Свържи се с нас

Култура

Благовещение в ЕМО „Етър“ (снимки)

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Ако на Благовещене си прескочил огъня в ЕМО „Етър”, значи си бил на точното място в точния момент. „Дойдохме, видяхме, отиваме си доволни и щастливи”, така изрази емоцията си Елза Хаджиева, служител от Центъра за социална рехабилитация в Златоград.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Възстановката, която направиха децата, беше впечатляваща. Тук сме специално, за да я гледаме”, сподели Красимира Огнянова, също от Златоград.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Цяла група от това населено място пристигна днес в ЕМО „Етър”, за да види как деца от Основно училище „Ран Босилен” пресъздават обичая Благовещене, както се е наричал в габровско.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

В Страната на изгряващото слънце няма обичай Благовещене, но Йошико прескочи огъня за здраве в ЕМО „Етър”

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Възстановката беше истинско преживяване за японката Йошико. Културата в Страната на изгряващото слънце е много различна от българската, но усмивката на Йошико показа положителната емоция, която тя изпитва от досега си с българските традиции.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Йошико не говори български, но очевидно е запозната от приятелите, с които посети ЕМО „Етър”, със значението на обичая, чието пресъздаване успя да наблюдава.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Много ми хареса, това което показаха децата. По действията им се досещах какво се случва. Наблюдавах такъв обичай за първи път, впечатлена съм. Не всеки ден може да се види такова нещо”, споделя Йошико.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

На точното място в точния момент.
Преподавателката г-жа Крамолинска, която е с група ученици от Плевен, всеки път прескача огън на Благовещене. Тази година го направи в ЕМО „Етър”. Тя сподели с децата, че това е обичай за здраве.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Озовахме се на точното място в точния момент”, кратко обобщава ситуацията учителката. Нито тя, нито децата са знаели, че в Етнографския музей на Габрово на 25 март ще има пресъздаване на

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Благовец.
Българският фолклор е в кръвта на децата ни.
Не, българската кръв не се губи! Децата, които пресъздадоха обичая Благовец в ЕМО „Етър” не просто играха роли. Те накараха публиката да се потопи в средата на живот, характерна за българското общество в миналото.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Свекървата” беше и блага, и строга с многобройната си фамилия.
„Снахата” беше и смирена, и организирана в дейностите, които трябваше да извърши.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Внучетата” бяха и послушни, и дяволити.

„Дядото” се представи като глава на семейството, който успява да се справи с всичко, благодарение на указанията на „бабата”.

„Синът” показа, че уверено върви по стъпките на „дядото”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Реакциите на публиката дават импулс.
„Децата са като истински артисти, макар да не са дипломирани”, шегува се Василка Петрова, която провежда подготовката на учениците от Основно училище „Ран Босилек”.
Тя е убедена, че съвременните малчугани са много умни и възприемат, стига да има кой да им покаже обичаите на българския народ.

Реакциите на наблюдавалите възстановката на Благовещение в ЕМО „Етър” я зареждат с положителна енергия.

„Това ми дава импулс да продължа да работя с деца. Ентусиазира ме”, не скрива вълнението си Василка Петрова.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

На Благовещене не само се прескача огън, ядат се и специални храни.
В ЕМО „Етър” на 25 март ги приготвиха представителки на Женското благотворително дружество „Майчина грижа”. В известната с активната си дейност организация членува и Маргарита Мънчева – първият екскурзовод от времето, когато „Етър” е бил Етнографски парк-музей, а Лазар Донков го е ръководил и мечтал за него.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Г-жа Мънчева е приготвила салата от глухарче и мусака от коприва.
„Не случайно габровки са казвали „Фанахме се у копривата”. Това е била храната, на която много са разчитали по време на пости”.

Пролетната мусака на г-жа Мънчева
Лук и морков се задушават с една чаша ориз. Пет шепи коприва се измива, но не се попарва, а се прибавя свежа. Тази смес се запича, а ако не сме в пости, може да се направи заливка.

Да помогнеш на една жена да стане майка.
107 лева събраха от Женското благотворително дружество „Майчина грижа” с продажбата на ястия, приготвени по габровски рецепти. Парите са за подпомагане на двойка с репродуктивни проблеми.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя нова изложба на Петранка Новосад

Published

on

На 24 март, вторник, от 17.30 ч. залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново ще се превърне в пространство за съзерцание и красота с откриването на изложбата „Откраднато спокойствие“ на Петранка Новосад. Като дългогодишен приятел на музея, емблематичната за обществения живот на града авторка гостува в неговите зали за четвърти път, представяйки най-новите си творчески търсения.

Експозицията носи заглавието на последната книга на г-жа Новосад, с което още веднъж подчертава неразривната симбиоза между поезията и багрите в нейния свят. Този път публиката ще има възможността да се наслади на една по-различна страна от нейното дарование. Изложбата е изградена изцяло от пейзажи, изпълнени с техниката на маслената живопис.

Творческият път на Петранка Новосад е вдъхновяващо доказателство, че изкуството няма възраст и може да разцъфне по най-необичайния начин, сред шума на машините и динамиката на семейния бизнес. Нейната творческа философия е дълбоко вкоренена в българския фолклор, но винаги пречупена през модерна, индивидуална призма.

Макар в настоящата изложба да залага на класическото маслено платно, авторката е добре позната със своите експерименти и уникални техники, които са оставяли ярка следа в културния летопис на Дряново. През годините тя утвърди своя разпознаваем стил чрез иновативната живопис върху естествена кожа, при която умело използва текстурата и топлината на материала, както и чрез своите триизмерни текстилни пластики и пана от вълна и коприна.

Особено място в нейната досегашна работа заема и цикълът „Кукерландия“, където кукерските маски се превръщат в символи на пречистването и българския дух. Дряново винаги е било мястото, където Петранка Новосад най-често споделя своето изкуство.

След мащабната юбилейна изложба „80 години жизнелюбие“ през 2024 г. в Икономовата къща и приказните „Цветни вълшебства“ в градската галерия, настоящото събитие е поредната стъпка в едно дълго и споделено пътуване. За местната общност нейните изложби са много повече от показване на картини. Те са социални събития, които обединяват интелектуалния елит и любителите на изкуството, създавайки цялостно преживяване за сетивата чрез съчетаването на художествен процес и литературно четене.

Исторически музей – Дряново отправя покана към всички жители и гости на града на 24 март от 17.30 часа, за да споделят заедно това „откраднато спокойствие“ и да се докоснат до неизчерпаемата енергия на един от най-обичаните творци в региона.

Зареди още

Култура

Наши формации представиха България и Европа на фестивал на остров Бали

Published

on

Buleleng International Rhythm Festival 2026, Бали. Азия събра най-добрите си — Филипини, Южна Корея, Тайланд, Индонезия, Тайван, Индия.

Европа изпрати само един отговор. „Дряновска магия“. „Хопни ми, тропни ми“. Трио „Звън“.

Три формации от Дряново и Севлиево се качиха на сцената не само като посланици на България, а като единственото европейско присъствие на фестивала.

Донесоха нестинарство, хоро и шевици. Взеха със себе си овации и публика, която затанцува.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново издава фототипна книга за героичната отбрана на Дряновския манастир

Published

on

Исторически музей – Дряново излиза с ново издание, посветено на една от най-драматичните страници в историята на националноосвободителното ни движение. Монографията „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ на Христо Марков се преиздава за първи път цялостно – 114 години след първоначалната си поява, и точно в годината, в която се навършват 150 години от Априлското въстание.

Изданието е фототипно и допълващо оригиналния текст. Съставител е Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново, който е положил значителни усилия, за да направи книгата достъпна за съвременния читател. За тази цел към изданието са добавени географски показалец и речник на чужди, остарели и малко познати думи, подредени в азбучен ред – инструменти, които улесняват ползването на текста дори от читатели, непознаващи езика на епохата.

В изданието е поместена биографична информация за автора на книгата Христо Марков. Уводните думи са дело на проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

„История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ представя най-точните сведения за подготовката и избухването на въстанието в Първи търновски революционен окръг. Деветдневната отбрана на Дряновския манастир от пролетта на 1876 г. е част от Априлското въстание и е сред неговите символите, заради героизма на четниците, отдали живота си за свободата на българския народ.

Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“, 2026 г. с тираж от 500 броя. „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ може да бъде намерена във всички обекти на музея, както и поръчана онлайн чрез официалния сайт на Исторически музей – Дряново.

Исторически музей -Дряново изказва искрена благодарност за любезното съдействие на: Регионална народна библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново, Обществена библиотека „Паисий Хилендарски“ – Самоков, Исторически музей – Самоков, Лидия Кашъмова от Самоков, Протойерей Любомир Мишков от Самоков, РИМ – Велико Търново, РИМ – Ловеч, Исторически музей – Горна Оряховица и Исторически музей – Севлиево.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица