Свържи се с нас

Новини

Стойков:“Разочарованията и страховете, които севлиевци споделят с мен, ме огорчават“

Published

on

Коалиция Избирам Севлиево

Коалиция Избирам Севлиево

Йордан Стойков е кмет на община Севлиево от 2005 до 2011 година. През 2013-та бе избран за народен представител в 42-то Народно събрание. Оставката на Кабинета Орешарски и разпускането на Парламента отново го изпратиха на избори. На път за участие в заседание на Националния съвет на БСП, на което номинацията му за парламентарните избори отново щеше да бъде издигната, Стойков претърпя тежък пътен инцидент. Това го извади за няколко месеца извън активния живот. Днес, година по-късно, той е кандидат за кмет на Селиево, издигнат от Коалиция Избирам Севлиево.

– Наложи ли Ви се да правите компромиси, преди да се съгласите кандидатурата Ви за кмет да бъде издигната?
– Да, след преживяното преди година премеждие имах нужда от повече време за възстановяване и пренареждане на житейските приоритети. Вместо това се наложи с летящ старт да вляза в изборната надпревара. В същото време БСП не е в най-добрата си форма. Но си давам сметка, че съм щастлив човек, щом имам подкрепата на близките си хора, на приятелите и моите съграждани, някои от които дори не познавам лично. Изпитвам силна благодарност към всички хора, които ме спират на улицата, за да декларират подкрепата си за мен. И знам, че нямам право да ги разочаровам. Което е изключителна отговорност, но аз не се плаша лесно.

– При обявяването на кандидатурата си споменахте, че социологическите прогнози също са помогнали, за да решите да се кандидатирате.
– Да, след направеното социологическо проучване за нагласата на избирателите в община Севлиево стана ясно, че разликата между мен и сегашният кмет е в рамките на 4% в моя полза. Това по категоричен начин ме ангажира да вляза в кметската надпревара.
Има и още нещо. Предизборният екип на Коалиция Избирам Севлиево, която наскоро учредихме, е изключително амбициозен и силно мотивиран за промяна в Севлиево. Част от хората в него са общински съветници в този мандат и буквално изпитаха на гърба си диктаторските методи, с които ГЕРБ, в коалиция с ДПС, управляваха Севлиево.

– В какво виждате тираничността на сегашното управление?
– За мен едно от най-неприемливите действия на екипа на д-р Иванов е разпродажбата на общинска собственост. Свидетел съм на десетки опити от страна на „Демократична левица“ да се спре продажбата на общински земи, например. Защото това води Общината към декапитализация. Същият процес се наблюдава и при Общинската болница, за чието стабилизиране бяха взети милиони кредити, а задълженията й продължават да са заплаха за нейното съществуване. Боли ме и за разпродажбата на общински апартаменти, защото Общината нямала пари да ги поддържа. А къде останаха социалните й функции? Нали Общината е тази, която трябва да даде подслон на хората без дом?
Не отричам, че общинската хазна се нуждае от генериране на приходи. И това е задължително, за да съществува. Но местната власт има един основен ангажимент, и това са хората. Когато в едно управление грижата за пари е по-силна от грижата за хората, има нещо притеснително. Да не забравяме, че неведнъж наши съветници са настоявали земите да се арендоват или се отдадат под наем. Защото това носи постоянни приходи, докато при една продажба става дума за еднократно постъпление. А като се похарчат парите?

– Кой би могъл да търси отговорност от управление, което разпродава една община?
Единственият, който може да търси такава отговорност е избирателят. И това става веднъж на 4 години.

– Споменахте Общинската болница на Севлиево, която е постоянен обект на дискусия. Колко притеснително е състоянието й?
– Притеснително е състоянието на здравеопазването в България изобщо. Следя с интерес реформата, която се подготвя, доколкото тя има измерението на реформа. Но трябва да е ясно, че отговорността за финансовото състояние на здравното заведение се носи от неговия управител, от собственика на заведението – Общинския съвет, и разбира се, от кмета на общината. През 2014 година ОбС гласува иключително ограничителна за мащабите на нашата община помощ за Болницата. Следя с интерес развитието на харчовете по този заем, който ще плащат всички севлиевци. И се надявам, че коментарите, които чувам, не отговарят на истината.

– Колко трябва да ни смущава това, че сегашното управление на Севлиево изкара мандата, без да ни запознае с приоритетите си?
– Това е форма да се избегне обществения контрол. В този смисъл двете основни характеристики, които Коалиция Избирам Севлиево предлага за следващия мандат са „граждански контрол“ и „обществен интерес“. Те трябва да бъдат в основата на всяко управление.

– Как гражданите да контролират качествено онези, на които са дали власт?
– Чрез своите представители в Общинския съвет е най-лесно и най-достъпно. Аз вярвам, че в интерес на всяко управление е по-често ръководството на една община да се среща с избирателите, да дава отчет за своята дейност и активност и да има по-непосредствен контакт с гражданите. Защото може да свери часовника си във всеки момент. Но и сега, на предстоящите избори, е добре да се преценява на кого ще дадем възможност да влезе в Общинския съвет. Защото на онези, които овластим, даваме право да продават общинските имоти, да гласуват разходването на европейски и държавни пари, да одобряват тегленето на заеми, които по-късно плащаме всички и т.н. Не бива да се подхожда по симпатия или емоционално към избора на една или друга листа за съветници.

– Търсите ли реванш за загубата преди четири години?
– Преди четири години аз не загубих. От чисто политическа гледна точка след изборите през 2011-та моята кариера се разви и бях избран за народен представител. В същото време през 2011 г. община Севлиево беше определена за най-проспериращата в България. Моят наследник д-р Иванов отказа да получи наградата, защото каза, че не е съгласен с нея. А през 2014 година Община Севлиево е на 416-то място по прозрачност в управлението от 535 институции. Убеден съм, че нашата община заслужава по-грамотно управление.

– С какво превъзхождате основния си опонент д-р Иванов?
– Не се крия от хората, никога не съм стоял заключен в кметския кабинет и винаги съм бил готов да разговарям със съгражданите си, дори когато това е било свързано с конфликти. Ежегодно съм давал отчет пред севлиевци за свършеното от кметския екип, уведомявал съм ги какви са плановете за работа, никога не съм крил проблемите пред общината и не съм допускал да бъда управляван от габровци, дистанционно. Така ще е и занапред.

– А в какво той е по-добър от Вас?
– Преди четири години г-н Иванов беше носител на нещо различно. Дали е отговорил на тези очаквания, ще кажат хората на 25 октомври.

– Кога през отиващия си мандат сте се чувствал безсилен?
– Когато ми се обаждаха уволнени и изгонени от Общината хора. Някои от тях – дългогодишни служители в Администрацията с доказан опит. Една част още са без работа. Техните разочарования, както и на онези, които останаха, но бяха принудени да работят, страхувайки се за оцеляването си, ме огорчават. Не това трябва да се случва след едно управление.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица