Свържи се с нас

Общество

115 години от рождението на Кольо Василев Карагьозов

Published

on

Кольо Карагьозов

Роден на  17 юли 1896 г. в Габрово. Син на индустриалеца Васил Карагьозов и Дешка Калпазанова, внук на родоначалника на модерната индустрия в Габрово и в Новоосвободеното Княжество България Иван Колчев Калпазанов, роднина на габровския първенец, общественик и борец за черковна независимост Иванчо Пенчо чорбаджи, племенник на първия търновския чорбаджия, общественик, дарител и първи търновски фабрикант Стефан Карагьозов, братовчед на Ангел Карагьозов – адвокат в София и председател на ВКС, племенник на дарителката Стоянка Калпазанова и габровския краевед д-р Петър Цончев

Кольо Карагьозов получава основно образование  в Габрово, рисува  и посещава уроци по цигулка.

Вторият син Божидар Карагьозов 1934 г. – Габрово

Кольо Карагьозов учи в Априловската гимназия, отбива военна служба и заминава да следва в чужбина. Първо учи право в Ерланген, после търговия в Лайпциг – „Handel Hochschule” и се завръща в България дипломиран търговец. Известно време работи в Габрово като банков служител в „Индустриална банка”, клон Габрово, след което е назначен като счетоводител в Първа придворна княжеска фабрика „Ив. К. Калпазанов”. Благодарение на своите качества, амбиция и знания, той се издига до Първи директор и член на Управителния съвет.

Кольо Карагьозов и първородният син Васил Карагьозов 1936 г. - Габрово

Той дарява средства за червения кръст, за Женско благотворително дружество „Майчина грижа”, за читалището, за Народна библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово.

Кольо Карагьозов помага на своя баща преп. Вениамин Схимонах – секретар на  Зографски манастир „Св.вмч. Георги” при доставка на провизии, като закупува нужните продукти, освобождава ги от митница, води кореспонденция с посолството и др.

Кольо Карагьозов прави крупно дарение от 50 000 лв.  за изработване на иконостас в църквата на Дряновски манастир през 1946 г.

Дъщерята Веселинка Карагьозова 28 август 1954 г. – Соколски манастир

Заема длъжността почетен немски вицеконсул в Габрово през 1934 г. (от 1935 консулството е преместено във Варна).

Преживява национализацията от 23 декември 1947 г. и  лагера в Ножарево. Работи като счетоводител в различни предприятия  до 12 декември 1972 г., когато завършва земния му път в Габрово.

Негови снимки има в подредената изложба в РБ „Априлов – Палаузов” – Габрово и документи за дарения (която представихте миналия месец).

Снимки от старо Габрово са изложени във фоайето на библиотеката на ТУ – Габрово, подредени от директорката инж. Йолина Христова.  На една от тях са деца, които държат  инструменти в ръце. На първия ред в средата е седнал малкият Кольо Карагьозов с цигулка в ръце.

Снимковият материал  ни е предоставен специално от личния семеен архив на инж. Веселинка Карагьозова.

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Новини

Днес е разпети петък!

Published

on

Велики петък или по-известен като Разпети петък е денят, в който е разпнат Божият син Исус Христос, за да изкупи греховете на човечеството.

На този ден Божият син претърпява неимоверни страдания. На този ден е разпнат на кръст.

Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество.

Това е ден за душевно пречистване. На същия този ден Исус бил погребан.

На този ден в храмовете се извършва неговото опело. Поклонниците на Разпети петък ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието.

Носят запалена свещ и обикалят 3 пъти около църквата, като внимават да не угасне. После я отнасят запалена вкъщи.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица