Свържи се с нас

Култура

Любов и инженерство на един черпак разстояние в петъчния ден

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

В последния работен ден – петък, 16 октомври, отправяме към Вас три филмови предложения. Те ще Ви заредят с положителни фестивални емоции за почивните дни и ще Ви накарат да отделите време за прожекциите в събота и неделя.

От 17.00 часа в зала „Възраждане“ започва руският филм „На въдицата“, който е от модула „Световен екран“. Лентата на режисьора Наталия Углицких е от 2010 г. и е с продължителност 86 минути.

Сценаристи са Виталий Москаленко, Анна Пармас и Мария Павлович, оператор – Максим Шинкоренко, а музиката е написана от Глеб Матвейчук и Андрей Комисаров. В ролите: Екатерина Вилкова, Константин Крюков, Марат Башаров, Игор Уголников, Максим Матвеев, Валерий Николаев, Алексей Макаров, Андрей Руденски, Анна Уколова, Светлана Антонова.

Гаджето на Рита, треньорка в детска школа по фигурно пързаляне, я изоставя, за да се ожени за сестрата на някой си Власов, който бил на 13-то място по богатство в Русия. За да отмъсти на подлеца, Рита решава да намери богаташа и да го накара да се влюби в нея. Но никой не знае как изглежда загадъчният Власов. За него се знае само, че обича гмуркането и прекарва повечето си време инкогнито в Тайланд. Журналистът Костя помага на Рита и двамата заминават за далечен остров да търсят Власов.

НАТАЛИЯ УГЛИЦКИХ е родена на 21 ноември 1973 г. в Одеса. През 2008 г. завършва режисура в Москва. Сред филмите й са “Гоненица” (2008), “Тротинетка” (2008), “Таванът” (док., 2011) и други.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

В 19.00 часа Ви каним с инженерна точност да разберете любовта с копродукцията на Германия, Финландия и България „Любов и инженерство“. Документалният филм е от 2014 г. и е от конкурсната програма – модул „100 години българско кино“, с продължителност 81 минути.

Режисьор е Тонислав Христов, сценаристи са Каарле Ахо и Тонислав Христов, а оператор – Петер Флинкенберг. С участието на: Атанас Боев, Тодор Влаев, Томас Ниеминен, Маркус Виртанен, Андон Николов, Кати Ваинио, Маркус Рантала, Жуси Хакала, Осмо Тамисало, Жаклин Мустакас-Верхо, Микаел Сааринен, Мико Салминен.

Съвременният живот в голямата си част е сътворен от инженери. Те обичат да изобретяват и да структурират нещата, защото така им е по-лесно да боравят с научни методи, отколкото да общуват със противоположния пол. Атанас е български компютърен инженер, който твърди, че е хакнал любовта, но може ли да помогне на своите самотни и срамежливи колеги да намерят истинска любов и щастие? Опитвайки се да развие научната си формула за намиране на идеалната съпруга, той използва другите инженери като опитни морски свинчета…

ТОНИСЛАВ ХРИСТОВ е роден през 1978 г. във Враца. От 1999 г. живее във Финландия. Започва работа в киното като компютърен инженер. Завършва кинорежисура през 2007 г. в Политехническия колеж в Хелзинки. Прави първите си документални филми за YLE Basaari и YLE Mundo. Документалните му истории „Херкулес“ (2005), „Семейно щастие“ (2008) и „Виртуална любов“ (2009), “Правилата на ергенския живот“(2011) са представяни на множество фестивали в цял свят и излъчени от финландската телевизия.

ФЕСТИВАЛИ И НАГРАДИ – Хелзинки 2014: награда на публиката

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Как се отстоява „На един черпак разстояние“ ще разберете в 20.30 часа. Американският филм на режисьора Ласе Халстрьом е от конкурсната програма на фестивала. Лентата е от 2014 г., с продължителност 122 минути.

Сценарист е Стивън Найт, оператор – Линъс Сандгрен, по музика на А.Р.Рахман. В ролите: Хелън Мирън, Амит Шах, Мишел Блан, Ом Пури, Джухи Чавла, Маниш Дайал, Роан Чанд, Шарлот Ле Бон, Фарзана Дуа Eлахе, Дилан Митра.

Хасан Кадам е млад готвач с невероятен талант. Прокудено от родната си Индия, семейството му се установява в Сан-Антонин-Нобъл-Вал, живописно и изискано селце в Южна Франция. Там родът Кадам открива идеалното място да се засели и да отвори индийския си ресторант „Мезон Мумбай”. Всичко изглежда прекрасно, докато не се намесва студената и злобна мадам Малори, собственичка на прочут класически френски ресторант.

ЛАСЕ ХАЛСТРЬОМ е сценарист и режисьор, роден на 2 юни 1946 г. в Стокхолм, Швеция. Автор е на „Животът ми като куче“ (1985), „Защо тъгува Гилбърт Грейп” (1993), „Правилата на живота“ (1999), „Местни новини“ (2001), „Шоколад“ (2000).

ФЕСТИВАЛИ И НАГРАДИ – „Златен глобус” 2015, САЩ: Хелън Мирън е номинирана за най-добра изпълнителка в комедиен или музикален филм; Хартландския филмов фестивал 2014: награда за най-вълнуващ филм; Норвегия МФФ 2014: награда на публиката

Всички прожекции ще бъдат в зала „Възраждане“. Цената на билета е 3 лева.

Пълната програма може да разгледате на страницата на фестивала оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица