Свържи се с нас

Новини

Президентът Росен Плевнелиев: И най-тежкото робство, и най-голямата мъка не могат да ни сломят и да ни прекършат

Published

on

снимка: Президентство на Република България

снимка: Президентство на Република България

Изказване на държавния глава по случай 138 години от Шипченската епопея

Уважаема г-жо кмет,
Уважаеми г-н заместник-председател на Народното събрание,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми областни управители,
Ваши превъзходителства,
Скъпи сънародници,

138 години след епопеята на Шипка ние, благодарните потомци, отново сме тук. Тук сме, за да си припомним как в най-решителните моменти на Руско-турската освободителна война малобройните опълченски дружини и руски отряди не позволиха на Сюлейман паша да достигне Плевен. Как опълченците препречиха прохода с телата си и отбраняваха до последно свободата на България. Как със своята саможертва осветиха пътя на възроденото ни отечество.

Няма по-висок връх в българската история, няма по-ярък символ на несломимата воля за свобода на българския народ от легендарната Шипка, от тези чутовни скали, пропити с кръвта на най-достойните бранители на България.

Шипченската епопея е венецът на вековните надежди и усилия на българския народ. Пътят до нея надграждаха поколения възрожденски революционери и просветители. Шипка беше възможна, защото преди нея шепа мечтатели подпалиха Априлското въстание, защото Ботев и Левски извървяха своята голгота, защото Паисий написа своята „История…“. Най-сетне, стана възможна, защото българите дораснаха да бъдат ковачи на собствената си съдба.

Уважаеми сънародници,

Вгледайте се в избелелите снимки на ветераните опълченци. Вгледайте се в беловласите им глави, в гордата им осанка, с която носят своите опълченски униформи. В погледите им, излъчващи чувство на изпълнен дълг.

„Челото на опълченеца се обкичи с трънен венец – възкликна един летописец на Шипченската епопея – и той стана народен мъченик, който със страдания и мъки, с кръв, която опръска скалите, и със смърт, посрещната с песни, се издигна и изтръгна свободата за своята Татковина.“

Нека светлите образи на българските опълченци ни съпътстват в ежедневието като морален и житейски образец. Нека помним, че основите на Нова България са положени с воля и себеотрицание от тези скромни великани на духа и действието. Техният път е нашият път, техните завети са нашият дълг.

В ръцете ни е отговорността да съхраним паметта за героите и достойно да почитаме стореното от тях. Гордея се, че откакто съм патрон на Шипченските тържества, с усилията на Инициативния комитет и с подкрепата на мнозина българи беше възстановен Вечният огън и бяха осъществени редица инициативи, отбелязващи с уважение подвига на предците ни.

Скъпи сънародници,

Духът на опълченците е жив и ще пребъде.

Шипченската епопея показа, че и в най-трудния момент и в най-голямата криза българинът ще се изправи и ще повярва в собствените си сили. И  най-тежкото робство и най-голямата мъка не могат да ни сломят и да ни прекършат. Ние, българите, сме добри хора, със силен и борбен дух. В трудните моменти ние показваме своята духовна сила и здрави морални устои. Такъв е примерът на опълченците – горди и всеотдайни защитници на свободата и на Родината. Така действаха нашите предци – със силата на морала и човещината, когато защитаваха своите братя евреи от изпращане в лагерите на смъртта. Неслучайно един мъдър президент каза: „Българите са скромен, но достоен народ. По-добре икономическа криза, отколкото морална катастрофа.“

Така трябва да действаме и ние, съвременните българи. Скромно, но достойно, с морал и с ценности. Нашият път е път на древен народ с мисия в бъдещето. Мисия за мир и за човешко развитие. Мисия за модерна и просветена България.

Нашият идеал е идеалът на Левски за чиста и свята република. Нашата цел е изграждане на демократична правова държава и социалноотговорна икономика.

Нашият път е европейският. Наш дълг е да покажем, че българите са добри хора, но имат сила и борбен дух, а в трудните моменти са сплотени и силни.

Да покажем, че България е прекрасна страна, в която успехът може да съпроводи всеки, който работи усърдно и е верен на човешките добродетели.

Нашето поколение има морални сили и задължение да изгради една справедлива и просперираща България.

Наш дълг е да пазим истински значимото и ценното – децата, семейството, Родината, Свободата.

Поклон пред паметта и подвига на героите!

Да живее България!

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Крими

Мъж падна от мост в река Росица

Published

on

33-годишен мъж е пострадал, след като е паднал от мост в коритото на река Росица, в района на севлиевското село Горна Росица.

Инцидентът е станал тази сутрин, около 07.20 часа, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово. На място незабавно са били изпратени екипи на полицията, пожарната и спешна помощ.

Служители на пожарната служба в Севлиево предприели действия по изваждането на 33-годишния мъж от речното корито. Пострадалият бил транспортиран в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“- Габрово.

Към момента се уточняват характерът и степента на получените наранявания. На място се извършва оглед. Изясняват се обстоятелствата около инцидента.

Зареди още

Новини

Пепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра

Published

on

Капитанът на Янтра Петър Казаков записа мач №200 със зелено-бялата фланелка. Постижението той записа при гостуването за Купата на България срещу тима на Оборище от Панагюрище, когото габровци победиха с 3:1.

Преди началото на победата тази неделя на Янтра над Вихрен (Сандански), габровският клуб удостои Пепи с фланелка с номер 200, в знак на признание за официалните му мачове. Изненадата за него беше още по-голяма, тъй като отличието му връчи неговият син Петър Казаков-младши.

„200 мача не са просто число. Те са години, тренировки, пътувания, победи и неприятни загуби. Те са голове, битки, контузии, усмивки и безброй моменти, в които е давал всичко за емблемата.

В над 150 от тези мачове Пепи е извеждал Янтра с капитанската лента на ръката. А 24 пъти е оставял името си и на таблото с головете.

Но зад цифрите стои нещо много по-важно – характер, сърце, отдаденост. Усмихнат извън терена, непримирим на него. Боец, който никога не пести сили и винаги е готов да даде над 100 процента. И може би точно затова е толкова обичан от хората в Габрово. Защото Пепи не е просто футболист на Янтра. Той е наш“, споделиха от клуба.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица