Свържи се с нас

Икономика

Пактът за еврото крие финансови капани за България

Страната ни ще трябва да плати между 3 и 4 милиарда евро при криза в друга държава

Published

on

След "семейната снимка" премиерът Бойко Борисов побърза да каже "да" на Пакта за финансова стабилност. СНИМКИ: ПРЕССЛУЖБА НА ЕК

В края на миналата седмица държавите-членки на еврозоната се договориха за създаване на Пакта “Евро +” и Европейски механизъм за стабилност (спасителен фонд). Идеята е, най-общо казано, когато някоя от страните от еврозоната има проблем, който застрашава стабилността на общата валута, другите държави да й отпуснат средства. От подобни спасителни заеми се възползваха Ирландия и Гърция, а все повече се коментира, че и Португалия ще се присъедини към този списък.
Детайлите по договора са следните: 500 милиарда евро ще могат да се дадат на държави, застрашаващи стабилността на еврото. Общият капитал на кризисния фонд е договорен на стойност 700 милиарда евро, от които 80 милиарда евро ще бъдат осигурени от държавите-членки на еврозоната на вноски от 2013 до 2017 година. Останалите 620 милиарда трябва да бъдат сформирани при поискване като комбинация от гаранции и капитал.

Вноската на отделните държави

към този фонд се определя от вноските им в Европейската централна банка. Естония обаче успя да извоюва изключение за държавите с брутен вътрешен продукт по-малък от 75% от средния за Европейския съюз (Словения, Словакия, Естония и Малта), като при тях ще се отчитат относителните разлики в икономиките.

България беше една от страните, които бързо заявиха, че подкрепят пакта, въпреки че не стана много ясно какво бихме могли да спечелим от него (договорът е задължителен за държавите в еврозоната, за останалите – решението си е изцяло тяхно). Премиерът изненада парламента, а, май, дори и собствените си депутати, с изказването само часове преди да замине за Брюксел, че ще се присъединим към пакта. Единственото разумно обяснение за

прибързаните действия на Борисов

е, че политическата лоялност ще се превърне в гаранция за нашето бъдещо приемане в еврозоната. Някакъв вид разменна монета, грубо казано, плащаме си, за да ни приемат. Но защо го правим, при условие, че имаме относително добри фискални показатели?! През 2009 година покривахме критериите за влизане, но не бяхме приети. Щом фактът, че покриваме “Маастрихт” не успя да убеди европартньорите ни, че трябва да бъдем част от еврозоната, как подкрепата ни за пакта ще ни даде каквито и да било гаранции?

Шефът на Еврокомисията Барозу и лидерът на еврозоната Жан-Клод Юнкер обсъждат Пакта за финансова стабилност.

Остава отворен и въпросът каква е ползата от подкрепата за фонда, абстрахирайки се от евентуалната политическа подкрепа при кандидатстването ни в еврозоната и Шенген. Засега само знаем, че цената от такова решение, т.е. поетото от министъра задължение от името на българските граждани, ще е висока. Изглежда по-реалистично да смятаме, че

освен пасиви няма да получим нищо друго

Следвайки тази логика, не се ли оказва, че примерът на България – да подкрепи общата кауза срещу евентуални бъдещи политически ползи – компрометира изцяло самия пакт, целящ стабилността на общата валута? А и както ще видим, самата цена може да се окаже и изключително висока.

Всяка от държавите ще участва в осигуряването на средствата в спасителния фонд. Основните вноски, както може да се очаква, ще направят Франция и Германия, почти 50%. Една от държавите, с които бихме могли да се сравняваме е Естония – новоприетата членка на зоната. Тя дължи около 1.3 милиарда евро. За сравнение Словакия и Словения, например, дължат съответно 5.7 милиарда и 2.9 милиарда евро. Изчисленията за България варират в доста широки граници. Министерство на финансите заяви, че тя ще се равнява на 300 милиона евро, но те най-вероятно не отчитат капитала, който трябва да бъде сформиран при поискване. При различните прогнози за променливите, от които зависи тази сума, България трябва да плати между 3 и 4 милиарда евро, в случай на проблем в някоя от държавите-членки.

Като цяло, може да се каже, че държавата извършва политически акт, за който плащаме ние, и чийто ефект е доста неясен. Първоначално изразеното несъгласие на финансовия министър и на управителя на БНБ по въпроса с пакта не разколебаха и за миг премиерското решение. Нямаше да има нищо лошо, ако той беше оставил компетентните институции да преценят позитивите и негативите и да почака да се изяснят всички неясноти около пакта преди да заяви подкрепата си. В крайна сметка, в европейското политическо пространство всяка дума има значение и ако заявиш веднъж, че подкрепяш дадено решение, то е доста по-трудно да се отметнеш от него отколкото би било в България.

Автор: Милена Пешева

АргументиБГ

Икономика

Габрово е първенец по разкрити престъпления и след София по средногодишен доход и култура

Published

on

Област Габрово се нарежда след столицата по средногодишен доход и културен живот, първенец е по дял разкрити престъпления.

Средногодишният доход на лице от домакинството в Габрово е вторият най-висок след този в столицата. Брутната годишна работна заплата достига 13,9 хил. лв. Това сочат данните на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, изготвено от Института за пазарна икономика.

Регионалните профили на областите са очертани въз основа на 68 индикатора, описващи икономическото и социалното развитие на областите.Профилите на 28-те области в страната обхващат дванадесет категории, всяка от които има отношение към качеството на живот и развитието на областите.

Икономическата активност в област Габрово е по-висока от средната с коефициент от 72,5% (при 72,0% в страната). Преките чуждестранни инвестиции продължават да нарастват и достигат 3,3 хил. евро на човек, което отрежда на областта четвъртото място по този показател (след столицата, София област и Бургас). Габрово е втората област по усвояване на европейски средства (след столицата). Към 30 юни 2022 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми достига 3,8 хил. лв. на човек.

По отношение на инфраструктурното развитие Габрово е областта с най-гъста пътна мрежа в страната, но делът на автомагистралите и първокласните пътища е по-нисък от средния (16,6% при 18,5% в страната).

Въпреки че Габрово е сред сравнително силно развитите икономически области, нивото на местните данъци е ниско и през 2021 г. Прозрачността на органите на местното самоуправление в област Габрово намалява през 2022 г., но остава сравнително висока – 72,9% (при 70,2% в страната).

Представянето на област Габрово по показателите, оценяващи околната среда, е много добро, отреждайки на областта второто място в страната.

Предизвикателство пред пазара на труда остава застаряването на населението. През 2021 г. коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на възраст 60–64 години е 56,1% (при 69,4% в страната). През 2021 г. Габрово изпреварва област Видин и става областта с най-високо съотношение на населението на над 65 години към това на 0–14 години – 249,6% (при 149,3% в страната). Коефициентът на възрастова зависимост на населението на над 65 години към това на 15–64 години пък е 49,2% (при 34,0% в страната). Коефициентът на естествен прираст достига нови рекорди от –22,1‰ (при –13,2‰ в страната) и е третият най-нисък в страната (след този в областите Видин и Монтана).

Показателите, оценяващи здравеопазването в областта, поставят Габрово на челните места в страната (след областите Плевен и Кюстендил). Броят на общопрактикуващите лекари спрямо населението е значително по-висок от средния за страната, но специалистите са по-малко. Броят на леглата в местните многопрофилни болници нараства, но все още не достига средните стойности.

През 2021 г. броят на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността нараства и изпреварва средния – 10,4 на хиляда души в областта при 9,8 на хиляда души в страната. Същевременно обаче Габрово продължава да е първенец по дял на разкритите престъпления – 74,9% (при 51,7% в страната.

Въпреки ограниченията, свързани с пандемията през 2020 и 2021 г. в цялата страната, културният живот в област Габрово остава сред най-интензивните в страната (само след този в столицата). Основна причина за това е изключително високият брой на посещенията на музеите, въпреки че и той, подобно на този в страната, се свива с над 50% през 2020 година. Повишаването му до 2357 на хиляда души през 2021 г. все още не може да компенсира това свиване, въпреки че остава далеч над средните нива в страната (426 на хиляда души). Посещенията на театрите също се повишават през 2021 г. и достигат 160 на хиляда души (при 129 на хиляда души в страната).

Пълният доклад за област Габрово може да видите оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Икономика

Предколеден Фермерски пазар на 10 декември

Published

on

Да продължим традицията – подготвяме празничната декемврийска трапеза с продукти от Фермерския пазар на 10 декември.

Фермерски пазар „ОТ БГ“ – запазеното време от месеца за покупки на любимите продукти, произведени от местни малки ферми и производители. Любими, защото винаги се усеща, когато всичко е минало през ръцете на някого, който работи с любов и внимание. От вкуса до опаковката, капчицата любов винаги личи.

„Кога ще има отново фермерски пазар, защото свърши любимото ми сирене?“ Или: „Има едно мляко, което го има само на фермерския пазар!“; „Ще дойдат ли хората с биокозметиката, защото нещата ми свършиха, пък аз само от там купувам?“; „Сокът от рози е супер – ще има ли и този път?“; „А суджуци и кашкавал от овче мляко?“; „А вино?“; „А малиново?“ Отговорът на всичко е „да“.

Подготвяме декемврийските празници и на фермерския пазар ще има всичко нужно, за да бъдат те вкусни и уютни. И вино, и мед, и сладкиши, и мляко и млечни продукти, и деликатеси от месо и мляко.

На 10 декември ще има и един нестандартен участник – магазин „Берьозка“, който ще ни предложи продукти от руската, украинската, белоруската, молдовската и прибалтийската кухня – нещо различно за празниците! Къде да ни намерите – мястото си остава същото – паркингът на магазин BILLA, до Спортна зала „Орловец“ в Габрово.

BILLA винаги са заставали зад малките производители и семейни фирми, за което им благодарим. Датата е 10 декември, събота. Ще я има и любимата томбола – всеки пазарувал на базара ще получи номерче, с което може да спечели чудесна награда – пълна торба с продукти от фермерския базар.

Заповядайте! Очакваме ви, за да дадем заедно старт на вкусния семеен и празничен декември!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Икономика

Информационни събития за предстоящите мерки на МИГ „Дряново – Трявна – в сърцето на Балкана“

Published

on

Община Трявна и Местната инициативна група „Дряново – Трявна – в сърцето на Балкана“ отправят покана до всички заинтересовани лица за участие в провеждането на информационни срещи/обучения в гр. Трявна във връзка с отварянето на предстоящи приеми по мерки от Стратегията за местно развитие на МИГ „Дряново – Трявна – в сърцето на Балкана“.

Събитията ще се проведат днес, 1 декември, от 14.00 ч. в Многофункционална зала „Дръзновение“ и утре, 2 декември, от 15.00 ч. в ДГ „Калина“ – Трявна.

На информационните събития ще бъде предоставена информация за предстоящи мерки от Програмата за развитие на селските райони, условията за кандидатстване с проекти и изпълненията им.

Семинарите се провеждат в изпълнение на дейности по Споразумение за изпълнение на Стратегия за ВОМР №РД 50-45 /30.04.2018 год. по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 год.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица