Новини
Иво Христов: Към страховете от 5G трябва да се подходи научно, а не с конспирации или ирония
Най-късно през септември ще станат ясни резултатите от изследването за въздействието на 5G мрежите, инициирано от Иво Христов

„Стана норма през последните години, особено в България, технически запознатите хора – онези, които се имат за авангард на прогреса, да приемат с ирония и подигравка страховете на множеството. В България тези страхове са доста по-умерени, отколкото в Западна Европа. Знаете, че там се унищожават антени, палят се инсталации и прочее. У нас тези страхове циркулират по-скоро в социалните мрежи. Но, в качеството си на представител на българските граждани, считам, че не бива страховете да бъдат омаловажавани или иронизирани. Гражданите имат право на отговор и трябва да го получат. Нашата задача като техни представители е да изискаме тези отговори, да организираме научни изследвания, които да убедят гражданите, че мрежите от пето поколение не са опасни. Или пък, ако съществуват рискове, те да бъдат отстранени преди въвеждането на мрежите.“
Това заяви в интервю за Българското национално радио Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. По думите му страховете нарастват, а същевременно няма много изследвания на въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда.
Христов припомни, че миналата есен в Европейския парламент е гостувал Мартин Пол, професор по биохимия и медицински науки от Вашингтонския държавен университет, който е представил свое изследване на въздействието на мрежите от пето поколение върху ендокринната и нервната система, както и за рискове от ракови и сърдечно-съдови заболявания.
„Това е само едно начално, панорамно изследване, но тъй като съм в течение на тези тревоги, чрез Научния панел към Европейския парламент (STOA) аз възложих изготвянето на изследване на въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве. То трябва да бъде готово в хода на това лято, най-късно през месец септември. Разбира се, когато разполагам с резултатите, ще направя необходимото, за да запозная, както моите колеги в ЕП, така и българските граждани. Доколкото знам, такива изследвания просто не са правени“, допълни българският евродепутат.
Иво Христов каза още: „През последните години индустрията налага ритъма на развитието. И макар Европейският съюз да е възприел принципа на предпазливостта, според който нищо не може да бъде въведено, без да е доказана неговата безвредност, ясно е, че лобисткият натиск и интересите на индустрията често пробиват този принцип и изследвания за въздействието се правят по-късно, едва след като нововъведението вече работи. Според мен това е порочна логика и ние дължим този отговор, преди да направим тези нововъведения.“
По думите на Христов ЕС има план за въвеждането на мрежите от пето поколение, според който до края на 2020 г. трябва да има подобни услуги във всички страни, а до края на 2025 г. да има пълно покритие на тези държави.

„Той се изпълнява с различна скорост. В авангарда на въвеждането на тези мрежи са Австрия, Германия, Финландия, Унгария, Ирландия, Италия, донякъде Латвия, Румъния, а също и Испания. Но кризата с коронавируса смути този процес. В страни като Полша, Испания, Австрия, Чехия, Португалия бавят търговете, защото явно надават ухо на тези граждански тревоги или пък за момента считат, че това не е приоритет. Така или иначе, това дава възможност на институциите да се задействат и да дадат този отговор; да проучат ефектите от тези мрежи върху човешкото здраве и околната среда и да бъдат взети съответните решения.“
Според Христов това не е въпрос, който може да бъде решен на национално равнище, тъй като това е техническо нововъведение, което ще има сроден ефект върху човешкото здраве навсякъде по света.
Той припомни, че най-напред то бе въведено в Южна Корея, която към момента има почти стопроцентово покритие на мрежи от пето поколение на своята територия. Въвежда се ускорено в много области на Китай. Беше въведено в много кантони в Швейцария, но в някои от тях разгръщането на мрежите беше спряно. Има граждански натиск на много места. „Съществуват множество петиции срещу 5G мрежите, включително и в България има няколко, които циркулират из социалните мрежи. В Белгия подобна петиция спря разгръщането на мрежите на един местен мобилен оператор в някои райони. Моето мнение е, че трябва да откликнем на тези тревоги“, смята Иво Христов.
Относно готовността на България за въвеждането на мрежи от пето поколение, Христов заяви: „У нас, доколкото ми е известно, засега липсват достатъчно заинтересувани инвеститори. Инвестицията не е малка – тя надхвърля един милиард лева. Не е освободен и съответният радиочестотен спектър. След като той бъде освободен, трябва да бъде разпределен чрез търгове между мобилните оператори. В Европа, както знаете, тече дебатът относно китайските технологии, които пък са атакувани от американска страна като недостатъчно надеждни и позволяващи евентуална злоупотреба с базите данни на всеки, който ги ползва. Тъй че и този дебат бави вземането на решения по темата. У нас не са фиксирани стандартите на този тип мрежи. Мисля, че тези три фактора са причина за относително бавния напредък на България.“
Според Иво Христов глобалната криза с коронавируса е основният фактор, който ще повлияе на разгръщането на тази мрежа, както и на всичко останало в икономически план, тъй като инвеститорите в момента търсят къде е изгодно да се инвестира в новата конюнктура.
„Биха могли да повишат интереса си към тези мрежи, тъй като в момента се търсят т.нар. интелигентни бързи решения за една икономика, която се адаптира към работата от разстояние. В този смисъл, тези мрежи могат да допринесат за възстановяването. Но аз не подценявам тревогите на хората и мисля, че те имат право на отговор. Трябва да се подходи научно; нито конспиративно, нито административно. Нито можем да се уповаваме на страхове и конспиративни теории, нито можем да разчитаме само на декларациите на официалните лица. Трябва да подходим подходим през науката.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Севлиево посреща 12 български производители на фермерския пазар на Lidl

Този уикенд фермерският пазар на Lidl гостува в Севлиево на паркинга на магазина на ул. „Никола Д. Петков“ №41А. От 14 до 16 август посетителите ще могат да се срещнат с 12 български производители, сред които и един дебютант.
За първи път в инициативата ще участва „МАРИПЕТ“ – малък български производител на натурални сушени плодове, зеленчуци и консервирани продукти по стари домашни рецепти от района на Плевен.
Сред вече познатите участници във фермерските пазари на Lidl с био зеленчуци и плодове ще се включат Светослав Пончев от с. Стефаново, „Венец Т“ от с. Дебнево и Деляна Николова от с. Българене. Посетителите ще могат да открият сокове, ябълки и продукти от ябълки от „Гая Био Фрут“, гр. Русе, както и предложенията на „Благи Билки“ от гр. Елена.
Млечните и месните продукти ще бъдат представени от „МОНИ ЕН 04“ от с. Врабево, „АЗЕР“ от с. Белоградец, „Калата“ от с. Кацелово и мандра „Вежен“ от с. Ново село. В разнообразието от предложения се включват още мед от пчеларя Николай Котов от с. Къкрина и продукти от джинджифил и куркума от „БТ Джус“ от Варна.
И този път на фермерския пазар ще има мини работилница, в която деца и възрастни ще могат да се запознаят с процесите на производство и да научат повече за качествата на автентичните български продукти.
През тази година Lidl поетапно разширява обхвата на фермерските си пазари, така че те да достигнат до всички 28 административни области в страната. До края на годината са планирани над 25 събития в повече от 20 области, като предстоят издания в Сливен, Ямбол, Созопол и други градове. Така още повече малки производители, фермери и творци ще имат възможност да представят продукцията си директно пред клиентите на веригата.
За Лидл България
Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 145 магазина в 63 населени места и над 4200 служители. Предимствата на специфичния бизнес модел, широката гама продукти с оптимално съотношение качество-цена и въвеждането на редица иновативни практики и модели наложиха Lidl в България като смартдискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда честно, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, служители и партньори.
Култура
Музеят в Дряново ще бъде домакин на научната конференция на ЦСИИ

На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.
Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.
Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.
Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.
По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.
В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.
Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.
„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.
Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.
Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.
Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.

Крими
Извършват контролирани взривове в завода за боеприпаси край Белица
-
Любопитнопреди 7 дни„Персеиди и китари“ събира младежи под звездите за трета поредна година
-
Любопитнопреди 7 дниГрупа Молец пристига за Младежкия фестивал „Тук и сега“
-
Кримипреди 7 дниУсловна и парична глоба за причинилите мелето на ул.“Митко Палаузов“
-
Кримипреди 3 дниИнцидент във военния завод край Трявна
-
Кримипреди 3 дниНяма жертви и пострадали при взривовете в завода край Белица
-
Кримипреди 3 дниПоловината парк Маркотея е без осветление заради вандализъм
-
Кримипреди 3 дниОбразуваха досъдебно заради пожара в завода за боеприпаси над Трявна
-
Кримипреди 2 дниНормализира се обстановката след взрива в завода за боеприпаси







