снимка: Тодорка Мирчева

Минавайки по Хаджицоневия мост, първото село, което се отделя вляво от пътя за местността Узана, се казваше Червен бряг, а днес е квартал на Габрово и носи името Радецки, което идва от преминаването на руския генерал Радецки по време на Руско-турската Освободителна война.

снимка: Тодорка Мирчева

От там също е минавал по балканските ридове пътят за връх Столетов (Свети Никола). Днес се гради новият обходен път за южна България. Край река Козещица е имало много ханчета, в които нощували пътниците, тръгнали за пазарите в Казанлък и Стара Загора. Затова и хората го наричали Ханищата.

снимка: Тодорка Мирчева

В някогашното село Червен бряг е открита Лековита вода. Разказите и преданията за нея са, че от далечна Тракия някой си отец Серафим имал дъщеря, която била много красива, но с болни очи. Какво ли не правил отецът, къде ли не ходил, за да възвърне зрението на едничката си рожба. Все не успявал да открие лек. Последно минал и през търновското село Кованлъка, днешното Пчелище. Но народният лечител там му казал, че не може да се справи с този проблем. Тогава отец Серафим отчаян поел пътят си към дома. Минавайки през Хаджицонев мост за Тракия, поседнали на една поляна да си отдъхнат от дългия път. Докато отмаряли конете, дъщеря му започнала да бере цветя и неусетно стигнала до изворче, чиято вода миришела на барут. Тя си наплискала очите и смъдежът, който имала и течащата гной спрели изведнъж. Опитала пак да се наплиска и почувствала истинско облекчение. Извикала от радост на баща си, че е открила „ЖИВАТА ВОДА“. Отец Серафим решил да се върнат до Габрово и да дадат на архиерейския наместник Стефан Станимиров път жълтици, за да построи на мястото на изворчето кладенец. Поп Стефан също завел неговата дъщеря Донка там, която имала неизличими пъпки. Умивайки си лицето няколко пъти – дни наред с тази вода, пъпките изчезнали.

снимка: Тодорка Мирчева

Местните хора и с волята на двамата църковни служители построили кладенец. В Деня на Света Марина през 1890 година на 17 (29) юли Чешмата, с кладенеца, били официално открити. На този ден във Вонещата вода, както я наричали местните, се правил всяка година сбор.

снимка: Тодорка Мирчева

Хората се събирали и ритуално си измивали болните очи, пиели от водата, за да лекуват болните си стомаси и бъбреци. През годините дъщерята на поп Стефан – Донка Станимирова, а по мъж Йосиф Стомонякова, се грижила за чистотата на този кладенец.

Четирима в основата на ремонта Иван Попов,Христо Лалев Митев, Борката Драголов, Евгений Спасов, Христо Тодоров и кучето Яго

През месец март тази година започна инициативата от четиримата доброволци: Христо Лалев, Иван Попов, Христо Тодоров и Иванка Паричева за опазване на завещаното от дедите ни.

Част от майсторите Борислав Драголов, Христо Лалев, Евгений Спасов- Даскала

Последваха ги с труда си Евгений Спасов – Даскала, Борислав Драголов, Пламен Николов, Панайот Минков, Александър Пешев, Петър Петров, Иван и Жана Ковачеви. За доброто дело и облагороденото място, със средства и материали, допринесоха и Александър Янев, Ангел Колев, Гани Петкова, Таня Попминкова, Тихомир Атанасо, Цоньо Гатев, Христо Лолев, Владимир Мляков, Елена Метев, Румен Ганчев, Тихомир Петков, Нели Недевска, Пламен и Иванка Иванови, Петър Андреев.

снимка: Тодорка Мирчева

В навечерието на Празника Света Марина, благодатното място от Природата, беше посетено от нашите верни приятели и пазители на околната среда туристическо дружество „Узана“, от ветераните участвали във войните на България, от читалищните родолюбци на кв.Лютаците, Недевци и Хаджицонев мост и много граждани, дошли, за да почетат лековития извор.

снимка: Тодорка Мирчева

Свещеник Цветан Спиров отслужи водосвет за празника, а както някогашната традиция Габровското архиерейско наместничество раздаде курбан за здраве.

снимка: Тодорка Мирчева

Спирането, успокояването и оставането в покой са необходимите условия за изцелението ни. Ако не умеем да спрем и да осъзнаем богатствата на Природата – разрушителното ни поведение ще продължава своя препускащ ход.

А ние имаме потребност от изцеление. През последните години много хора забравиха за щедростта на предците ни и си служат, и чакат, на средства от друго място или някой нещо да направи, а друг да му намери единствено кусурите, както казват старите хора.

снимка: Тодорка Мирчева

Хубаво е, че има и такива българи, с активна гражданска позиция, които продължават заветите на дедите ни „На ползу роду“.

снимка: Тодорка Мирчева

Остава ползващите водата и мястото за отдих да зачитат труда на всички нас, които сме мотивирани да работим за това начало с продължение.

Автор: Тодорка Мирчева,
Кметски наместник на Кметско наместничество Зелено дърво.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/