Свържи се с нас

Новини

Пепа Сомлева: За родния край. Спасение!

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Тези дни беше отчетен поредният грандиозен проект в града. Изсипаха се купища похвали и суперлативи за управлението му. Ораторите нарисуваха красиви словесни картини за бъдещето ни. Патосът беше висок. Трябваше да сме щастливи от това, което виждаме и това, което ни очаква. А дали е така?

От дълго време наблюдаваме процесите в града и вече за всички е очевидно, че огромните средства, усвоени по проекти и програми, не са адекватни на вложените суми, в по-голямата си част парите не бяха усвоени от местни фирми и не бяха разкрити работните места, за които шумно се обещаваше.

Габрово устремно се обезлюдява – цели випуски, завършвайки училище напускат родното място и повече не се връщат, поради липсата на перспективи за развитие. Други подгонени от липсата на работа заминават да търсят прехраната за семействата си или в големите градове, или в чужбина.

Нивото на работните заплати е изключително ниско и никой млад човек не вижда в бъдеще висок стандарт на живота тук. Рискът регионът ни да се превърне в добре асфалтирана и озеленена безлюдна територия вече се превръща в близка реалност. Обещаваните „чужди“ инвестиции така и не се случиха.

При поредната авария на единствената главна улица, градът буквално се задъхва и почти блокира, в невъзможност за предвижване. Асфалтират се улици, а буквално след дни отново се разкопават. Правят се дори ремонти на ремонтите.

Широко се говори, че габровци са на първо място по усвояване на пари от еврофондовете на глава от населението, а не се казва с колко са намалели паралелките в училищата. По-ниската безработица в региона е факт, но никой не споменава, че е така просто, защото потенциалните безработни отдавна са отишли на друго, по-добро място за живеене.

Чудя се, защо има съществено разминаване от това, което се представя и това, което виждаме? И кое са взели предвид тези, които напускат Габрово – гръмогласната красива пропаганда или тихата тъжна реалност.

Време е за отрезвяване. Има моменти, в които градът ни прилича на кадър от филм на Хичкок, особено вечер – пусти улици, празни магазини, осветени улици и тъмни прозорци. Някой от управляващите говори ли за това? Предлагат ли се мерки? Имаше едно обществено обсъждане на тема „Демографска криза“ преди месеци и както съобщиха организаторите не били чували много за това и го направили само защото възрастен човек предложил на общинска сесия да има такова.

Бях на това обсъждане и за първи път осъзнах каква потресаваща незаинтересованост и некомпетентност има по този въпрос от страна на тези, които ръководят града. В последните години в докладите за национална сигурност като проблем номер едно се говори за демографска катастрофа, а не за криза. Дали вторачването в усвояването на пари по проекти и програми е по-важно и е изместило погледите и мисленето на тези, които трябва да милеят за родния край и да управляват живота в него? Дали такива хора трябва да са на чело на този толкова красив град? Къде са дългосрочните виждания и перспективи за развитие, които ще задържат хората тук и ще им дадат сигурност и очаквания за добър стандарт?

Да, най-вероятно, сега предизборно ще се извади някоя нова политическа „дъвка“ в стил „Тунелът под шипка“. Това може да е пак някакъв нов завод за автобуси или защо не нещо по-мегаломанско като „Техно парк“, което ще се вади от прахта при всеки нови избори и все няма да се случва. И така до следващите, но ще дойде момент, в който няма да има кой да отиде на избори. Първо трябва да се помисли за хората – те са най-важните. А асфалтирането и градинките – те няма как да не се случат, елементарно е.

Години вече си говорим тези неща – между приятели. И все се питаме какво правим ние по този въпрос. Не е ли престъпление това, че мълчим и бездействаме? Не е ли по-достойно да назовем нещата с истинските им имена, отколкото ядосано тихо да мърморим, четейки захаросаните хвалебствени слова по адрес грандиозните успехи на общината? Решихме, назовахме ги и какво – никаква реакция, презрително мълчание, липса на отговори. Когато това се случва, единственото правилно решение е да се вземе проблема в ръце. В други ръце, в тези, които искат и могат да го решат. И решихме: Ще направим голяма градска коалиция от хора, които истински мислят и болеят за града и хората в него. Всички заедно – лекари, учители, певци и артисти, спортисти и адвокати, дребен и среден бизнес, икономисти и финансисти – няма леви, няма десни. Всички заедно за благото на Габрово. За управлението на един град са нужни хора с визия, душа и сърце. И вече дори иде реч, не за управление, а за Спасение. Думата с която започнах.

Автор: Пепа Сомлева.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Частично бедствено положение е обявено около завода в село Белица

Published

on

В радиус от 500 метра от площадката на „ЕМКО“ ООД край село Белица, намираща се в землището на село Станчов хан, се въвежда частично бедствено положение, разпореди чрез своя заповед кметът на Трявна Денчо Минев.

Целта е осигуряване на пълна безопасност, гарантиране здравето на хората, прочистване на зоната от страна на Сухопътните войски и недопускане на външни лица. Заповедта важи за срок от 7 дни, освен ако обстоятелствата налагат удължаване по законовия ред или прекратяване преди този срок.

Мерките се предприемат, за да могат военните щателно да извършат оглед за останали невзривени боеприпаси и разпръснати метални отломки и да бъде гарантирана сигурността, че няма да има последващ инцидент в района. Няма да бъдат засегнати населени места. В зоната се допускат единствено екипи на МВР, Министерство на отбраната и ПБЗН.

Наблюдението на периметъра продължава да се извършва денонощно от екипи на РДПБЗН – Габрово и с помощта на дрон в труднодостъпни места. Към момента няма тлеещи огнища и разпространение на горски пожар.

С цел своевременно и масово уведомяване на населението, преминаващите граждани и туристи в застрашената зона, се възлага на Общинския щаб съвместно с МВР, ГДПБЗН И Областния управител при необходимост да задействат националната система за ранно предупреждение BG-ALERT.

Това беше взето като общо решение днес, 13 август, по време на третия кризисен щаб, който се проведе в Община Трявна. На него присъстваха заместник областният управител на област Габрово Андрей Николов, представители на общинска администрация, председателят на Общински съвет Трявна Златка Донева-Цанева, кметът на Плачковци Борислав Борисов, началникът на тревненското електроразпределително дружество Тихомир Димов, началникът на „ВиК“, район Трявна Милодраг Бижев, Петя Шандрова – представител на АПИ, директорът на обособено производство „ЕМКО“ инж. Славчо Димиев, директорът на РДПБЗН – Габрово комисар Пламен Генчев, директорът на ОД на МВР – Габрово старши комисар Илиян Иванов, началникът на РСПБЗН – Трявна главен инспектор Стоян Стоянов и началникът на РУ на МВР – Трявна главен инспектор Пламен Иванов.

Няма населени места без електрозахранване и водоснабдяване. Пътищата са отворени за движение за всички МПС. Няма отклонения в показателите за качеството на атмосферния въздух и наблюдението на нормите в Плачковци продължава от разположената на място мобилна станция на Изпълнителната агенция по околна среда.

Директорът на обособеното производството инж. Димиев увери, че няма замърсяване на природата, обезвреждането на боеприпаси се извършва контролирано и благодари за усилията на всички ангажирани институции, предвид възникналия инцидент. Самият той подчерта, че действията се извършват изключително координирано и своевременно.

Зареди още

Икономика

Севлиево посреща 12 български производители на фермерския пазар на Lidl

Published

on

Този уикенд фермерският пазар на Lidl гостува в Севлиево на паркинга на магазина на ул. „Никола Д. Петков“ №41А. От 14 до 16 август посетителите ще могат да се срещнат с 12 български производители, сред които и един дебютант.

За първи път в инициативата ще участва „МАРИПЕТ“ – малък български производител на натурални сушени плодове, зеленчуци и консервирани продукти по стари домашни рецепти от района на Плевен.

Сред вече познатите участници във фермерските пазари на Lidl с био зеленчуци и плодове ще се включат Светослав Пончев от с. Стефаново, „Венец Т“ от с. Дебнево и Деляна Николова от с. Българене. Посетителите ще могат да открият сокове, ябълки и продукти от ябълки от „Гая Био Фрут“, гр. Русе, както и предложенията на „Благи Билки“ от гр. Елена.

Млечните и месните продукти ще бъдат представени от „МОНИ ЕН 04“ от с. Врабево, „АЗЕР“ от с. Белоградец, „Калата“ от с. Кацелово и мандра „Вежен“ от с. Ново село. В разнообразието от предложения се включват още мед от пчеларя Николай Котов от с. Къкрина и продукти от джинджифил и куркума от „БТ Джус“ от Варна.

И този път на фермерския пазар ще има мини работилница, в която деца и възрастни ще могат да се запознаят с процесите на производство и да научат повече за качествата на автентичните български продукти.

През тази година Lidl поетапно разширява обхвата на фермерските си пазари, така че те да достигнат до всички 28 административни области в страната. До края на годината са планирани над 25 събития в повече от 20 области, като предстоят издания в Сливен, Ямбол, Созопол и други градове. Така още повече малки производители, фермери и творци ще имат възможност да представят продукцията си директно пред клиентите на веригата.

За Лидл България
Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 145 магазина в 63 населени места и над 4200 служители. Предимствата на специфичния бизнес модел, широката гама продукти с оптимално съотношение качество-цена и въвеждането на редица иновативни практики и модели наложиха Lidl в България като смартдискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда честно, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, служители и партньори.

Зареди още

Култура

Музеят в Дряново ще бъде домакин на научната конференция на ЦСИИ

Published

on

На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града на майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.

Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.

Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.

Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.

По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.

В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.

Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.

„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.

Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.

Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.

Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица