Свържи се с нас

Новини

Пепа Сомлева: За родния край. Спасение!

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Тези дни беше отчетен поредният грандиозен проект в града. Изсипаха се купища похвали и суперлативи за управлението му. Ораторите нарисуваха красиви словесни картини за бъдещето ни. Патосът беше висок. Трябваше да сме щастливи от това, което виждаме и това, което ни очаква. А дали е така?

От дълго време наблюдаваме процесите в града и вече за всички е очевидно, че огромните средства, усвоени по проекти и програми, не са адекватни на вложените суми, в по-голямата си част парите не бяха усвоени от местни фирми и не бяха разкрити работните места, за които шумно се обещаваше.

Габрово устремно се обезлюдява – цели випуски, завършвайки училище напускат родното място и повече не се връщат, поради липсата на перспективи за развитие. Други подгонени от липсата на работа заминават да търсят прехраната за семействата си или в големите градове, или в чужбина.

Нивото на работните заплати е изключително ниско и никой млад човек не вижда в бъдеще висок стандарт на живота тук. Рискът регионът ни да се превърне в добре асфалтирана и озеленена безлюдна територия вече се превръща в близка реалност. Обещаваните „чужди“ инвестиции така и не се случиха.

При поредната авария на единствената главна улица, градът буквално се задъхва и почти блокира, в невъзможност за предвижване. Асфалтират се улици, а буквално след дни отново се разкопават. Правят се дори ремонти на ремонтите.

Широко се говори, че габровци са на първо място по усвояване на пари от еврофондовете на глава от населението, а не се казва с колко са намалели паралелките в училищата. По-ниската безработица в региона е факт, но никой не споменава, че е така просто, защото потенциалните безработни отдавна са отишли на друго, по-добро място за живеене.

Чудя се, защо има съществено разминаване от това, което се представя и това, което виждаме? И кое са взели предвид тези, които напускат Габрово – гръмогласната красива пропаганда или тихата тъжна реалност.

Време е за отрезвяване. Има моменти, в които градът ни прилича на кадър от филм на Хичкок, особено вечер – пусти улици, празни магазини, осветени улици и тъмни прозорци. Някой от управляващите говори ли за това? Предлагат ли се мерки? Имаше едно обществено обсъждане на тема „Демографска криза“ преди месеци и както съобщиха организаторите не били чували много за това и го направили само защото възрастен човек предложил на общинска сесия да има такова.

Бях на това обсъждане и за първи път осъзнах каква потресаваща незаинтересованост и некомпетентност има по този въпрос от страна на тези, които ръководят града. В последните години в докладите за национална сигурност като проблем номер едно се говори за демографска катастрофа, а не за криза. Дали вторачването в усвояването на пари по проекти и програми е по-важно и е изместило погледите и мисленето на тези, които трябва да милеят за родния край и да управляват живота в него? Дали такива хора трябва да са на чело на този толкова красив град? Къде са дългосрочните виждания и перспективи за развитие, които ще задържат хората тук и ще им дадат сигурност и очаквания за добър стандарт?

Да, най-вероятно, сега предизборно ще се извади някоя нова политическа „дъвка“ в стил „Тунелът под шипка“. Това може да е пак някакъв нов завод за автобуси или защо не нещо по-мегаломанско като „Техно парк“, което ще се вади от прахта при всеки нови избори и все няма да се случва. И така до следващите, но ще дойде момент, в който няма да има кой да отиде на избори. Първо трябва да се помисли за хората – те са най-важните. А асфалтирането и градинките – те няма как да не се случат, елементарно е.

Години вече си говорим тези неща – между приятели. И все се питаме какво правим ние по този въпрос. Не е ли престъпление това, че мълчим и бездействаме? Не е ли по-достойно да назовем нещата с истинските им имена, отколкото ядосано тихо да мърморим, четейки захаросаните хвалебствени слова по адрес грандиозните успехи на общината? Решихме, назовахме ги и какво – никаква реакция, презрително мълчание, липса на отговори. Когато това се случва, единственото правилно решение е да се вземе проблема в ръце. В други ръце, в тези, които искат и могат да го решат. И решихме: Ще направим голяма градска коалиция от хора, които истински мислят и болеят за града и хората в него. Всички заедно – лекари, учители, певци и артисти, спортисти и адвокати, дребен и среден бизнес, икономисти и финансисти – няма леви, няма десни. Всички заедно за благото на Габрово. За управлението на един град са нужни хора с визия, душа и сърце. И вече дори иде реч, не за управление, а за Спасение. Думата с която започнах.

Автор: Пепа Сомлева.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Култура

Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.

Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.

„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.  

Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.

„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Зареди още

Икономика

Български производители показват продуктите си на пл. Възраждане

Published

on

На 21 ноември, събота, площад „Възраждане“ в Габрово отново ще се изпълни с аромата и богатството на българската земя. Тогава там ще се проведе Български фермерски пазар, който предлага изобилие от качествени продукти, приготвени и отгледани от български производители.

Посетителите ще могат да намерят домашни сирена и млечни продукти, ароматен мед, хляб и печива, месни деликатеси и още много вкусни изненади. Организаторите подчертават, че зад всеки продукт стои човек, зад всяка рецепта стои традиция, а зад всяка покупка стои подкрепа за българския труд и родното производство.

Има вкусове, които ни връщат към детството, и аромати, които ни напомнят за дома. Именно хората, които с много любов и майсторлък съхраняват истинския вкус на България, ще бъдат в центъра на събитието в Габрово.

Организаторите канaят габровци и гости на града да дойдат с близки и приятели, да се срещнат с производителите, да опитат истински български продукти и да отнесат у дома частица от богатството на нашата земя.

Призивът към всички е да покажем заедно, че българското има бъдеще, защото когато избираме българското, подкрепяме хора, семейства и бъдещето на България.

Събитието е на 21 ноември, събота, на площад „Възраждане“ в Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица