Свържи се с нас

Култура

Младежи дискутираха екообразованието в Габрово

Published

on

Даниела Алексиева е главен експерт по управление на човешките ресурси в Централата на КНСБ, член на младежката организация от 2004 г., която е инициирала и организирала множество младежки дейности на национално и международно ниво. Тя е и настоящ председател на Младежкия комитет към Пан-европейския регионален съвет. В момента е председател на Сдружение „Младежки форум 21 век“.

Теодор Василев е етнолог, антрополог и културен турист завършил СУ „Св. Климент Охридски”. Обича екстремните спортове и работата с деца и млади хора. През последните осем години е сърцето, ръцете и част от главата на НЧ „Бъдеще сега”. През 2009 г. Теодор става първият лидер в България на Международната награда на херцога на Единбург – водеща програма за личностно развитие, неформално образование и обучение чрез преживяване в света.

През 2013 г. заедно с ръководството на Национален младежки форум (НМФ) реализират идеята за създаване на Звено от обучители към НМФ и Теодор го ръководи до момента. Заедно с екипа тренери реализират две поредни години Младежка академия за млади лидери на НМФ – една от добрите практики в младежкия сектор. През 2012 г. и 2013 г. повече от 300 млади хора преминават през трите нива на академиите.

През 2013 година заедно със Сдружение „Младежки форум 21 век“ започват реализацията на проект „Екологичното образование на младите хора – мост към устойчиво развитие на местната общност“ (реализиран с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за реформи, свързани с участието на гражданското общество), чиято финална дейност е провеждането на дискусионен форум „Ролята на младите хора за развитието на екологичното образование и устойчивото развитие на местните общности в България“ в Габрово в края на миналата седмица, 24 – 25 юли.

зелени училища

Каква е историята на проекта и по какъв начин се зароди идеята?

Даниела Алексиева: Идеята се зароди в края на 2012 г., когато двете организации, „Младежки форум 21 век“ и Народно читалище „Бъдеще сега 2006“, решихме да направим съвместна инициатива, в сферата на екологията и устойчивото развитие. Базирайки се както на опита, който имаме в сферата на неформалното образование, разработването на обучителни програми за деца и младежи и прилагането им в сферата на образование за устойчиво развитие, така и на мрежата от експерти и доброволци, с които двете организации работят. Основата цел на проекта е да се повиши осведомеността и разбирането сред младите хора за ползите от неформалното образование по темите екология и устойчиво развитие, и взаимовръзката им с техните фундаментални права. По-конкретно, нашите три ключови цели в рамките на проекта бяха: да се придобият нови знания и умения за околната среда, повишаване на екологичната култура и изграждане на устойчиви модели на поведение на младите хора; да се създадат компетенции и да се ангажират младите хора в България за застъпничество и активно гражданство в сферата на устойчивото развитие и подкрепа за местните общности в отдалечени краища на страната; да се насърчи устойчивото развитие на местните общности, чрез активното включване на младите хора.

зелени училища 2

Днес присъстваме на финалното събитие, какви дейности бяха изпълнени в рамките на тези 2 години, за да се стигне до днешния дискусионен форум?

Даниела Алексиева: През изминалите две години реализирахме поредица от младежки акции, кампании и обучения, в сферата на екологичното образование и устойчивото развитие. Създаден бе младежки обучителен център в с. Гудевица, като модел за устойчиво развитие и обучение сред природата с четири обучителни зони и демонстрационна инфраструктура. Именно в този център през 2014 г. бяха реализирани 7 младежки образователни реалити шоута „Околна среда и устойчив начин на живот“ с участието на общо 70 младежи. В рамките на проекта бе реализирана и дейност, по популяризиране на устойчивия начин на живот сред младите хора, чрез посещения на еко-центрове от мрежата “Живи места”, като приключенска зона в м. Беглика; Пермашип в гр. Шипка; с. Извор и с. Новогорци.

Изключително ползотворна бе дейността по провеждане на национална информационна и обучителна кампания, чрез младежки мобилен информационен еко-център “Приятели на природата” в 7 общини (Велико Търново, Габрово, Смолян, Стара Загора, София, Пловдив и Ямбол), като само през 2014 г. в проведените общо 7 кампании участие взеха около 500 младежи. Те получиха професионални консултации от нашите експерти по устойчиво развитие и гражданска активност. Всички посетители на центъра получиха и много полезни информационни материали, както и изключително атрактивния мини наръчник на тайния агент по устойчиво развитие. В резултат на изключителния интерес към кампанията, тя бе продължена и през 2015 г., като до момента мобилният център е преминал през пет от общините. Предстой да премине и през еко феста на Узана и през Велико Търново. Това са и последните инициативи в рамките на проекта, който приключва в началото на месец август.

Кулминация на дейностите по проекта бе провеждането на инициативата “72 часа акции за устойчиво развитие” (Екологична лудница) на 5-7 юни 2014 г., в рамките на която бяха реализирани над 30 акции с участието на над 600 души. Тази инициатива придоби много широк национален отзвук. В резултат на нея беше създадена общност от активни млади хора, която следи, популяризира и участва в екологичното образование, устойчивото развитие и активното гражданство.

Днешният дискусионен форум е логичен завършек на проекта. Целта ни е да излезем с конкретни предложения и препоръки към отговорните институции и организации за повишаване качеството на екологичното образование. Като път към устойчиво развитие на местните общности и ролята на младите.

зелени училища 1

По време на проекта вие сте изградили зала за обучения в читалището в село Гудевица, имате ли идея за нови такива зелени, живи места?

Теодор Василев:Разработваме система и ноу – хау, които ще предоставяме на други организации, за да бъде приложено като система и начин на работа и на други места в България. Нашата цел е в бъдеще да консултираме други колеги, които искат да създадат такива центрове, как да организират своята обучителна и педагогическа работа, за да бъдат на високо обучително и професионално ниво. Нямаме планове за разширяване на мрежата, но като експертна подкрепа – да. Важно е много повече хора да бъдат ангажирани в този процес – млади хора, които имат желание да се реализират, като по този начин намерят професионално и житейско поприще в тази област на неформалното учене и развитието на специфична инфраструктура за това.

Днес в рамките на един от панелите на форума беше представена още една добра практика – създаване на система от стандарти за качество в сферата на образованието за устойчивото развитие. Като отговорни партньори помагаме на колегите в разработването на стандарт за образованието за устойчивото развитие. Целта е организациите, които спазват този стандарт да могат да се сертифицират и да покажат със знак за качество, че спазват определени стандарти и критерии. А това е добър знак за продължаваща работа в тази насока. Имаме готовност да помагаме и на други младежки организации, които искат да кандидатстват за сертифициране с този знак за качество, който е за младежки центрове, центрове за неформално учене.

Има ли бъдеще неформалното образование в България?

Теодор Василев: Абсолютно, доста сериозна скорост е набрало в света. В България през 2013 година беше проведена националната среща за неформално учене във Варна, в резултат на която бяха изработени няколко ключови документа на Национален младежки форум. Като методика неформалното учене вече сериозно навлиза във формалното образование. Много преподаватели започват да ползват методи и техники, познати повече в неформална среда и сферата на неформалното образование. За мен бъдещето е размита граница между формалното и неформалното. Много повече интерактивни, активни и ангажирани и ефективни образователни модели и форми , които няма да има нужда да ги определяме дали са формални или не. Важно е, че резултатът ще бъде по-добър, а системата ще бъде друга, точно заради раждането на такива алтернативи е бъдещето на нашите деца и на поколението, което расте в България.

Ставаме ли свидетели на завръщането на „Зелените училища”, но в истинския смисъл на тази форма за учение?

Теодор Василев: Много е важно такива центрове като училището в Гудевица да станат модел за изнасянето на обучението извън класните стаи, извън градовете, сред самата природата, тъй като там много лесно и естествено може да се учи в пъти повече, в пъти по-добре, по – щастливо и по – ефективно. Това може да бъде и е един бъдещ модел на работа на образователните институции, които имат или  използват такива центрове, където децата могат да се докоснат до природата и получат обучение и образование сред самата природа в специфично създадена инфраструктура. Надявам се ние да не останем единствените истински зелени училища, защото в днешно време зелените училища се провеждат предимно в пет звездните хотели, които нямат нищо общо, нито с природата, нито с устойчивото развитие. Надявам се истинските „зелени училища“ да имат бъдеще, а ние показваме един добър пример за това.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица