Икономика
Д-р Иванов: Повече пари за образование, култура, социални дейности и спорт в бюджет 2016
– Какво е финансовото състояние на Община Севлиево, д-р Иванов, как приключи календарната 2015 г.? Изпълнени ли бяха предварителните очаквания за приходите и разходите, заложени в бюджета за 2015 г.? Каква беше събираемостта на данъците?
Финансовото състояние на Община Севлиево е много по-добро от това, което заварихме преди четири години. Днес нямаме просрочени задължения към персонал и доставчици, а прилагаме добре балансирано разпределение на публичния ресурс, и висока събираемост на планираните приходи.
Общият обем на отчетените приходи през 2015 г. възлизат на 19 850 033 лв., в това число 12 246 307 лв. в делегирани от държавата дейности и 7 603 726 лв. в местни дейности. Отчитаме преизпълнение на собствените приходи за 2015 г., спрямо първоначалните разчети, с ръст от 4%, което формира приходи от данъчни и неданъчни постъпления в размер на 6 646 997 лв. Общото изпълнение на данъчните приходи е почти 100 %, като при данък върху превозните средства е достигнато преизпълнение от 141 802 лв.
– Какви са основните приоритети в бюджета за тази година? (С каква сума ще разполага Общината през следващите месеци? По кои бюджетни пера се очаква да има увеличение?)
Младите хора са приоритет и за това в бюджет 2016, повечето пари са за образование, култура и спорт. Вече четвърта поредна година отделяме повече пари за спорт и всяка следваща година, парите са още повече. Със сигурност мога да кажа, че толкова пари за спорт не са давани от общинския бюджет.
За образование е разпределен 40 % от общия бюджетния ресурс, който достига стойност от 9 197 756 лв. За училища и извънкласни дейности сме предвидили 5 793 809 лв. и 3 403 947 лв. за възнаграждения, издръжка и капиталови разходи на детските заведения на територията на общината. Средствата за образование са с 955 753 лв. повече, спрямо миналата година.
За финансирането на социалните услуги са предвидени 3 164 065 лв., в това число делегирани от държавата дейности на стойност 2 597 260 лв. за разходите на социалните домове и центровете за настаняване от семеен тип и общо 566 805 лв. от местни приходи, които са необходими за обезпечаване дейността на Домашен социален патронаж, 31 пенсионерски клуба и клуба на инвалида. Средствата за социални дейности, спрямо предходната година са завишени с общо 232 979 лв.
За култура са предвидени общо 1 520 469 лв. От тях 970 113 лв. са планирани от местни приходи за културни, спортни, младежки дейности и издръжка на второстепенни разпоредители. Със средства от централен бюджет се финансират 27 читалища с ресурс от 448 960 лв.
– Един от въпросите, които вълнуват севлиевци е увеличението на местните данъци. За какво ще бъдат използвани допълнителните средства, които ще влязат в местната хазна?
Планирано е увеличение на постъпленията от данъчни приходи в абсолютен ръст, спрямо бюджета за предходната година от 415 600 лв. Разчетите са извършени след обстоен анализ на измененията в размера на съответния местен данък, стойностите на данъчната основа и съобразно темповете на събираемост, отчетени през последните три години.
Увеличението ще предостави възможност за устойчиво финансиране на второстепенните разпоредители във функциите „Образование“, „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ и „Култура“, обезпечаване издръжката на кметства и кметски наместничества, осигуряване на ресурс за мостови плащания и собствено участие на общината в проекти, финансирани по програмите на Европейския съюз. С планираното увеличение ще бъдат финансирани дейности по благоустрояване на градска среда, ремонти на тротоари и улици, реконструкция и изграждане на детски и спортни площадки. През тази година ще санираме всички детски градини и училища. Над 360 хил.лв. ще отделим за вътрешни ремонти в детските градини. Ще въведем мерките за енергийна ефективност на голям брой жилищни сгради, ще завършим общият устройствен план на общината, с нов проект ще продължим предоставянето на услугите „Личен асистент“ и „Социален асистент“, ще изградим нова мултифункционална спортна площадка в ж.к.“Митко Палаузов“ и ще обновим тази до спортната зала, ще разширим системата за видеонаблюдение и др. Ще продължим да инвестираме в мерките по изпълнение на Генералният план за организацията на движението в града – ще поставим нови светофарни уредби на кръстовищата на ул.“Росица“ с ул.“Опълченска“ и с ул.“П.Р.Славейков“ и др.
– Привличането на инвестиции по проекти от Европейския съюз обикновено изисква съфинансиране. Как Общината успява да се справи с този проблем и не се ли натрупват задължения в стремежа да се привлекат повече средства от Европа?
През 2015 г. в изпълнението на проекти по програми на Европейски съюз, в община Севлиево са финансирани дейности за 12 829 223 лв., в това число 11 459 738лв. е размера на инвестиционните разходи. По никакъв начин не са утежнени финансовите разчети на общината, с цел привличане на евро-средства, напротив реализират се проекти, които в противен случай биха били непосилни за общинския бюджет. Всички ползвани до момента заеми за мостово финансиране от фонд „ФЛАГ” ЕАД са приключени, обслужва се само един дългосрочен заем за финансиране на собственото участие на Община Севлиево по проект “Инвестиционен проект за рехабилитация и разширение на водопроводна и канализационна мрежа на град Севлиево”.
– Новата финансова рамка беше дебатирана на заседанието на Общинския съвет. Опозицията направи много свои предложения, които бяха отхвърлени, но имаше ли резон в някои от тях. Имахте ли притеснения, че бюджетът няма да бъде приет с пълно единодушие?
Бюджетната рамка за 2016 г. е съставена в обем от 22 886 700 лв., в това число 12 774 700 лв. за делегирани от държавата дейности и 10 112 000 лв. от местни приходи.
Много е лесно да дойдеш в зала и да кажеш, че трябват повече пари за това или онова. Да, трябват повече пари за всичко, но аз държа преди всичко бюджетът да е балансиран и да знаем всеки разход откъде е обезпечен. В действителност бяха направени редица предложения при обсъждането на бюджета в заседателна зала, но част от тях не съответстваха на нормативните разпоредби, не покриваха разходни ангажименти на общината или не бяха коректно оформени. По-скоро ги определям като популистки, направени в последният момент, без да са обсъждани нито с администрацията, нито с постоянната комисия „Бюджет и финанси“ в общинският съвет, нито на публичното обсъждане на бюджета. Едно от предложенията съдържаше вътрешни противоречия, които щяха да доведат до дебалансиране разходната част на бюджета в частта на функция „Култура“ с минус 70 000 лв. Искането за планиране на средства в размер на 60 000 лв. за субсидии към РПК и доставчици на хляб не попада в разходните ангажименти на общината и е абсолютно несъстоятелно. Предложи се противоречиво намаление на разходите за спортни дейности с 30 000 лв., въпреки че в едно от исканията се искаше и тяхното увеличение.
В хода на изпълнението на бюджета, в зависимост от разполагаемия ресурс, ще бъдат потърсени механизми за финансиране на нови, но необходими и разумни предложения.
Бях сигурен, че групата на БСП и коалицията им няма да подкрепи бюджета. Вече четири години показваме, че се справяме доста по-добре с прогнозирането и изпълнението на бюджета, отколкото при тяхното управление. В същото време се радвам, че всички други съветници бяха диалогични и участваха активно в подготовката на бюджета и го подкрепиха в зала.
От казаното дотук можем ли да очакваме, че бюджет 2016 ще бъде стабилен?
Финансово обезпечени са всички рискове, което гарантира устойчивостта на бюджета. В случая водещ е принципът на реалистичното планиране, което ние вече сме направили. Затова нямам никакви притеснения относно стабилността на бюджета.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Икономика
Български фермерски пазар в Габрово

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.
Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.
Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.
Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.
Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.
И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.
Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Икономика
„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч


Габровската компания „Интер Пауър“ успешно изпълни проект за ремонт на осветителната система и внедряване на автоматизация в тунела на околовръстния път на Ловеч.
Подобренията от този вид имат съществено значение за безопасността и ефективността на тунелната инфраструктура. Реализираните дейности ще доведат до по-добра видимост и до повишаване на пътната безопасност в съоръжението.
Осветлението играе ключова роля в тунела, тъй като осигурява видимост на пътната обстановка и помага за предотвратяване на инциденти.
Ремонтът на осветителната система ще подобри поддържането на ясна видимост и ще повиши комфорта, както за водачите, така и за пътниците, преминаващи през тунела.
Внедряването на автоматизация допълнително подобрява управлението на осветлението и вентилацията, като двете функции вече се контролират в рамките на една цялостна система.
„Благодарим ви за доверието!“, заяви основателят на компанията Мирослав Дончев.

-
Кримипреди 4 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди 3 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Културапреди 2 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Кримипреди 2 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Кримипреди 3 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 2 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Културапреди 2 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди един денБългарски фермерски пазар в Габрово







