Култура
Изложба в Дечковата къща „Приказки от дантела“

снимка: РСО “Стара планина”, Архив
В сряда, 17 юни, от 17. 30 часа в Дечкова къща ще бъде открита авторска изложба на Пенка Кадиева – „Приказки от дантела”. В изложбата са показани около 90 броя плетива на една кука – милета, покривки и кърпички с шити дантели „кене“.
Създателката на красивите дантели Пенка Велинова Кадиева е на 92 години. Родена е в търговищкото село Ястребино на 1 ноември – Денят на народните будители – 1922 г.
В селското училище се отличавала с бързо възприемане на знания, но учила само до трети клас. Бедността принудила родителите й да я изпратят слугинче в София. На 13 години се отделила от тях и започнала самостоятелния си живот.
На пазара на труда я избрала една от снахите на баба Магдаленка и дядо Стоил за берачка на ябълки в градината им в село Студена, Кюстендилско. Те изиграли много важна роля в изграждането й като личност със собствен стил. Вместо да се занимава с неща, типични за възрастта й, тя проявявала интерес към шиене, плетене, готвене. В нея виждали момиче, което иска да върши стойностни неща и й помагали да ги усвоява. От месец март до края на лятото с други момичета беряла ябълки в градината от 40 декара. Трудът не й тежал, чувствала се щастлива и свободна. Като слугинче за първи път започнала да шие кюстендилските дантели кене.
Живяла и работила в София 4 години. Тъй като стопаните били възрастни и през повечето време пребивавали в жилище в градината, тя решила да си тръгне, макар че можела да остане. За отплата дядо Стоил й купил шевна машина „Сингер”, оформил документи, че е нейна собственост и в едно сандъче я изпратил на баща й в село Ястребино. И до днес тя шие на тази машина.
До пристигането си в Габрово Пенка работила при директора на Софийската опера, после при зъболекар в Пловдив, в тухлена фабрика край Хасково. В Габрово във фабриката на Бойновски се запознала с бъдещия си съпруг – беден младеж от габровските колиби Гърците, но с две висши образования. Създали семейство, родили им се две деца и живели щастливо допреди 16 години, когато той напуснал този свят. Пенка облекчавала семейния бюджет като шиела покривки за легла и маси, калъфки, възглавници, пердета, дрехи. Плетяла блузи, пуловери за възрастни, костюмчета за децата, ръкавици с ажур, вълнени чорапи с немската пета и др. С две и пет куки и досега плете
нетрадиционно, води конеца свободно, без да го прехвърля на врат. Така я учила майка й. Все още плетивата на една кука са по-малко сред изплетеното.
Едва след като се пенсионирала, си припомнила наученото преди много години и всяка свободна минута използвала за плетене на една кука и за шиене на дантели с игла, предимно на ритуални кърпички. Шие и плете с лекота, бързо и качествено. Разглеждала списания с плетива, заглеждала се в изработени от познати и непознати дантелени изделия, запаметявала ги, заплитала моделите и ги доусъвършенствала според собствените си виждания. И досега работи с огромно удоволствие и удовлетворение. Никога не е продавала, а подарява или съхранява за децата, внуците и правнуците сътворените в продължение на години с много любов плетива. В тази си дейност е напълно самоука.
КЕНЕ – НАЙ – ФИНАТА ДАНТЕЛА
ШИТА С ИГЛА И КОНЕЦ
Шитата дантела кене е една от най-изящните дантели, създадена от ръцете на българските жени. Изработва се с обикновена игла за шиене и конец от един кат върху парче плат. Някои я наричат бродерия, но всъщност с тази почти неизвестна техника се изгражда нова материя, създава се надграждане на текстила или изцяло отделно изделие. Дантелата служела за украсяване на националния женски костюм и предмети за бита в България. В българската национална носия с тази дантела са украсени ризите, личното бельо, кърпите за глава, в някои райони и престилките. В бита се използва за украса на ритуални кърпи, покривки за легло и маса. Техниката се е предавала от поколение на поколение само в определени райони на България.
Най-старите образци, които са показани в музеите, са от 19 век. В наши дни такива дантели са изработвани през първата половина на 20 век. Кенето намира приложение в облеклото на българи, арменци, турци, гърци, албанци. Българката има съществен принос в развитието на техниката за изработване на тази дантела, налагайки двоен възел, който е основен елемент и прави крайното изделие по-разнолико, с богата орнаментика.
В различните региони е известна с различни имена – „зарафлъци”, „кукла” и др. Различава се в начина на изработка, в орнаментиката, в размера и в използваните материали.
По-масово се срещат дантели, изработени с техника „филе”, „вилка” и най-вече изплетени на една кука. При изработката на кене всяка майсторка има свой собствен почерк.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.
Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.
Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.
Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.
Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.
Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

-
Кримипреди 5 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Новинипреди 6 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 4 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 6 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Новинипреди 4 дниЕднократна помощ за семейството на загиналия при наводненията
-
Новинипреди 4 дниНова мярка ще подпомага Общините за справяне и предотвратяване на бедствия и кризи
-
Кримипреди 4 дниСпестяваш минути, рискуваш живот: Читателите с остра реакция след черния джип на пътя!
-
Културапреди 3 дниВаля Балканска ще открие Славейковите празници






