Новини
Пепа Сомлева: За родния край. Спасение!
Тези дни беше отчетен поредният грандиозен проект в града. Изсипаха се купища похвали и суперлативи за управлението му. Ораторите нарисуваха красиви словесни картини за бъдещето ни. Патосът беше висок. Трябваше да сме щастливи от това, което виждаме и това, което ни очаква. А дали е така?
От дълго време наблюдаваме процесите в града и вече за всички е очевидно, че огромните средства, усвоени по проекти и програми, не са адекватни на вложените суми, в по-голямата си част парите не бяха усвоени от местни фирми и не бяха разкрити работните места, за които шумно се обещаваше.
Габрово устремно се обезлюдява – цели випуски, завършвайки училище напускат родното място и повече не се връщат, поради липсата на перспективи за развитие. Други подгонени от липсата на работа заминават да търсят прехраната за семействата си или в големите градове, или в чужбина.
Нивото на работните заплати е изключително ниско и никой млад човек не вижда в бъдеще висок стандарт на живота тук. Рискът регионът ни да се превърне в добре асфалтирана и озеленена безлюдна територия вече се превръща в близка реалност. Обещаваните „чужди“ инвестиции така и не се случиха.
При поредната авария на единствената главна улица, градът буквално се задъхва и почти блокира, в невъзможност за предвижване. Асфалтират се улици, а буквално след дни отново се разкопават. Правят се дори ремонти на ремонтите.
Широко се говори, че габровци са на първо място по усвояване на пари от еврофондовете на глава от населението, а не се казва с колко са намалели паралелките в училищата. По-ниската безработица в региона е факт, но никой не споменава, че е така просто, защото потенциалните безработни отдавна са отишли на друго, по-добро място за живеене.
Чудя се, защо има съществено разминаване от това, което се представя и това, което виждаме? И кое са взели предвид тези, които напускат Габрово – гръмогласната красива пропаганда или тихата тъжна реалност.
Време е за отрезвяване. Има моменти, в които градът ни прилича на кадър от филм на Хичкок, особено вечер – пусти улици, празни магазини, осветени улици и тъмни прозорци. Някой от управляващите говори ли за това? Предлагат ли се мерки? Имаше едно обществено обсъждане на тема „Демографска криза“ преди месеци и както съобщиха организаторите не били чували много за това и го направили само защото възрастен човек предложил на общинска сесия да има такова.
Бях на това обсъждане и за първи път осъзнах каква потресаваща незаинтересованост и некомпетентност има по този въпрос от страна на тези, които ръководят града. В последните години в докладите за национална сигурност като проблем номер едно се говори за демографска катастрофа, а не за криза. Дали вторачването в усвояването на пари по проекти и програми е по-важно и е изместило погледите и мисленето на тези, които трябва да милеят за родния край и да управляват живота в него? Дали такива хора трябва да са на чело на този толкова красив град? Къде са дългосрочните виждания и перспективи за развитие, които ще задържат хората тук и ще им дадат сигурност и очаквания за добър стандарт?
Да, най-вероятно, сега предизборно ще се извади някоя нова политическа „дъвка“ в стил „Тунелът под шипка“. Това може да е пак някакъв нов завод за автобуси или защо не нещо по-мегаломанско като „Техно парк“, което ще се вади от прахта при всеки нови избори и все няма да се случва. И така до следващите, но ще дойде момент, в който няма да има кой да отиде на избори. Първо трябва да се помисли за хората – те са най-важните. А асфалтирането и градинките – те няма как да не се случат, елементарно е.
Години вече си говорим тези неща – между приятели. И все се питаме какво правим ние по този въпрос. Не е ли престъпление това, че мълчим и бездействаме? Не е ли по-достойно да назовем нещата с истинските им имена, отколкото ядосано тихо да мърморим, четейки захаросаните хвалебствени слова по адрес грандиозните успехи на общината? Решихме, назовахме ги и какво – никаква реакция, презрително мълчание, липса на отговори. Когато това се случва, единственото правилно решение е да се вземе проблема в ръце. В други ръце, в тези, които искат и могат да го решат. И решихме: Ще направим голяма градска коалиция от хора, които истински мислят и болеят за града и хората в него. Всички заедно – лекари, учители, певци и артисти, спортисти и адвокати, дребен и среден бизнес, икономисти и финансисти – няма леви, няма десни. Всички заедно за благото на Габрово. За управлението на един град са нужни хора с визия, душа и сърце. И вече дори иде реч, не за управление, а за Спасение. Думата с която започнах.
Автор: Пепа Сомлева.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.
На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.
Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.
Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.
Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.
Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Новини
Дневният център за деца и младежи с увреждания празнува 20 години

Двадесет години от създаването си ще отбележи на 14 октомври 2026 г. Дневният център за деца и младежи с увреждания в Габрово, информира Миглена Въгленова, Връзки с обществеността и протокол в Община Габрово.
Създаден през 2006 г., Центърът вече две десетилетия осигурява специализирана грижа и подкрепа за деца с двигателни, зрителни, ментални и множествени увреждания и техните семейства.
От 2007 г. социалната услуга се управлява от Фондация „Грижи за деца с увреждания“. От 2016 г. Центърът се помещава в обновена общинска сграда на бул. „Трети март“ № 5, адаптирана за нуждите на децата. Капацитетът му е увеличен от 20 на 40 места и в момента е запълнен.
Услугата включва рехабилитация и физиотерапия, психологическа и логопедична подкрепа, Монтесори обучение, водна терапия, конна езда, както и разнообразие от занимания по изкуства, трудови дейности, свободни игри, разходки, лагери и културни мероприятия.
През 2025 г. Фондация „Грижи за деца с увреждания“ регистрира социално предприятие, чрез което осигурява трудова заетост и социална ангажираност за хора в уязвимо положение.
Годишнината е повод да бъде отбелязан приносът на специалистите, семействата и партньорите, които през годините подкрепят мисията на Центъра да осигурява грижа, развитие и възможности за пълноценно участие на децата с увреждания в обществения живот.

Култура
„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.
Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.
Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.
Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.
Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.
Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

-
Новинипреди 7 дниБЧК – Габрово първи в страната по първа помощ
-
Новинипреди 5 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 6 дниЯнтра приема лидера Вихрен в опит да прекъсне трите си поредни загуби
-
Новинипреди 5 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Кримипреди 6 дниМащабна полицейска акция в Габровско
-
Новинипреди 5 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди 2 дниПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Културапреди 2 дни„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща






