Даниела Алексиева е главен експерт по управление на човешките ресурси в Централата на КНСБ, член на младежката организация от 2004 г., която е инициирала и организирала множество младежки дейности на национално и международно ниво. Тя е и настоящ председател на Младежкия комитет към Пан-европейския регионален съвет. В момента е председател на Сдружение „Младежки форум 21 век“.

Теодор Василев е етнолог, антрополог и културен турист завършил СУ „Св. Климент Охридски”. Обича екстремните спортове и работата с деца и млади хора. През последните осем години е сърцето, ръцете и част от главата на НЧ „Бъдеще сега”. През 2009 г. Теодор става първият лидер в България на Международната награда на херцога на Единбург – водеща програма за личностно развитие, неформално образование и обучение чрез преживяване в света.

През 2013 г. заедно с ръководството на Национален младежки форум (НМФ) реализират идеята за създаване на Звено от обучители към НМФ и Теодор го ръководи до момента. Заедно с екипа тренери реализират две поредни години Младежка академия за млади лидери на НМФ – една от добрите практики в младежкия сектор. През 2012 г. и 2013 г. повече от 300 млади хора преминават през трите нива на академиите.

През 2013 година заедно със Сдружение „Младежки форум 21 век“ започват реализацията на проект „Екологичното образование на младите хора – мост към устойчиво развитие на местната общност“ (реализиран с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за реформи, свързани с участието на гражданското общество), чиято финална дейност е провеждането на дискусионен форум „Ролята на младите хора за развитието на екологичното образование и устойчивото развитие на местните общности в България“ в Габрово в края на миналата седмица, 24 – 25 юли.

Каква е историята на проекта и по какъв начин се зароди идеята?

Даниела Алексиева: Идеята се зароди в края на 2012 г., когато двете организации, „Младежки форум 21 век“ и Народно читалище „Бъдеще сега 2006“, решихме да направим съвместна инициатива, в сферата на екологията и устойчивото развитие. Базирайки се както на опита, който имаме в сферата на неформалното образование, разработването на обучителни програми за деца и младежи и прилагането им в сферата на образование за устойчиво развитие, така и на мрежата от експерти и доброволци, с които двете организации работят. Основата цел на проекта е да се повиши осведомеността и разбирането сред младите хора за ползите от неформалното образование по темите екология и устойчиво развитие, и взаимовръзката им с техните фундаментални права. По-конкретно, нашите три ключови цели в рамките на проекта бяха: да се придобият нови знания и умения за околната среда, повишаване на екологичната култура и изграждане на устойчиви модели на поведение на младите хора; да се създадат компетенции и да се ангажират младите хора в България за застъпничество и активно гражданство в сферата на устойчивото развитие и подкрепа за местните общности в отдалечени краища на страната; да се насърчи устойчивото развитие на местните общности, чрез активното включване на младите хора.

Днес присъстваме на финалното събитие, какви дейности бяха изпълнени в рамките на тези 2 години, за да се стигне до днешния дискусионен форум?

Даниела Алексиева: През изминалите две години реализирахме поредица от младежки акции, кампании и обучения, в сферата на екологичното образование и устойчивото развитие. Създаден бе младежки обучителен център в с. Гудевица, като модел за устойчиво развитие и обучение сред природата с четири обучителни зони и демонстрационна инфраструктура. Именно в този център през 2014 г. бяха реализирани 7 младежки образователни реалити шоута „Околна среда и устойчив начин на живот“ с участието на общо 70 младежи. В рамките на проекта бе реализирана и дейност, по популяризиране на устойчивия начин на живот сред младите хора, чрез посещения на еко-центрове от мрежата “Живи места”, като приключенска зона в м. Беглика; Пермашип в гр. Шипка; с. Извор и с. Новогорци.

Изключително ползотворна бе дейността по провеждане на национална информационна и обучителна кампания, чрез младежки мобилен информационен еко-център “Приятели на природата” в 7 общини (Велико Търново, Габрово, Смолян, Стара Загора, София, Пловдив и Ямбол), като само през 2014 г. в проведените общо 7 кампании участие взеха около 500 младежи. Те получиха професионални консултации от нашите експерти по устойчиво развитие и гражданска активност. Всички посетители на центъра получиха и много полезни информационни материали, както и изключително атрактивния мини наръчник на тайния агент по устойчиво развитие. В резултат на изключителния интерес към кампанията, тя бе продължена и през 2015 г., като до момента мобилният център е преминал през пет от общините. Предстой да премине и през еко феста на Узана и през Велико Търново. Това са и последните инициативи в рамките на проекта, който приключва в началото на месец август.

Кулминация на дейностите по проекта бе провеждането на инициативата “72 часа акции за устойчиво развитие” (Екологична лудница) на 5-7 юни 2014 г., в рамките на която бяха реализирани над 30 акции с участието на над 600 души. Тази инициатива придоби много широк национален отзвук. В резултат на нея беше създадена общност от активни млади хора, която следи, популяризира и участва в екологичното образование, устойчивото развитие и активното гражданство.

Днешният дискусионен форум е логичен завършек на проекта. Целта ни е да излезем с конкретни предложения и препоръки към отговорните институции и организации за повишаване качеството на екологичното образование. Като път към устойчиво развитие на местните общности и ролята на младите.

По време на проекта вие сте изградили зала за обучения в читалището в село Гудевица, имате ли идея за нови такива зелени, живи места?

Теодор Василев:Разработваме система и ноу – хау, които ще предоставяме на други организации, за да бъде приложено като система и начин на работа и на други места в България. Нашата цел е в бъдеще да консултираме други колеги, които искат да създадат такива центрове, как да организират своята обучителна и педагогическа работа, за да бъдат на високо обучително и професионално ниво. Нямаме планове за разширяване на мрежата, но като експертна подкрепа – да. Важно е много повече хора да бъдат ангажирани в този процес – млади хора, които имат желание да се реализират, като по този начин намерят професионално и житейско поприще в тази област на неформалното учене и развитието на специфична инфраструктура за това.

Днес в рамките на един от панелите на форума беше представена още една добра практика – създаване на система от стандарти за качество в сферата на образованието за устойчивото развитие. Като отговорни партньори помагаме на колегите в разработването на стандарт за образованието за устойчивото развитие. Целта е организациите, които спазват този стандарт да могат да се сертифицират и да покажат със знак за качество, че спазват определени стандарти и критерии. А това е добър знак за продължаваща работа в тази насока. Имаме готовност да помагаме и на други младежки организации, които искат да кандидатстват за сертифициране с този знак за качество, който е за младежки центрове, центрове за неформално учене.

Има ли бъдеще неформалното образование в България?

Теодор Василев: Абсолютно, доста сериозна скорост е набрало в света. В България през 2013 година беше проведена националната среща за неформално учене във Варна, в резултат на която бяха изработени няколко ключови документа на Национален младежки форум. Като методика неформалното учене вече сериозно навлиза във формалното образование. Много преподаватели започват да ползват методи и техники, познати повече в неформална среда и сферата на неформалното образование. За мен бъдещето е размита граница между формалното и неформалното. Много повече интерактивни, активни и ангажирани и ефективни образователни модели и форми , които няма да има нужда да ги определяме дали са формални или не. Важно е, че резултатът ще бъде по-добър, а системата ще бъде друга, точно заради раждането на такива алтернативи е бъдещето на нашите деца и на поколението, което расте в България.

Ставаме ли свидетели на завръщането на „Зелените училища”, но в истинския смисъл на тази форма за учение?

Теодор Василев: Много е важно такива центрове като училището в Гудевица да станат модел за изнасянето на обучението извън класните стаи, извън градовете, сред самата природата, тъй като там много лесно и естествено може да се учи в пъти повече, в пъти по-добре, по – щастливо и по – ефективно. Това може да бъде и е един бъдещ модел на работа на образователните институции, които имат или  използват такива центрове, където децата могат да се докоснат до природата и получат обучение и образование сред самата природа в специфично създадена инфраструктура. Надявам се ние да не останем единствените истински зелени училища, защото в днешно време зелените училища се провеждат предимно в пет звездните хотели, които нямат нищо общо, нито с природата, нито с устойчивото развитие. Надявам се истинските „зелени училища“ да имат бъдеще, а ние показваме един добър пример за това.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730