Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

На редакционната ни поща info@gabrovonews.vxpknrygwd-58e609mpx6d7.p.runcloud.link получихме сигнал от гражданин, срещнал се отблизо с действителността в здравеопазването ни на местна почва. Историята му е повече от показателна за състоянието на сектора и отношението към нуждаещите се хора. Изводите от случилото се оставяме на Вас.

Публикуваме сигнала му, без редакторска намеса.

„Аз съм поредният човек, сблъскал се с така всеизвестното безхаберие в лечебните заведения, в случая в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово.

Имам дъщеричка на 8 месеца, които навършва точно днес на 01.02.2016. Снощи започна да киха и кашля, придружено от обилна хрема. Детето ми цяла нощ не можа да спи. Дишането му бе затруднено от секретите.

Рано сутринта, след безсънна нощ за всички ни, се обадихме на личния лекар, но ни бе казано, че е от следобед на работа и няма свободни часове в графика си да ни приеме. Единственият ни вариант остана да заведем детето ни в болницата за преглед.

Влизам. Приеха ни в 08:54. Казаха ни, че ще се обадят на доктор от детско отделение и да изчакаме в съседната стая. Обадиха се и докторката (предполагам разочарована, че трябва да слезе от 2-я етаж до приемния кабинет и да ни отдели 2 минути). Тя  директно отговорила, че имала работа и трябвало да чакаме.

Сестрите в спешното бяха много мили и внимателни, и чух коментари понеже вратите бяха отворени как жена, постъпила с ниска захар, й пуснали системи като час и половина не я погледнали хората, които са били на смяна, при което тя изпаднала в кома и след това починала.

Едната сестра изкомемтира при чутото. Цитирам: „Тия са можели да я спасят, заслужават да ги бият докато се напикаят!“

След малко едната от сестрите обикаляше и си говореше: „Не ми пука за габровската болница, разберете. Не ме интересува нищо. Ще отида да си чета книга“. Но поне докато бях там не отиде, защото влезе възрастен пациент, който се молеше да му помогнат защото умирал.

Минаха вече 40 минути чакане с болното ми 8-месечно бебе и едната сестра възмутена отиде да се обади пак защото аз й казах, че малката ще огладнее, а и беше напълнила памперса и нямаше условия къде да предотвратя проблема, мислейки да си ходя след малко.

Мина час и 5 минути и чух коментар. Тя сигурно е полегнала или гледа телевизия. Какво е това нещо ?!?? Бебета до една година трябва веднага или до 15 мин. да бъдат преглеждани, коментираха помежду си сестрите.

След няколко минути едната от тях дойде и ми каза: „Сигурно има спешен случай или е в секцио, но някак си не ми се вярва, след като отговаря на телефона 2 пъти.“

И така дойде и дълго очакваният час 10.20 и една докторка, влизайки директно ме нападна с думите: „Какво правите тук? Имате лични лекари! Какво ми идвате тук? Аз толкова работа имам горе! До следобед има няколко часа! Няма какво да му стане на детето, ако изчакате“.

Отговорих й, че личната ни лекарка е от следобед на работа и няма свободни часове, а и не искам да си правя експерименти с детето ми. Нали затова сте болница, къде да отида другаде?!?

„Аз съм сама в цялото отделение и имам толкова много работа. Ако имаше друг доктор той да стои горе аз да сляза щеше да е друго“, отговори ми тя.

Казах й, че това не е мой проблем и че трябва да го обсъди това, с когото трябва. Каза ми, че няма доктори …

„Какво и е на малката?!?“, попита ме все пак тя.  Обясних й симптомите и откога е така, при което я прегледа и ми изписа лекарства.

Процедурата с прегледа беше не по дълга от 3 минути, а чакахме почти час и половина.

Преди няколко месеца отново се сблъсках с нехайството на нашата болница, след като на тренировка по бокс ,,спортистът на годината “ за Габрово беше ударен лошо в окото и състоянието му беше тежко.

Закарах го в болницата и като позвънихме в очното отделение ни отвори една сестра и ни овика какво сме правили тук, че била сама, нямало доктори и да сме отишли в някой частен кабинет. Аз я прекъснах и й обясних, че не съм наясно, защото не ми се е налагало къде трябва да ходя при положение, че болницата нали е затова, да се лекуват хората. То в болницата като не мога да намеря лекар, то къде другаде?!?

След дълги молби я убедих някак си да го прегледа, защото не можеше да си отвори окото и го болеше много. Прие го. Капна му капки с успокоително, направи преглед и момчето се оправи. Не е до възможност, а до желание да ти помогнат в нашата болница.

След случая днес няма как да остана безмълвен, защото съм много дълбоко разочарован от безхаберието на докторите.

Искам да изкажа благодарност на сестрите, които бяха много мили с мен и да помоля органите, които вземат заплати да си свършат работата и да подсигурят достатъчно персонал в отделенията, мотивирайки докторите, защото все пак става въпрос за човешки животи.“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730