Новини
ТУ-Габрово чества своя 50-годишен юбилей в периода 20-22 ноември
Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Тържествата по повод юбилея на Технически университет – Габрово ще се проведат в периода 20 – 22 ноември 2014 г.
Мероприятията включват празничен водосвет и молебен за здраве от Великотърновски митрополит Григорий, Тържествен Академичен съвет за удостояване с почетното звание „Доктор хонорис кауза” на ТУ-Габрово на ректора на Висше училище Митвайда, проф. д-р Лудвиг Хилмер, представление „Кажи ми, облаче” на студио „Театрален свят” при Природоматематическа гимназия академик „Иван Гюзелев” – Габрово, откриване на лаборатория по CNC „Оборудване и технологии”, Тържествена церемония по случай 50-годишнината и Спектакъл “Среща в СПОМЕНЪТ”, представление на танцова група с хореограф Нешка Робева и др.
Официални гости на церемониите ще бъдат Н.П. Посланикът на ФР Германия Детлеф Лингеман и ръководителят на отдел „Култура и връзки с медиите” на немското посолство Маркус Хаас, чуждестранни делегации, водени от ректори и зам.- ректори на партньорски университети от Германия, Австрия, Чехия, Полша, Сърбия, Македония, Украйна, Казахстан, Дагестан, Турция, делегации, водени от ректори и зам.- ректори на български университети, представители на бизнеса, чуждестранни учени, удостоени с почетното звание „Доктор хонорис кауза” на ТУ-Габрово, областен управител, кмет на Габрово, депутати, настоящи и бивши преподаватели, бивши ректори на Университета и др.
В рамките на тържествата на 21 ноември ще бъде открита международната научна конференция УНИТЕХ’14, която вече е запазена марка на Университета и се утвърждава като научен форум с международно признание.
Един от пленарните доклади при откриването на конференцията ще бъде изнесен от проф.д-р Карл Петер Пфайфер, ректор на Висшето училище Йоанеум, Грац, Австрия. По време на кръглата маса обект на дискусиите ще бъде дуалното обучение – чуждестранният опит на Европейските партньорски университети и възможностите за неговото приложение в България.
Идеята за създаване на висше училище в Габрово, предшественик на днешния Технически университет, датира от 40-те години на XIX век. Тя е формулирана от българския просветител Васил Априлов и неговия съратник Никола Палаузов.
Техническият университет в Габрово е създаден през 1964 г. като Висш общо-технически задочен институт (ВОТЗИ) с Указ № 395 на Президиума на Народното събрание. От 1972г. с Указ на Държавния съвет на Народна република България ВОТЗИ-Габрово се преименува във Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ). С решение на Народното събрание на Република България от месец юли 1995 г. ВМЕИ-Габрово придобива статут на Технически университет.
В ТУ-Габрово в момента се обучават над 5100 студенти от страната и 50 чуждестранни граждани. От създаването на Университета до сега са дипломирани над 27 500 специалисти с висше образование.
Обучението на студентите се извършва в образователно-квалификационните степени „Бакалавър” и „Магистър” и в образователна и научна степен „Доктор”.
ТУ-Габрово е първият университет, получил цялостна акредитация от Националната агенцията за оценяване и акредитация през 1999 г. Последна институционална акредитация Университетът получи на 11 октомври 2012 г. с Решение на Акредитационния съвет на НАОА за срок от 5 г. с определен капацитет от 8 000 студенти и докторанти.
Образователната и научна дейност в университета се осъществява от 191 преподаватели висококвалифициран академичен състав, от които 6 с научна степен „доктор на техническите науки” и 113 с научна степен „доктор”. Хабилитираният състав на университета е 84 души, от които 12 на академична длъжност „професор” и 72 на академична длъжност „доцент”.
Структурата на ТУ – Габрово включва три факултета – Електро¬техника и електроника, Машиностроене и уредостроене и Стопански факултет; Технически колеж – Ловеч и Департамент за езиково и специализирано обучение.
В областта на научноизследователската, научно-приложната и приложната дейност през последните години ТУ-Габрово е работил по проекти, финансирани от МОН на обща стойност около 2 000 000 лв. Проектите, финансирани по Национален фонд „Научни изследвания” са над 5, на стойност над 1 000 000 лв., реализирани в партньорство с институтите на БАН, други висши училища и фирми.
Преподаватели от ТУ-Габрово участват в международни проекти по програмите Еразъм+, Леонардо да Винчи, Грюндвиг, Коменски, Югоизточна Европа, Интелигентна енергия Европа, 7 Рамкова програма, ТЕМПУС, UNESCO, CEEPUS, ASO, ДААД, Royal Society, финансирани от Европейската комисия на стойност над 1 500 000 лв. Откроява се проектът, финансиран по 7 рамкова програма на ЕС – „Безконтактен метод за бързо индуктивно зареждане на акумулаторите на електромобили”, чиято стойност е около 500 000 лв. В момента се реализират 7 проекта по Оперативните програми, съфинансирани от Европейския социален фонд на обща стойност 2 303 248,40 лв. Това са договори по „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика”, „Подобряване на технологиите и управлението в предприятията”, Програма ФАР на ЕС, “Повишаване конкурентноспособността на българските предприятия, „Развитие на човешките ресурси”. Университетът се включи към програма BG09 „Фонд за стипендии на Европейското икономическо пространство” по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
ТУ-Габрово спечели два проекта за мерки по енергийна ефективност по „Международен фонд Козлодуй” – „Подобряване на енергийната ефективност в ТУ-Габрово – Учебен корпус 1 и Учебен корпус 6” на обща стойност 1 156 477 евро.
Активно се работи за реализирането на двустранни договори за международно сътрудничество с 61 университета от 21 страни от Европа, Азия и Латинска Америка, активна е преподавателската и студентската мобилност по програма „Еразъм” в рамките на подписаните 51 споразумения за двустранно сътрудничество с партньорски университети от Германия, Австрия, Великобритания, Литва, Латвия, Белгия, Полша, Словения, Чехия, Румъния, Турция, Испания, Холандия.
Технически университет-Габрово се утвърди в годините като стабилна, престижна и авторитетна научна и образователна институция. Стремежът е да отговаря по на предизвикателствата на времето, като непрекъснато развива и реализира нови форми на обучение и сътрудничество с бизнеса и чуждестранните партньорски университети.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.
Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.
Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.
Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.
Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.
На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.
Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.
Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.
-
Новинипреди 2 дниБорбата с боровата процесионка продължава
-
Кримипреди един денПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Културапреди 7 часаНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Новинипреди 13 часаОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Новинипреди един денГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди 13 часаКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото