Свържи се с нас

Новини

Стойков:“Разочарованията и страховете, които севлиевци споделят с мен, ме огорчават“

Published

on

Коалиция Избирам Севлиево

Коалиция Избирам Севлиево

Йордан Стойков е кмет на община Севлиево от 2005 до 2011 година. През 2013-та бе избран за народен представител в 42-то Народно събрание. Оставката на Кабинета Орешарски и разпускането на Парламента отново го изпратиха на избори. На път за участие в заседание на Националния съвет на БСП, на което номинацията му за парламентарните избори отново щеше да бъде издигната, Стойков претърпя тежък пътен инцидент. Това го извади за няколко месеца извън активния живот. Днес, година по-късно, той е кандидат за кмет на Селиево, издигнат от Коалиция Избирам Севлиево.

– Наложи ли Ви се да правите компромиси, преди да се съгласите кандидатурата Ви за кмет да бъде издигната?
– Да, след преживяното преди година премеждие имах нужда от повече време за възстановяване и пренареждане на житейските приоритети. Вместо това се наложи с летящ старт да вляза в изборната надпревара. В същото време БСП не е в най-добрата си форма. Но си давам сметка, че съм щастлив човек, щом имам подкрепата на близките си хора, на приятелите и моите съграждани, някои от които дори не познавам лично. Изпитвам силна благодарност към всички хора, които ме спират на улицата, за да декларират подкрепата си за мен. И знам, че нямам право да ги разочаровам. Което е изключителна отговорност, но аз не се плаша лесно.

– При обявяването на кандидатурата си споменахте, че социологическите прогнози също са помогнали, за да решите да се кандидатирате.
– Да, след направеното социологическо проучване за нагласата на избирателите в община Севлиево стана ясно, че разликата между мен и сегашният кмет е в рамките на 4% в моя полза. Това по категоричен начин ме ангажира да вляза в кметската надпревара.
Има и още нещо. Предизборният екип на Коалиция Избирам Севлиево, която наскоро учредихме, е изключително амбициозен и силно мотивиран за промяна в Севлиево. Част от хората в него са общински съветници в този мандат и буквално изпитаха на гърба си диктаторските методи, с които ГЕРБ, в коалиция с ДПС, управляваха Севлиево.

– В какво виждате тираничността на сегашното управление?
– За мен едно от най-неприемливите действия на екипа на д-р Иванов е разпродажбата на общинска собственост. Свидетел съм на десетки опити от страна на „Демократична левица“ да се спре продажбата на общински земи, например. Защото това води Общината към декапитализация. Същият процес се наблюдава и при Общинската болница, за чието стабилизиране бяха взети милиони кредити, а задълженията й продължават да са заплаха за нейното съществуване. Боли ме и за разпродажбата на общински апартаменти, защото Общината нямала пари да ги поддържа. А къде останаха социалните й функции? Нали Общината е тази, която трябва да даде подслон на хората без дом?
Не отричам, че общинската хазна се нуждае от генериране на приходи. И това е задължително, за да съществува. Но местната власт има един основен ангажимент, и това са хората. Когато в едно управление грижата за пари е по-силна от грижата за хората, има нещо притеснително. Да не забравяме, че неведнъж наши съветници са настоявали земите да се арендоват или се отдадат под наем. Защото това носи постоянни приходи, докато при една продажба става дума за еднократно постъпление. А като се похарчат парите?

– Кой би могъл да търси отговорност от управление, което разпродава една община?
Единственият, който може да търси такава отговорност е избирателят. И това става веднъж на 4 години.

– Споменахте Общинската болница на Севлиево, която е постоянен обект на дискусия. Колко притеснително е състоянието й?
– Притеснително е състоянието на здравеопазването в България изобщо. Следя с интерес реформата, която се подготвя, доколкото тя има измерението на реформа. Но трябва да е ясно, че отговорността за финансовото състояние на здравното заведение се носи от неговия управител, от собственика на заведението – Общинския съвет, и разбира се, от кмета на общината. През 2014 година ОбС гласува иключително ограничителна за мащабите на нашата община помощ за Болницата. Следя с интерес развитието на харчовете по този заем, който ще плащат всички севлиевци. И се надявам, че коментарите, които чувам, не отговарят на истината.

– Колко трябва да ни смущава това, че сегашното управление на Севлиево изкара мандата, без да ни запознае с приоритетите си?
– Това е форма да се избегне обществения контрол. В този смисъл двете основни характеристики, които Коалиция Избирам Севлиево предлага за следващия мандат са „граждански контрол“ и „обществен интерес“. Те трябва да бъдат в основата на всяко управление.

– Как гражданите да контролират качествено онези, на които са дали власт?
– Чрез своите представители в Общинския съвет е най-лесно и най-достъпно. Аз вярвам, че в интерес на всяко управление е по-често ръководството на една община да се среща с избирателите, да дава отчет за своята дейност и активност и да има по-непосредствен контакт с гражданите. Защото може да свери часовника си във всеки момент. Но и сега, на предстоящите избори, е добре да се преценява на кого ще дадем възможност да влезе в Общинския съвет. Защото на онези, които овластим, даваме право да продават общинските имоти, да гласуват разходването на европейски и държавни пари, да одобряват тегленето на заеми, които по-късно плащаме всички и т.н. Не бива да се подхожда по симпатия или емоционално към избора на една или друга листа за съветници.

– Търсите ли реванш за загубата преди четири години?
– Преди четири години аз не загубих. От чисто политическа гледна точка след изборите през 2011-та моята кариера се разви и бях избран за народен представител. В същото време през 2011 г. община Севлиево беше определена за най-проспериращата в България. Моят наследник д-р Иванов отказа да получи наградата, защото каза, че не е съгласен с нея. А през 2014 година Община Севлиево е на 416-то място по прозрачност в управлението от 535 институции. Убеден съм, че нашата община заслужава по-грамотно управление.

– С какво превъзхождате основния си опонент д-р Иванов?
– Не се крия от хората, никога не съм стоял заключен в кметския кабинет и винаги съм бил готов да разговарям със съгражданите си, дори когато това е било свързано с конфликти. Ежегодно съм давал отчет пред севлиевци за свършеното от кметския екип, уведомявал съм ги какви са плановете за работа, никога не съм крил проблемите пред общината и не съм допускал да бъда управляван от габровци, дистанционно. Така ще е и занапред.

– А в какво той е по-добър от Вас?
– Преди четири години г-н Иванов беше носител на нещо различно. Дали е отговорил на тези очаквания, ще кажат хората на 25 октомври.

– Кога през отиващия си мандат сте се чувствал безсилен?
– Когато ми се обаждаха уволнени и изгонени от Общината хора. Някои от тях – дългогодишни служители в Администрацията с доказан опит. Една част още са без работа. Техните разочарования, както и на онези, които останаха, но бяха принудени да работят, страхувайки се за оцеляването си, ме огорчават. Не това трябва да се случва след едно управление.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Крими

Мъж падна от мост в река Росица

Published

on

33-годишен мъж е пострадал, след като е паднал от мост в коритото на река Росица, в района на севлиевското село Горна Росица.

Инцидентът е станал тази сутрин, около 07.20 часа, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово. На място незабавно са били изпратени екипи на полицията, пожарната и спешна помощ.

Служители на пожарната служба в Севлиево предприели действия по изваждането на 33-годишния мъж от речното корито. Пострадалият бил транспортиран в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“- Габрово.

Към момента се уточняват характерът и степента на получените наранявания. На място се извършва оглед. Изясняват се обстоятелствата около инцидента.

Зареди още

Новини

Пепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра

Published

on

Капитанът на Янтра Петър Казаков записа мач №200 със зелено-бялата фланелка. Постижението той записа при гостуването за Купата на България срещу тима на Оборище от Панагюрище, когото габровци победиха с 3:1.

Преди началото на победата тази неделя на Янтра над Вихрен (Сандански), габровският клуб удостои Пепи с фланелка с номер 200, в знак на признание за официалните му мачове. Изненадата за него беше още по-голяма, тъй като отличието му връчи неговият син Петър Казаков-младши.

„200 мача не са просто число. Те са години, тренировки, пътувания, победи и неприятни загуби. Те са голове, битки, контузии, усмивки и безброй моменти, в които е давал всичко за емблемата.

В над 150 от тези мачове Пепи е извеждал Янтра с капитанската лента на ръката. А 24 пъти е оставял името си и на таблото с головете.

Но зад цифрите стои нещо много по-важно – характер, сърце, отдаденост. Усмихнат извън терена, непримирим на него. Боец, който никога не пести сили и винаги е готов да даде над 100 процента. И може би точно затова е толкова обичан от хората в Габрово. Защото Пепи не е просто футболист на Янтра. Той е наш“, споделиха от клуба.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица