Икономика
Пактът за еврото крие финансови капани за България
Страната ни ще трябва да плати между 3 и 4 милиарда евро при криза в друга държава

След "семейната снимка" премиерът Бойко Борисов побърза да каже "да" на Пакта за финансова стабилност. СНИМКИ: ПРЕССЛУЖБА НА ЕК
В края на миналата седмица държавите-членки на еврозоната се договориха за създаване на Пакта “Евро +” и Европейски механизъм за стабилност (спасителен фонд). Идеята е, най-общо казано, когато някоя от страните от еврозоната има проблем, който застрашава стабилността на общата валута, другите държави да й отпуснат средства. От подобни спасителни заеми се възползваха Ирландия и Гърция, а все повече се коментира, че и Португалия ще се присъедини към този списък.
Детайлите по договора са следните: 500 милиарда евро ще могат да се дадат на държави, застрашаващи стабилността на еврото. Общият капитал на кризисния фонд е договорен на стойност 700 милиарда евро, от които 80 милиарда евро ще бъдат осигурени от държавите-членки на еврозоната на вноски от 2013 до 2017 година. Останалите 620 милиарда трябва да бъдат сформирани при поискване като комбинация от гаранции и капитал.
Вноската на отделните държави
към този фонд се определя от вноските им в Европейската централна банка. Естония обаче успя да извоюва изключение за държавите с брутен вътрешен продукт по-малък от 75% от средния за Европейския съюз (Словения, Словакия, Естония и Малта), като при тях ще се отчитат относителните разлики в икономиките.
България беше една от страните, които бързо заявиха, че подкрепят пакта, въпреки че не стана много ясно какво бихме могли да спечелим от него (договорът е задължителен за държавите в еврозоната, за останалите – решението си е изцяло тяхно). Премиерът изненада парламента, а, май, дори и собствените си депутати, с изказването само часове преди да замине за Брюксел, че ще се присъединим към пакта. Единственото разумно обяснение за
прибързаните действия на Борисов
е, че политическата лоялност ще се превърне в гаранция за нашето бъдещо приемане в еврозоната. Някакъв вид разменна монета, грубо казано, плащаме си, за да ни приемат. Но защо го правим, при условие, че имаме относително добри фискални показатели?! През 2009 година покривахме критериите за влизане, но не бяхме приети. Щом фактът, че покриваме “Маастрихт” не успя да убеди европартньорите ни, че трябва да бъдем част от еврозоната, как подкрепата ни за пакта ще ни даде каквито и да било гаранции?

Шефът на Еврокомисията Барозу и лидерът на еврозоната Жан-Клод Юнкер обсъждат Пакта за финансова стабилност.
Остава отворен и въпросът каква е ползата от подкрепата за фонда, абстрахирайки се от евентуалната политическа подкрепа при кандидатстването ни в еврозоната и Шенген. Засега само знаем, че цената от такова решение, т.е. поетото от министъра задължение от името на българските граждани, ще е висока. Изглежда по-реалистично да смятаме, че
освен пасиви няма да получим нищо друго
Следвайки тази логика, не се ли оказва, че примерът на България – да подкрепи общата кауза срещу евентуални бъдещи политически ползи – компрометира изцяло самия пакт, целящ стабилността на общата валута? А и както ще видим, самата цена може да се окаже и изключително висока.
Всяка от държавите ще участва в осигуряването на средствата в спасителния фонд. Основните вноски, както може да се очаква, ще направят Франция и Германия, почти 50%. Една от държавите, с които бихме могли да се сравняваме е Естония – новоприетата членка на зоната. Тя дължи около 1.3 милиарда евро. За сравнение Словакия и Словения, например, дължат съответно 5.7 милиарда и 2.9 милиарда евро. Изчисленията за България варират в доста широки граници. Министерство на финансите заяви, че тя ще се равнява на 300 милиона евро, но те най-вероятно не отчитат капитала, който трябва да бъде сформиран при поискване. При различните прогнози за променливите, от които зависи тази сума, България трябва да плати между 3 и 4 милиарда евро, в случай на проблем в някоя от държавите-членки.
Като цяло, може да се каже, че държавата извършва политически акт, за който плащаме ние, и чийто ефект е доста неясен. Първоначално изразеното несъгласие на финансовия министър и на управителя на БНБ по въпроса с пакта не разколебаха и за миг премиерското решение. Нямаше да има нищо лошо, ако той беше оставил компетентните институции да преценят позитивите и негативите и да почака да се изяснят всички неясноти около пакта преди да заяви подкрепата си. В крайна сметка, в европейското политическо пространство всяка дума има значение и ако заявиш веднъж, че подкрепяш дадено решение, то е доста по-трудно да се отметнеш от него отколкото би било в България.
Автор: Милена Пешева
АргументиБГ
Икономика
Над 4 000 данъчни декларации през първите дни от началото на кампанията

Над 4 000 души декларираха доходите си през първите четири дни от данъчната кампания 2026 г., която стартира онлайн на 10 януари. Подаването на данъчни декларации за доходите на физическите лица в офисите на НАП, по пощата с обратна разписка и в пощенските клонове започна на 12 януари, понеделник.
Срокът за деклариране на получените през 2025 година доходи, облагаеми с данък върху общата годишна данъчна основа и ползването на данъчни облекчения е 30 април 2026 г. С подаване на декларация за данъчно облекчение за две деца започна Данъчна кампания 2026 г. в офис на НАП Габрово.
Първият формуляр е на Ценко Атанасов, който с годишната си данъчна декларация заяви желанието си да ползва данъчно облекчение за двете си деца. В първите дни в офиса на НАП – Габрово са приети 114 данъчни декларации, като 52 от тях са подадени по електронен път с персонален идентификационен код.
Тази година, след присъединяването на България в еврозоната, доходите от миналата година се обявяват в левове, а данъкът върху тях ще се плаща в евро безкасово – с банкова карта онлайн или през физически ПОС терминал в офис на приходната агенция.
При плащане на данъка през януари в банков клон е възможно да се плати в левове, като след тяхното превалутиране те постъпват в съответната сметка на НАП в евро. Отстъпката от 5% от данъка за довнасяне може да се ползва при деклариране по електронен път и плащане до 31 март 2026 г. включително, като размерът й не може да надвишава 255,65 евро/500 лв.
Условие за ползване на отстъпката и данъчните облекчения, е лицето да няма неплатени публични задължения към датата на подаването на декларацията. В началото на март в Портала за електронни услуги на НАП ще е достъпна предварително попълнената декларация за облагане на доходите на физически лица.
Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или електронен подпис, ще могат да се възползват от предварително въведената в декларациите им информация за получени от тях доходи от трудови правоотношения, граждански договори и хонорари, субсидии, изплатени на земеделски производители, доходи от наем за имоти, чиито наематели са юридически лица, доходи от продажби в интернет с цел печалба и др.
Те ще бъдат вписани в левове, тъй като се отнасят за период преди 1 януари 2026 г., когато официално беше въведена европейската единна валута у нас. Лицата, извършващи дейност като търговци, еднолични търговци и земеделски стопани, избрали този ред на облагане, подават декларациите си от 1 март до 30 юни 2026 г.
Това е срокът, в който и фирмите трябва да декларират корпоративен данък /чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане/, данък върху разходите, данък върху приходите на бюджетните предприятия, както и данък върху дейността от опериране на кораби. Срокът за плащане на тези данъци е 30 юни 2026 г.
От НАП съветват данъкоплатците да използват електронните услуги на приходното ведомство , достъпни с ПИК или КЕП, за да си спестят време и посещенията в офисите на приходната агенция и пощенските станции. При необходимост от допълнителна помощ при попълването и подаването на декларациите по електронен път, агенцията е осигурила достъп до безплатен интернет (Wi-Fi) във всички офиси и технически устройства за ползване от клиентите при подаване на декларации и документи чрез портала на НАП с ПИК, с помощ на служител от НАП.
Допълнителна информация за декларирането на доходите може да бъде получена на телефоните на Информационния център на НАП: 02 9859 6801; 0700 18 700, на цена, според тарифите на съответния оператор, както и в сайта на приходната агенция.


Икономика
Еврото в България: Какво печелим и защо е важно за джоба ни?
Напоследък сме свидетели на противоречиви новини и факти относно приемането на еврото. Влизането на България в Еврозоната не е просто “събитие” от новините, а икономическа промяна, която ще усетим в ежедневието си чрез по-евтини кредити, по малко такси за бизнеса и по-голямо доверие в държавата ни. От 1 януари 2026 г. официално преминахме към еврото при добре познатия ни курс 1 евро = 1.95583 лева. Относно митът за загубата на “независимия лев” – важно е да кажем истината – това не отговаря на реалността, тъй като чрез Валутния борд левът ни от десетилетия е номинал на европейската валута.
Най-голямата полза за икономиката е по-ниската цена на финансиране. Когато държавата е част от Еврозоната, валутният риск изчезва и инвеститорите оценяват страната ни като много по-предвидима. Това води до по-добри условия по държавния дълг и по-лесен достъп до кредит за фирмите и домакинствата. Резултатът е видим: повече инвестиции в нови машини, технологии и енергийна ефективност. А там, където има реални инвестиции, неизменно следват по-висока производителност и догонващи европейски нива заплати.
Втората голяма полза е свързана с банковите транзакции. С приемането на еврото отпадат разходите по обмен на валута и несигурността при разплащания с партньори от ЕС. За износителите това означава по-точно планиране и край на загубите от курсови разлики. За туризма и услугите – по-лесно плащане и по-малко такси. За хората – по-малко разходи при пътувания, онлайн покупки и преводи. Макар това да изглеждат като дребни суми за цялата икономика, те се равняват на около 500 млн. лева годишно, които буквално изчезваха, сега остават в бизнеса и в джоба на потребителя.
Еврозоната е мощен сигнал, че правилата в България са ясни и инвестиционният риск е нисък. Това ни прави далеч по-конкурентни в битката за нови заводи, логистични бази и инженерни центрове. Подобни инвестиции не са абстракция – те означават нови поръчки за местните подизпълнители и стабилна заетост в регионите извън столицата. Нещо повече, като част от Евросистемата, България вече има „мрежа за сигурност“ и директен глас там, където се вземат големите решения за финансовата стабилност на континента. Често срещаните страхове около еврото звучат стряскащо, но цифрите ги опровергават. Твърдението, че курсът може да бъде променен в наш ущърб или да има свръхинфлация е невярно – курсът е юридически фиксиран, а опитът на държави като Хърватия също успокоява. Според данни на Eurostat, влиянието върху инфлацията в първите месеци е било минимално и временно, а Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита, че влиянието върху цените е било едва 0,4%.
Реалният риск не идва от самата валута, а от отделни случаи на некоректно закръгляне. Ето защо ключови са строгият контрол, институционалните санкции и нашата информираност като потребители.
Еврото не е чудо, което ще ни направи богати за един ден, но е мощен ускорител. По-евтиният капитал, премахването на излишните разходи и по-високото доверие са инструментите, които дават шанс на българската икономика да расте по-бързо, а на доходите – най-после да настигнат средните за Европа.
Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.
Икономика
НАП публикува подкаст епизоди за приемането на еврото

С поредица от подкаст епизоди Националната агенция за приходите (НАП) разяснява подробности около приемането на еврото като официална валута в България. Целта е чрез достъпно поднесено видео съдържание гражданите и бизнесът да се запознаят с изискванията, свързани с използването на единната европейска валута, декларирането и плащането на данъците и осигурителните вноски, посочват от НАП.
В единия от подкаст епизодите експерти на приходната агенция предоставят важна и полезна за бизнеса информация относно отчитането на продажби и сторно операции, както и фактури и известия към фактури, приключване на касови апарати на 31.12.2025 г. и работа в евро. Той е достъпен в YouTube канала на НАП: https://www.youtube.com/watch?v=BpsR7q8neKs&t=102s, както и в каналите на Агенцията в Инстаграм: https://www.instagram.com/p/DRxXvl9gHYj/ и TikTok: https://www.tiktok.com/@nationalrevenueagency/video/7578878570706095382?lang=en.
Друга тема, която е засегната в подкаст епизод, е свързана с данъчните и осигурителните декларации след 01.01.2026 г. След тази дата в НАП ще се подават, както декларации за данъчни и осигурителни периоди отпреди въвеждането на еврото в България, така и декларации за текущи периоди – т.е. за периоди през 2026 г.
Подкастът е достъпен на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=lQFi5VhPIVY, както и в Инстаграм и TikTok. В третия от публикуваните подкаст епизоди се дават подробности и за двойното обращение на лева и евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, както и за контролните дейности на Националната агенция за приходите.
Подкастът може да бъде видян на: https://www.youtube.com/watch?v=rDIBIBfDhsc&t=5s, както и в Инстаграм и TikTok. През следващите седмици предстои публикуването на епизоди с информация и за това в каква валута ще се плащат актовете по контролни производства след въвеждане на еврото и как ще става счетоводното отчитане след 1 януари 2026 г.
Подкаст епизод ще бъде посветен и на темата за електронен трудов запис, в каква валута ще се вписват заплатите ни, трябва ли работодателите да подават допълнителна информация в НАП след 1 януари 2026 г.; Декларирането на доходи от платформи за краткосрочно отдаване под наем в условията на новата валута, както и подаване на декларации за стар период, плащане на данъци след 01.01.2026 г., регистрация по ЗДДС също намира място във видео съдържанието.
Плащането на просрочени задължения след 01.01.2026 г. и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за публични вземания, е друга от темите в YouTube канала на Агенцията. Повече информация може да намерите в сайта на НАП, каналите на приходната агенция в YouTube и Rakuten Viber, страниците във Facebook, Twitter (Х) и LinkedIn.


-
Кримипреди 4 дни38-годишен катастрофира при опит за бягство от полицията
-
Културапреди 4 дниИсторически музей – Дряново гостува с изложба в Полски Тръмбеш
-
Новинипреди 4 дниНиколай Василев и Стоян Ацаров застават начело на БФС – Габрово
-
Културапреди 4 дни„Здравей, здраве – Габрово“ празнува 10 години
-
Новинипреди 3 дниРъст на случаите на грип и ОРЗ: здравните власти с препоръки за превенция
-
Новинипреди 2 дниИМ-Дряново ще проведе Петата конференция „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 3 дниНивото на заболелите в Габрово достигна епидемични стойности
-
Кримипреди 3 дниДядо се опита да пробута фалшиви 500 евро в магазин в Габрово и го сгащиха






