Ученици от XIV Ученически гвардейски отряд при ПТГ „Д-р Никола Василиади“ получиха благодарствена грамота от името на кмета на община Габрово Таня Христова за участията им през 2023 година в официалните празници и церемониали, проведени на територията на общината и по повод Деня на доброволеца.

На специална церемония в Ритуалната зала заместник-кметът Невена Минева приветства и отличи двадесет и четирима от отряда. На събитието присъстваха началникът на Военно окръжи Габрово подполковник Георги Георгиев, директорът на Професионален сержантски колеж към НВУ „Васил Левски“ офицерски кандидат Крум Вачков, началникът на РУО Габрово Юлия Влаева.

„Радвам се, че имам възможността от името на кмета на община Габрово да предам най-топли благодарности за старанието, постоянството и най-вече желанието, с което изпълнявате своите задачи като част от XIV Ученически гвардейски отряд. И то напълно доброволно“, с тези думи се Невена Минева се обърна към униформените ученици.

„Сами видяхте, че пътят, който избрахте никак не е лек, отговорността е голяма, униформата – задължаваща, но само за година от вашето сформиране Вие успяхте да накарате габровци да Ви очакват на всяка тържествена церемония и празник. А той, повярвайте ми с ваше участие се превръща в нещо много специално. Годината на уменията Вие прекрачихте с нещо ново, с което никога не сте се сблъсквали, но усвоихте бързо и отлично, вероятно с много тренировки и извънкласни часове. И съм убедена, че не съжалявате. Вярвам, че униформата, дисциплината, тържествените атрибути, знамена и церемониали не само Ви промениха, но и Ви изпълват с повече национално самочувствие и гордост“, каза още заместник-кметът на Габрово.

Началникът на Военно окръжие Габрово връчи плакет на отряда по случай една година от създаването му и поздрави най-„старшите“ ученици за смелостта и направения избор, а новобранците за проявения интерес и желание да се влеят в редиците. Заедно те си спомниха за първите тренировки, за плахите опити, но и отбелязаха напредъка и вече придобитите умения.

По време на церемонията учениците получиха и свидетелства за успешно преминато обучение по „Оцеляване в кризисни ситуации“ от директора на Професионалния сержантски колеж към НВУ „Васил Левски“.

В една своя статия краеведът Илия Габровски отбелязва, че Габрово е родно място на 24 генерали. Първият от тях, който се ползвал с голямо обаяние и обич е Никола Петров – Балканецът, наричан още „народният генерал“. Той е роден на 6 декември 1858 г. в с. Тодоровци, Габровско.

Учи в Априловската гимназия в Габрово. През бурната 1876 г. е арестуван от турските власти. Прекарва три месеца в Търновския затвор, осъден е на смърт и по чудо успява да се спаси. Емигрира в Румъния и с обявяване на освободителната Руско-турска война е в редовете на Втора опълченска дружина. Участва във всички по-големи сражения – при Стара Загора, на Шипка и при Шейново. Още в първите дни на службата си Никола Петров се откроява сред останалите и е повишен в ефрейтор. По-късно е произведен в младши подофицер и награден с „Георгиевски кръст” за храброст. По това време той вероятно вече е решил да поеме по пътя на военната кариера.

След завършване на войната Никола Петров остава на служба и в края на 1878 г. постъпва в първия випуск на Военното училище, където показва отличен успех. Завършва го през 1879 г. с чин подпоручик и е зачислен в Габровската дружина. Неслучайно този випуск е наречен „генералски” тъй като от завършилите 165 юнкери, 36 достигат до генералско звание. През 1883 г. поручик Петров е командирован в Русия за практическо обучение в боен руски полк, а следващата година постъпва в Петербургската стрелкова школа, която завършва с отличие.

След завръщането си в България, поручик Петров е командир на рота в 5 пехотен Дунавски полк. През 1885 г. е повишен в чин капитан. След обявяване на Съединението руските офицери напускат българската армия и капитан Петров е назначен за командир на 4 пехотен Плевенски полк.

Със започването на Сръбско-българската война, капитан Петров е един от първите дошли на Сливнишката позиция. На 13 окт. е назначен за началник на Сливнишкия гарнизон и Царибродския район, а на 2 ноем. – за началник на Драгоманския отряд и на всички предни отряди. По късно капитан Петров с полка си влиза в състава на корпуса на подполковник Николаев и взема участие в боя под Пирот. За проявена храброст е награден с Орден за храброст.

След завършване на войната в 1886 г. поема командването на 12 пехотен Балкански полк в Стара Загора и през 1887 г. е произведен в чин майор.

През 1890 г. майор Петров е назначен за командир на 6-та пеша бригада. В 1891 г. бригадата се развива в Трета пехотна Балканска дивизия, която той командва 6 години. Благодарение на отличното командване на Балканския полк четири години, Балканската бригада две години и Балканската дивизия шест години, генерал Никола Петров получава прозвището Балкански, или както е познат сред народа – Балканецът.

В края на 1896 г. е назначен за началник на Първа пехотна Софийска дивизия, а в 1901 г. отново поема командването на Балканската дивизия, която командва още 6 години. През 1906 г. е назначен за началник на I военна инспекционна област, на която длъжност остава до последния си час.

Генерал Никола Петров умира в разцвета на силите си след усложнения на операция на 6 март 1908 г. в Берлин. Останките му са пренесени в родината и погребани в София.

Генерал Никола Петров е живял винаги с мъките и радостите на войниците си, бил е с тях рамо до рамо в най-трудните моменти. Той е бил истински строеви началник, нито за един ден не е бил извън строя. Заедно с това са му възлагани много важни поръчения по организацията и обучението на армията, които е изпълнявал блестящо, за което свидетелстват многото висши ордени, с които е награден.

Наследниците на генерала – дъщеря и синове на племенницата му Марийка (дъщеря на брат му Стоян) даряват негови документи в Държавен архив – Габрово през 1976 г. Те са обработени във фонд на негово име и са достъпни за читатели и изследователи. Сред тях интерес представляват Атестатът от обучението с получените оценки и разряд – един от първите издадени от Софийското военно училище, телеграми от князете Александър Батенберг и Фердинанд Сакскобурготски, дипломи за получени чуждестранни ордени, партитури на музикални произведения посветени на Никола Петров, визитки на висши руски военни и политици, покани за приеми, годежи и др.

Снимки на ген. Петров са събрани в луксозен албум, подвързан с кадифе. Сред тях са портретите на Никола Петров от подпоручик до полковник, много снимки на негови съвипускници от Военното училище, български офицери, познати от службата в различни градове, на руски военни и цивилни, с които се запознава при обучението си в Русия и посещенията им в България, на родственици и др. За популяризиране на живота и делото на ген. Никола Балканеца, през 2014 г. Държавен архив – Габрово изготви документална изложба, която бе експонирана на открито в централната част на Габрово, както и на вр. Шипка, като част от Националните чествания на Шипченската епопея. В продължение на години по време на нашите открити уроци в ученици от Габровска област, документите от живота му и неговата личност са предизвиквали интереса и любопитството на младите жители на Габровско. Животът на ген. Н. Петров е пример на човек, обрекъл се на освобождението на българския народ и изграждането на модерната българска държава.

*Източник: Държавен архив – Габрово.

На 6 декември културни институции от региона отново протестираха за по-добро финансиране от страна на държавата на сектор „Култура”. Към националната протестна акция, под надслов „Народ без култура е народ без бъдеще”, която се проведе в центъра на София, се присъединиха представители на асоциирания член на КНСБ – Съюз на артистите в България от Драматичен театър „Рачо Стоянов” – Габрово, заедно със свои колеги от Държавния куклен театър – Габрово.

В Габрово техни колеги излязоха в знак на съпричастност пред сградата на театъра. Членовете на Национална синдикална федерация „Култура” към КНСБ в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна също изразиха своята подкрепа към исканията на протестиращите за увеличаване разходите за сектора.

До тези събития се стигна след като в отговор на протеста на културните дейци на 1 ноември в национален ефир финансовият министър обеща повишение на бюджета за култура с 50 %.

Няколко дни по-късно това се оказа поредната лъжа. Основните искания на днешния протест са:
1. Да се предприемат законови промени, за да се гарантира бюджет, необходим за увеличаване на всички доходи и възнаграждения, както е записано в Правителствената програма т. 13.2.19.
2. Осезаемо и устойчиво увеличение на бюджета за култура, за да спре унижението, на което са подложени всички, работещи в сектора.
3. Ясна политика за опазване и развитие на професионалните общински оркестри, професионалните общински фолклорни ансамбли, Камерна опера – Благоевград и професионалните общински театри. Гарантиран от държавата минимален размер на възнагражденията на работещите в споменатите по-горе състави, постигнат в Браншовите колективни трудови договори, чрез постоянно целево допълващо финансиране.

Протестът на културните дейци подкрепиха също синдикалните организации на КНСБ при ЕМО „Етъра” – Габрово, Оркестър Габрово, Исторически музей – Севлиево и НЧ „Развитие – 1870”, гр. Севлиево.