Свържи се с нас

Култура

Изложба „Проект 42″ представят в Галерията

Published

on

проект 42

снимка: ХГ „Христо Цокев“

Изложбата „Проект 42″ ще бъде открита на 9 октомври, петък, от 18:00 часа, в зала „Япония“ – етаж 3 на ХГ „Христо Цокев“, съобщават от екипа на галерията.

Това e втората изложба от идеята на група млади хора да популяризират „пресни“ произведения на изкуството в областта на скулптурата в художествените галерии на различни градове из България – “извън центъра на събитията – столицата”, както самите те споделят.

Първата изложба бе в Перник под наслов „Дестинация Пластика“.

В ХГ „Христо Цокев“ в Габрово ще бъдат показани 42 произведения на млади и утвърдени автори, работещи в сферата на скулптурата, рисунката, фотографията и новите медии.

Изложбата ще събере 15 автора от различни градове на България, някои от които студенти последна година в Национална Художествена Академия в магистърската програма на катедра „Скулптура“, а други – преподаватели там.

42 е номера на ателието по скулптура, от където почти всички са излизат или имат допирни точки с него. Това е ателието на проф. Ангел Станев от катедра „Скулптура“ и на проф. Станислав Памукчиев – катедра „Рисуване“.

Участниците в изложбата са: Ана Иванова, Галя Благоева, Елина Симеонова, Ивайло Аврамов, Илия Владимиров, Никола Цветанов, Николай Маринов, Мария Малинова, Михаела Каменова, Светлин Демирев, Христина Дренска – Тита, Христо Антонов и Яна Караманджукова – Добрева. Проф. Ангел Станев и проф. Станислав Памукчиев също ще се включат в изложбата.

Внимание заслужава авторката Христина Дренска – Тита, не само защото е габровка а защото тази година получи поощрителна награда на община Габрово на традиционната изложба посветена на празника на града. Тита, бе отличена за творбата си „Последователност“.

Кратко представяне на всеки един от авторите, свързано с творческия му път или конкретно с творбите представени в изложбата.

Галя Благоева: Интерпретация на творчеството на Василий Кандински. Личен прочит на картините на художника, който се явява основоположник на абстракционизма.

Елина Симеонова: Нещата, които правя са вдъхновени най-често от връзките и взаимодействията (видяни от мен) между природата, природните елементи, човека и сградите и обектите създадени от него в заобикалящата ни среда.

Ивайло Аврамов: Документалните обекти са предмет на употребената консервирана енергия с определена прагматична цел, която оставя функционална следа, а опита е да бъдат видяни като абстракция на тази прагматика, като усещане навътре и едновременно извън функционалността. Използването на няколко вида технически средства „разслоява“ и извежда идеята до тези нива, като се опира на документалността като изходен принцип.

Илия Владимиров: Правя нещата така както ми се диктуват от вътре. Осланям се на интуицията си, когато създавам. Точно тогава изпадам в онова състояние, в което изливам емоцията и импулсите си и така успявам да ги освободя, че да достигнат до Нашия свят.

Никола Цветанов: Идеята на моите творби е да покажа различието и еднаквостта. Въпреки, че използвам едни и същи форми и принципи за направата им, те стават различни. Както е казал древногръцкият философ Хераклит: „Не можеш да стъпиш два пъти в една и съща вода“.

Николай Маринов: В нещата, които правя разчитам на истинността в работата, на подсказка от натурата, на знание от преживяното, на удоволствието от работата и желанието за нови „открития“. Работя с различни материали и техники – дърво, гипс, желязо, хартия, електричество и други. В настоящата изложба ще участвам с рефлекс от градската среда, в която се намирам.

Мария Малинова: За своите работи се инспирирам от природата и градската среда.Концентрирам вниманието си върху връзките между отделните елементи изграждащи цялото.

Михаела Каменова: Безкрайността е абстрактна концепция и означава количество без граници и без край. Цикълът от скулптури, които представям е експресия на процес, представляващ неспирна циркулация. Всяка пластика изобразява различен момент от процеса. Безкраят, който се опитах да пресъздам чрез работите си е преходност между два материала. Използвах синтез между метал и керамика за да визуализирам преходността на материите.

Светлин Демирев: Като скулптор в творчеството си, се стремя да пресъздавам вижданията си за скулптурата в по – далечното измерение в психологията и философията на скулптурата. Вдъхновен от природата, аз се стремя да пресъздавам невидимите точки на заобикалящото ни пространство. Тази е причината за необичайните и абстрактни форми на творбите ми.

Христина Дренска – Тита: Източник: Стари изоставени сгради, занемарени строежи в процес. Вдъхновение: мистичността на занемарените пространства, пропития от влага и мъх бетон, последователността, едно нещо води до друго, етапността на нещата, развитие или деструкция, следите на времето и т.н.

Христо Антонов: Пространството в тишина – тишината в пространство, субективното физично – физичното субективно и тънкия момент, в който остава само едното.

Яна Караманджукова – Добрева: В празнотата могат да съществуват безброй форми… Тя прави възможно материализирането на всяка една… Обръщайки се към натюрморта всъщност правя опит за поглед към човека и следите които оставя.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Култура

Футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на ДХС

Published

on

В навечерието на Мондиал 2026: футболни карикатури на Илия Липавцов постъпиха в колекцията на Музея на хумора и сатирата. Фонд „Карикатура“ на Веселата къща се обогати с 22 оригинални творби на карикатуриста Илия Липавцов (1926-2007). Дарението е направено от неговата внучка Габриела Липавцова и представлява ценен принос към съхраняването и популяризирането на творческото наследство на автора.

До този момент в музейната колекция се съхраняваха седем карикатури на Илия Липавцов, създадени през 1973 и 1975 година. Новопостъпилите произведения значително разширяват представянето на художника във фонда и дават по-пълна представа за неговото творчество.

„Моят любим дядо беше невероятен човек – винаги готов да развесели всички с уникална история или страхотен майтап. Чрез това дарение бих искала да споделя част от неговия хумор с Вас и Вашите посетители. Вярвам, че така ще почета паметта му и това наследство няма да остане само мое, а ще бъде достъпно за всички“, споделя Габриела Липавцова.

Особен интерес представлява фактът, че в дарението преобладават карикатури на спортна тематика, голяма част от които са посветени на футбола. Символично те постъпват в музейната колекция в навечерието на Световното първенство по футбол през 2026 г., което ще се проведе в САЩ, Мексико и Канада.

Илия Липавцов е сред утвърдените български карикатуристи на XX век. Първата му карикатура е публикувана през 1945 г. във вестник „Народен спорт“. През следващите десетилетия той създава хиляди карикатури, предимно на спортна тематика, публикувани в множество периодични издания, сред които и вестник „Стършел“.

Негови творби са публикувани и извън България, включително в Чехословакия, Франция, Швеция и Съветския съюз. Музеят на хумора и сатирата благодари на наследниците на Илия Липавцов за направеното дарение и за възможността творбите на автора да станат част от музейния фонд.

Благодарение на подобни дарения колекцията на музея продължава да се развива и да съхранява паметта за значими български художници и карикатуристи.

Зареди още

Култура

Славейковите празници ще се проведат в средата на юни (Програма)

Published

on

Престижните Национални Славейкови празници, които са най-значимото културно събитие в община Трявна и се провеждат под патронажа на президента на Република България, тази година ще се състоят в периода от 18 до 21 юни, включително. С финансовата подкрепа на Министерство на културата са включени редица културно-просветни събития, които ще изпълнят четирите дни с много вдъхновение, ползотворни срещи и обогатяване на културния живот в Трявна и региона.

Организираните мероприятия са посветени на 160-та годишнина от рождението на големия тревненски поет и общественик Пенчо Славейков, която отбелязваме през тази година.

По традиция начало на празничната програмата ще поставят местните театрални дейци към НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна на 18 юни /четвъртък/ с изпълнение на постановката „Гурбетчии“ в салона на народното читалище от 19:00 ч. Официалното откриване ще бъде на 19 юни /петък/ от 17:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Жители и гости ще могат да наблюдават фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при народното читалище в града, както и да чуят изпълнения на Камерен хор „Еуфоника“.

Приветствие към всички официални гости и присъстващи на празника ще отправи кметът на Трявна Денчо Минев след отслужване на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия. В 18:30 ч. площадът ще бъде огласен от великата и неповторима народна певица Валя Балканска, която ще излезе на тревненска сцена под съпровода на 100 каба гайди. В 19:00 ч. започва и „Нощ на поезията“ с участието на ученици от 119 Средно училище „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и възпитаници на Славейковото училище. Поетичният спектакъл е специално разработен за Национални Славейкови празници по стихове на емблематичните баща и син Славейкови.

По традиция, съботният ден ще предложи утвърденото през годините литературно четене на авторски творби от ученици на СУ „Петко Р. Славейков“ в двора на музей Славейкова къща, а в 11:30 ч. започва провеждането на Национална кръгла маса, посветена на 160-та годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Добре познатият автор и карикатурист Веселин Зидаров ще представи пред публика най-новата си книга „Танцуващ сред овълчени“, като събитието ще се проведе в многофункционална зала „Дръзновение“ от 15:30 ч. В 17:00 ч. жители и гости на Трявна ще могат да разгледат гостуващата изложба на БАН – „Птиците – образи от съкровищницата на Национален етнографски музей“, която ще бъде открита в галерия „Казаков“ към Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна.

Вечерната програма в съботния ден продължава с трето публично четене на откъси от Библията в двора на музей „Старото школо“ и награждаване на отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови.

Кулминация на 20 юни ще бъде грандиозен концерт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ от 20:00 ч. на площад „Пенчо Славейков“. Неделният ден от Национални Славейкови празници отново ще представи вкусни гозби по рецепти на дядо Славейков, които ще бъдат презентирани по време на традиционния празник „Ока брашно, делва сладко“.

Ястията ще бъдат приготвени от възпитаници на Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – гр. Габрово, като към тях ще се присъедини и шеф готвач. Фолклорна програма на Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“ – гр. Трявна ще постави красив и запомнящ се заключителен финал на тазгодишните Национални Славейкови празници в Трявна.

От 19 до 21 юни включително ще се проведе и традиционен книжен базар на площад „Пенчо Славейков“, откъдето ще може да си закупите книги на различни издателства. Национални Славейкови празници 2026 ще бъдат уважени от две чуждестранни делегации от побратимените на Трявна градове Бриенц в Швейцария и Брунате в Италия.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица