Икономика
Пактът за еврото крие финансови капани за България
Страната ни ще трябва да плати между 3 и 4 милиарда евро при криза в друга държава

След "семейната снимка" премиерът Бойко Борисов побърза да каже "да" на Пакта за финансова стабилност. СНИМКИ: ПРЕССЛУЖБА НА ЕК
В края на миналата седмица държавите-членки на еврозоната се договориха за създаване на Пакта “Евро +” и Европейски механизъм за стабилност (спасителен фонд). Идеята е, най-общо казано, когато някоя от страните от еврозоната има проблем, който застрашава стабилността на общата валута, другите държави да й отпуснат средства. От подобни спасителни заеми се възползваха Ирландия и Гърция, а все повече се коментира, че и Португалия ще се присъедини към този списък.
Детайлите по договора са следните: 500 милиарда евро ще могат да се дадат на държави, застрашаващи стабилността на еврото. Общият капитал на кризисния фонд е договорен на стойност 700 милиарда евро, от които 80 милиарда евро ще бъдат осигурени от държавите-членки на еврозоната на вноски от 2013 до 2017 година. Останалите 620 милиарда трябва да бъдат сформирани при поискване като комбинация от гаранции и капитал.
Вноската на отделните държави
към този фонд се определя от вноските им в Европейската централна банка. Естония обаче успя да извоюва изключение за държавите с брутен вътрешен продукт по-малък от 75% от средния за Европейския съюз (Словения, Словакия, Естония и Малта), като при тях ще се отчитат относителните разлики в икономиките.
България беше една от страните, които бързо заявиха, че подкрепят пакта, въпреки че не стана много ясно какво бихме могли да спечелим от него (договорът е задължителен за държавите в еврозоната, за останалите – решението си е изцяло тяхно). Премиерът изненада парламента, а, май, дори и собствените си депутати, с изказването само часове преди да замине за Брюксел, че ще се присъединим към пакта. Единственото разумно обяснение за
прибързаните действия на Борисов
е, че политическата лоялност ще се превърне в гаранция за нашето бъдещо приемане в еврозоната. Някакъв вид разменна монета, грубо казано, плащаме си, за да ни приемат. Но защо го правим, при условие, че имаме относително добри фискални показатели?! През 2009 година покривахме критериите за влизане, но не бяхме приети. Щом фактът, че покриваме “Маастрихт” не успя да убеди европартньорите ни, че трябва да бъдем част от еврозоната, как подкрепата ни за пакта ще ни даде каквито и да било гаранции?

Шефът на Еврокомисията Барозу и лидерът на еврозоната Жан-Клод Юнкер обсъждат Пакта за финансова стабилност.
Остава отворен и въпросът каква е ползата от подкрепата за фонда, абстрахирайки се от евентуалната политическа подкрепа при кандидатстването ни в еврозоната и Шенген. Засега само знаем, че цената от такова решение, т.е. поетото от министъра задължение от името на българските граждани, ще е висока. Изглежда по-реалистично да смятаме, че
освен пасиви няма да получим нищо друго
Следвайки тази логика, не се ли оказва, че примерът на България – да подкрепи общата кауза срещу евентуални бъдещи политически ползи – компрометира изцяло самия пакт, целящ стабилността на общата валута? А и както ще видим, самата цена може да се окаже и изключително висока.
Всяка от държавите ще участва в осигуряването на средствата в спасителния фонд. Основните вноски, както може да се очаква, ще направят Франция и Германия, почти 50%. Една от държавите, с които бихме могли да се сравняваме е Естония – новоприетата членка на зоната. Тя дължи около 1.3 милиарда евро. За сравнение Словакия и Словения, например, дължат съответно 5.7 милиарда и 2.9 милиарда евро. Изчисленията за България варират в доста широки граници. Министерство на финансите заяви, че тя ще се равнява на 300 милиона евро, но те най-вероятно не отчитат капитала, който трябва да бъде сформиран при поискване. При различните прогнози за променливите, от които зависи тази сума, България трябва да плати между 3 и 4 милиарда евро, в случай на проблем в някоя от държавите-членки.
Като цяло, може да се каже, че държавата извършва политически акт, за който плащаме ние, и чийто ефект е доста неясен. Първоначално изразеното несъгласие на финансовия министър и на управителя на БНБ по въпроса с пакта не разколебаха и за миг премиерското решение. Нямаше да има нищо лошо, ако той беше оставил компетентните институции да преценят позитивите и негативите и да почака да се изяснят всички неясноти около пакта преди да заяви подкрепата си. В крайна сметка, в европейското политическо пространство всяка дума има значение и ако заявиш веднъж, че подкрепяш дадено решение, то е доста по-трудно да се отметнеш от него отколкото би било в България.
Автор: Милена Пешева
АргументиБГ
Икономика
МТСП обяви конкурс за годишната Национална награда за социални иновации


За единадесета поредна година Министерство на труда и социалната политика обявява конкурс за годишната „Национална награда за социални иновации (в подкрепа на социалната икономика)“. В него могат да участват всички физически лица (български граждани) и юридически лица, регистрирани в България.
Основната цел на наградата е да насърчи развитието на социални иновации в подкрепа на социалното предприемачество. Чрез нея ще се постави акцент върху ролята на социалните предприятия и ще се повиши видимостта им. Ще бъдат удостоявани социални предприятия, кооперации, представители на бизнеса и неправителствения сектор, образователни и научни институции и организации, които допринасят за развитието на социалната икономика у нас.
Конкурсът ще се проведе в три категории: „Социални иновации, свързани със заетост“; „Социални иновации, свързани със социално включване“; „Социални иновации, свързани с предоставяне на социални продукти и услуги“. Ще бъдат връчени три награди – първа, втора и трета (почетен плакет). Крайният срок за кандидатстване е 17.30 часа на 30.09.2025 г. Предложенията се подават на ел. адрес: si_nagrada@mlsp.government.bg.

Кандидатите представят следните документи на български език: формуляр за кандидатстване (по образец) и декларация (свободен текст), с която се удостоверява оригиналността на идеята. Ако документите съдържат лични данни, в декларацията е необходимо да се добави текст, с който декларатора дава съгласие МТСП да обработва личните му данни. Повече информация относно документите за кандидатстване, текста за съгласие към декларацията, както и контакти с организаторите, вижте на сайта на Министерство на труда и социалната политика, страница „Социална икономика“, в статията „Конкурс за участие в годишна Национална награда за социални иновации (в подкрепа на социалната икономика)“, която се намира на следния линк: https://bit.ly/4mvfKbt.
В случай на последващ отказ от участие в конкурса, организаторът предоставя възможност даденото съгласие да бъде оттеглено, съгласно вътрешните правила за Защита на личните данни.
През 2024 г. по време на същата церемония Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ от Габрово получи награда за инициативата „За качествено здраве на село“. Отличието беше в категорията „Социални иновации, свързани с предоставяне на социални продукти и услуги“.
Инициативата на ЖБД „Майчина грижа“, популярна още като „мобилен доктор“, беше осъществена в партньорство с Община Габрово. Тя беше първата такава за страната. Общинският съвет в Габрово отпусна сумата от 35 000 лв. Към инициативата Дружеството привлече и дарители. Организирани бяха профилактични медицински прегледи в малките населени места в община Габрово, където няма здравна служба и няма график за посещение на медицински персонал.
Медицинският екип се състоеше от кардиолог, невролог и две медицински сестри от Диагностично-консултативен център 1 – Габрово. Извършиха се прегледи във 22 кметства и кметски наместничества в община Габрово. Бяха прегледани общо 584 възрастни лица над 65 години, които не са минавали на профилактичен преглед при лични лекари.


Икономика
НАП наблюдава борси, тържища и складове в цялата страна

Служителите от „Фискален контрол“ на НАП са поставили под наблюдение по-големите борси, тържища и складове в цялата страна. Контролните действия стартираха на 16 септември сутринта и до момента на входа и на изхода на обектите са проврени близо 3500 камиона и микробуса, които превозват стоки с висок фискален риск, като плодове и зеленчуци, месо и др.
Данъчните инспектори изискват документи за произход на стоките, както и отчитат ли се всички реализирани продажби в търговските обекти, спазват ли се задълженията за регистриране и отчитане на продажбите в съответствие с нормативните изисквания. В някои от обектите проверяващите са констатирали нарушения като липса на касов апарат, неотчитане на приходи в реален размер, фактуриране на по-ниски цени от продажните и др.
За времето, в което присъстват в борсите, тържищата и складовете, фискалните инспектори са отчели завишени обороти в сравнение с предходни периоди. С цел да избегнат проверяващите екипи, част от рисковите търговци са изнесли дейността си извън тържищата и борсите. Затова и служителите на НАП контролират и санкционират нелегалната търговия и извън границата на стоковите борси.
„Поставили сме под наблюдение възможно най-много обекти, както в района на борсите, така и извън тях. Целта ни е да се гарантира коректното отчитане на обороти и плащането на дължимите данъци. Правим това и за да защитим търговците, които спазват закона. Резултатите от наблюденията и проверките ще бъдат анализирани, след което ще предприемем необходимите действия, за да предотвратим опитите за избягване на данъчно облагане в борсите, тържищата и складовете“, коментира проверките зам. изпълнителният директор на НАП Евгени Нанков.

Икономика
Близо 1000 граждани и фирми дадоха оценка на контролните действия на НАП

Близо 1000 граждани и фирми дадоха своята оценка за контролните действия на Националната агенция за приходите. Над 90% от анкетираните са оценили високо професионализма на служителите и взаимодействието им с участниците в контролното производство. Близо 97% от попълнилите въпросника са заявили, че са получили пълна информация и разяснения за необходими документи и действия в рамките на проверките. Най-честите препоръки към НАП, които дават гражданите и дружествата, са свързани с намаляване на административната тежест, подобряване и адаптиране на контролните подходи. Проучването стартира през юли, като от приходната агенция изпращат линк за попълване на анкетата на дружества и физически лица, чиито проверки и/или ревизии са приключили през първото тримесечие на тази година. То се провежда периодично за всяко тримесечие. За достъп до анкетата не се изисква въвеждането на данни за потребителския профил (акаунт) на анкетирания и негов имейл.
До края на септември ще бъдат изпратени анкети на лицата, чиито контролни действия са приключили през април, май или юни. Целта на проучването е приходната агенция да получи обратна връзка за хода на контролните производства и проявените комуникативни и професионални умения от служителите на НАП.
Резултатите от проучването ще се ползват за подобряване на комуникацията и намаляване на административната тежест в хода на контролните производства, оптимизиране на процеса и повишаване на професионалната компетентност на органите по приходите.
Анкетата е анонимна, съдържа общо 14 въпроса и попълването й отнема не повече от 10 минути.
„Благодарим на лицата, които отделиха от времето си, за да участват в проучването. Очакваме все по-висока активност, като апелираме към дружествата и гражданите да отправят ясно формулирани препоръки, които да ни помогнат да подобрим работата си и да улесним максимално данъкоплатците“, каза Пламен Димитров – директор на дирекция „Контрол“ в НАП.

-
Икономикапреди 7 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Икономикапреди 4 дни
НАП наблюдава борси, тържища и складове в цялата страна
-
Икономикапреди 4 дни
Близо 1000 граждани и фирми дадоха оценка на контролните действия на НАП
-
Културапреди 3 дни
НМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“
-
Новинипреди 4 дни
9-годишният Иван Екимов спечели шахматен турнир в Стражица
-
Новинипреди 4 дни
Положиха основния камък на новия параклис кв.“Шенини“ в Габрово
-
Културапреди 3 дни
„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“
-
Културапреди 3 дни
Историческият музей в Дряново с две нови книги