Слово на Траянополския епископ Киприян произнесено по време на честването на 138 години от Освобождението на България от турско робство, на връх Шипка:

„5 века османска тирания, 5 века на измъчения от турските окови български народ, робство на унищожение и мъчение,5 века страдание и непримиримост, 5 века плач и сълзи, 5 века откъснати българчета от майчина гръд, 5 нечовешки века облени в кръв, 5  нечовешки века  запазили достойнство и самооцеляване. Това е истината възлюбени в Господа и никой не ще да заличи, и  никой не ще да изтрие от съзнанието българско, докато я има България и  в нея живеят родолюбци пазещи най – съкровеното от историята българска, а именно спомена за онова трагично време , което и днес кънти.Кънти и писъкът на  насилените от турския поробител българки,  риданието на децата.  Онези  души на изтерзани славни православни  български  мъже и жени, които грабнаха оръжието в едно със знамето на Свободата и смъртта.  И те успяха , умряха за България , но споменът за тях е жив, жива е и България, жив е и народът, живи сме и ние днес които населяваме благодаруваните ни земи, защото на Шипка днес е спокойно.Но дали са спокойни сърцата и умовете ни  или са замъглени от незнание  и неспомен за събитията, които Историята ни поднася. Все си мисля, че паметта българска е жива, щом днес сме тук , на това всебългарско свещено място, където  оставиха костите си  руски, румънски, украйнски , финландски воини умирайки за чужда кауза, но жива и братообична , изпълнена с любов към един изстрадал народ. За това и обични в Господа, светата православна църква е отредила да споменаваме блажинно починалия император Александър Николаевич и всички воини паднали за освобождението на България и това ще пребъде през вековете  и нашата благодарност ще бъде осъществима,  в  който и да е преход от нашето развитие, щом пазим своята история, щом пазим своята идентичност на  православни българи, пазим заветите на нашите отминали  от този свят родолюбци  дали живота си в едно с нашите събратя православни руси, показвайки  че днес на това място пазим спомена за тях. Разрешете ми да предам благословението на нашия патриарх Неофит, на Великотърновския   митрополит Григорий, в днешния ден в който в нашата държава и ние като обични Българи стоим на това място. Нека пренесем животворни цветя  пред олтара  на  Майка България и на Светая Рус,  пазейки Свободата като зеницата на окото си, в което няма сълза отежнение и  душемъка. Бог да ги прости, вечна да бъде паметта на всички които паднаха за освобождението на нашето Отечество, за да могат и те да почиват в мир,  а ние да просъществяваме тук на Земята в нашата България в единомислие , мъдромислие, и душеспасение. Амин!“