Общество
115 години от рождението на Кольо Василев Карагьозов

Кольо Карагьозов
Роден на 17 юли 1896 г. в Габрово. Син на индустриалеца Васил Карагьозов и Дешка Калпазанова, внук на родоначалника на модерната индустрия в Габрово и в Новоосвободеното Княжество България Иван Колчев Калпазанов, роднина на габровския първенец, общественик и борец за черковна независимост Иванчо Пенчо чорбаджи, племенник на първия търновския чорбаджия, общественик, дарител и първи търновски фабрикант Стефан Карагьозов, братовчед на Ангел Карагьозов – адвокат в София и председател на ВКС, племенник на дарителката Стоянка Калпазанова и габровския краевед д-р Петър Цончев
Кольо Карагьозов получава основно образование в Габрово, рисува и посещава уроци по цигулка.

Вторият син Божидар Карагьозов 1934 г. – Габрово
Кольо Карагьозов учи в Априловската гимназия, отбива военна служба и заминава да следва в чужбина. Първо учи право в Ерланген, после търговия в Лайпциг – „Handel Hochschule” и се завръща в България дипломиран търговец. Известно време работи в Габрово като банков служител в „Индустриална банка”, клон Габрово, след което е назначен като счетоводител в Първа придворна княжеска фабрика „Ив. К. Калпазанов”. Благодарение на своите качества, амбиция и знания, той се издига до Първи директор и член на Управителния съвет.

Кольо Карагьозов и първородният син Васил Карагьозов 1936 г. - Габрово
Той дарява средства за червения кръст, за Женско благотворително дружество „Майчина грижа”, за читалището, за Народна библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово.
Кольо Карагьозов помага на своя баща преп. Вениамин Схимонах – секретар на Зографски манастир „Св.вмч. Георги” при доставка на провизии, като закупува нужните продукти, освобождава ги от митница, води кореспонденция с посолството и др.
Кольо Карагьозов прави крупно дарение от 50 000 лв. за изработване на иконостас в църквата на Дряновски манастир през 1946 г.

Дъщерята Веселинка Карагьозова 28 август 1954 г. – Соколски манастир
Заема длъжността почетен немски вицеконсул в Габрово през 1934 г. (от 1935 консулството е преместено във Варна).
Преживява национализацията от 23 декември 1947 г. и лагера в Ножарево. Работи като счетоводител в различни предприятия до 12 декември 1972 г., когато завършва земния му път в Габрово.
Негови снимки има в подредената изложба в РБ „Априлов – Палаузов” – Габрово и документи за дарения (която представихте миналия месец).
Снимки от старо Габрово са изложени във фоайето на библиотеката на ТУ – Габрово, подредени от директорката инж. Йолина Христова. На една от тях са деца, които държат инструменти в ръце. На първия ред в средата е седнал малкият Кольо Карагьозов с цигулка в ръце.
Снимковият материал ни е предоставен специално от личния семеен архив на инж. Веселинка Карагьозова.
Новини
Отбелязваме 118 години от Независимостта на България!

Навършват се 117 години от обявяване Независимостта на България. На 22 септември, през 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново княз Фердинанд обявява България за Царство, приема титлата Цар на българите и скъсва васалната връзка с Османската империя.
Независимостта е обявена при управлението на правителството на Александър Малинов против волята на великите сили, наложена с Берлинския договор.
Според него териториите на Северна България са включени в така нареченото Княжество България, което остава зависимо от султана, дори и след Съединението с Южна България през 1885 г.
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
Честит празник на Независимостта, българи!

Любопитно
Лилиите отново красят езерото в градинката с мечето

Лилиите отново са там, където беше техният дом от десетилетия. Екип на Общинското предприятие „Озеленяване“ върна растенията в езерото в градинката с мечето, след като преди време те бяха преместени временно заради необходимостта съоръжението да бъде ремонтирано.

За много габровци градинката с мечето и езерото с лилиите бяха неразделна част от спомените им. Мястото, където са правили първите си стъпки като деца, където са се разхождали с родителите и баба и дядо си, и където и днес водят собствените си внуци.

За поколения габровци лилиите в езерцети отдавна се превърнаха в символ на това кътче от града, а тяхното отсъствие през годините на ремонта остави празнина, усетена от не един и двама жители.

Както съобщиха от Община Габрово, ремонтът на езерото вече е напълно завършен и то е готово отново да посрещне лилиите. Очаква се растенията постепенно да се развият и да разцъфтят, за да радват както габровци, за които те носят спомени от детството, така и гостите на града, които за пръв път ще открият очарованието на това място.

Култура
Исторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново

С откриването на тематична изложба и впечатляваща демонстрация на площад Колю Фичето, Исторически музей – Дряново отбеляза 90 години от откриването на пожарната служба в града. Събитието бе организирано съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново и се проведе на 16 септември, по повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември. Честването предизвика силен интерес сред жителите и гостите на града.

Изложбата „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“ пренесе присъстващите през пътя на дряновската пожарна служба, от първите ѝ стъпки до ден днешен, когато тя продължава да пази живота и спокойствието на гражданите и имуществото им. Подготвена с много внимание и отношение от екипа на музея, експозицията показва предмети, документи и техника, които говорят не толкова за миналото, колкото за приемствеността.

Вечерта бе открита от директора на ИМ – Дряново Иван Христов, който се обърна с думи на признателност и благодарност към всички огнеборци и спасители, както и към ветераните от професията, удостоили събитието с присъствието си.

Комисар Пламен Генчев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че изложбата посветена на деветдесетте години дълг, чест и всеотдайност, позиционирана в залите на историческия музей в Дряново, е мост между поколенията. Той подчерта, че зад всяка машина стои човек и именно хората са най-важни, защото те изпълват със съдържание и са истинската история на пожарникарската професия. Комисар Генчев също се обърна с уважение и специално внимание към излезлите в заслужена почивка дългогодишни служители на дряновската пожарна. Той ги увери, че заветите им ще бъдат изпълнени и днешните им колеги ще продължат да ги предават на всяко следващо поколение огнеборци, не само като знания, но и като дълг към обществеността.

Сред присъстващите на събитието бяха още главен инспектор Ивайло Георгиев, началник на противопожарната служба в Дряново, заместник-кметовете на Община Дряново Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, дългогодишни служители на пожарната, ветерани, техни близки, приятели на противопожарното дело, общественици и много граждани, дошли да засвидетелстват уважението си.

За подробностите по подготовката на изложбата разказа по-обстойно Дянко Колев, част от екипа на Исторически музей – Дряново, чиято работа по проучването и подбора на експонатите даде основния тон на експозицията. В експозицията особено вълнение предизвикаха детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов от Габрово, който също присъства на събитието, а организирана томбола предостави възможността сама да изработи подобен макет шестокласничката Лия Дончева, чието име бе изтеглено от комисар Генчев.

Преди откриването на изложбата, като част от програмата, публиката имаше възможност да види и впечатляваща демонстрация на техниката и екипировката, с които разполагат дряновските огнеборци и спасители за реакция при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

Малки и големи се доближиха още повече до тази отговорна професия, наблюдавайки я с огромно любопитство и много усмивки.

-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново
-
Икономикапреди 6 дни„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal
-
Любопитнопреди 5 дниЛилиите отново красят езерото в градинката с мечето
-
Новинипреди 5 дниОбщински и екоинспектори провериха централния пазар в Габрово
-
Новинипреди 2 дниБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди 2 дниПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни
-
Новинипреди един денОтбелязваме 118 години от Независимостта на България!
-
Новинипреди 10 часаПърво място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир





