Свържи се с нас

Новини

„Възраждане“: Приемането на еврото сега е чиста проба самоубийство

Published

on

*Купуването и продаването на гласове е престъпление.

Българският политически елит се опитва да ни вкара в еврозоната без да има
широк обществен дебат.

Ще използваме всички средства, за да предотвратим влизането в еврозоната, посочи Даниел Петров, водач на листата на ПП „Възраждане“ в Седми многомандатен избирателен район Габрово.

Народното събрание възложи на правителството да ускори процеса за приемането на еврото с целева дата 1 януари 2024 г. За това ние от Възраждане започнахме подписка за иницииране на референдум, на който народа ни да каже, искаме ли да приемем еврото като единна парична единица, или не.  

Позицията ни е ясна- България трябва да не влиза по възможност в еврозоната, предвид обаче, че сме задължени от договора в Маастрих и поетите международни ангажименти, ние имаме право да отложим това влизане с какъвто срок преценим. От тази гледна точка нашата позиция е да отложим влизането в еврозоната за максимално дълъг срок, още повече че в момента се намираме в разгаряща се все повече енергийна и икономическа криза, която най-вероятно ще се развие през 2023 година, и да влизаме в еврозоната, да правим такава голяма стъпка по отношение на нашата парична политика точно в този момент, както пожела мнозинството в парламента, изглежда като чиста проба самоубийство във финансов аспект.

Смятаме, че трябва да запазим българския лев като национална валута. Има изключително много причини за това. Дори тези, които смятат и са на позиция, че България трябва да бъде в еврозоната, ако бяха достатъчно прагматични и разумни, би трябвало да се съгласят, че моментът не е точно, когато светът се намира на прага на следващата световна криза. По отношение на самото евро причините да не желаем да влезем в еврозоната са прекалено много. На първо място, че ползи няма. Казват, че ще влезем в „Клуба на богатите“, но никой не казва, че тези държави са си били богати и преди това. Статистиката, включително и последният анализ на БНБ за ефектите от въвеждането на еврото в България, сочат, че няма икономика, която да се е развила по-добре след влизането в еврозоната, няма увеличаване на Брутния вътрешен продукт, няма увеличаване на доходите, общо взето няма никакви ползи от влизането в еврозоната по направление икономика. По отношение на рисковете обаче, както и в анализа на БНБ, са записани изключително много неща- очакват асиметрични шокове за нашата икономика, очакват паричната политика на Европейската централна банка да бъде в по-голямата част от времето в ущърб на българската икономика, защото няма как да отговорят на нуждите на всички европейски икономики в еврозоната едновременно, съответно България ще остане в периферията. Това е записано и в документите, които уреждат отношенията вътре в еврозоната. България няма да бъде пълноправен член. Еврозоната е на три скорости- има три групи държави, а България ще влезе в третата група държави, това означава, че България ще има участие във взимането на решения в два пъти по- малко случаи, отколкото да кажем Германия. Отделно е записано в анализа на БНБ, че решенията по отношение на еврозоната се взимат така, че да удовлетворяват цялата съвкупност от интереси на еврозоната, а България е една много малка частица от гледна точка на статистиката. Т.е. ние губим- това не е просто да сменим една хартийка с друга, не става въпрос дали ще се разплащаме в лев или в евро, става въпрос, че ние даваме на някой друг да печата парите ни, да казва какво да се случва с парите ни, да определя паричната ни политика- губим изцяло финансовия си суверенитет, безвъзвратно, защото няма механизъм за излизане от еврозоната, и в същото време този някой в прав текст ни казва, че няма да се съобразява с нашите интереси. При положение, че няма да станем по-богати, икономиката ни няма да се развие, няма абсолютно никакви ползи.“

Голямата част от българските политици искат това да се случи, защото в момента сме във валутен борд, който не им позволява да теглят кредити, той действа като усмирителна риза. Точно заради това България през последните 20 години има много дисциплинирана фискална политика и нашият дълг спрямо Брутния вътрешен продукт е в топ 3 на Европа. България е една от най-стабилните финансово държави в Европа, заради това че сме във валутен борд. С влизането в еврозоната това напълно се променя, защото Европейската централна банка има политика на практика да печата пари и да ги раздава под формата на кредити и дълг към държавите и на практика им казва „харчете колкото искате и както искате, ние ще печатаме пари и ще ви раздаваме дълг“. И нашите политици искат да влезем в този „гръцки сценарий“ сега, защото е много удобно да имаме 10-15 млрд. дефицит всяка година в бюджета, да раздават за популизъм и пиар помощи наляво и надясно, да увеличат харчовете в разходната част на бюджета не чрез оптимизация на разходите, а чрез теглене на дълг и след това да се тупат в гърдите колко мислят за народа. В същото време обаче ще водят страната към „гръцки сценарий“, защото след 10-15 години може да се събудим и да имаме на практика фалирала икономика, държава и фискална система, което означава да заробим всички бъдещи поколения да плащат нашите дългове само и единствено заради някаква малка частица корумпиран политически елит, който в момента гледа собствените си интереси. Натискът идва от Европейската централна банка и Европейската комисия- те искат да влезем в еврозоната, но искат да изглежда така, че България желае да влезе в еврозоната и ние имаме една малка клика политици, които заради собственото си потенциално кариерно развитие в някоя европейска институция са готови да продадат нашия дългосрочен фискален, финансов, паричен суверенитет и интерес.“

„В анализа на БНБ директно се казва, че докато общата инфлация може би няма да е чак толкова висока, за стоките от първа необходимост- храните и често потребяваните стоки, инфлацията за първите три години може да достигне до 45% според статистиката. Това е върху тази инфлация от около 30%, която вече имаме върху храните. Опитват се да ни обяснят, че това няма да се случи, само че това вече се е случило в други държави. В момента Литва, Латвия и Естония, които са последните държави, които влязоха в еврозоната, имат най-високата средна инфлация- надминаваща 25%, а за храни и най-често потребяваните стоки инфлацията отива на 30, 40, 50%. Българският политически елит се опитва да ни вкара в еврозоната без да има широк обществен дебат и ние неведнъж призовахме всички, включително управителя на БНБ Димитър Радев, министри- сегашни и бивши, различни експерти да излезем на публичен дебат. Аргументите, които ние имаме, са много и всичките са икономически и политически, базирани на факти, а аргументите в полза на еврозоната, които чувам, са чиста проба опорни точки, зад които не стои нищо. Има анализ от 137 страници на 37 експерти на БНБ, които много обективно са описали всички тези рискове.“

„Опитахме да разговаряме с всички парламентарно представени партии, но никой няма интерес за провеждане на референдум. Разговаряхме с управителя на БНБ, който брутално ни излъга. Общо взето целият ни политически елит, освен „Възраждане“, иска да извърши това национално предателство. В момента провеждаме събирането на подписка за провеждането на референдум по темата, защото такъв задължително трябва да има. Българският народ няма право да се изкаже дали да влезем в еврозоната, защото това вече е решено с международен договор, но имаме възможност да се изкажем кога това да се случи и с колко да го отложим. Точно за този въпрос смятаме, че българският народ трябва да бъде питан. Към момента имаме събрани над 400 000 подписа, и това е към осмата седмица, като имаме на разположение още четири. Освен това сме готови на протести и на всякакви средства, с които да предотвратим влизането в еврозоната, защото там има влизане, но няма излизане. Общо взето звучи като капан.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „Възраждане“, във връзка с изборите за 49 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. ПП „Възраждане“ е под номер 3 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Новини

Протестно автошествие в събота вечер в Габрово

Published

on

Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.

Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.

Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.

Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.

Зареди още

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Новини

Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово

Published

on

Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.

Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.

Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица