Свържи се с нас

Новини

Иво Христов: Към страховете от 5G трябва да се подходи научно, а не с конспирации или ирония

Най-късно през септември ще станат ясни резултатите от изследването за въздействието на 5G мрежите, инициирано от Иво Христов

Published

on

„Стана норма през последните години, особено в България, технически запознатите хора – онези, които се имат за авангард на прогреса, да приемат с ирония и подигравка страховете на множеството. В България тези страхове са доста по-умерени, отколкото в Западна Европа. Знаете, че там се унищожават антени, палят се инсталации и прочее. У нас тези страхове циркулират по-скоро в социалните мрежи. Но, в качеството си на представител на българските граждани, считам, че не бива страховете да бъдат омаловажавани или иронизирани. Гражданите имат право на отговор и трябва да го получат. Нашата задача като техни представители е да изискаме тези отговори, да организираме научни изследвания, които да убедят гражданите, че мрежите от пето поколение не са опасни. Или пък, ако съществуват рискове, те да бъдат отстранени преди въвеждането на мрежите.“

Това заяви в интервю за Българското национално радио Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. По думите му страховете нарастват, а същевременно няма много изследвания на въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда.

Христов припомни, че миналата есен в Европейския парламент е гостувал Мартин Пол, професор по биохимия и медицински науки от Вашингтонския държавен университет, който е представил свое изследване на въздействието на мрежите от пето поколение върху ендокринната и нервната система, както и за рискове от ракови и сърдечно-съдови заболявания.

„Това е само едно начално, панорамно изследване, но тъй като съм в течение на тези тревоги, чрез Научния панел към Европейския парламент (STOA) аз възложих изготвянето на изследване на въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве. То трябва да бъде готово в хода на това лято, най-късно през месец септември. Разбира се, когато разполагам с резултатите, ще направя необходимото, за да запозная, както моите колеги в ЕП, така и българските граждани. Доколкото знам, такива изследвания просто не са правени“, допълни българският евродепутат.

Иво Христов каза още: „През последните години индустрията налага ритъма на развитието. И макар Европейският съюз да е възприел принципа на предпазливостта, според който нищо не може да бъде въведено, без да е доказана неговата безвредност, ясно е, че лобисткият натиск и интересите на индустрията често пробиват този принцип и изследвания за въздействието се правят по-късно, едва след като нововъведението вече работи. Според мен това е порочна логика и ние дължим този отговор, преди да направим тези нововъведения.“

По думите на Христов ЕС има план за въвеждането на мрежите от пето поколение, според който до края на 2020 г. трябва да има подобни услуги във всички страни, а до края на 2025 г. да има пълно покритие на тези държави.

Ivo HRISTOV in the EP in Strasbourg

„Той се изпълнява с различна скорост. В авангарда на въвеждането на тези мрежи са Австрия, Германия, Финландия, Унгария, Ирландия, Италия, донякъде Латвия, Румъния, а също и Испания. Но кризата с коронавируса смути този процес. В страни като Полша, Испания, Австрия, Чехия, Португалия бавят търговете, защото явно надават ухо на тези граждански тревоги или пък за момента считат, че това не е приоритет. Така или иначе, това дава възможност на институциите да се задействат и да дадат този отговор; да проучат ефектите от тези мрежи върху човешкото здраве и околната среда и да бъдат взети съответните решения.“

Според Христов това не е въпрос, който може да бъде решен на национално равнище, тъй като това е техническо нововъведение, което ще има сроден ефект върху човешкото здраве навсякъде по света.

Той припомни, че най-напред то бе въведено в Южна Корея, която към момента има почти стопроцентово покритие на мрежи от пето поколение на своята територия. Въвежда се ускорено в много области на Китай. Беше въведено в много кантони в Швейцария, но в някои от тях разгръщането на мрежите беше спряно. Има граждански натиск на много места. „Съществуват множество петиции срещу 5G мрежите, включително и в България има няколко, които циркулират из социалните мрежи. В Белгия подобна петиция спря разгръщането на мрежите на един местен мобилен оператор в някои райони. Моето мнение е, че трябва да откликнем на тези тревоги“, смята Иво Христов.

Относно готовността на България за въвеждането на мрежи от пето поколение, Христов заяви: „У нас, доколкото ми е известно, засега липсват достатъчно заинтересувани инвеститори. Инвестицията не е малка – тя надхвърля един милиард лева. Не е освободен и съответният радиочестотен спектър. След като той бъде освободен, трябва да бъде разпределен чрез търгове между мобилните оператори. В Европа, както знаете, тече дебатът относно китайските технологии, които пък са атакувани от американска страна като недостатъчно надеждни и позволяващи евентуална злоупотреба с базите данни на всеки, който ги ползва. Тъй че и този дебат бави вземането на решения по темата. У нас не са фиксирани стандартите на този тип мрежи. Мисля, че тези три фактора са причина за относително бавния напредък на България.“

Според Иво Христов глобалната криза с коронавируса е основният фактор, който ще повлияе на разгръщането на тази мрежа, както и на всичко останало в икономически план, тъй като инвеститорите в момента търсят къде е изгодно да се инвестира в новата конюнктура.

„Биха могли да повишат интереса си към тези мрежи, тъй като в момента се търсят т.нар. интелигентни бързи решения за една икономика, която се адаптира към работата от разстояние. В този смисъл, тези мрежи могат да допринесат за възстановяването. Но аз не подценявам тревогите на хората и мисля, че те имат право на отговор. Трябва да се подходи научно; нито конспиративно, нито административно. Нито можем да се уповаваме на страхове и конспиративни теории, нито можем да разчитаме само на декларациите на официалните лица. Трябва да подходим подходим през науката.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица