Свържи се с нас

Култура

Благовещение в ЕМО „Етър“ (снимки)

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Ако на Благовещене си прескочил огъня в ЕМО „Етър”, значи си бил на точното място в точния момент. „Дойдохме, видяхме, отиваме си доволни и щастливи”, така изрази емоцията си Елза Хаджиева, служител от Центъра за социална рехабилитация в Златоград.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Възстановката, която направиха децата, беше впечатляваща. Тук сме специално, за да я гледаме”, сподели Красимира Огнянова, също от Златоград.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Цяла група от това населено място пристигна днес в ЕМО „Етър”, за да види как деца от Основно училище „Ран Босилен” пресъздават обичая Благовещене, както се е наричал в габровско.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

В Страната на изгряващото слънце няма обичай Благовещене, но Йошико прескочи огъня за здраве в ЕМО „Етър”

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Възстановката беше истинско преживяване за японката Йошико. Културата в Страната на изгряващото слънце е много различна от българската, но усмивката на Йошико показа положителната емоция, която тя изпитва от досега си с българските традиции.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Йошико не говори български, но очевидно е запозната от приятелите, с които посети ЕМО „Етър”, със значението на обичая, чието пресъздаване успя да наблюдава.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Много ми хареса, това което показаха децата. По действията им се досещах какво се случва. Наблюдавах такъв обичай за първи път, впечатлена съм. Не всеки ден може да се види такова нещо”, споделя Йошико.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

На точното място в точния момент.
Преподавателката г-жа Крамолинска, която е с група ученици от Плевен, всеки път прескача огън на Благовещене. Тази година го направи в ЕМО „Етър”. Тя сподели с децата, че това е обичай за здраве.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Озовахме се на точното място в точния момент”, кратко обобщава ситуацията учителката. Нито тя, нито децата са знаели, че в Етнографския музей на Габрово на 25 март ще има пресъздаване на

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Благовец.
Българският фолклор е в кръвта на децата ни.
Не, българската кръв не се губи! Децата, които пресъздадоха обичая Благовец в ЕМО „Етър” не просто играха роли. Те накараха публиката да се потопи в средата на живот, характерна за българското общество в миналото.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Свекървата” беше и блага, и строга с многобройната си фамилия.
„Снахата” беше и смирена, и организирана в дейностите, които трябваше да извърши.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Внучетата” бяха и послушни, и дяволити.

„Дядото” се представи като глава на семейството, който успява да се справи с всичко, благодарение на указанията на „бабата”.

„Синът” показа, че уверено върви по стъпките на „дядото”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Реакциите на публиката дават импулс.
„Децата са като истински артисти, макар да не са дипломирани”, шегува се Василка Петрова, която провежда подготовката на учениците от Основно училище „Ран Босилек”.
Тя е убедена, че съвременните малчугани са много умни и възприемат, стига да има кой да им покаже обичаите на българския народ.

Реакциите на наблюдавалите възстановката на Благовещение в ЕМО „Етър” я зареждат с положителна енергия.

„Това ми дава импулс да продължа да работя с деца. Ентусиазира ме”, не скрива вълнението си Василка Петрова.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

На Благовещене не само се прескача огън, ядат се и специални храни.
В ЕМО „Етър” на 25 март ги приготвиха представителки на Женското благотворително дружество „Майчина грижа”. В известната с активната си дейност организация членува и Маргарита Мънчева – първият екскурзовод от времето, когато „Етър” е бил Етнографски парк-музей, а Лазар Донков го е ръководил и мечтал за него.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Г-жа Мънчева е приготвила салата от глухарче и мусака от коприва.
„Не случайно габровки са казвали „Фанахме се у копривата”. Това е била храната, на която много са разчитали по време на пости”.

Пролетната мусака на г-жа Мънчева
Лук и морков се задушават с една чаша ориз. Пет шепи коприва се измива, но не се попарва, а се прибавя свежа. Тази смес се запича, а ако не сме в пости, може да се направи заливка.

Да помогнеш на една жена да стане майка.
107 лева събраха от Женското благотворително дружество „Майчина грижа” с продажбата на ястия, приготвени по габровски рецепти. Парите са за подпомагане на двойка с репродуктивни проблеми.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица