Свържи се с нас

Култура

Изложба в Дечковата къща „Приказки от дантела“

Published

on

дантела

снимка: РСО “Стара планина”, Архив

В сряда, 17 юни, от 17. 30 часа в Дечкова къща ще бъде открита авторска изложба на Пенка Кадиева –   „Приказки от дантела”. В изложбата са показани около 90 броя плетива на една кука – милета, покривки и кърпички с шити дантели „кене“.

 Създателката на красивите дантели Пенка Велинова Кадиева е на 92 години. Родена е в търговищкото село Ястребино на 1 ноември – Денят на народните будители – 1922 г.

В селското училище се отличавала с бързо възприемане на знания, но учила само до трети клас. Бедността принудила родителите й да я изпратят слугинче в София. На 13 години се отделила от тях и започнала самостоятелния си живот.

На пазара на труда я избрала една от снахите на баба Магдаленка и дядо Стоил за берачка на ябълки в градината им в село Студена, Кюстендилско. Те изиграли много важна роля в изграждането й като личност със собствен стил. Вместо да се занимава с неща, типични за възрастта й, тя проявявала интерес към шиене, плетене, готвене. В нея виждали момиче, което иска да върши стойностни неща и й помагали да ги усвоява. От месец март до края на лятото с други момичета беряла ябълки в градината от 40 декара. Трудът не й тежал, чувствала се щастлива и свободна. Като слугинче за първи път започнала да шие кюстендилските дантели кене.

Живяла и работила в София 4 години. Тъй като стопаните били възрастни и през повечето време пребивавали в жилище в градината, тя решила да си тръгне, макар че можела да остане. За отплата дядо Стоил й купил шевна машина „Сингер”, оформил документи, че е нейна собственост и в едно сандъче я изпратил на баща й в село Ястребино. И до днес тя шие на тази машина.

До пристигането си в Габрово Пенка работила при директора на Софийската опера, после при зъболекар в Пловдив, в тухлена фабрика край Хасково. В Габрово във фабриката на  Бойновски се запознала с бъдещия си съпруг – беден младеж от габровските колиби Гърците, но с две висши образования. Създали семейство, родили им се две деца и живели щастливо допреди 16 години, когато той напуснал този свят. Пенка облекчавала семейния бюджет като шиела покривки за легла и маси, калъфки, възглавници, пердета, дрехи. Плетяла блузи, пуловери за възрастни, костюмчета за децата, ръкавици с ажур, вълнени чорапи с немската пета и др. С две и пет куки и досега плете

нетрадиционно, води конеца свободно, без да го прехвърля на врат. Така я учила майка й. Все още плетивата на една кука са по-малко сред изплетеното.

Едва след като се пенсионирала, си припомнила наученото преди много години и всяка свободна минута използвала за плетене на една кука и за шиене на дантели с игла, предимно на ритуални кърпички. Шие и плете с лекота, бързо и качествено. Разглеждала списания с плетива, заглеждала се в изработени от познати и непознати дантелени изделия, запаметявала ги, заплитала моделите и ги доусъвършенствала според собствените си виждания. И досега работи с огромно удоволствие и удовлетворение. Никога не е продавала, а подарява или съхранява за децата, внуците и правнуците сътворените в продължение на години с много любов плетива. В тази си дейност е напълно самоука.

КЕНЕ – НАЙ – ФИНАТА ДАНТЕЛА
ШИТА С ИГЛА И КОНЕЦ

Шитата дантела кене е една от най-изящните дантели, създадена от ръцете на българските жени. Изработва се с обикновена игла за шиене и конец от един кат върху парче плат. Някои я наричат бродерия, но всъщност с тази почти неизвестна техника се изгражда нова материя, създава се надграждане на текстила или изцяло отделно изделие. Дантелата служела за украсяване на националния женски костюм и предмети за бита в България. В българската национална носия с тази дантела са украсени ризите, личното бельо, кърпите за глава, в някои райони и престилките. В бита се използва за украса на ритуални кърпи, покривки за легло и маса. Техниката се е предавала от поколение на поколение само в определени райони на България.

Най-старите образци, които са показани в музеите, са от 19 век. В наши дни такива дантели са изработвани през първата половина на 20 век. Кенето намира приложение в облеклото на българи, арменци, турци, гърци, албанци. Българката има съществен принос в развитието на техниката за изработване на тази дантела, налагайки двоен възел, който е основен елемент и прави крайното изделие по-разнолико, с богата орнаментика.

В различните региони е известна с различни имена – „зарафлъци”, „кукла” и др. Различава се в начина на изработка, в орнаментиката, в размера и в използваните материали.

По-масово се срещат дантели, изработени с техника „филе”, „вилка” и най-вече изплетени на една кука. При изработката на кене всяка майсторка има свой собствен почерк.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Published

on

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.

Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)

6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)

7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Зареди още

Култура

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите

Published

on

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите в музей „Етър“. Поканата за събитието отправят Община Габрово и Регионален етнографски музей на открито „Етър“, които канят жителите и гостите на града на Празник на пестила 2026, който ще се проведе от 5 до 7 септември в пространствата на музея.

Събитието е сред най-разпознаваемите кулинарни и културни акценти в региона, посветено на традиционния пестил от сини сливи – продукт, включен в световната кулинарна енциклопедия „Арка на вкусовете“.

Официалното откриване на празника ще се състои на 5 септември от 11.00 часа. Пестилът, наричан от мнозина „габровски шоколад“, е част от местната идентичност и от десетилетия се предава като умение между поколенията.

Празникът дава възможност на посетителите да се запознаят с традиционните техники за приготвяне, да видят демонстрации на старинни уреди и да опитат автентични вкусове, характерни за балканджийската кухня.

В рамките на тридневното събитие са предвидени: Алея на вкусовете – разнообразие от кулинарни предложения и местни продукти; III Фестивал на захарните изкуства – изложба и демонстрации на майстори сладкари; Живи демонстрации на приготвяне на пестил и други традиционни практики; Образователна игра с награди „Сливи с късмет“; Богата музикална програма.

Зареди още

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица