Свържи се с нас

Икономика

Пактът за еврото крие финансови капани за България

Страната ни ще трябва да плати между 3 и 4 милиарда евро при криза в друга държава

Published

on

След "семейната снимка" премиерът Бойко Борисов побърза да каже "да" на Пакта за финансова стабилност. СНИМКИ: ПРЕССЛУЖБА НА ЕК

В края на миналата седмица държавите-членки на еврозоната се договориха за създаване на Пакта “Евро +” и Европейски механизъм за стабилност (спасителен фонд). Идеята е, най-общо казано, когато някоя от страните от еврозоната има проблем, който застрашава стабилността на общата валута, другите държави да й отпуснат средства. От подобни спасителни заеми се възползваха Ирландия и Гърция, а все повече се коментира, че и Португалия ще се присъедини към този списък.
Детайлите по договора са следните: 500 милиарда евро ще могат да се дадат на държави, застрашаващи стабилността на еврото. Общият капитал на кризисния фонд е договорен на стойност 700 милиарда евро, от които 80 милиарда евро ще бъдат осигурени от държавите-членки на еврозоната на вноски от 2013 до 2017 година. Останалите 620 милиарда трябва да бъдат сформирани при поискване като комбинация от гаранции и капитал.

Вноската на отделните държави

към този фонд се определя от вноските им в Европейската централна банка. Естония обаче успя да извоюва изключение за държавите с брутен вътрешен продукт по-малък от 75% от средния за Европейския съюз (Словения, Словакия, Естония и Малта), като при тях ще се отчитат относителните разлики в икономиките.

България беше една от страните, които бързо заявиха, че подкрепят пакта, въпреки че не стана много ясно какво бихме могли да спечелим от него (договорът е задължителен за държавите в еврозоната, за останалите – решението си е изцяло тяхно). Премиерът изненада парламента, а, май, дори и собствените си депутати, с изказването само часове преди да замине за Брюксел, че ще се присъединим към пакта. Единственото разумно обяснение за

прибързаните действия на Борисов

е, че политическата лоялност ще се превърне в гаранция за нашето бъдещо приемане в еврозоната. Някакъв вид разменна монета, грубо казано, плащаме си, за да ни приемат. Но защо го правим, при условие, че имаме относително добри фискални показатели?! През 2009 година покривахме критериите за влизане, но не бяхме приети. Щом фактът, че покриваме “Маастрихт” не успя да убеди европартньорите ни, че трябва да бъдем част от еврозоната, как подкрепата ни за пакта ще ни даде каквито и да било гаранции?

Шефът на Еврокомисията Барозу и лидерът на еврозоната Жан-Клод Юнкер обсъждат Пакта за финансова стабилност.

Остава отворен и въпросът каква е ползата от подкрепата за фонда, абстрахирайки се от евентуалната политическа подкрепа при кандидатстването ни в еврозоната и Шенген. Засега само знаем, че цената от такова решение, т.е. поетото от министъра задължение от името на българските граждани, ще е висока. Изглежда по-реалистично да смятаме, че

освен пасиви няма да получим нищо друго

Следвайки тази логика, не се ли оказва, че примерът на България – да подкрепи общата кауза срещу евентуални бъдещи политически ползи – компрометира изцяло самия пакт, целящ стабилността на общата валута? А и както ще видим, самата цена може да се окаже и изключително висока.

Всяка от държавите ще участва в осигуряването на средствата в спасителния фонд. Основните вноски, както може да се очаква, ще направят Франция и Германия, почти 50%. Една от държавите, с които бихме могли да се сравняваме е Естония – новоприетата членка на зоната. Тя дължи около 1.3 милиарда евро. За сравнение Словакия и Словения, например, дължат съответно 5.7 милиарда и 2.9 милиарда евро. Изчисленията за България варират в доста широки граници. Министерство на финансите заяви, че тя ще се равнява на 300 милиона евро, но те най-вероятно не отчитат капитала, който трябва да бъде сформиран при поискване. При различните прогнози за променливите, от които зависи тази сума, България трябва да плати между 3 и 4 милиарда евро, в случай на проблем в някоя от държавите-членки.

Като цяло, може да се каже, че държавата извършва политически акт, за който плащаме ние, и чийто ефект е доста неясен. Първоначално изразеното несъгласие на финансовия министър и на управителя на БНБ по въпроса с пакта не разколебаха и за миг премиерското решение. Нямаше да има нищо лошо, ако той беше оставил компетентните институции да преценят позитивите и негативите и да почака да се изяснят всички неясноти около пакта преди да заяви подкрепата си. В крайна сметка, в европейското политическо пространство всяка дума има значение и ако заявиш веднъж, че подкрепяш дадено решение, то е доста по-трудно да се отметнеш от него отколкото би било в България.

Автор: Милена Пешева

АргументиБГ

Икономика

НАП публикува подкаст епизоди за приемането на еврото

Published

on

С поредица от подкаст епизоди Националната агенция за приходите (НАП) разяснява подробности около приемането на еврото като официална валута в България. Целта е чрез достъпно поднесено видео съдържание гражданите и бизнесът да се запознаят с изискванията, свързани с използването на единната европейска валута, декларирането и плащането на данъците и осигурителните вноски, посочват от НАП.

В единия от подкаст епизодите експерти на приходната агенция предоставят важна и полезна за бизнеса информация относно отчитането на продажби и сторно операции, както и фактури и известия към фактури, приключване на касови апарати на 31.12.2025 г. и работа в евро. Той е достъпен в YouTube канала на НАП: https://www.youtube.com/watch?v=BpsR7q8neKs&t=102s, както и в каналите на Агенцията в Инстаграм: https://www.instagram.com/p/DRxXvl9gHYj/ и TikTok: https://www.tiktok.com/@nationalrevenueagency/video/7578878570706095382?lang=en.

Друга тема, която е засегната в подкаст епизод, е свързана с данъчните и осигурителните декларации след 01.01.2026 г. След тази дата в НАП ще се подават, както декларации за данъчни и осигурителни периоди отпреди въвеждането на еврото в България, така и декларации за текущи периоди – т.е. за периоди през 2026 г.

Подкастът е достъпен на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=lQFi5VhPIVY, както и в Инстаграм и TikTok. В третия от публикуваните подкаст епизоди се дават подробности и за двойното обращение на лева и евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, както и за контролните дейности на Националната агенция за приходите.

Подкастът може да бъде видян на: https://www.youtube.com/watch?v=rDIBIBfDhsc&t=5s, както и в Инстаграм и TikTok. През следващите седмици предстои публикуването на епизоди с информация и за това в каква валута ще се плащат актовете по контролни производства след въвеждане на еврото и как ще става счетоводното отчитане след 1 януари 2026 г.

Подкаст епизод ще бъде посветен и на темата за електронен трудов запис, в каква валута ще се вписват заплатите ни, трябва ли работодателите да подават допълнителна информация в НАП след 1 януари 2026 г.; Декларирането на доходи от платформи за краткосрочно отдаване под наем в условията на новата валута, както и подаване на декларации за стар период, плащане на данъци след 01.01.2026 г., регистрация по ЗДДС също намира място във видео съдържанието.

Плащането на просрочени задължения след 01.01.2026 г. и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за публични вземания, е друга от темите в YouTube канала на Агенцията. Повече информация може да намерите в сайта на НАП, каналите на приходната агенция в YouTube и Rakuten Viber,  страниците във Facebook, Twitter (Х) и LinkedIn.

Зареди още

Икономика

До края на декември заявяваме данъчните облекчения за деца

Published

on

Родителите, които искат да ползват данъчните облекчения за деца или за деца с увреждания през работодателя си, е необходимо да заявят желанието си пред него, като подадат съответната декларация до 31 декември 2025 г. В този случай работодателят може да възстанови данъка в срок до края на януари 2026 г.

Няма промени в размерите на данъчните облекчения за придобитите доходи през 2025 г. и те се запазват същите като през предходната година. Сумите, които може да бъдат възстановени, са в зависимост от броя на децата. За едно ненавършило пълнолетие дете облекчението от годишната данъчна основа е 6 000 лв., а сумата за получаване е до 600 лв., за две – 12 000 лв. и сума за получаване до 1200 лв., за три и повече – 18 000 лв. със сума за получаване до 1800 лева. За отглеждане на едно дете с увреждания облекчението от годишната данъчна основа е в размер на 12 000 лв., като сумата за получаване е до 1 200 лева. Това са средствата, които могат да бъдат получени, когато лицата не са ползвали облекченията при авансовото облагане на доходите.

Едно от най-важните изисквания за прилагане на облекченията е родителите да нямат публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. От НАП съветват гражданите да проверят онлайн с персонален идентификационен код данъчната си сметка за задължения преди да ползват данъчно облекчение, за да избегнат неудобства.

Освен през работодател, другият начин за ползване на данъчните облекчения е с подаване на годишна данъчна декларация в НАП в срок от 10 януари до 30 април 2026 г. или от 1 март до 30 юни за лицата, извършващи дейност като търговец, включително едноличните търговци и земеделските стопани, избрали да се облагат като такива.

За да ползва данъчните облекчения, физическото лице (включително едноличен търговец) трябва през 2025 г. да е получавало доходи, облагаеми с годишни данъци (данък върху общата годишна данъчна основа или данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец). Хората без доходи, или само с необлагаеми, като обезщетение за майчинство например, както и само с доходи, облагаеми с окончателен и/или патентен данък, не могат да се възползват от облекченията, но това може да направи другият родител, ако отговаря на изискванията.

Условията за ползване на данъчните облекчения за деца и деца с увреждания са подробно описани в сайта на НАП . Информация за данъчните облекчения има и във Фейсбук страницата на НАП, а телефонна консултация по тези въпроси може да се направи с Информационния център на телефони: 0700 18 700 или 02 9859 6801, както и на имейл: infocenter@nra.bg .

Зареди още

Икономика

Габрово отстъпва две позиции по средна заплата, вече е на 17-то място

Published

on

Област Габрово вече заема 17-то място в националната класация по средна брутна месечна работна заплата, като отстъпва с две позиции спрямо предходното тримесечие, когато беше на 15-о място.

Според официалните данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, средната брутна месечна работна заплата в региона през третото тримесечие на 2025 г. е 1 964 лв. За месеците юли, август и септември сумите са съответно 1 972 лв., 1 920 лв. и 2 001 лв.

В сравнение с второто тримесечие на 2025 г. се отчита намаление от 2.2%, като най-значителен спад е регистриран в дейностите „Култура, спорт и развлечения“, „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Държавно управление“.

Сравнено със същия период на 2024 г., заплащането в областта все пак бележи ръст от 7.4%, като в обществения сектор увеличението достига 12.4%, а в частния – 5.7%. Повишение се наблюдава в секторите „Строителство“, „Образование“ и „Транспорт, складиране и пощи“.

Най-високите средни заплати през третото тримесечие на 2025 г. са отчетени в: „Държавно управление“ – 2 607 лв, „Образование“ – 2 597 лв, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 2 242 лв.

Най-нископлатени остават служителите в: „Операции с недвижими имоти“ – 1 077 лв, „Административни и спомагателни дейности“ – 1 204 лв, „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 1 352 лв.

В национален мащаб, по показателя средна брутна месечна работна заплата, Габрово се нарежда след областите София (столица), София (област), Варна, Враца, Стара Загора, Пловдив, Русе, Плевен, Шумен, Търговище, Перник, Велико Търново, Бургас, Разград, Ловеч и Пазарджик.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица