Свържи се с нас

Новини

Стойков:“Разочарованията и страховете, които севлиевци споделят с мен, ме огорчават“

Published

on

Коалиция Избирам Севлиево

Коалиция Избирам Севлиево

Йордан Стойков е кмет на община Севлиево от 2005 до 2011 година. През 2013-та бе избран за народен представител в 42-то Народно събрание. Оставката на Кабинета Орешарски и разпускането на Парламента отново го изпратиха на избори. На път за участие в заседание на Националния съвет на БСП, на което номинацията му за парламентарните избори отново щеше да бъде издигната, Стойков претърпя тежък пътен инцидент. Това го извади за няколко месеца извън активния живот. Днес, година по-късно, той е кандидат за кмет на Селиево, издигнат от Коалиция Избирам Севлиево.

– Наложи ли Ви се да правите компромиси, преди да се съгласите кандидатурата Ви за кмет да бъде издигната?
– Да, след преживяното преди година премеждие имах нужда от повече време за възстановяване и пренареждане на житейските приоритети. Вместо това се наложи с летящ старт да вляза в изборната надпревара. В същото време БСП не е в най-добрата си форма. Но си давам сметка, че съм щастлив човек, щом имам подкрепата на близките си хора, на приятелите и моите съграждани, някои от които дори не познавам лично. Изпитвам силна благодарност към всички хора, които ме спират на улицата, за да декларират подкрепата си за мен. И знам, че нямам право да ги разочаровам. Което е изключителна отговорност, но аз не се плаша лесно.

– При обявяването на кандидатурата си споменахте, че социологическите прогнози също са помогнали, за да решите да се кандидатирате.
– Да, след направеното социологическо проучване за нагласата на избирателите в община Севлиево стана ясно, че разликата между мен и сегашният кмет е в рамките на 4% в моя полза. Това по категоричен начин ме ангажира да вляза в кметската надпревара.
Има и още нещо. Предизборният екип на Коалиция Избирам Севлиево, която наскоро учредихме, е изключително амбициозен и силно мотивиран за промяна в Севлиево. Част от хората в него са общински съветници в този мандат и буквално изпитаха на гърба си диктаторските методи, с които ГЕРБ, в коалиция с ДПС, управляваха Севлиево.

– В какво виждате тираничността на сегашното управление?
– За мен едно от най-неприемливите действия на екипа на д-р Иванов е разпродажбата на общинска собственост. Свидетел съм на десетки опити от страна на „Демократична левица“ да се спре продажбата на общински земи, например. Защото това води Общината към декапитализация. Същият процес се наблюдава и при Общинската болница, за чието стабилизиране бяха взети милиони кредити, а задълженията й продължават да са заплаха за нейното съществуване. Боли ме и за разпродажбата на общински апартаменти, защото Общината нямала пари да ги поддържа. А къде останаха социалните й функции? Нали Общината е тази, която трябва да даде подслон на хората без дом?
Не отричам, че общинската хазна се нуждае от генериране на приходи. И това е задължително, за да съществува. Но местната власт има един основен ангажимент, и това са хората. Когато в едно управление грижата за пари е по-силна от грижата за хората, има нещо притеснително. Да не забравяме, че неведнъж наши съветници са настоявали земите да се арендоват или се отдадат под наем. Защото това носи постоянни приходи, докато при една продажба става дума за еднократно постъпление. А като се похарчат парите?

– Кой би могъл да търси отговорност от управление, което разпродава една община?
Единственият, който може да търси такава отговорност е избирателят. И това става веднъж на 4 години.

– Споменахте Общинската болница на Севлиево, която е постоянен обект на дискусия. Колко притеснително е състоянието й?
– Притеснително е състоянието на здравеопазването в България изобщо. Следя с интерес реформата, която се подготвя, доколкото тя има измерението на реформа. Но трябва да е ясно, че отговорността за финансовото състояние на здравното заведение се носи от неговия управител, от собственика на заведението – Общинския съвет, и разбира се, от кмета на общината. През 2014 година ОбС гласува иключително ограничителна за мащабите на нашата община помощ за Болницата. Следя с интерес развитието на харчовете по този заем, който ще плащат всички севлиевци. И се надявам, че коментарите, които чувам, не отговарят на истината.

– Колко трябва да ни смущава това, че сегашното управление на Севлиево изкара мандата, без да ни запознае с приоритетите си?
– Това е форма да се избегне обществения контрол. В този смисъл двете основни характеристики, които Коалиция Избирам Севлиево предлага за следващия мандат са „граждански контрол“ и „обществен интерес“. Те трябва да бъдат в основата на всяко управление.

– Как гражданите да контролират качествено онези, на които са дали власт?
– Чрез своите представители в Общинския съвет е най-лесно и най-достъпно. Аз вярвам, че в интерес на всяко управление е по-често ръководството на една община да се среща с избирателите, да дава отчет за своята дейност и активност и да има по-непосредствен контакт с гражданите. Защото може да свери часовника си във всеки момент. Но и сега, на предстоящите избори, е добре да се преценява на кого ще дадем възможност да влезе в Общинския съвет. Защото на онези, които овластим, даваме право да продават общинските имоти, да гласуват разходването на европейски и държавни пари, да одобряват тегленето на заеми, които по-късно плащаме всички и т.н. Не бива да се подхожда по симпатия или емоционално към избора на една или друга листа за съветници.

– Търсите ли реванш за загубата преди четири години?
– Преди четири години аз не загубих. От чисто политическа гледна точка след изборите през 2011-та моята кариера се разви и бях избран за народен представител. В същото време през 2011 г. община Севлиево беше определена за най-проспериращата в България. Моят наследник д-р Иванов отказа да получи наградата, защото каза, че не е съгласен с нея. А през 2014 година Община Севлиево е на 416-то място по прозрачност в управлението от 535 институции. Убеден съм, че нашата община заслужава по-грамотно управление.

– С какво превъзхождате основния си опонент д-р Иванов?
– Не се крия от хората, никога не съм стоял заключен в кметския кабинет и винаги съм бил готов да разговарям със съгражданите си, дори когато това е било свързано с конфликти. Ежегодно съм давал отчет пред севлиевци за свършеното от кметския екип, уведомявал съм ги какви са плановете за работа, никога не съм крил проблемите пред общината и не съм допускал да бъда управляван от габровци, дистанционно. Така ще е и занапред.

– А в какво той е по-добър от Вас?
– Преди четири години г-н Иванов беше носител на нещо различно. Дали е отговорил на тези очаквания, ще кажат хората на 25 октомври.

– Кога през отиващия си мандат сте се чувствал безсилен?
– Когато ми се обаждаха уволнени и изгонени от Общината хора. Някои от тях – дългогодишни служители в Администрацията с доказан опит. Една част още са без работа. Техните разочарования, както и на онези, които останаха, но бяха принудени да работят, страхувайки се за оцеляването си, ме огорчават. Не това трябва да се случва след едно управление.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Херметични детерминанти на паричната интеграция

Published

on

Макроикономическа трансформация на България при прехода към еврото.

Автор: доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова.

Доц. д-р Цветелина Ганкова – Иванова е доцент по икономика в Стопански факултет на Технически университет – Габрово. Била е гост-професор в Университета по приложни науки, Висшето училище по публична администрация и финанси – Лудвигсбург, Германия, където преподава „Проблеми на Европейския икономически и валутен съюз” в магистърската степен „European Public Management”.

Мотивирана от своите изследователски търсения на ключов ориентир в подкрепа на икономическото самосъзнание на България при влизането й в еврозоната, тя предлага иновативен и провокативен анализ на най-актуалния икономически процес в страната – пълната монетарна интеграция. Изследването се дистанцира от стандартния статистически анализ, като прилага методологията на седемте херметични принципа за изследване на системната нестабилност и инфлационната ентропия в България, без да си поставя за цел навлизане в същината на херметизма и херметичната наука. То представлява опит да изгради „мост“ между древната мъдрост и модерното управление.

Подходът – да се изследва икономиката не просто като цифри, а като жива тъкан от древни закони и съвременни предизвикателства, проявяващи се през мисленето и поведението на хората – е именно това, което прави днес науката значима.

Светът, в който живеем, ни изправя пред нови, непознати предизвикателства. Срещата с тях налага смел и често провокативен аналитичен подход. Дошло е време, когато осъзнаването и разбирането на протичащите процеси насочва към прилагането на интердисциплинарна иновация – търсенето и изграждането на „мостове“ между икономиката и древното познание. Съществуват древни науки, които не са изчезнали. Те са действащи, но съвременните хора или не знаят за тях, или знанието за тях е прикривано, или е променяно. Те предоставят синтез на Знания, извлечени въз основа на универсални Принципи, познати във времената в древността, позабравени, но не и изгубени, за да се превърнат те в Познание и Мъдрост, а от там – и да намерят практическо приложение в ежедневието на всеки. В този смисъл прилагането на Херметичните принципи (универсалните закони на Разума, Съответствието, Вибрацията, Полярността, Ритъма, Причината и Следствието и Рода) към съвременните макроикономически процеси като присъединяването на България към еврозоната позволява да се погледне под повърхността на рационалната икономика и чистата статистика.

Защо това е така?
Традиционната икономическа наука се основава на неолибералната доктрина и кейнсианския модел, като при това често попада в капана на механистичния материализъм, разглеждайки паричните системи единствено като сбор от статистически данни и лихвени проценти. Преходът на България към еврозоната в периода 2024–2026 г. обаче доказа, че икономиката е преди всичко антропологична и ментална система. Когато една малка държава се интегрира в мащабен монетарен съюз в момент на неговата най-дълбока структурна и ценностна криза, резултатът не е просто статистическа промяна, а дълбока вибрационна трансформация. Настоящото изследване предлага нов аналитичен инструмент – седемте херметични принципа, за да обясни защо „счетоводният успех“ на интеграцията се превърна в „екзистенциално изпитание“ за българската социална тъкан. При това изкристализира тезата, че икономическите кризи и успехи не са само резултат от монетарни политики, а следствие от нарушаването или респективно следването на универсални закони за равновесие и съответствие.

Менталност и Съответствие в паричната политика: Когато идеите стават валута Първият херметичен закон – Принципът на Менталността („Всичко е Ум“), е фундаментален за разбирането на инфлационната психоза. Парите са една ментална конструкция – те нямат собствена стойност извън доверието, която обществото инвестира в тях. Преходът към еврото е преди всичко промяна в „колективния ум“ на нацията. Ако обществото вярва в обезценяването на доходите си, това обезценяване става факт; тоест налице е своеобразно самоизпълняващо се пророчество. А влизането в еврозоната в нестабилен момент превърна еврото от „символ на стабилност“ в „проводник на несигурност“.

Прилагайки Принципа на Съответствието („Каквото горе, такова и долу“), виждаме острия конфликт между европейската макроструктура (Франкфурт/Брюксел) и българската микрореалност. Хармонизирането на българското законодателство с правилата на Европейската централна банка (ЕЦБ) и свързаният с това опит да се наложи „горната“ структура върху „долната“ реалност и действителния производствен капацитет на България, без те да са в енергиен резонанс, доведе до системно напрежение и стрес. Вместо синхронизация, се получи икономическа аритмия – правилата на „богатия“ Запад се оказаха задушаващи за „крехкия“ Изток. Самата интеграция в еврозоната като процес на синхронизация на локалната икономическа структура (микрокосмос) с по-голямата европейска система (макрокосмос) показа на практика доколко „вътрешната“ готовност на българските институции и реалните (а не манипулираните) макроикономически индикатори съответстват на „външните“ изисквания на Маастрихтските критерии.

Динамика на Вибрацията и Полярността в условията на икономическа криза
По дефиниция парите не са нищо повече, освен средство за обръщение, и в този смисъл – енергия и информация. Преходът от лев към евро представлява смяна на „вибрационната честота“ на националния капитал. Принципът на Вибрацията обяснява шока за малкия бизнес. Еврото носи висока честота на капиталовия оборот, за която българската икономика – все още работеща на „ниски честоти“ (кешови разплащания, малки обеми, локални пазари) – не беше подготвена. В този смисъл неизбежният адаптационен период за малкия и средния бизнес представлява своеобразен „вибрационен шок“. Този „вибрационен сблъсък“ довежда до психологическа несигурност и изкуствено изтласкване на малките икономически субекти от пазара в полза на големите корпоративни, в това число и транснационални структури.

Въвеждането на еврото беше представено в публичното пространство като абсолютен позитив, но съгласно Закона за Полярността, всяко нещо притежава своите два полюса. В условия на глобална икономическа криза България не влезе в „полюса на растежа“, а в „полюса на отговорността“ за чужди дългове и инфлационни тежести. Полярността намира израз в парадокса на еврото – то е едновременно край на националния паричен суверенитет и начало на вкарването в глобалната среда на конкуренция и корпоративни интереси без необходимата готовност. И предизвикателството пред българската икономика сега е дали ще успее да намери „златната среда“ между тези два полюса, дали ще бъде открита „точката на помирение“ (синтез), която да гарантира икономически растеж без загуба на национална идентичност.

Принципът на Ритъма (Прилив и отлив) в пазарната конюнктура
Икономическите цикли в България традиционно следват вълнообразна крива. Предизвикателството тук е дали приемането на еврото ще „омекоти“ тези колебания като следствие от евентуален прилив на чуждестранни инвестиции или ще създаде нови, по-резки амплитуди в социалното разслоение. Обяснението, а и причината за този факт може да се търси във влизането в резонанс с икономическите цикли в ядрото на еврозоната и възникването на своеобразен риск от „аритмия“ – когато европейските лихвени проценти не отговарят на българската инфлационна динамика. Ето защо трябва да бъде отправено предупреждението, че без връщане на България към Закона за Ритъма, тоест към „самостоятелното дишане на икономиката“, паричната интеграция на българската икономика ще остане само „счетоводна илюзия“, която крие опасност от социален взрив.

Принципът на Причината и Следствието
Инфлацията и ценовият шок не са случайности, а следствия от предходни ментални и стопански модели. В това отношение е от съществено значение доколко българският бизнес разбира причинно-следствените връзки на глобалния пазар. Инфлацията в България през изминалите две години, предшестващи въвеждането на еврото, не без основание може да се смята, че е следствие от десетилетия на отлагани структурни реформи, а не просто резултат от приемането на еврото. Законът за Причината и Следствието е неумолим: влизането в една система в момент на нейния разпад (Причина) не може да доведе до просперитет (Следствие). Инфлацията, която разтърсва България, не е „случайност“, а закономерно изравняване на енергийните нива между дестабилизираната еврозона и българския потребител. Тук идва на помощ древното херметично познание, което учи на „центровка“, намиране на център на стабилност, тоест икономическата и политическата мощ на държавата не е възможна без влизане в хармония с духовния и ресурсен център на нацията.

Именно изключителната чувствителност към икономическата реалност във връзка с въвеждането на еврото налага по-задълбочено анализиране на приложението на принципа на причината и следствието, тоест да се покаже как „Причината“ (политическата нестабилност) доведе до „Следствието“ (прибързаното приемане), и как херметичният закон за каузалността работи по-точно от всяка банкова прогноза. Защото от гледна точка на херметизма и икономическата логика, влизането в една система в момент на нейния най-нисък вибрационен статус (криза) и вътрешна деструкция е акт на нарушено равновесие. Интерес представлява да се покаже именно това: как законът за Причината и Следствието превръща прибързаната парична интеграция от „успех“ в „системен риск“ и води до инфлационна ентропия и структурна нестабилност.

„Случайността“ на инфлационния шок
В херметичната философия се казва: „Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всичко се случва според Закона; Случайността е само име на Закон, който не е познат.“ Масовото икономическо говорене през 2024–2025 г. представяше инфлацията в България като „външен шок“ или „случайност“. Херметичният анализ обаче разкрива, че тя е директно Следствие от вкарването на една малка, недокапитализирана икономика в мощното магнитно поле на еврозоната в момент на нейния собствен структурен залез. Причината за това е изкуственото форсиране на критериите (политическа воля), което пренебрегна енергийната и ресурсна несъвместимост. Следствието е „внасяне“ на инфлация и дестабилизация на ценовия индекс, което изяжда реалната покупателна способност на българина, вместо да я защити.

Кризата като „лоша“ вибрация на входа
Приемането на еврото през 2025/2026 г. стана в период на глобална геополитическа и енергийна фрагментация. Според Закона за Причината и Следствието, ако един проект „се роди“ в условия на страх и нестабилност (Причина), крайният продукт (Следствието) неизбежно носи белезите на дефицит и несигурност. Тоест България влезе в еврозоната не като „равностоен партньор“, а като рецептор на чужди дългове и инфлационни тежести. Това не е успех, а доброволно приемане на чужда кармична обремененост (в икономически смисъл на думата).

Примката на „фиксирания курс“ и изгубената автономия
Губейки контрола над паричните си инструменти в момент на криза, България на практика изгуби своя автономен „център“. Следствието е „икономическа ентропия“: разпад на вътрешната логика на пазара, където малкият производител става жертва на големите корпоративни „хищници“ на Общия пазар.

Механизъм на „обратния удар“
Според херметизма всяко действие предизвиква равно по сила противодействие. Принудителното вкарване на България в еврозоната („мъжки“, активен принцип, наложен чрез сила) предизвика реакция на „икономическа стагнация“ („женско“, пасивно начало в защитна позиция). Вместо инвестиции, видяхме „замръзване“ на капиталите в имоти и злато; вместо растеж – социално напрежение.

Принципът на Рода („мъжкото“ и „женското“ начало, принцип на „активно“ и „пасивно“) и социалната тъкан на прехода към еврото: Сблъсъкът между Експанзията и Съхранението

В херметичната космогония Принципът на Рода гласи: „Родът е във всичко; всичко притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се манифестира на всички нива“. В контекста на макроикономическата трансформация на България при приемането на единната европейска валута, този принцип предоставя уникална рамка за анализ на динамиката между външните институционални изисквания и вътрешната икономическа устойчивост, между активно и пасивно начало в икономиката. Активното „мъжко“ начало (еврото) се прояви чрез агресивна манипулирана отчетност и логика на мащаба. То е насочено навън, към експанзия. Пасивното „женско“ начало (националният стопански характер) е насочено навътре – към съхранение, традиционна спестовност и интуитивна защита на домашното огнище.

Конфликтът от 2025 г. възникна, защото еврото беше вкарано в българската икономика чрез административно насилие, вместо чрез партньорство. Резултатът беше защитна реакция на пазара – изтегляне на капиталите от обращение и „замразяването“ им в инертни активи (имоти), което спря реалното икономическо развитие.

Приложението на Принципа на Рода показва как активният, „мъжки“ принцип на експанзията (еврото) се среща с пасивния, „женски“ принцип на съхранението (традиционната българска спестовност). В херметизма този принцип гласи, че „във всичко се съдържа мъжко и женско начало“, аспект на активно и на пасивно, и че всяко творчество (включително икономическото) е резултат от тяхното взаимодействие. Тоест, в настоящия момент успехът на паричната реформа зависи от баланса между експанзивната, активната логика на единната валута и съхраняващата, пасивната природа на националния икономически характер. Активният принцип (експанзия, структура, логика), или еврото като „мъжка“ енергия показва, че единната валута представлява стремеж към уеднаквяване, мащаб, правила и агресивно навлизане в Общия пазар. Това е енергията на растежа, конкуренцията и технологичната модернизация. Налице е своеобразно икономическо „проникване“: въвеждането на еврото изисква от българските фирми „мъжки“ тип поведение – активност, заемане на нови пазарни ниши и трезв подход спрямо външните регулации на ЕЦБ. Пасивният принцип (съхранение, интуиция, форма) отвежда към българската спестовност като „женска“ енергия, а именно към традиционния модел на българина да „пести за черни дни“, привързаността към физическото притежание на имоти и недоверието към абстрактни финансови инструменти, които са израз на женското начало (закрила и форма). Откроява се разбирането за лева като „майчински“ символ: националната валута психологически се възприема като източник на сигурност и автономност. Страхът от еврото често е интуитивен страх от загуба на „защитната обвивка“ на местната икономика.

Синтезът на двата принципа, приложен към анализа на конфликта показва, че кризите при въвеждането на еврото през 2024-2026 г. могат да се разглеждат като резултат от господството на едната енергия над другата. Ако активният принцип е твърде агресивен (прекомерна инфлация, наложена отвън), пасивният принцип (потреблението) се свива в защитна реакция.

Предложеният алтернативен прочит на монетарната трансформация на България през 2025–2026 г., базиран на седемте херметични принципа и по-конкретно на Принципа на Рода, представя въвеждането на еврото не просто като техническа смяна на паричната единица, а като макроикономическо взаимодействие между две фундаментални енергии. От една страна е активното начало на общоевропейската монетарна система – символизиращо логика, структура, агресивна експанзия и стриктни правила. От друга страна е пасивното начало на националния стопански характер – свързано със съхранението, традиционната спестовност, интуитивната защита на ресурсите и привързаността към материалната форма (активите).

Такъв подход позволява да се проследи как дисбалансът между тези два принципа в началния етап на интеграцията е довел до специфични пазарни аномалии и социална рефлексия.

Заключение и практически препоръки: Пътят към икономическо пробуждане
През 2026 г. България се намира в точка на бифуркация (в науката и системната теория бифуркацията се дефинира като критична точка на избор или промяна в динамична система, след която тя може да се развие по различен начин, често описвана като необратим момент.). Данните за реалния ръст на цените силно се различават от официалната статистика. Лихвените нива на ЕЦБ се оказаха „задушаващи“ за българския бизнес, тъй като не отговарят на местния ритъм на производство. Демографската последица от икономическата нестабилност в еврозоната е стимулиране на нова вълна на емиграция и вътрешнонационално обедняване.

Тоест, приемането на еврото в този нестабилен момент за Европейския съюз и българската икономическа и политическа ситуация извади наяве всички системни дефекти на неолибералния модел. Но херметизмът учи, че всяка криза е възможност за трансмутация (алхимия), следователно за обновление и развитие.

Спасението за българската икономика не е в самото евро или в самото връщане към лева (което всъщност вече е технически невъзможно), а в изграждането на вътрешен икономически суверенитет. България трябва да спре да бъде пасивен рецептор на външни влияния и да започне да използва еврото като инструмент за изграждане на собствена „свещена геометрия“ в икономиката – базирана на знание, етика и баланс между експанзията и съхранението. Само когато бъде постигнат този вътрешен ритъм, ще може да се премине през бурите на еврозоната, запазвайки националния център непокътнат, точно както древните архитектурни инсталации са запазили своето послание през вековете.

Следователно еврозоната не е заплаха за националната икономика, ако България успее да приложи херметичния принцип на Равновесието. За бизнеса това означава преминаване от количествен към качествен икономически растеж, което да бъде проявление на принципа на Вибрацията. Към държавата и държавните институции може да бъде отправена препоръка за изграждане на дългосрочна комуникационна стратегия, базирана на психологическото (менталното) успокояване на пазара.

Препоръките, които следва да бъдат отправени към държавници, политици, управленци, предприемачи и към отделния човек, се основават на един синтез на обективния икономически анализ с метафизичната мъдрост, с цел изход от „ентропията“, в която интеграцията в еврозоната вкара България в този нестабилен исторически момент. Те могат да бъдат формулирани като Стратегии за икономическа устойчивост в епоха на системна нестабилност.

Особено в тази заключителна част от изводи и препоръки позоваването на Принципа на Полярността и Закона за Ритъма позволява дефиниране на начин, как българският стопански субект и държавата могат да оцелеят в една „чужда“ и дестабилизирана валутна среда.

Първо: Трансформация на полярността: от пасивен приемник към активен балансьор
Херметизмът учи, че „всичко е двойствено; всяко нещо има два полюса“. Приемането на еврото в момент на криза постави България в негативния полюс на „рецептора“ (жертвата на чужда инфлация). Решението е преместване на фокуса от валутната единица (което вече е извън наш контрол) към реалните активи. Единственият начин да се неутрализира „лошата“ вибрация на еврото в момента е чрез инвестиции в автономни системи: енергийна независимост, местно производство на храни и технологично ноу-хау. Това е икономическият еквивалент на „златната среда“.

Второ: Връщане към Закона за Ритъма (икономическото дишане)
Всяко движение е махало. В момента еврозоната се намира в точка на дестабилизация и деструкция. България, бидейки част от този организъм, трябва да развие „вътрешен ритъм“. Една възможна концепция е изграждане на „икономика на островите“. Вместо пълно разтваряне в европейската макроструктура, България трябва да стимулира локални икономически клъстери, които да функционират със собствен ритъм, независим от лихвените нива на ЕЦБ. Това е защитната пасивна обвивка, която споменахме по-рано.

Трето: Финална поука от древните архитектурни паметници и конструкции, съхранили в себе си херметичното познание – центърът на вечността
Когато посещаваме оригинални древни архитектурни паметници, забелязваме, че въпреки хилядолетията на земетресения и войни, те остават е непокътнати. Причината е в техния център. Икономическото послание на херметизма е, че стабилността не идва от принадлежността към голяма империя (в случая – монетарния съюз), а от геометричната и духовна точност на собствената структура. Изводът за България е, че след като тя влезе в еврозоната без „център“ на стабилност, нейното спасение не е в еврото, а в изграждането на нов национален икономически център, базиран на Етиката на труда и Знанието – херметичният „Меркурий“ (Разумът), който управлява търговията.

Настоящото изследване показа, че принудителното вкарване на България в еврозоната в момент на глобална деструкция е акт на нарушен Херметичен закон. Следствието е реалната инфлация и социална апатия. Въпреки това, чрез познаване на принципите на Вибрацията и Рода, този „системен риск“ може да бъде превърнат в „катализатор за пробуждане“.

България трябва да спре да гледа на еврото като на „спасител“ или „поробител“ и да започне да го използва като „инструмент“ за надграждане на собствената си материя. Само чрез постигане на баланс между външния натиск и вътрешната устойчивост – точно както са го правили древните архитекти – българската икономика ще може да премине през този кризисен момент, превръщайки пепелта на стария модел в основа за нов, по-съвършен ред.

Освен това приложеният тук подход доказва, че икономиката не е само „суха статистика“, а жива система от енергии, която изисква мъдрост и баланс.

И още нещо. Този тип икономически анализ предлага един „Херметичен модел на икономическа устойчивост“, който може да служи като нов инструмент, нов концептуален апарат за осмисляне на икономическата реалност отвъд сухите цифри за прогнозиране. Вместо да разчита само на иконометрични модели, той включва човешкия и метафизичния фактор, неговата лична ментална, умствена и интелектуална отговорност, обяснявайки защо определени реформи „отхвърлят“ социалната тъкан, ако не са в хармония с универсалните закони.

Предлагането на такъв модел е ценно за науката поради неговата иновативност: премахва се чисто рационалистичният поглед върху икономиката и я връща към нейните корени като социална философия – а именно през призмата на древното херметично познание, достигнало до нас закодирано в древните писмени източници и конструкции.

Зареди още

Новини

„Янтра“ гостува на Севлиево, феновете от Габрово готвят силна подкрепа

Published

on

Футболните страсти в региона се нажежават тази събота. От 15.30 часа на стадион „Раковски“ в Севлиево един срещу друг излизат отборите на Севлиево и Янтра (Габрово) в двубой от 24-ия кръг на Втора лига.

Мачът обещава емоции, защото противопоставя два съседни града и два отбора, които винаги излизат пределно мотивирани в подобни срещи. Регионалните дербита рядко се решават само с футболни аргументи. Атмосферата по трибуните, емоцията и желанието за надмощие често превръщат подобни двубои в истинско зрелище.

Очаква се и този път стадион „Раковски“ да бъде арена на напрегната битка, в която нито един от съперниците няма да отстъпи без бой. Феновете на „Янтра“ вече се мобилизират, за да подкрепят отбора си в Севлиево.

Общински пътнически транспорт – Габрово ще предостави автобус за привържениците, които искат да бъдат част от атмосферата на трибуните. Автобусът ще потегли в 14.00 часа от паркинга срещу Дома на хумора и сатирата в Габрово. Той е с капацитет от 50 места и ще изчака до края на мача, за да върне феновете обратно.

Желаещите да се включат в организираното пътуване могат да се запишат на телефон +359 88 342 1152 – Георги Григоров.

Всички предпоставки за истинско регионално дерби са налице – близостта между двата града, гордостта на феновете и желанието за победа. В съботния следобед Севлиево и Габрово отново ще премерят сили, а отговорът на въпроса кой ще има последната дума ще дойде на терена на стадион „Раковски“.

Зареди още

Икономика

НАП пусна предварително попълнените данъчни декларации

Published

on

Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в Портала за е-услуги на НАП. Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени от тях доходи от трудови правоотношения, граждански договори (хонорари), от наем и други доходи, облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа, платците на които са юридически лица, доходи за получени субсидии от Държавен фонд „Земеделие“, данни за направените лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране, получени суми от наложени платежи от продажби в Интернет и информация за продажба на моторни превозни средства, които са били собственост на декларатора по-малко от 12 месеца, както и данни за ползваните чрез работодател данъчни облекчения. Информация за получените доходи е отразена в левове в съответните приложения на декларацията, която се намира в рубрика „Подоходни данъци“ в Портала за електронни услуги на приходната агенция.

Преди да потвърдят предварително попълнената декларация е важно потребителите да я прегледат внимателно, да я допълнят и/или коригират, ако това е необходимо, след което да я подадат. Обръщаме внимание, че при задължение за подаване на данъчна декларация, например за деклариране на получени хонорари, доходи от наем, при заявяване на данъчни облекчения и други, е необходимо да се обявяват и доходите от трудови правоотношения, ако има такива. Те се вписват в Приложение №1 „Доходи от трудови правоотношения“. Данъчната кампания за деклариране на доходите на физически лица, получени през 2025 г., приключва на 30 април.

На 30 юни изтича и срокът за подаване на годишните данъчни декларации (по чл. 50 ЗДДФЛ) от физическите лица, извършващи дейност като търговци, регистрираните еднолични търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане. Подалите годишните си декларации по електронен път до 31 март ползват отстъпка до 255,65 евро/500 лева от данъка за довнасяне, ако нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и внесат целия размер на данъка за довнасяне до края на март.

Дължимият данък за довнасяне или надвнесения данък се заплаща, съответно възстановява в евро. Информация за доходи от трудови и/или нетрудови правоотношения, от наем, от награди и други доходи, които са платени от юридически лица, е достъпна и в електронната услуга „Предоставяне на справка за изплатени доходи на физически лица №2687“с КЕП или ПИК.

Допълнителна информация за декларирането на доходите може да видите в подкаста по темата в YouTube канала на приходната агенция или да получите на телефоните на Информационния център на НАП: 0700 18 700 или 02/ 9859 6801, на цена, според тарифите на съответния оператор.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица