Свържи се с нас

Любопитно

Честваме 147 години от рождението на Васил Левски

Published

on

Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли  1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка.

Васил Левски, известен и като Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Левски учи във взаимно училище в Карлово.

През 1851 г. баща му умира и тримата братя сами остават да се грижат за семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон.

По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Сава Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело. През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения).

След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан през 1864 г и до 1866 г. е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа.

Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание.  През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След това отново се връща в Зайчар и пак заминава за Румъния.

След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети.

На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. Март-април 1869 г. се връща в Румъния. Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 г. се връща в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа. В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило.

Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО — „Привременно правителство в България“. През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април — 4 май 1872 г.). В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК пред комитетите в България започва преустройство на Вътрешната революционна организация. Създава окръжни комитети.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.

На 26 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.

Любопитно

Група Молец пристига за Младежкия фестивал „Тук и сега“

Published

on

За втора поредна година в Дряново ще се състои фестивалът „Тук и сега“ – едно събития, измислено и организирано от младите хора в града. Планирани са музикален концерт, размяна на книги, куиз вечер, прожекция на филм, групова тренировка и др.

Всички събития ще се проведат в парк „Максим Райкович“, срещу часовниковата кула, с вход свободен. Програмата ще започне на 12 август с концерт на група Молец и талантливите млади изпълнители GoGo, Toria, ZoV & Vakavliev.

На 13 август организаторите са предвидили занимания и за здрав дух, и за здраво тяло. Инструкторката по пилатес и йога Йоанна Петрова от FitLab ще се погрижи за добрия тонус с групова тренировка от 19.00 ч., а след това ще има мозъчна атака с куиз вечер за обща култура. Вечерта ще приключи с прожекция на новия български комедиен филм „Брънч за начинаещи“ – в парка, под звездното дряновско небе.

И двете вечери ще продължи инициативата „Книга за книга“ – всеки може да донесе книга от личната си библиотека и да вземе друга. Целта е обмен на заглавия, впечатления и приятен разговор за литература.

12 АВГУСТ (сряда)
19:00ч. „Книга за книга“ – донеси книга, вземи си друга, обсъди заглавия и автори с други читатели
20:00ч. Концерт на група МОЛЕЦ, GoGo, Zov&Vakavliev, Toria
21:30ч. Коктейли и музика

13 АВГУСТ (четвъртък)
19:00ч Групова тренировка с Йоанна Петрова от FitLab
20:00ч. Куиз вечер за обща култура
21:30ч. Прожекция на филма “Брънч за начинаещи” Ще бъде хубаво – не някога и някъде, а тук и сега!

Фестивалът се организира по случай Международния ден на младежта, който се отбеляава редовно в Дряново от дълги години.

Зареди още

Любопитно

„Персеиди и китари“ събира младежи под звездите за трета поредна година

Published

on

За трета поредна година Младежки център – Габрово организира инициативата „Персеиди и китари“, която ще се проведе на 12 август от 20.00 ч. в местността Градище. Събитието се организира от Младежки център – Габрово и целта му е да отбележи Международния ден на младежта с преживяване, посветено на природата, музиката и летните нощи, а също така и да напомни колко са важни младежките дейности и политики на местно, национално, европейско и международно ниво – за развитието на младите хора и техните умения.

Вечерта е в пика на метеорния поток „Персеиди“ – едно от най-красивите и очаквани астрономически явления през годината. В продължение на няколко дни Земята преминава през шлейф от частици, оставени от  кометата 109P/Swift-Tuttle.

Тези частици изгарят в атмосферата над нас и ние ги виждаме като ярки падащи звезди. На тъмно и високо място могат да бъдат забелязани около 100 падащи звезди на час. На Градище, заради близостта на града, броят им е значително по-малък, но все пак много по- голям, отколкото в обикновена лятна вечер.

Младежкият център кани и всички млади хора, които свират на китара, да се включат – независимо от професионалното им ниво. Събитието е различно – то не е концерт, а споделено преживяване, в което всеки участва по свой начин. Няма сцена или официална програма, няма предварително обявени изпълнители и разделение между публика и артисти. Всеки е добре дошъл да пее, свири или просто да преживее звездопад, изпълнен с музика, падащи звезди и желания.

За да улесни всички желаещи да се включат, Младежки център – Габрово осигурява безплатен транспорт до местността Градище. Електрическият автобус ще тръгне в 19:30 ч. от пл. „Възраждане“, а обратно към града в 00:00 ч. – от паркинга до поляната. Вземете със себе си връхна дреха и одеяло или шалте! За повече информация тел. 0887907075.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица