Култура
Любов и инженерство на един черпак разстояние в петъчния ден
В последния работен ден – петък, 16 октомври, отправяме към Вас три филмови предложения. Те ще Ви заредят с положителни фестивални емоции за почивните дни и ще Ви накарат да отделите време за прожекциите в събота и неделя.
От 17.00 часа в зала „Възраждане“ започва руският филм „На въдицата“, който е от модула „Световен екран“. Лентата на режисьора Наталия Углицких е от 2010 г. и е с продължителност 86 минути.
Сценаристи са Виталий Москаленко, Анна Пармас и Мария Павлович, оператор – Максим Шинкоренко, а музиката е написана от Глеб Матвейчук и Андрей Комисаров. В ролите: Екатерина Вилкова, Константин Крюков, Марат Башаров, Игор Уголников, Максим Матвеев, Валерий Николаев, Алексей Макаров, Андрей Руденски, Анна Уколова, Светлана Антонова.
Гаджето на Рита, треньорка в детска школа по фигурно пързаляне, я изоставя, за да се ожени за сестрата на някой си Власов, който бил на 13-то място по богатство в Русия. За да отмъсти на подлеца, Рита решава да намери богаташа и да го накара да се влюби в нея. Но никой не знае как изглежда загадъчният Власов. За него се знае само, че обича гмуркането и прекарва повечето си време инкогнито в Тайланд. Журналистът Костя помага на Рита и двамата заминават за далечен остров да търсят Власов.
НАТАЛИЯ УГЛИЦКИХ е родена на 21 ноември 1973 г. в Одеса. През 2008 г. завършва режисура в Москва. Сред филмите й са “Гоненица” (2008), “Тротинетка” (2008), “Таванът” (док., 2011) и други.
В 19.00 часа Ви каним с инженерна точност да разберете любовта с копродукцията на Германия, Финландия и България „Любов и инженерство“. Документалният филм е от 2014 г. и е от конкурсната програма – модул „100 години българско кино“, с продължителност 81 минути.
Режисьор е Тонислав Христов, сценаристи са Каарле Ахо и Тонислав Христов, а оператор – Петер Флинкенберг. С участието на: Атанас Боев, Тодор Влаев, Томас Ниеминен, Маркус Виртанен, Андон Николов, Кати Ваинио, Маркус Рантала, Жуси Хакала, Осмо Тамисало, Жаклин Мустакас-Верхо, Микаел Сааринен, Мико Салминен.
Съвременният живот в голямата си част е сътворен от инженери. Те обичат да изобретяват и да структурират нещата, защото така им е по-лесно да боравят с научни методи, отколкото да общуват със противоположния пол. Атанас е български компютърен инженер, който твърди, че е хакнал любовта, но може ли да помогне на своите самотни и срамежливи колеги да намерят истинска любов и щастие? Опитвайки се да развие научната си формула за намиране на идеалната съпруга, той използва другите инженери като опитни морски свинчета…
ТОНИСЛАВ ХРИСТОВ е роден през 1978 г. във Враца. От 1999 г. живее във Финландия. Започва работа в киното като компютърен инженер. Завършва кинорежисура през 2007 г. в Политехническия колеж в Хелзинки. Прави първите си документални филми за YLE Basaari и YLE Mundo. Документалните му истории „Херкулес“ (2005), „Семейно щастие“ (2008) и „Виртуална любов“ (2009), “Правилата на ергенския живот“(2011) са представяни на множество фестивали в цял свят и излъчени от финландската телевизия.
ФЕСТИВАЛИ И НАГРАДИ – Хелзинки 2014: награда на публиката
Как се отстоява „На един черпак разстояние“ ще разберете в 20.30 часа. Американският филм на режисьора Ласе Халстрьом е от конкурсната програма на фестивала. Лентата е от 2014 г., с продължителност 122 минути.
Сценарист е Стивън Найт, оператор – Линъс Сандгрен, по музика на А.Р.Рахман. В ролите: Хелън Мирън, Амит Шах, Мишел Блан, Ом Пури, Джухи Чавла, Маниш Дайал, Роан Чанд, Шарлот Ле Бон, Фарзана Дуа Eлахе, Дилан Митра.
Хасан Кадам е млад готвач с невероятен талант. Прокудено от родната си Индия, семейството му се установява в Сан-Антонин-Нобъл-Вал, живописно и изискано селце в Южна Франция. Там родът Кадам открива идеалното място да се засели и да отвори индийския си ресторант „Мезон Мумбай”. Всичко изглежда прекрасно, докато не се намесва студената и злобна мадам Малори, собственичка на прочут класически френски ресторант.
ЛАСЕ ХАЛСТРЬОМ е сценарист и режисьор, роден на 2 юни 1946 г. в Стокхолм, Швеция. Автор е на „Животът ми като куче“ (1985), „Защо тъгува Гилбърт Грейп” (1993), „Правилата на живота“ (1999), „Местни новини“ (2001), „Шоколад“ (2000).
ФЕСТИВАЛИ И НАГРАДИ – „Златен глобус” 2015, САЩ: Хелън Мирън е номинирана за най-добра изпълнителка в комедиен или музикален филм; Хартландския филмов фестивал 2014: награда за най-вълнуващ филм; Норвегия МФФ 2014: награда на публиката
Всички прожекции ще бъдат в зала „Възраждане“. Цената на билета е 3 лева.
Пълната програма може да разгледате на страницата на фестивала оттук.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.
Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.
Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.
През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.
Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.
Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.
Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.
Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.
Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.
Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.
От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.
Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.
Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.
И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.
Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.
„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.
Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.
*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Култура
Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.
До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.
„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.
Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.
Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Култура
Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)



Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.
Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.
По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.
Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.
По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.
Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.
Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.
Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.
От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

-
Кримипреди 4 дниДвама 15-годишни на тротинетка бягаха от полицията и не успяха
-
Културапреди 6 дниЛятото идва с ритъма на суинга
-
Новинипреди 6 дниДнес е 2 юни – Денят на Ботев и на загиналите за Свободата и Независимостта на България
-
Кримипреди 6 дниНов началник на пожарната в Севлиево
-
Новинипреди 6 дниДанаил Лалев: Хората в севлиевските села питат да умират или да бягат
-
Кримипреди 3 дниПолицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба
-
Културапреди 5 дниСлавейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)
-
Новинипреди 6 дниНяма инженери, строители, заварчици и архитекти!










