Според официалните резултати от преброяването за десет години населението на България е намаляло с половин милион души. Отрицателен демографски прираст, висока смъртност при новородените, миграцията, неособено високата продължителност на живота, влошеният здравен статус на хората, се сочат като ключови причини за застаряването и опасното “редуциране” на нацията.

При подобна ситуация, когато зад демографския срив стоят “предотвратими причини”, една нормална държава стартира активна политика за преодоляване на съответните проблеми. Или поне за очертаване посоката, в която трябва да се върви, за да се намери начин за справяне със ситуацията. Какво се случва в България? Здравеопазването затъва все повече и повече в блатото, наречено “реформа в сектора”. Социално-икономическият статус на българина влошава допълнително неговото физическо и психическо състояние.

Младите жени днес нямат никаква мотивация да раждат

дори и по едно дете, а от миналата година насам държавата се е заела активно да наказва и онези “безумни” майки, които въпреки целия абсурд, в който живеем са се нагърбили с нелеката задача да отглеждат деца.

След като преди година НОИ погна успешно майките-престъпнички от Благоевград, Търговище и Хасково, сега усилията на държавата са се фокусирали да елиминират и криминалния контингент в Русе. Там над 1700 млади майки били ползвали неправомерно майчинство и получавали надбавки за отглеждане на малки деца.

Явно обаче нито русенските майки, нито представителите от Центъра за демографска политика, решили да подкрепят младите жени в борбата им с държавата-мащеха, не са наясно, че техният глас ще бъде поредният “глас в пустиня”. Изпратените писма до министър-председателя, омбудсмана на България и всяка друга институция ще останат без отговор. Това вече беше разиграно преди една година, когато майките от южна България дори се опитаха да протестират пред Министерски съвет. Протест, на който абсолютно никой не обърна внимание, но породи коментари от типа “Те са се опитали да лъжат системата, нека си понесат наказанието и да върнат парите!” или “Непознаването на закона не ги оневинява!”.

Безспорно. В една правова държава законите трябва да се спазват. Въпросът обаче е

какво правим, ако законите са неточни

и създават предпоставки за различни интерпретации. Ако това са закони от типа “Да се освободи, не – да се обеси!”?

Защото казусът е именно такъв. Само дето майките и защитаващите ги организации по неясни причини поставят проблемът на съвсем друга основа. Повече от година призивите към НОИ са “да се опростят дължимите суми”, когато първото искане, което едно активно и отговорно гражданско общество би трябвало да отправи към държавата и съответните институции, е за тълкуване. Тълкуване на член 53 от Кодекса за социално осигуряване, който според НОИ тези майки са нарушили, но не него, а ВЕРСИЯТА на закона, актуален към датата на т.нар. “нарушение”.

ЗАЩОТО обвиненията срещу майките, че са получавали неправомерно обезщетения от НОИ за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, когато детето е било записано в детски ясли, могат да бъдат подложени на сериозна критика.

През 2006 година Кодексът за социално осигуряване претърпява една редакция, която за НОИ е основание да третира майките като престъпници. Преди промените, текстът на спорния член 53, алинея (4) гласи, че

“Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка”

След редакцията през 2006 година обаче, от текста отпада израза “на пълна държавна издръжка” и чл. 53 (4) вече гласи

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., бр. 68 от 2006 г., бр. 89 от 2008 г., бр. 49 от 2010 г., в сила от 1.07.2010 г.) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

Тук НОИ тълкува частта “настаняване на детето в детско заведение” като “прием в ясли”, докато в законите, касаещи социалното подпомагане горната фраза визира социален дом. Още повече, не може да не се обърне внимание, че в конкретното изречение “настаняването в детско заведение” е дадено като алтернатива на осиновяването – използван е предлогът “или” – докато алтернативното отглеждане, каквото всъщност представляват детските ясли, е отделено смислово в последната част на изречението във връзка с програмата в подкрепа на майчинството.

Според НОИ презумпцията за прекратяване на обезщетението е, че тези пари се дават на майката от държавата, за да се подпомага тя в отглеждането на детето. Когато обаче то е настанено в детско заведение, държавата й помага, като дотира издръжката му там. До 2006 година обаче обезщетението се спира, само ако детето е настанено в заведение на пълна държавна издръжка!

Основание за искане за

официално и еднозначно тълкуване на закона

дава фактът (споменат в представената по-долу статия и чиято достоверност би могла да бъде проверена), че има прецедент от 2007 година, когато съдията от бургаския съд Таня Евтимова отсъжда, че настаняването в детско заведение няма нищо общо с посещаването на детска ясла.

Друг факт в подкрепа на това, че законът в този си вид е неточен и създава предпоставки за различни интерпретации, е нанесената през декември 2010 година корекция именно в член 53 (4) от КСО, при която вече изрично се упоменават “детските ясли”

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 89 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детски заведения, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДЕТСКИ ЯСЛИ, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

Наистина, държавата не трябва да допуска спекулиране с правото на обезщетение от една или друга социална група. Фактите по конкретния казус обаче показват, че вина за създалата се ситуация до голяма степен се крие в администранивните и законодателните неуредици, за което не следва да бъдат наказвани онези, които по една или друга причина са попаднали в тези плаващи пясъци.

Монополът на държавата върху правото на наказание в крайна сметка е пряко обвързан с въпроса за морала. В този контекст не бива да се забравя, че дори майките да са излъгали държавата (въпреки, че както се вижда от представените по-горе аргументи, основанията за подобни твърдения са твърде спорни), то неправомерно получените суми, вариращи между 220 и 3000 лева (!!!) в крайна смекта не са отишли за закупуване на луксозни имоти или корупционни сделки, а за осигуряване на нормални условия за отглеждането на бъдещите граждани на страната.

Следователно, дори и ако компетентният орган приеме, че майките са действали в нарушение на закона, то има резон за опрощаване на поне 50% от дължимите от тях суми. В крайна сметка законът определя, че работещите майки на деца до 2-годишна възраст имат право да получават обезщетение в размер на 50% от минималната работна заплата, без значение дали детето е записано в ясли или не!!! – което също е парадокс.

Зора Попова е културолог, доктор по социални и политически науки от Университета в Бат, Великобритания.

Защото, какво точно осигурява държавата на едно дете, навършило 2 години? Местата в яслите в големите градове се броят едва ли не на пръсти, да не говорим, че и приемът на 3-годишните в първа група е едно голямо приключение. Какво прави една майка, работеща дори на средна работна заплата, например, която иска да се върне на работа, но не може да запише детето в ясла, няма на разположение баби или друг близък, който да поеме грижите за малкото дете? Това ли е политиката на държавата да насърчава раждаемостта и заетостта – да поставя майките в ситуация да предпочетат да получават помощи за безработни и да осигурят все пак някакви условия за отглеждането на детето си, отколкото да се върнат на работа и пак да не могат да осигурят необходимата сума за наемане на детегледачка, например? Решението в нормалните страни от ЕС е просто – държавата или осигурява условия за отглеждането на децата, или финансира тяхното отглеждане в семейството.

Насърчаването на раждаемостта не става само с подпомагане на двойките с репродуктивни затруднения, а със създаването на сериозни стимули и добри условия за отглеждането на деца. А преследването на майки-нарушителки със сигурност не е мярка, която ще има особен положителен ефект, дори и от финансова гледна точка. Но в крайна сметка те са доста удобен обект за отчитане на високи постижения в борбата с организираната и не дотам организираната престъпност.

Автор:  Зора Попова

Аргументи БГ