Икономика
Пактът за еврото крие финансови капани за България
Страната ни ще трябва да плати между 3 и 4 милиарда евро при криза в друга държава

След "семейната снимка" премиерът Бойко Борисов побърза да каже "да" на Пакта за финансова стабилност. СНИМКИ: ПРЕССЛУЖБА НА ЕК
В края на миналата седмица държавите-членки на еврозоната се договориха за създаване на Пакта “Евро +” и Европейски механизъм за стабилност (спасителен фонд). Идеята е, най-общо казано, когато някоя от страните от еврозоната има проблем, който застрашава стабилността на общата валута, другите държави да й отпуснат средства. От подобни спасителни заеми се възползваха Ирландия и Гърция, а все повече се коментира, че и Португалия ще се присъедини към този списък.
Детайлите по договора са следните: 500 милиарда евро ще могат да се дадат на държави, застрашаващи стабилността на еврото. Общият капитал на кризисния фонд е договорен на стойност 700 милиарда евро, от които 80 милиарда евро ще бъдат осигурени от държавите-членки на еврозоната на вноски от 2013 до 2017 година. Останалите 620 милиарда трябва да бъдат сформирани при поискване като комбинация от гаранции и капитал.
Вноската на отделните държави
към този фонд се определя от вноските им в Европейската централна банка. Естония обаче успя да извоюва изключение за държавите с брутен вътрешен продукт по-малък от 75% от средния за Европейския съюз (Словения, Словакия, Естония и Малта), като при тях ще се отчитат относителните разлики в икономиките.
България беше една от страните, които бързо заявиха, че подкрепят пакта, въпреки че не стана много ясно какво бихме могли да спечелим от него (договорът е задължителен за държавите в еврозоната, за останалите – решението си е изцяло тяхно). Премиерът изненада парламента, а, май, дори и собствените си депутати, с изказването само часове преди да замине за Брюксел, че ще се присъединим към пакта. Единственото разумно обяснение за
прибързаните действия на Борисов
е, че политическата лоялност ще се превърне в гаранция за нашето бъдещо приемане в еврозоната. Някакъв вид разменна монета, грубо казано, плащаме си, за да ни приемат. Но защо го правим, при условие, че имаме относително добри фискални показатели?! През 2009 година покривахме критериите за влизане, но не бяхме приети. Щом фактът, че покриваме “Маастрихт” не успя да убеди европартньорите ни, че трябва да бъдем част от еврозоната, как подкрепата ни за пакта ще ни даде каквито и да било гаранции?

Шефът на Еврокомисията Барозу и лидерът на еврозоната Жан-Клод Юнкер обсъждат Пакта за финансова стабилност.
Остава отворен и въпросът каква е ползата от подкрепата за фонда, абстрахирайки се от евентуалната политическа подкрепа при кандидатстването ни в еврозоната и Шенген. Засега само знаем, че цената от такова решение, т.е. поетото от министъра задължение от името на българските граждани, ще е висока. Изглежда по-реалистично да смятаме, че
освен пасиви няма да получим нищо друго
Следвайки тази логика, не се ли оказва, че примерът на България – да подкрепи общата кауза срещу евентуални бъдещи политически ползи – компрометира изцяло самия пакт, целящ стабилността на общата валута? А и както ще видим, самата цена може да се окаже и изключително висока.
Всяка от държавите ще участва в осигуряването на средствата в спасителния фонд. Основните вноски, както може да се очаква, ще направят Франция и Германия, почти 50%. Една от държавите, с които бихме могли да се сравняваме е Естония – новоприетата членка на зоната. Тя дължи около 1.3 милиарда евро. За сравнение Словакия и Словения, например, дължат съответно 5.7 милиарда и 2.9 милиарда евро. Изчисленията за България варират в доста широки граници. Министерство на финансите заяви, че тя ще се равнява на 300 милиона евро, но те най-вероятно не отчитат капитала, който трябва да бъде сформиран при поискване. При различните прогнози за променливите, от които зависи тази сума, България трябва да плати между 3 и 4 милиарда евро, в случай на проблем в някоя от държавите-членки.
Като цяло, може да се каже, че държавата извършва политически акт, за който плащаме ние, и чийто ефект е доста неясен. Първоначално изразеното несъгласие на финансовия министър и на управителя на БНБ по въпроса с пакта не разколебаха и за миг премиерското решение. Нямаше да има нищо лошо, ако той беше оставил компетентните институции да преценят позитивите и негативите и да почака да се изяснят всички неясноти около пакта преди да заяви подкрепата си. В крайна сметка, в европейското политическо пространство всяка дума има значение и ако заявиш веднъж, че подкрепяш дадено решение, то е доста по-трудно да се отметнеш от него отколкото би било в България.
Автор: Милена Пешева
АргументиБГ
Икономика
Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
Икономика
Семинар „Социално предприемачество в действие“
Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.
Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.
Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.
В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.
Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.
Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.
В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.
Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.
В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.
В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.
Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.
Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.
Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.
Икономика
Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Кримипреди 6 дниЗадържаха под стража рецидивист след поредна кражба
-
Новинипреди 5 дниИван Екимов стана държавен шампион по шахмат
-
Кримипреди 5 дни20 години затвор за севлиевец, убил по жесток начин майка си
-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ приема дубъла на ЦСКА в труден тест
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето
-
Икономикапреди 4 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Любопитнопреди 3 дниЖБД „Майчина грижа“ с нов сайт
-
Кримипреди 2 дниШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)










