Новини
Световният шампион по киокушин Валерия Лозанова: Всичко е пред мен!

снимка: Личен архив
Първа се върна Валерия Лозанова от първенството на планетата по киокушин за юноши и девойки, провело се в центъра по бойни изкуства в Москва. Тя се занимава повече от 7 години с карате и до този момент е спечелила 5 купи, 20 златни и 2 сребърни медала от първенства. В кариерата си има само едно 3-то място по Ката. През новата година тя е още по-амбицирана и си пожелава успех в новата категория до 50 кг., в която и предстои да се състезава. Ето какво сподели още в интервюто, което даде специално за „Габрово Нюз“:
– От колко време тренираш този вид спорт и ще ни разкажеш ли малко повече за него?
В.Л.: Тренирам повече от 7 години. Всъщност това е най- чистата форма на карате. Името на стила идва от Kyoku, което в превод е краен, пределен; Shin, истина и Kai е организация. И оттук и Киокушинкай, името на стила карате. При играта имаш цялата свобода на ударите в различни части от тялото. В някои състезания се налагат забрани за места, където нямаш право да удряш, но това си го решават самите организатори на различните срещи.
– Кой те насочи точно към този вид спорт?
В.Л.: Всичко започна от моята братовчедка, която е по-голяма от мен. От този момент аз реших, че това е моят спорт и искам да се състезавам точно тук. Затова и предприех крачката да се запиша. Макар на околните да не им се вярваше, че ще издържа повече от две седмици, ето вече 7-ма година не се отказвам и продължавам да трупам успехи.

снимка: Личен архив
– От тази година си възпитаничка на Априловската гимназия, как съчетаваш спорта и учебния материал?
В.Л.: Трудно ми е. Понякога пренебрегвам училището за сметка на тренировките. Преди години ходех и на танци, но няма как да успявам и с трите, и затова спрях танците, защото тук се чувствам себе си.
– Някой друг от семейството ти практикува ли такъв тип спорт?
В.Л.: Баща ми се занимава кикбокс.
-На какво се дължат успехите ти, кои твои качества ти помагат най- много?
В.Л.: На упоритостта ми и това да не се отказвам въпреки трудните моменти. Имала съм период, в който спрях тренировки за три месеца, но благодарение на моя треньор Красимир Илиев се върнах в залата. И до този момент не ми е минавала мисълта да се откажа отново, защото знам на какво съм способна. Последните месеци, от септември насам, съм имала всеки месец състезание и това се оказа голямо напрежение за самата мен. Преодолявам трудностите!
– От кога си в Националния ни отбор по киокушин?
В.Л.: От 2014 година официално съм в отбора, след като дълго са наблюдавали моите срещи и изяви, а също така са взели в предвид факта, че нямам загуба в България на подобни спортни форуми.
– Разкажи ни за най-голямото постижение, както за теб, така и за клуб „Надежда”, за който се състезаваш?
В.Л.: Заминахме за руската столица на 17 декември. На много голям форум участвах и за мен беше голяма чест да бъда там. Един ден по-рано пристигнахме там, за да можем да свикнем с обстановката, както и да имаме време за подготовка. На четвъртфинала победих с ипон (чиста победа), моята противничка от Украйна, а в битката за място на финала спечелих с вазари (половин точка). Моя претендентка бе рускинята Дария Асеева. В спора за първото място взех реванш от рускинята Юлия Сухорукова, от която имам загуба на финала на Европейското първенство в края на ноември в Самоков. Всъщност след като направих вазари аз получих световната титла.
– Кое те впечатли най-силно в Москва?
В.Л.: Обстановката, градът. Нямахме много време да разглеждаме забележителности, но имах възможността да видя Червения площад. Нашата цел бе състезанието и се бяхме съсредоточили върху него. Конкуренцията беше много силна и това допълнително създаваше напрежение, когато знаеш, че има 500 участника.
– Родителите ти стоят със сигурност плътно зад теб, какви съвети ти дадоха преди да заминеш?
В.Л.: Най-вече надъхване, което е нужно винаги преди състезание и със сигурност подкрепа.
– Каква е твоята цел и за какви върхове мечтаеш?
В.Л.: Всичко е пред мен! Още много успехи и все същата силна амбиция!
Автор: Симона Иванова.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Новини
Отбелязваме Светли понеделник!

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 4 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 5 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Новинипреди 6 дниСлави Василев в Севлиево: Бизнесът движи икономиката и държавата трябва да започне да работи за него
-
Културапреди 6 дниВеликденски празници в музей „Етър“







