Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Тези дни беше отчетен поредният грандиозен проект в града. Изсипаха се купища похвали и суперлативи за управлението му. Ораторите нарисуваха красиви словесни картини за бъдещето ни. Патосът беше висок. Трябваше да сме щастливи от това, което виждаме и това, което ни очаква. А дали е така?

От дълго време наблюдаваме процесите в града и вече за всички е очевидно, че огромните средства, усвоени по проекти и програми, не са адекватни на вложените суми, в по-голямата си част парите не бяха усвоени от местни фирми и не бяха разкрити работните места, за които шумно се обещаваше.

Габрово устремно се обезлюдява – цели випуски, завършвайки училище напускат родното място и повече не се връщат, поради липсата на перспективи за развитие. Други подгонени от липсата на работа заминават да търсят прехраната за семействата си или в големите градове, или в чужбина.

Нивото на работните заплати е изключително ниско и никой млад човек не вижда в бъдеще висок стандарт на живота тук. Рискът регионът ни да се превърне в добре асфалтирана и озеленена безлюдна територия вече се превръща в близка реалност. Обещаваните „чужди“ инвестиции така и не се случиха.

При поредната авария на единствената главна улица, градът буквално се задъхва и почти блокира, в невъзможност за предвижване. Асфалтират се улици, а буквално след дни отново се разкопават. Правят се дори ремонти на ремонтите.

Широко се говори, че габровци са на първо място по усвояване на пари от еврофондовете на глава от населението, а не се казва с колко са намалели паралелките в училищата. По-ниската безработица в региона е факт, но никой не споменава, че е така просто, защото потенциалните безработни отдавна са отишли на друго, по-добро място за живеене.

Чудя се, защо има съществено разминаване от това, което се представя и това, което виждаме? И кое са взели предвид тези, които напускат Габрово – гръмогласната красива пропаганда или тихата тъжна реалност.

Време е за отрезвяване. Има моменти, в които градът ни прилича на кадър от филм на Хичкок, особено вечер – пусти улици, празни магазини, осветени улици и тъмни прозорци. Някой от управляващите говори ли за това? Предлагат ли се мерки? Имаше едно обществено обсъждане на тема „Демографска криза“ преди месеци и както съобщиха организаторите не били чували много за това и го направили само защото възрастен човек предложил на общинска сесия да има такова.

Бях на това обсъждане и за първи път осъзнах каква потресаваща незаинтересованост и некомпетентност има по този въпрос от страна на тези, които ръководят града. В последните години в докладите за национална сигурност като проблем номер едно се говори за демографска катастрофа, а не за криза. Дали вторачването в усвояването на пари по проекти и програми е по-важно и е изместило погледите и мисленето на тези, които трябва да милеят за родния край и да управляват живота в него? Дали такива хора трябва да са на чело на този толкова красив град? Къде са дългосрочните виждания и перспективи за развитие, които ще задържат хората тук и ще им дадат сигурност и очаквания за добър стандарт?

Да, най-вероятно, сега предизборно ще се извади някоя нова политическа „дъвка“ в стил „Тунелът под шипка“. Това може да е пак някакъв нов завод за автобуси или защо не нещо по-мегаломанско като „Техно парк“, което ще се вади от прахта при всеки нови избори и все няма да се случва. И така до следващите, но ще дойде момент, в който няма да има кой да отиде на избори. Първо трябва да се помисли за хората – те са най-важните. А асфалтирането и градинките – те няма как да не се случат, елементарно е.

Години вече си говорим тези неща – между приятели. И все се питаме какво правим ние по този въпрос. Не е ли престъпление това, че мълчим и бездействаме? Не е ли по-достойно да назовем нещата с истинските им имена, отколкото ядосано тихо да мърморим, четейки захаросаните хвалебствени слова по адрес грандиозните успехи на общината? Решихме, назовахме ги и какво – никаква реакция, презрително мълчание, липса на отговори. Когато това се случва, единственото правилно решение е да се вземе проблема в ръце. В други ръце, в тези, които искат и могат да го решат. И решихме: Ще направим голяма градска коалиция от хора, които истински мислят и болеят за града и хората в него. Всички заедно – лекари, учители, певци и артисти, спортисти и адвокати, дребен и среден бизнес, икономисти и финансисти – няма леви, няма десни. Всички заедно за благото на Габрово. За управлението на един град са нужни хора с визия, душа и сърце. И вече дори иде реч, не за управление, а за Спасение. Думата с която започнах.

Автор: Пепа Сомлева.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730