В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

На 16 юни, вторник, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново открива в залите на Икономовата къща съвместна изложба с творби на художничките Севда Потурлян и Надя Петрова, носители на наградата на град Дряново за живопис за 2025 година.

И двете художнички са лауреати от миналогодишното издание на националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират вече няколко години.

Споделяйки наградата, те спечелиха правото да представят своето творчество в Дряново през настоящата година. Предстоящата изложба предхожда провеждането на пленера и се явява естествен мост към творческата енергия на новите участници, създавайки обща духовна среда между художници и публика.

На 5 юли изложбата им ще отстъпи място на новото издание с творбите от тазгодишното издание на пленера, чието официално откриване е насрочено за именно за тази дата.

Севда Потурлян е родена през 1971 г. и завършва специалността „Илюстрация и оформление на книгата“ в Националната художествена академия. Реализирала е няколко самостоятелни изложби в страната и чужбина, участвала е в множество общи изложби, като нейните творби са удостоявани с награди от различни конкурси. Картините й са лично преживяване, емоция и страст, родени от първия допир с непознатия свят. В тях тя носталгично не желае да се раздели с времето на тишина и покой – с онази семейственост и близост, която облъхва детството с аромата на махленската неделна утрин.

Цветността е водеща и основополагаща в творчеството й: топлотата на колорита, богатството на баграта и наблягането на цвета определят нейния художествен вкус. Акварелните й творби са израз на душевност, в която детето все още вярва в героите от приказките. Те привличат зрителя магнетично, правят го съпричастен на емоцията на своя създател и го повеждат към далечен, цветен и приказен свят – онзи, който забързаният съвременник е оставил някъде в отминалото време.

Надя Петрова е родена през 1963 г. в Стара Загора. От 1996 г. се занимава с керамика, а от 2003 г. работи изключително в областта на живописта – в жанровете пейзаж и натюрморт. Участвала е в редица групови изложби и е организирала множество самостоятелни представяния. Активен художник с определен личен почерк и пластична идентичност, тя споделя своето творческо кредо: „Една форма може да бъде дърво, може да бъде къща, а може и да е просто произволна форма, която ми трябва композиционно, за да завърши идеята.“ Тази двойственост – между съзерцателно-абстрактното и конструктивното – е характерна за нейното изкуство.

Някои платна са по-пейзажни, други силно напомнят на конструктивизъм, при който, според самата авторка, архитектурата е сведена до „минимализъм на геометрични форми.“ Особено внимание художничката отделя на цвета, наричайки го „много лично нещо“: „Аз си позволявам понякога да работя в една по-студена гама, друг път в много топли или в черно-бели контрасти.“ Петрова не търси механично пресъздаване на натурата, а усещане: „По-скоро усещане за нещо рисувам. Правя си своя свят с някакво усещане.“

Изложбата на Надя Петрова и Севда Потурлян в Икономовата къща може да бъде разгледана от 16 юни до 5 юли 2026 г.