Свържи се с нас

Новини

Президентът Росен Плевнелиев: И най-тежкото робство, и най-голямата мъка не могат да ни сломят и да ни прекършат

Published

on

снимка: Президентство на Република България

снимка: Президентство на Република България

Изказване на държавния глава по случай 138 години от Шипченската епопея

Уважаема г-жо кмет,
Уважаеми г-н заместник-председател на Народното събрание,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми областни управители,
Ваши превъзходителства,
Скъпи сънародници,

138 години след епопеята на Шипка ние, благодарните потомци, отново сме тук. Тук сме, за да си припомним как в най-решителните моменти на Руско-турската освободителна война малобройните опълченски дружини и руски отряди не позволиха на Сюлейман паша да достигне Плевен. Как опълченците препречиха прохода с телата си и отбраняваха до последно свободата на България. Как със своята саможертва осветиха пътя на възроденото ни отечество.

Няма по-висок връх в българската история, няма по-ярък символ на несломимата воля за свобода на българския народ от легендарната Шипка, от тези чутовни скали, пропити с кръвта на най-достойните бранители на България.

Шипченската епопея е венецът на вековните надежди и усилия на българския народ. Пътят до нея надграждаха поколения възрожденски революционери и просветители. Шипка беше възможна, защото преди нея шепа мечтатели подпалиха Априлското въстание, защото Ботев и Левски извървяха своята голгота, защото Паисий написа своята „История…“. Най-сетне, стана възможна, защото българите дораснаха да бъдат ковачи на собствената си съдба.

Уважаеми сънародници,

Вгледайте се в избелелите снимки на ветераните опълченци. Вгледайте се в беловласите им глави, в гордата им осанка, с която носят своите опълченски униформи. В погледите им, излъчващи чувство на изпълнен дълг.

„Челото на опълченеца се обкичи с трънен венец – възкликна един летописец на Шипченската епопея – и той стана народен мъченик, който със страдания и мъки, с кръв, която опръска скалите, и със смърт, посрещната с песни, се издигна и изтръгна свободата за своята Татковина.“

Нека светлите образи на българските опълченци ни съпътстват в ежедневието като морален и житейски образец. Нека помним, че основите на Нова България са положени с воля и себеотрицание от тези скромни великани на духа и действието. Техният път е нашият път, техните завети са нашият дълг.

В ръцете ни е отговорността да съхраним паметта за героите и достойно да почитаме стореното от тях. Гордея се, че откакто съм патрон на Шипченските тържества, с усилията на Инициативния комитет и с подкрепата на мнозина българи беше възстановен Вечният огън и бяха осъществени редица инициативи, отбелязващи с уважение подвига на предците ни.

Скъпи сънародници,

Духът на опълченците е жив и ще пребъде.

Шипченската епопея показа, че и в най-трудния момент и в най-голямата криза българинът ще се изправи и ще повярва в собствените си сили. И  най-тежкото робство и най-голямата мъка не могат да ни сломят и да ни прекършат. Ние, българите, сме добри хора, със силен и борбен дух. В трудните моменти ние показваме своята духовна сила и здрави морални устои. Такъв е примерът на опълченците – горди и всеотдайни защитници на свободата и на Родината. Така действаха нашите предци – със силата на морала и човещината, когато защитаваха своите братя евреи от изпращане в лагерите на смъртта. Неслучайно един мъдър президент каза: „Българите са скромен, но достоен народ. По-добре икономическа криза, отколкото морална катастрофа.“

Така трябва да действаме и ние, съвременните българи. Скромно, но достойно, с морал и с ценности. Нашият път е път на древен народ с мисия в бъдещето. Мисия за мир и за човешко развитие. Мисия за модерна и просветена България.

Нашият идеал е идеалът на Левски за чиста и свята република. Нашата цел е изграждане на демократична правова държава и социалноотговорна икономика.

Нашият път е европейският. Наш дълг е да покажем, че българите са добри хора, но имат сила и борбен дух, а в трудните моменти са сплотени и силни.

Да покажем, че България е прекрасна страна, в която успехът може да съпроводи всеки, който работи усърдно и е верен на човешките добродетели.

Нашето поколение има морални сили и задължение да изгради една справедлива и просперираща България.

Наш дълг е да пазим истински значимото и ценното – децата, семейството, Родината, Свободата.

Поклон пред паметта и подвига на героите!

Да живее България!

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица