Любопитно

Априловци почетоха гибелта на Левски

снимка: Симона Иванова

Клуб „Млади възрожденци“ към Националната Априловска гимназия отбелязаха днес 142-годишнина от обесването на Васил Левски с почетен караул. Идеята на клуба се реализира за първи път, като бе подкрепена и удостоена от нейните ръководители и членовете.

снимка: Симона Иванова

Те организираха и вътрешноучилищен конкурс за есе, в който се включиха десетки участници във връзка с темата, свързана с честванията.

снимка: Симона Иванова

Пред паметната морена в градинката до Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, бяха наградени участниците в конкурса, на тема: „Искам да ти кажа Апостоле“.

снимка: Симона Иванова

Награди и грамоти получиха първите трима класирали се в надпреварата, а останалите участници получиха грамоти за участието си.

снимка: Симона Иванова

Есето, което грабна първото място на журито в есеестичния конкурс е на ученичката от 11 „а“ клас Стефани Минчева.

снимка: Симона Иванова

А ето и нейната творба:

“ Искам да ти кажа, Апостоле

Къде си, Апостоле, да видиш страната, за която даде живота си как живее след теб? Не знам дали от високо ни виждаш, но знам, че ако ни виждаш – съжаляваш. Може би си казваш, че не е трябвало да даваш всичко за един мъничък народ. Може би жертвата, която ти си направил не е за хора като нас. Ако не виждаш, аз ще ти пресъздам на кратко нашия свят, светът на новия век, на развития век, който всъщност е много изостанал.

Погледни колко срам залива красивите ширини на така любимата за теб Родина. С тела не я стелят и с кръв не я заливат, но с бързи темпове заличават всичко „мило нам и родно”. Заменят прекрасния ни език с нечий чужд. Героите от твоето време са забравени, някои се опитват да ги припомнят, но малко са онези, които искат да научат за вас. Родното не е оценено, чуждото е по-прекрасно. Историята, в която ти остави такава голяма следа, ни е чужда. Тежките времена, в които си живял, борбата, която си водил, за някои днес е безсмислена, слаба, обикновена. Делата ти са ни толкова чужди, а са в основата на съществуването ни като народ. Днес робуваме на чуждите традиции, чуждите обичаи, празници, стереотипи, начин на живот, а нашето е грозно, просто, безинтересно. Красотата е невидима, непозната и отхвърлена, а ти така силно се бори за нея. Виж, няма ги вече онези българи, които застават зад България, бранят я, развиват я. На тяхно място са онези, които я разрушават, които вземат всичко възможно, което тя може да даде, а милата ни родина е толкова безпомощна. Притихнала в своята болка, причинена от чедата си, тя дава всичко, не се пести. А как ли и да го направи, няма те, за да я защитиш. Погледни децата й, които така жадуват за поредната вечер изпълнена с много алкохол, чалга музика и пакети с бели салфетки. Виж ги, част от тях не те познават, а другите следват общия „идеал” и в суматохата забравят за теб. Ежедневието е обикновено, при някои лишено от смисъл. Прекрасната българска литература, описваща теб, твоите братя, твоята България, е скрита в библиотеките, които са толкова достъпни и в същото време толкова недостъпни. Тайните за теб са на крачка от нас, а малко хора се интересуват от тях. Виждаш ли как е преобразена красивата българка? Няма го черното покривало, няма я красивата носия. Тялото е на показ, косата е разпусната, красотата е изкуствена. А българките, които познаваш са толкова красиви и истински. Днес сигурно не ти се вярва на очите ти. Това не е България, за която се бори. Не е народа, за който даде живота си. Не е родината, която ти спаси. Но знай, че има надежда за България.

Не тъгувай, Апостоле, има толкова смели българи, има толкова талантливи личности. Апостоле, децата прославят родината ни, спортистите ни развяват трибагреника навсякъде по света. И най-важното – всички те са горди, че идват от България. Те са хората, които ще я освободят отново, те са новите спасители. Носят в себе си твоите идеи, те ще премахнат това робство, под което сме в момента. Ще изчистят името, ще го прославят на ново. Те са новите освободители, които ще ни покажат отново красотата на родината и ще ни накарат да се гордеем.

Но, Апостоле, радвай се, че днес не си сред нас. Днес не е твоето време, ти не заслужаваш да си част от този свят. Не трябва да си свидетел на убийства без цел. Ти не трябва да виждаш как хората си отиват благодарение на технологиите, на новоизмислените вещества, човешката глупост и разклатената психика. Не трябва да виждаш как хората изпитват омраза към ближния, как той не е брат, а враг. Злобата, хуленето, лъжите, предателството не са за твоето съзнание. Добре, че не си част от този свят, защото веднага някой щеше да те нападне, но не с оръжие, а с думи. В най-прекрасното ти дело щеше да бъде намерен недостатък, пропуск, липса, която щеше да бъде предмет на разговор. Щеше да чуеш много лоши слова, които биха те накарали сам да се простиш с живота си.

Но това е България днес, Апостоле. Вие умряхте за нея, а тя ви забрави. Тя продължи напред, приемайки свободата за даденост. Не я оцени, не успя да я превърне в онези образи, които имахте за нея. Точно заради това сега сме роби. Роби на чуждите „красоти”, а нашите са някъде там около нас, фон за грозните действия. Знам, че ти е тъжно, ако виждаш всичко това и се надявам, че не го виждаш. Очите, които са искали да видят свободата, не трябва да я гледат в този вид, защото тя не е онова, за което ти се бори. Но не тъгувай, аз знам, че това е временен момент. Ще дойдат по-добри дни, ще се родят по-добри хора, те ще те познават, те ще те ценят. Тогава започни да гледаш, когато България ще е такава, каквато ти си искал да бъде. И въпреки всичко бъди горд, Апостоле. Гордей се с извоюваната свобода, гордей се с успеха на един народ, воден от хора като теб – „със сърце мъжко юнашко”, за които нямаше дума като „страх”. Гордей се със сбъднатата мечта на хилядите българи, защото постигната цел на един народ е от огромно значение. Следващата цел е да променим настоящето, но липсва нещо мъничко, носещо огромно значение – един нов Васил Левски, който да ни поведе. Но аз знам, със сърцето си вярвам, че в едно затънтено кътче на България, той е роден и в момента гради своята тайна мрежа от революционни комитети. Той ще сбъдне твоята мечта и ти ще видиш родината такава, каквато винаги си искал да видиш – свободна, силна и обединена. Началото е поставено, остават само действията.“ Стефани Минчева.

Автор: Симона Иванова.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Виж също

Фотоизложба „Избрано“ в Галерия „Христо Цокев“

Не изпускай

Пореден епизод на сериала “Ало, ало”, с участието на 79-годишна дама

Коментари

Култура

Младежкият театър гостува в Габрово

За болезнена любов наемете безболезнена раздяла – Младежкият театър гостува в Габрово

Любовта е сложно преживяване, а раздялата – още по-сложна, но нещата могат да се подредят отново. В това ни убеждава провокативната комедия „Разделям двойки по домовете“ на Младежки театър „Николай Бинев“, която ще гостува на Габровския театър. Постановката на режисьора проф. Здравко Митков ще се играе на 21 януари, вторник, от 19.00 часа в зала „Възраждане“.

Спектакълът е създаден по пиесата на френския драматург Тристан Птижирар, номиниран за награда „Молиер“ в категория „най-добър жив франкофонски автор“ през 2015 г. Преводът е направен от Снежина Русинова-Здравкова, а сценографията и костюмите са изработени от художника Петър Митев. Фотограф на постановката е Гергана Дамянова. В ролите ще видим Искра Донова, Михаил Билалов и Николай Луканов.

Пристрастеността към социалните мрежи превръща съвременния човек в потребител, който консумира на бързи обороти преживявания, емоции, чувства и забравя за истинските „неща от живота“.

В тази хаотична липса на разумност, място намира Ерик (Михаил Билалов), чиято работа се състои да прекратява любовните връзките на други мъже от тяхно име и в тяхно отсъствие. Всичко върви по план, Ерик е професионалист, знае как да се справи във всяка ситуация – елегантно, бързо и точно. Един ден съдбата ще разтърси собствената му самоувереност.

Непознат го изпраща при любовницата си за поредната раздяла, която се оказва бившата му жена Гаел (Искра Донова). Малко по-късно на вратата се появява и разкаялият се любовник Иполит (Николай Луканов). Дали ще се заформи любовен триъгълник предстои да разберем, но едно е сигурно – публиката ще съпреживее еуфоричен бум от всякакви откровения, спомени и признания, поднесени от безупречната игра на актьорите и майсторски изпипаните диалози. Съвсем естествено финалът е неочакван – като самия живот.

С лек хумор и доза мистерия проф. Здравко Митков предлага на зрителите едно истинско забавление над ежедневните ситуации.

Билети може да закупите от касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“, както и онлайн на: https://epaygo.bg/2977959796.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Четири рецепти се борят за вота в „Гозби по стари традиционни рецепти“

Четири рецепти се борят за вота на публиката в януарското издание на конкурса „Гозби по стари традиционни рецепти“

За кулинарния конкурс „Гозби по стари традиционни рецепти“ през януари бяха одобрени четири рецепти. Той бе обявен по повод 55-та годишнина от основаването на музей „Етър“, която бе отбелязана миналата година. Конкурсът приключва през този месец, но по-късно през април музеят ще обяви друг, чиято цел ще бъде събирането и популяризирането на различни видове традиционни рецепти за приготвяне на зимнина.

До 31 януари приятелите на музея във Фейсбук могат да оценяват предложените рецепти и в края на месеца по броя на лайковете ще бъде определен победителят в кулинарния конкурс за месеца.

Втасала питка
Рецептата е на Христина Колева от Габрово

Необходими продукти:
50 мл топло прясно мляко, 100 гр кисело мляко, 2 яйца – 1 жълтък за намазване на питката, 1 с. л. захар, 1 ч. л. сол, 5 с. л. олио, 7 гр суха мая, 750-770 гр брашно, 40-50 гр меко краве масло.
Начин на приготвяне: Брашното се пресява. Прави се кладенче и в него се поставят всички продукти без кравето масло и жълтъка, който е за намазване на питката. Замесва се меко тесто. Поставя се в намаслена купа, покрива се със стреч фолио и се оставя на топло да втаса. Тестото се разделя на три равни части. Всяка част се разточва на кръг с диаметър 40 сантиметра. Корите се поставят една върху друга, като помежду тях се маже с мекото краве масло. Последната кора не се маже. Кръгът се разделя на 16 сектора.Всеки сектор се усуква няколко пъти, като крайната част се подпъхва към средата. Питката се оформя върху хартия за печене и след това се поставя, заедно с хартията в тава с размери 28 сантиметър. Поставя се на топло да втаса. Втасалата питка се намазва с отделеният жълтък смесен с 1 с. л. кисело мляко. По желание в средата се поръсва с ленено и маково семе. Питката се пече в предварително загряла фурна на 160 градуса с вентилатор 35 минути.

Бабин лучник
Рецепта на Христина Христова, секретар на НЧ „Св.Климент Охридски – 1899“ с. Сенник

Необходими продукти: 1 кг тесто, 500 гр лук стар, 50 мл олио.
Начин на приготвяне: Разделяме тестото на две различни по големина топки. Разточваме по-голямата топка на кора с няколко сантиметра по-широка от тавата, в която ще приготвите лучника. Слагаме кората в намазнената тава и оформяме бордюр по стените. Нарязваме лука на едро и го задушаваме в олио около 10 минути. Прибавяме чубрица, джоджен и сол на вкус. Разбъркваме добре и изсипваме лука върху кората, като го разделяме равномерно. Разточваме втората топка на кора с големината на тавата. Слагаме я върху лука, припокриваме я с краищата на долната кора и ги прищипваме. Пече се в умерена фурна около 20-30 минути. Готовият лучник нарязваме на триъгълни парчета. Да ви е сладко!

Тиквеник
Рецепта на Христина Христова от с. Сенник

Необходими продукти: домашно точени кори, счукани орехи -1 ч. чаша, канела -1 ч. л., настъргана тиква – 1 супена паничка, галета – 1 супена лъжица, настъргана ябълка – 1 бр., сиропена заливка – 500 г, вода, захар – 1ч. чаша, олио.
Начин на приготвяне: Върху лист от корите намазваме с олио, поръсваме с продуктите, които предварително сме разбъркали, навиваме на точилка на руло. Печем до златисто.

Малки рибки, запечени в тесто
Рецепта на Христина Петкова от с. Богатово

Необходими продукти: 1 кг. брашно, 10 с. л. олио, 1 кубче мая, 0.400 мл прясно мляко, 2 с. л. захар, 1 кафяна лъжичка сол, 1 яйце.
Начин на приготвяне: Замесва се тесто и се разделя на равни топки като всяка се разточва и в нея се слага месото от предварително изпържената и обезкостена риба. С помощта на нож нарязваме на около 2 см. 5 разреза и завиваме рибата с тесто, така че да се получи тялото на рибката, оформят се опашката и главата. Оформените рибки се оставят за половин час, за да втаса тестото, и се изпичат в не много загрята фурна.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Мистерия в небето над Габрово (снимки)

Мистериозни светещи обекти, подредени в почти права линия, се появиха в небето над Габрово. Изключителното загадъчно явление бе наблюдавано в четвъртък вечерта, в района над местността Баба Зара.

На необичайния феномен стана свидетел габровец, уловил с камерата на телефона си светещите кръгове, чиято снимка изпрати на редакционната поща на „Габрово Нюз“ за публикуване.

Светещите обекти, подредени в права линия над местността Баба Зара

Авторът на фотоса, направен от района на ПМГ – Габрово, съзрял в нощния небосвод подредените в права линия светещи осем неидентифицирани обекти, които му направили силно впечатление и снимал.

Наблюдението му над летящите подредени в ред светещи обекти продължило около десетина минути.

Според местни любители на теориите за НЛО, в случая категорично става въпрос за присъствие на извънземни, тъй като нямат друго обяснение.

Ще припомним, че тази мистерия, свързана с необясними явления и твърдения за неидентифицирани летящи обекти, не е първата позната и известна за габровци. През 2013 година светещ обект изуми жителите на два габровски квартала.

Според очевидци тогава светещото като пламък кълбо, с приблизителни размери около 2 метра, с леко червен оттенък, прелетя непосредствено близо над блоковете на „Трендафила“.

След това светещият обект се преместил над Гробищния парк в града и накрая доста бързо отлетял към билото на Стара планина.