Свържи се с нас

Култура

Изложба в Дечковата къща „Приказки от дантела“

Published

on

дантела

снимка: РСО “Стара планина”, Архив

В сряда, 17 юни, от 17. 30 часа в Дечкова къща ще бъде открита авторска изложба на Пенка Кадиева –   „Приказки от дантела”. В изложбата са показани около 90 броя плетива на една кука – милета, покривки и кърпички с шити дантели „кене“.

 Създателката на красивите дантели Пенка Велинова Кадиева е на 92 години. Родена е в търговищкото село Ястребино на 1 ноември – Денят на народните будители – 1922 г.

В селското училище се отличавала с бързо възприемане на знания, но учила само до трети клас. Бедността принудила родителите й да я изпратят слугинче в София. На 13 години се отделила от тях и започнала самостоятелния си живот.

На пазара на труда я избрала една от снахите на баба Магдаленка и дядо Стоил за берачка на ябълки в градината им в село Студена, Кюстендилско. Те изиграли много важна роля в изграждането й като личност със собствен стил. Вместо да се занимава с неща, типични за възрастта й, тя проявявала интерес към шиене, плетене, готвене. В нея виждали момиче, което иска да върши стойностни неща и й помагали да ги усвоява. От месец март до края на лятото с други момичета беряла ябълки в градината от 40 декара. Трудът не й тежал, чувствала се щастлива и свободна. Като слугинче за първи път започнала да шие кюстендилските дантели кене.

Живяла и работила в София 4 години. Тъй като стопаните били възрастни и през повечето време пребивавали в жилище в градината, тя решила да си тръгне, макар че можела да остане. За отплата дядо Стоил й купил шевна машина „Сингер”, оформил документи, че е нейна собственост и в едно сандъче я изпратил на баща й в село Ястребино. И до днес тя шие на тази машина.

До пристигането си в Габрово Пенка работила при директора на Софийската опера, после при зъболекар в Пловдив, в тухлена фабрика край Хасково. В Габрово във фабриката на  Бойновски се запознала с бъдещия си съпруг – беден младеж от габровските колиби Гърците, но с две висши образования. Създали семейство, родили им се две деца и живели щастливо допреди 16 години, когато той напуснал този свят. Пенка облекчавала семейния бюджет като шиела покривки за легла и маси, калъфки, възглавници, пердета, дрехи. Плетяла блузи, пуловери за възрастни, костюмчета за децата, ръкавици с ажур, вълнени чорапи с немската пета и др. С две и пет куки и досега плете

нетрадиционно, води конеца свободно, без да го прехвърля на врат. Така я учила майка й. Все още плетивата на една кука са по-малко сред изплетеното.

Едва след като се пенсионирала, си припомнила наученото преди много години и всяка свободна минута използвала за плетене на една кука и за шиене на дантели с игла, предимно на ритуални кърпички. Шие и плете с лекота, бързо и качествено. Разглеждала списания с плетива, заглеждала се в изработени от познати и непознати дантелени изделия, запаметявала ги, заплитала моделите и ги доусъвършенствала според собствените си виждания. И досега работи с огромно удоволствие и удовлетворение. Никога не е продавала, а подарява или съхранява за децата, внуците и правнуците сътворените в продължение на години с много любов плетива. В тази си дейност е напълно самоука.

КЕНЕ – НАЙ – ФИНАТА ДАНТЕЛА
ШИТА С ИГЛА И КОНЕЦ

Шитата дантела кене е една от най-изящните дантели, създадена от ръцете на българските жени. Изработва се с обикновена игла за шиене и конец от един кат върху парче плат. Някои я наричат бродерия, но всъщност с тази почти неизвестна техника се изгражда нова материя, създава се надграждане на текстила или изцяло отделно изделие. Дантелата служела за украсяване на националния женски костюм и предмети за бита в България. В българската национална носия с тази дантела са украсени ризите, личното бельо, кърпите за глава, в някои райони и престилките. В бита се използва за украса на ритуални кърпи, покривки за легло и маса. Техниката се е предавала от поколение на поколение само в определени райони на България.

Най-старите образци, които са показани в музеите, са от 19 век. В наши дни такива дантели са изработвани през първата половина на 20 век. Кенето намира приложение в облеклото на българи, арменци, турци, гърци, албанци. Българката има съществен принос в развитието на техниката за изработване на тази дантела, налагайки двоен възел, който е основен елемент и прави крайното изделие по-разнолико, с богата орнаментика.

В различните региони е известна с различни имена – „зарафлъци”, „кукла” и др. Различава се в начина на изработка, в орнаментиката, в размера и в използваните материали.

По-масово се срещат дантели, изработени с техника „филе”, „вилка” и най-вече изплетени на една кука. При изработката на кене всяка майсторка има свой собствен почерк.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Култура

Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

Published

on

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.

В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.

От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.

В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.

Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица