,

за да се знае. Някъде из форумите срещнах друго предложение, да се казва “Закон против дипломатическата служба”.

Бойко Борисов

Публични длъжности са посланици, генерални консули, генерални директори, директори, началник-отдел. Излиза обаче, че консулите не са публични длъжности. Нали тъкмо те са най-публични, те помагат на българите в чужбина, те се занимават и с криминалния контингент, ходят по болници, затвори, общуват с местните власти в съответната държава. Когато премиерът Бойко Борисов ходатайстваше на Шкумбата да замине консул в САЩ, каза нещо, което сега Младенов е обърнал наопаки в закона. Премиерът ни уверяваше, че комикът Шкумбата е много по-свестен от ченгетата, които досега са пращани за консули. Сега излиза, че

пак ченгета ще стават консули,

защото за тази длъжност (непублична) няма изискване да не са били сътрудници на ДС. Дали Борисов ще забележи дребния детайл, а?

Този закон постигна рекорд по интерес и дадени препоръки по време на предварителното му обсъждане. Ако те се погледнат на страницата на Министерския съвет, ще се види, че има доста здравомислещи мнения и логични въпроси. Ето едно от тях е по повод на въведените лустрационнни текстове и забраната на сътрудници на бившите служби да могат да растат в йерархията. “Обвързаността с ДС не е обявена за противозаконна от Народното събрание. Българските правителства отпреди 1989 година не са поставени извън закона. Защо тогава се избира някакъв признак за дискриминация? Аз бих предложил, примерно, да не могат да стават министър на отбраната хора, които не са служили в армията, но знам, че това ще е дискриминация…”, е написал Руси Драганов.

Нищо чудно с недоносчето на Николай Младенов да се случи същото като със заканата му, че спешно ще отзове посланиците в страната, обявени като сътрудници на ДС. Не ги отзова, защото забрави една подробност – за това са нужни два подписа – на премиера и на президента.

Румяна Желева

За промените в Закона за дипломатическата служба също са нужни много гласове и подписи, докато стане действащ.

Няма как да се сбъдне детската му мечта

Макар че, когато с баща си, който е обслужвал ДС, е обикалял посолствата, едва ли е мечтал точно за това. Сега очаквам, след като президентът наложи вето и Конституционният съд отмени объркания закон на Младенов, той да ни увери, че в бъдеще, когато стане едновременно премиер и президент, ще го прокара.

Колко време е нужно на премиера, за да осъзнае, че Младенов с нищо не е по-добър от Румяна Желева. И той като нея набляга на пудрата и огромното си самочувствие. Иначе е един обикновен объркан българин, пратен на “стаж” във Външно, за да направи CV-то си, годно за еврокомисарски пост или друга висша длъжност в международните организации.

автор: Вероника Георгиева

Аргументи БГ