Свържи се с нас

Новини

Президентът Росен Плевнелиев: И най-тежкото робство, и най-голямата мъка не могат да ни сломят и да ни прекършат

Published

on

снимка: Президентство на Република България

снимка: Президентство на Република България

Изказване на държавния глава по случай 138 години от Шипченската епопея

Уважаема г-жо кмет,
Уважаеми г-н заместник-председател на Народното събрание,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми областни управители,
Ваши превъзходителства,
Скъпи сънародници,

138 години след епопеята на Шипка ние, благодарните потомци, отново сме тук. Тук сме, за да си припомним как в най-решителните моменти на Руско-турската освободителна война малобройните опълченски дружини и руски отряди не позволиха на Сюлейман паша да достигне Плевен. Как опълченците препречиха прохода с телата си и отбраняваха до последно свободата на България. Как със своята саможертва осветиха пътя на възроденото ни отечество.

Няма по-висок връх в българската история, няма по-ярък символ на несломимата воля за свобода на българския народ от легендарната Шипка, от тези чутовни скали, пропити с кръвта на най-достойните бранители на България.

Шипченската епопея е венецът на вековните надежди и усилия на българския народ. Пътят до нея надграждаха поколения възрожденски революционери и просветители. Шипка беше възможна, защото преди нея шепа мечтатели подпалиха Априлското въстание, защото Ботев и Левски извървяха своята голгота, защото Паисий написа своята „История…“. Най-сетне, стана възможна, защото българите дораснаха да бъдат ковачи на собствената си съдба.

Уважаеми сънародници,

Вгледайте се в избелелите снимки на ветераните опълченци. Вгледайте се в беловласите им глави, в гордата им осанка, с която носят своите опълченски униформи. В погледите им, излъчващи чувство на изпълнен дълг.

„Челото на опълченеца се обкичи с трънен венец – възкликна един летописец на Шипченската епопея – и той стана народен мъченик, който със страдания и мъки, с кръв, която опръска скалите, и със смърт, посрещната с песни, се издигна и изтръгна свободата за своята Татковина.“

Нека светлите образи на българските опълченци ни съпътстват в ежедневието като морален и житейски образец. Нека помним, че основите на Нова България са положени с воля и себеотрицание от тези скромни великани на духа и действието. Техният път е нашият път, техните завети са нашият дълг.

В ръцете ни е отговорността да съхраним паметта за героите и достойно да почитаме стореното от тях. Гордея се, че откакто съм патрон на Шипченските тържества, с усилията на Инициативния комитет и с подкрепата на мнозина българи беше възстановен Вечният огън и бяха осъществени редица инициативи, отбелязващи с уважение подвига на предците ни.

Скъпи сънародници,

Духът на опълченците е жив и ще пребъде.

Шипченската епопея показа, че и в най-трудния момент и в най-голямата криза българинът ще се изправи и ще повярва в собствените си сили. И  най-тежкото робство и най-голямата мъка не могат да ни сломят и да ни прекършат. Ние, българите, сме добри хора, със силен и борбен дух. В трудните моменти ние показваме своята духовна сила и здрави морални устои. Такъв е примерът на опълченците – горди и всеотдайни защитници на свободата и на Родината. Така действаха нашите предци – със силата на морала и човещината, когато защитаваха своите братя евреи от изпращане в лагерите на смъртта. Неслучайно един мъдър президент каза: „Българите са скромен, но достоен народ. По-добре икономическа криза, отколкото морална катастрофа.“

Така трябва да действаме и ние, съвременните българи. Скромно, но достойно, с морал и с ценности. Нашият път е път на древен народ с мисия в бъдещето. Мисия за мир и за човешко развитие. Мисия за модерна и просветена България.

Нашият идеал е идеалът на Левски за чиста и свята република. Нашата цел е изграждане на демократична правова държава и социалноотговорна икономика.

Нашият път е европейският. Наш дълг е да покажем, че българите са добри хора, но имат сила и борбен дух, а в трудните моменти са сплотени и силни.

Да покажем, че България е прекрасна страна, в която успехът може да съпроводи всеки, който работи усърдно и е верен на човешките добродетели.

Нашето поколение има морални сили и задължение да изгради една справедлива и просперираща България.

Наш дълг е да пазим истински значимото и ценното – децата, семейството, Родината, Свободата.

Поклон пред паметта и подвига на героите!

Да живее България!

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление

Published

on

На Годишната среща на местните власти, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) в курорта Албена, зам.-кметът на Габрово Мария Йозова беше отличена с награда за значим принос в развитието на местното самоуправление.

Отличието ѝ бе връчено от министър-председателя на Република България Росен Желязков, който подчерта високия професионализъм, дългогодишния опит и отдадеността на Йозова към изграждането на ефективна и устойчива система на местно управление.

Мария Йозова има над 20 години опит в общинска администрация. В продължение на четири години е била заместник-председател, а до 2027 г. е председател на Финансовата комисия към НСОРБ. Тя е сред водещите експерти в областта на публичните финанси и активно работи за подобряване на финансовото управление и устойчивото развитие на общините.

По време на форума Община Габрово представи своя проект по програмата УРБАКТ – „Градове за управление на устойчивото развитие“, чрез презетацията на Пенчо Койчев на тема „От културата до дигитализацията: Габрово и стратегическото градско развитие“, която акцентира върху визията на Габрово за устойчив растеж, иновации и интеграция между културното наследство и модерните технологии.

Събитието събра представители на общини, държавни институции и партньорски организации, които обсъдиха основните приоритети и предизвикателства пред развитието на местното самоуправление в България.

Зареди още

Новини

Габрово отбелязва своя Духовен празник с Фестивал на духовната музика

Published

on

Габрово отбелязва своя Духовен празник на 14 октомври – Денят на Св. Петка Българска, с провеждането на Фестивала на духовната музика – събитие, което превръща вярата, словото и песента в едно общо преживяване на хармония и духовно единение.

Тържественото начало бе поставено с концерт в храм „Света Троица“, където молитвата и музиката се сляха в символ на благодарност и вдъхновение. Великотърновският митрополит Григорий отправи благословия към всички участници и гости, припомняйки дълбоките духовни корени на българската култура.

„Единение чрез духовната песен! Повдигнете се и се радвайте! 1170 години ни делят от създаването на българската азбука през 855 година. Радвайте се с очи и уши, с отворени сърца! Честит празник! Нека Божията благодат бъде винаги върху нас!“

С вдъхновени думи към публиката се обърна и зам.-кметът на Габрово арх. Меразчиев, който откри празничния концерт: „Празникът на духовната музика не е просто събитие. Той е молитва, изречена в хармония. Той е мост между човешкото и божественото, между традицията и съвремието, между гласа и тишината в храма. Той е онзи категоричен жест, с който Габрово заявява, че културата е нашият път, музиката — нашият език, а духовността — нашата същност. Благодаря на всички, които с любов, труд и постоянство съхраняват този празник вече 23 години — Народно читалище „Габрово-2002“, Габровското архиерейско наместничество, Министерството на културата и всички съмишленици, които вярват, че културата е път, а не притежание.“

По традиция фестивалът събира хорове от цялата страна, които обединяват в едно гласове, традиции и духовна енергия. Сцената в храма се превърна в пространство на вдъхновение и обща молитва чрез музиката, а Габрово — в сърце на българската духовност.

Зареди още

Новини

Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)

Published

on

В навечерието на 14 октомври – Деня на света Петка българска и Празник на град Севлиево, се състоя тържественото откриване на барелеф и паметна плоча в чест на архитект-инженера Йосиф Шнитер, построил красивата сграда, в която днес се помещава градската художествена галерия “Асен и Илия Пейкови”.

„Севлиевската общественост изразява своята признателност към Йосиф Шнитер, който пръв от мнозина други чужденци, творили в Севлиево, е оставил траен отпечатък върху съвременния облик на града. Сградата, в която днес се помещава галерията, е един от най-представителните архитектурни паметници в Севлиево – свидетелство за предприемчивия дух и културна зрялост на тогавашния град. През 2008 г. бе удостоена с приза „Фасада на годината“, а от същата година е дом на богатия художествен фонд на галерията, съхраняваща безценни творби на световноизвестните братя Асен и Илия Пейкови“, каза в словото си директорът на Историческия музей Ивета Миленова.

От името на всички присъстващи тя благодари на „Вилерой енд Бох“ и лично на Ярослав Дончев за неоценимата помощ за изработването на паметната плоча. На церемонията присъстваха и правнуците на Шнитер – проф. Мария Шнитер и Венцислав Шнитер.

“Много благодаря на кмета и на местната културна общност, които осигуриха този прекрасен повод за нашето първо посещение в Севлиево”, обърна се проф. Мария Шнитер към присъстващите на церемонията. Тя се възхити от запазената възрожденска атмосфера в Севлиево и разказа подробности за годините, когато е построена сградата на художествената галерия.

“Когато идва в Севлиево, Йосиф Шнитер е на 25 години – веднага, след като е участвал в обсадата на Плевен, където е ранен и награден със сабя от ген. Тотлебен за фортификационните му умения”.

Това е първата сграда на Шнитер в България – официално е открита на 13 октомври 1878 г. До днес нито една негова сграда не е била разрушена от природно бедствие, осъществявал е строг технически контрол и по няколко пъти е карал дюлгерите да строят повторно некачествено изпълнените зидове, докато не станат здрави.

„Проф. Шнитер загива през 1914 г. при авария на водопровода в Пловдив, където се разболява от пневмония и е погребан на общински разноски – умира беден и без свой дом“, сподели проф. Мария Шнитер. Тя подари архивни документи на музея и книга, която разказва за пътя на Йосиф Шнитер и построяването на първата му сграда в нашия град.

“За мен е чест, че заедно успяхме да сбъднем една мечта. Построените от Шнитер сгради у нас са около 100. Той е от строителите на съвременна България и ние трябва да пазим тяхната памет”, каза авторът на барелефа акад. Цвятко Сиромашки.

“Всички трябва да знаят, че пътят на Шнитер започва от Севлиево, преминава през Пловдив и се превръща в образец за качествено строителство”, каза още той и сподели интересни детайли за начина, по който са инспектирани сградите.

“Имам удоволствието заедно да открием този барелеф, който не е просто една скулптура, а ще се слее с градската среда на Севлиево, за да напомня на всички за един велик архитект – строител на България след Освобождението”, каза кметът д-р Иван Иванов. Той благодари на наследниците на архитект Шнитер, на акад. Сиромашки, без който идеята нямаше да може да се реализира, на Ивета Миленова и на всички, допринесли за днешното събития.

“Благодаря им, че направиха всичко възможно да направим това скромно тържество на датата, на която е била завършена тази сграда. Можем да сме благодарни и на онези севлиевци като Илия Денчев, които пътувайки из Европа, са уловили духа на времето и са го пренесли в нашия град”.

Повече за автора на барелефа:

Акад. Цвятко Сиромашки е академик на Българската академия на науките и изкуствата. Роден е в Пловдив през 1954 г., завършва Националната художествена академия. Член на Съюза на българските художници и на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО. Носител е на десетки престижни отличия у нас и в чужбина, сред които наградата „Златен век“ на Министерството на културата, приз „Борис Христов“, както и множество международни признания от Германия, Италия, Финландия и Япония. Негови творби се намират в частни и държавни колекции по целия свят, включително във Ватикана, Москва и Кьолн. Автор и на редица монументални произведения, сред които скулптурната композиция „Духовна порта“ в София, паметният знак на Папа Йоан Павел II, както и на монумент на самия архитект Йосиф Шнитер в Пловдив.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица