Свържи се с нас

Новини

Стойков:“Разочарованията и страховете, които севлиевци споделят с мен, ме огорчават“

Published

on

Коалиция Избирам Севлиево

Коалиция Избирам Севлиево

Йордан Стойков е кмет на община Севлиево от 2005 до 2011 година. През 2013-та бе избран за народен представител в 42-то Народно събрание. Оставката на Кабинета Орешарски и разпускането на Парламента отново го изпратиха на избори. На път за участие в заседание на Националния съвет на БСП, на което номинацията му за парламентарните избори отново щеше да бъде издигната, Стойков претърпя тежък пътен инцидент. Това го извади за няколко месеца извън активния живот. Днес, година по-късно, той е кандидат за кмет на Селиево, издигнат от Коалиция Избирам Севлиево.

– Наложи ли Ви се да правите компромиси, преди да се съгласите кандидатурата Ви за кмет да бъде издигната?
– Да, след преживяното преди година премеждие имах нужда от повече време за възстановяване и пренареждане на житейските приоритети. Вместо това се наложи с летящ старт да вляза в изборната надпревара. В същото време БСП не е в най-добрата си форма. Но си давам сметка, че съм щастлив човек, щом имам подкрепата на близките си хора, на приятелите и моите съграждани, някои от които дори не познавам лично. Изпитвам силна благодарност към всички хора, които ме спират на улицата, за да декларират подкрепата си за мен. И знам, че нямам право да ги разочаровам. Което е изключителна отговорност, но аз не се плаша лесно.

– При обявяването на кандидатурата си споменахте, че социологическите прогнози също са помогнали, за да решите да се кандидатирате.
– Да, след направеното социологическо проучване за нагласата на избирателите в община Севлиево стана ясно, че разликата между мен и сегашният кмет е в рамките на 4% в моя полза. Това по категоричен начин ме ангажира да вляза в кметската надпревара.
Има и още нещо. Предизборният екип на Коалиция Избирам Севлиево, която наскоро учредихме, е изключително амбициозен и силно мотивиран за промяна в Севлиево. Част от хората в него са общински съветници в този мандат и буквално изпитаха на гърба си диктаторските методи, с които ГЕРБ, в коалиция с ДПС, управляваха Севлиево.

– В какво виждате тираничността на сегашното управление?
– За мен едно от най-неприемливите действия на екипа на д-р Иванов е разпродажбата на общинска собственост. Свидетел съм на десетки опити от страна на „Демократична левица“ да се спре продажбата на общински земи, например. Защото това води Общината към декапитализация. Същият процес се наблюдава и при Общинската болница, за чието стабилизиране бяха взети милиони кредити, а задълженията й продължават да са заплаха за нейното съществуване. Боли ме и за разпродажбата на общински апартаменти, защото Общината нямала пари да ги поддържа. А къде останаха социалните й функции? Нали Общината е тази, която трябва да даде подслон на хората без дом?
Не отричам, че общинската хазна се нуждае от генериране на приходи. И това е задължително, за да съществува. Но местната власт има един основен ангажимент, и това са хората. Когато в едно управление грижата за пари е по-силна от грижата за хората, има нещо притеснително. Да не забравяме, че неведнъж наши съветници са настоявали земите да се арендоват или се отдадат под наем. Защото това носи постоянни приходи, докато при една продажба става дума за еднократно постъпление. А като се похарчат парите?

– Кой би могъл да търси отговорност от управление, което разпродава една община?
Единственият, който може да търси такава отговорност е избирателят. И това става веднъж на 4 години.

– Споменахте Общинската болница на Севлиево, която е постоянен обект на дискусия. Колко притеснително е състоянието й?
– Притеснително е състоянието на здравеопазването в България изобщо. Следя с интерес реформата, която се подготвя, доколкото тя има измерението на реформа. Но трябва да е ясно, че отговорността за финансовото състояние на здравното заведение се носи от неговия управител, от собственика на заведението – Общинския съвет, и разбира се, от кмета на общината. През 2014 година ОбС гласува иключително ограничителна за мащабите на нашата община помощ за Болницата. Следя с интерес развитието на харчовете по този заем, който ще плащат всички севлиевци. И се надявам, че коментарите, които чувам, не отговарят на истината.

– Колко трябва да ни смущава това, че сегашното управление на Севлиево изкара мандата, без да ни запознае с приоритетите си?
– Това е форма да се избегне обществения контрол. В този смисъл двете основни характеристики, които Коалиция Избирам Севлиево предлага за следващия мандат са „граждански контрол“ и „обществен интерес“. Те трябва да бъдат в основата на всяко управление.

– Как гражданите да контролират качествено онези, на които са дали власт?
– Чрез своите представители в Общинския съвет е най-лесно и най-достъпно. Аз вярвам, че в интерес на всяко управление е по-често ръководството на една община да се среща с избирателите, да дава отчет за своята дейност и активност и да има по-непосредствен контакт с гражданите. Защото може да свери часовника си във всеки момент. Но и сега, на предстоящите избори, е добре да се преценява на кого ще дадем възможност да влезе в Общинския съвет. Защото на онези, които овластим, даваме право да продават общинските имоти, да гласуват разходването на европейски и държавни пари, да одобряват тегленето на заеми, които по-късно плащаме всички и т.н. Не бива да се подхожда по симпатия или емоционално към избора на една или друга листа за съветници.

– Търсите ли реванш за загубата преди четири години?
– Преди четири години аз не загубих. От чисто политическа гледна точка след изборите през 2011-та моята кариера се разви и бях избран за народен представител. В същото време през 2011 г. община Севлиево беше определена за най-проспериращата в България. Моят наследник д-р Иванов отказа да получи наградата, защото каза, че не е съгласен с нея. А през 2014 година Община Севлиево е на 416-то място по прозрачност в управлението от 535 институции. Убеден съм, че нашата община заслужава по-грамотно управление.

– С какво превъзхождате основния си опонент д-р Иванов?
– Не се крия от хората, никога не съм стоял заключен в кметския кабинет и винаги съм бил готов да разговарям със съгражданите си, дори когато това е било свързано с конфликти. Ежегодно съм давал отчет пред севлиевци за свършеното от кметския екип, уведомявал съм ги какви са плановете за работа, никога не съм крил проблемите пред общината и не съм допускал да бъда управляван от габровци, дистанционно. Така ще е и занапред.

– А в какво той е по-добър от Вас?
– Преди четири години г-н Иванов беше носител на нещо различно. Дали е отговорил на тези очаквания, ще кажат хората на 25 октомври.

– Кога през отиващия си мандат сте се чувствал безсилен?
– Когато ми се обаждаха уволнени и изгонени от Общината хора. Някои от тях – дългогодишни служители в Администрацията с доказан опит. Една част още са без работа. Техните разочарования, както и на онези, които останаха, но бяха принудени да работят, страхувайки се за оцеляването си, ме огорчават. Не това трябва да се случва след едно управление.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Признал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок

Published

on

На 9 февруари т.г., в заседание по наказателно дело от общ характер, състав на Окръжен съд – Габрово одобри споразумение между прокурор от Габровска окръжна прокуратура и защитника на С.Ц. от Габрово, с което на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода – условно, за държане на наркотици, с цел разпространение.

Съгласно споразумението С.Ц. се признава за виновен в това, че на 17 януари 2025 г., в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – полиетиленови свивки с бяло вещество, съдържащо активен компонент кокаин, общо 3,42 грама на обща стойност 923,32 лв.

За посоченото престъпление на С.Ц. бе определено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 4 години. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Зареди още

Новини

Започват спешни пътни ремонти на места в Габрово

Published

on

„Обичайно след края на зимния сезон се появяват нови компрометирани пътни участъци и дупки по уличната мрежа в града. Извършихме огледи и определихме зоните и критичните места, в които са необходими спешни частични ремонти на нарушените настилки.

Ще започнем работа по тях при подходящи метеорологични условия“, каза заместник-кметът на Община Габрово с ресор „Строителство, инфраструктура и екология“ инж. Деян Дончев.

„Сред спешните участъци е този в дясното платно на пътната естакада на ул. „Лазурна“ в посока кв. Трендафил. Там намесата ще бъде частична, тъй като предстои основен ремонт на съоръжението.

Обектът е включен в Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет и вече имаме сключено споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, допълни инж. Дончев.

Община Габрово ще информира своевременно гражданите за евентуалните временни ограничения на движението, свързани с предстоящите ремонтни работи.

Зареди още

Култура

Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Published

on

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.

Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.

Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.

Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.

Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.

В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.

Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.

Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.

Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица