снимка: РСО “Стара планина”, Архив

В сряда, 17 юни, от 17. 30 часа в Дечкова къща ще бъде открита авторска изложба на Пенка Кадиева –   „Приказки от дантела”. В изложбата са показани около 90 броя плетива на една кука – милета, покривки и кърпички с шити дантели „кене“.

 Създателката на красивите дантели Пенка Велинова Кадиева е на 92 години. Родена е в търговищкото село Ястребино на 1 ноември – Денят на народните будители – 1922 г.

В селското училище се отличавала с бързо възприемане на знания, но учила само до трети клас. Бедността принудила родителите й да я изпратят слугинче в София. На 13 години се отделила от тях и започнала самостоятелния си живот.

На пазара на труда я избрала една от снахите на баба Магдаленка и дядо Стоил за берачка на ябълки в градината им в село Студена, Кюстендилско. Те изиграли много важна роля в изграждането й като личност със собствен стил. Вместо да се занимава с неща, типични за възрастта й, тя проявявала интерес към шиене, плетене, готвене. В нея виждали момиче, което иска да върши стойностни неща и й помагали да ги усвоява. От месец март до края на лятото с други момичета беряла ябълки в градината от 40 декара. Трудът не й тежал, чувствала се щастлива и свободна. Като слугинче за първи път започнала да шие кюстендилските дантели кене.

Живяла и работила в София 4 години. Тъй като стопаните били възрастни и през повечето време пребивавали в жилище в градината, тя решила да си тръгне, макар че можела да остане. За отплата дядо Стоил й купил шевна машина „Сингер”, оформил документи, че е нейна собственост и в едно сандъче я изпратил на баща й в село Ястребино. И до днес тя шие на тази машина.

До пристигането си в Габрово Пенка работила при директора на Софийската опера, после при зъболекар в Пловдив, в тухлена фабрика край Хасково. В Габрово във фабриката на  Бойновски се запознала с бъдещия си съпруг – беден младеж от габровските колиби Гърците, но с две висши образования. Създали семейство, родили им се две деца и живели щастливо допреди 16 години, когато той напуснал този свят. Пенка облекчавала семейния бюджет като шиела покривки за легла и маси, калъфки, възглавници, пердета, дрехи. Плетяла блузи, пуловери за възрастни, костюмчета за децата, ръкавици с ажур, вълнени чорапи с немската пета и др. С две и пет куки и досега плете

нетрадиционно, води конеца свободно, без да го прехвърля на врат. Така я учила майка й. Все още плетивата на една кука са по-малко сред изплетеното.

Едва след като се пенсионирала, си припомнила наученото преди много години и всяка свободна минута използвала за плетене на една кука и за шиене на дантели с игла, предимно на ритуални кърпички. Шие и плете с лекота, бързо и качествено. Разглеждала списания с плетива, заглеждала се в изработени от познати и непознати дантелени изделия, запаметявала ги, заплитала моделите и ги доусъвършенствала според собствените си виждания. И досега работи с огромно удоволствие и удовлетворение. Никога не е продавала, а подарява или съхранява за децата, внуците и правнуците сътворените в продължение на години с много любов плетива. В тази си дейност е напълно самоука.

КЕНЕ – НАЙ – ФИНАТА ДАНТЕЛА
ШИТА С ИГЛА И КОНЕЦ

Шитата дантела кене е една от най-изящните дантели, създадена от ръцете на българските жени. Изработва се с обикновена игла за шиене и конец от един кат върху парче плат. Някои я наричат бродерия, но всъщност с тази почти неизвестна техника се изгражда нова материя, създава се надграждане на текстила или изцяло отделно изделие. Дантелата служела за украсяване на националния женски костюм и предмети за бита в България. В българската национална носия с тази дантела са украсени ризите, личното бельо, кърпите за глава, в някои райони и престилките. В бита се използва за украса на ритуални кърпи, покривки за легло и маса. Техниката се е предавала от поколение на поколение само в определени райони на България.

Най-старите образци, които са показани в музеите, са от 19 век. В наши дни такива дантели са изработвани през първата половина на 20 век. Кенето намира приложение в облеклото на българи, арменци, турци, гърци, албанци. Българката има съществен принос в развитието на техниката за изработване на тази дантела, налагайки двоен възел, който е основен елемент и прави крайното изделие по-разнолико, с богата орнаментика.

В различните региони е известна с различни имена – „зарафлъци”, „кукла” и др. Различава се в начина на изработка, в орнаментиката, в размера и в използваните материали.

По-масово се срещат дантели, изработени с техника „филе”, „вилка” и най-вече изплетени на една кука. При изработката на кене всяка майсторка има свой собствен почерк.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730