Общество
115 години от рождението на Кольо Василев Карагьозов

Кольо Карагьозов
Роден на 17 юли 1896 г. в Габрово. Син на индустриалеца Васил Карагьозов и Дешка Калпазанова, внук на родоначалника на модерната индустрия в Габрово и в Новоосвободеното Княжество България Иван Колчев Калпазанов, роднина на габровския първенец, общественик и борец за черковна независимост Иванчо Пенчо чорбаджи, племенник на първия търновския чорбаджия, общественик, дарител и първи търновски фабрикант Стефан Карагьозов, братовчед на Ангел Карагьозов – адвокат в София и председател на ВКС, племенник на дарителката Стоянка Калпазанова и габровския краевед д-р Петър Цончев
Кольо Карагьозов получава основно образование в Габрово, рисува и посещава уроци по цигулка.

Вторият син Божидар Карагьозов 1934 г. – Габрово
Кольо Карагьозов учи в Априловската гимназия, отбива военна служба и заминава да следва в чужбина. Първо учи право в Ерланген, после търговия в Лайпциг – „Handel Hochschule” и се завръща в България дипломиран търговец. Известно време работи в Габрово като банков служител в „Индустриална банка”, клон Габрово, след което е назначен като счетоводител в Първа придворна княжеска фабрика „Ив. К. Калпазанов”. Благодарение на своите качества, амбиция и знания, той се издига до Първи директор и член на Управителния съвет.

Кольо Карагьозов и първородният син Васил Карагьозов 1936 г. - Габрово
Той дарява средства за червения кръст, за Женско благотворително дружество „Майчина грижа”, за читалището, за Народна библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово.
Кольо Карагьозов помага на своя баща преп. Вениамин Схимонах – секретар на Зографски манастир „Св.вмч. Георги” при доставка на провизии, като закупува нужните продукти, освобождава ги от митница, води кореспонденция с посолството и др.
Кольо Карагьозов прави крупно дарение от 50 000 лв. за изработване на иконостас в църквата на Дряновски манастир през 1946 г.

Дъщерята Веселинка Карагьозова 28 август 1954 г. – Соколски манастир
Заема длъжността почетен немски вицеконсул в Габрово през 1934 г. (от 1935 консулството е преместено във Варна).
Преживява национализацията от 23 декември 1947 г. и лагера в Ножарево. Работи като счетоводител в различни предприятия до 12 декември 1972 г., когато завършва земния му път в Габрово.
Негови снимки има в подредената изложба в РБ „Априлов – Палаузов” – Габрово и документи за дарения (която представихте миналия месец).
Снимки от старо Габрово са изложени във фоайето на библиотеката на ТУ – Габрово, подредени от директорката инж. Йолина Христова. На една от тях са деца, които държат инструменти в ръце. На първия ред в средата е седнал малкият Кольо Карагьозов с цигулка в ръце.
Снимковият материал ни е предоставен специално от личния семеен архив на инж. Веселинка Карагьозова.
Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Новини
РИОСВ събра институциите заради кафявата мечка

РИОСВ – Велико Търново проведе работна среща с представители на отговорни институции и организации, имащи правомощия за действия при получени сигнали за навлизане на кафява мечка в населените места. В срещата взеха участие служители на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, Северноцентрално държавно предприятие ДП – гр. Габрово, ТП Държавно горско стопанство Плачковци, ТП Държавно ловно стопанство „Росица“, общините Габрово и Дряново, Областна дирекция по безопасност на храните – Габрово и ОД на МВР – Габрово, Ловно-рибарските дружествa „Стринава“ – Дряново и „Бедек“ – Трявна.
Основната цел на срещата бе да се направи организация, която да гарантира спазването на утвърдения от министъра на земеделието и храните, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите „Протокол за работа при получен сигнал за кафява мечка, навлезнала в границите на населено място създаваща заплаха за живота и здравето на хора и селскостопанските животни“.
По време на срещата стана ясно, че всички присъстващи са запознати с протокола, както и с информацията, изпратена от МЗХ до областните управители и кметове на общини и имат готовност да реагират, съгласно протокола, в рамките на своите компетенции. РИОСВ изиска актуализация на заповедите с определените длъжностни лица за реакция в институциите, в които са настъпили промени.
Протоколът за работа се прилага от месец ноември 2025 г. Той детайлно описва необходимите действия, които следва да бъдат предприети при възникване на ситуация с навлизане на мечка в населено място.
По време на срещата бяха обсъдени случаи от практиката, като особен акцент беше поставен на коректното подаване на сигнали с достоверна и точна информация, на базата на които да бъде извършена адекватна проверка, с участието на отговорните институции.
При установяване на щети от мечка, от представителни на компетентните институции, се следват изискванията на утвърдените със Заповед № РД-152/25.02.2025 г. на Министъра на околната среда и водите „Вътрешни правила за изплащане на щети от кафява мечка в министерство на околната среда и водите“. Заявяването на щети става с незабавен сигнал в най-близкото кметство или държавно горско стопанство. Следите на мястото на нападението трябва да са запазени и обстановката – непроменена, за да се докаже, че вредата е нанесена от кафява мечка. Подаващите жалбата трябва да имат документ за собственост и регистрация на имуществото, разрешително или договор за ползване на пашата в съответното място.
Проверява се дали са взети всички възможни превантивни мерки, съгласно Закона за опазване на селскостопанското имущество. Комисия установява размера на щетите.
През 2024 г. в РИОСВ – Велико Търново са постъпили 7 сигнала за щети от мечка, основно за унищожаване на пчелни семейства и пчелни рамки, нападение на зайци, кокошки-носачки, теле. Сигналите са за землището на с. Баланите в община Габрово и селата Стоките, Тумбалово и Угорелец в община Севлиево. Поисканите обезщетения за собствениците са в общ размер на 2277 лв. по шест от сигналите.
През 2025 г. в РИОСВ – Велико Търново са постъпили 27 сигнала за щети от мечка, основно за унищожаване на пчелни семейства, пчелни рамки и кошери и един за домашни животни. Постъпили са сигнали за гр. Габрово (2) и за селата Драгиевци, Райновци, Новаковци и Чавеи в община Габрово (общо 6 сигнала). Останалите 21 сигнала за щети от мечка са в община Севлиево – махалите на с. Стоките (14) и землищата на селата Кръвеник (2), Столът, Млечево, Бериево, Душевски колиби и Сенник.
Поисканите обезщетения за собствениците са в общ размер на 28 206 лв. по 13 от сигналите. От началото на 2026 г. до момента не са постъпвали сигнали за навлизане на мечки в населените места и посегателства върху имущество.

Новини
11 ноември е Ден на национален траур
С Решение на Министерски съвет 11 ноември е обявен за Ден на национален траур в памет на жертвите, загинали при при двете верижни катастрофи на автомагистрала „Тракия“.
Със свалени знамена държавни и общински институции ще изразят съпричастност и най-дълбоки съболезнования към семействата и близките на загиналите.
Поклон пред паметта на загиналите!
-
Кримипреди 4 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди 3 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Културапреди 2 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Кримипреди 3 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Кримипреди 2 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Културапреди 2 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Културапреди 2 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди 24 часаБългарски фермерски пазар в Габрово






