Шест нови професии ще бъдат включени в държавния план-прием за учебната 2026/2027 година в училищата на територията на област Габрово. Това стана ясно след като Постоянната комисия по заетост към Областния съвет за развитие съгласува предложението на Регионалното управление на образованието – Габрово.

Решението беше взето по време на редовно заседание, проведено в Заседателната зала на Областна администрация Габрово. План-приемът предвижда в държавните и общинските училища в областта да бъдат разкрити общо 28 паралелки за прием в VIII клас, с капацитет от 728 ученици. От тях 17 ще бъдат професионални, а 11 – профилирани паралелки.

Дуалното обучение ще продължи да се развива и през следващата учебна година, като е планирано то да се осъществява в четири паралелки. Те ще бъдат разкрити в ПТГ „Д-р Никола Василиади“ – Габрово, ПГИТ „Рачо Стоянов“ – Дряново, ПГМЕТ „Ген. И. Бъчваров“ – Севлиево и ПГТМ в с. Градница.

Акцент в предложения план-прием са шестте нови професии, които отговарят на съвременните технологични и икономически потребности на региона.

Учениците ще могат да се обучават по професиите: „Интелигентни системи“ в СУ „Отец Паисий“ и ПТГ „Д-р Никола Василиади“, „Безпилотни летателни апарати“ в ПТГ „Д-р Никола Василиади“, „Организиране на събития“ и „Сладкарство и пекарство“ в ПГТ „Пенчо Семов“. Нови възможности ще предлага и професията „Интегриране на дигитални технологии“ в СУ „Максим Райкович“, както и „Роботика“ в ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“ – Севлиево.

В ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ – Габрово е предвиден и прием в една паралелка за 26 ученици, завършили начален етап на образование.

През миналата седмица Исторически музей – Дряново получи поредното си ценно дарение. Госпожа Николина Христова, позната на дряновци като госпожа Зарифова, предостави на музея част от туристическата екипировка на своя съпруг Христо Косев – личност, оставила дълбока следа в туристическото движение и обществения живот на града.

Дарението включва туристическата раница на Христо Косев, обувки, палатка и връхни дрехи, с които той е провеждал своите многобройни експедиции. Наред с материалните предмети, музеят получи и безценен разказ за живота на един изключителен човек, споделен от неговата съпруга.

Христо Косев е роден през 1948 г. в село Малък Поровец, близо до Исперих. В Дряново пристига около 1976 г., когато е разпределен да започне работа като незрящ в предприятие „Успех“. Именно тук започва и неговата голяма любов към Балкана – любов, която го кара да остане завинаги в града. По думите на Николина Христова, в началото Христо вероятно е виждал повече, но с времето, по време на своите походи, започва да запомня пътеките, върховете и заобикалящия го пейзаж с изключителна точност.

Когато двамата сключват брак през 1978 г., Христо вече е член на туристическото дружество в Дряново, макар точната година на присъединяването му да не е известна. С дружеството той участва в множество походи и заема длъжността председател на „Пешеходен клуб“ в периода от 1980 до 2010 г. През годините се включва в почти всички организирани преходи, а в продължение на две поредни години – 1985 и 1986 г., заедно с Дружеството на незрящите, организира преходи по маршрута „Ком–Емине“.

Забележителна е неговата изключителна памет и ориентация. Христо Косев познава всички пътеки, върхове и техните описания. „Той помни – застава на връх и описва точно природния пейзаж, обяснява кои върхове къде се намират“, разказва Николина Христова. Тя споделя и любопитна случка по време на поход по маршрута „Ком–Емине“, когато след връх Добрила групата поема по грешна пътека: „Пред нас вървеше чичо Милко – Милко Илиев, секретар на дружеството, и той обърка пътеката. А ние с Христо викаме: „Обърка пътеката!“, а той отговори: „Е, как знаеш? Аз виждам и пак обърках.““

Освен активен турист, Христо Косев работи и в културен дом „Успех“, където организира концерти, тренира ролбол и често участва в състезания. Заедно със съпругата си пътуват из страната и чужбина, участват в експедиции, а всяка година Христо организира седемдневен преход по Балкана, като редуват различни планини, а понякога създава и напълно нови маршрути. Той познава отлично Стара планина, Рила и Пирин, а отчасти и Родопите.

Николина Христова е родом от Дряново. С Христо се запознават в предприятие „Успех“, към което е функционирала детска градина, в която тя работи. Семейството има две деца – дъщеря и син. Синът завършва екология и се занимава с изучаването на птиците. „Те имат ориентацията на баща си, не моята!“, споделя с усмивка Николина в края на своя разказ.

Исторически музей – Дряново изказва своята искрена благодарност към госпожа Николина Христова за направеното дарение, което съхранява паметта за един вдъхновяващ човек и неговата несломима любов към планината.

Отворено писмо от Христина Порова – Стефанова

Когато „Журналистиката“ се превърне в гавра с родителите

Истината за една габровска детска градина, която не се вписва в удобния сценарий.

Докато група родители се борят за емоционалното здраве на децата си в 4-та група, един сайт и неговите последователи ги превърнаха в „интриганти“ с „торти и букети“.

Каква е реалността, скрита зад блокираните профили?
1. Документите срещу спекулациите: „Журналистката“ твърди, че има „беззаконие“. Родителите обаче разполагат с официален отговор от проверката на компетентните органи, който потвърждава, че законът не е спазен. Когато фактите не съвпадат с „разследването“, госпожата просто трие коментарите и блокира майките, за да не научат хората как стоят нещата „черно на бяло“.

2. Обидното отношение към родителите:
В коментарите под публикацията се внушава, че родителите „диктуват интриги“ и оказват натиск заради лични интереси. Стига се дотам майки да бъдат обвинявани, че са готови да „продадат и майка си за някой лев или за власт“. Това ли е нивото на дебата, когато става въпрос за 6-годишни деца?

3. Замълчаните факти за управлението:
Защо г-жата и нейните „информатори“ не споменават за професионалната етика на предишното ръководство? Защо се пропускат абсурдните изказвания на директорката към родителите, които нямат нищо общо с педагогиката? Удобно е да се говори за „системни проблеми“, но е неудобно да се признае личният провал в комуникацията с родителите.

4. Децата като заложници:
Родителите заявяват ясно: „Нас не ни интересуват избори и партии. Единственото, което ни вълнува, е спокойствието и подготовката на децата ни!“. Въпреки това, те са въвлечени в грозна кампания, която цели да ги представи като „потенциални гласоподаватели“, а не като загрижени майки и бащи.

Истината не е „своеволно налучкване“. Тя е в документите, които криете, и в блокираните хора, които не Ви позволяват да подменяте реалността.

Когато една „независима“ платформа започне да трие гласа на гражданите, тя спира да бъде медия и се превръща в инструмент за тормоз. Родителите от 4-та група няма да позволят децата им да бъдат употребявани за евтини сензации.