Новини
В книгите живее духът на будителите ни и скоро ще се завърнем при тях

снимка: Личен Архив
В навечерието на 1 ноември, Денят на народните будители, разговаряхме с Мирела Костадинова, доктор на философия, за съвременните будители, книгите и пътуването към познанието.
– Г-жо Костадинова, кои са тези, които днес будят духа Ви?
– Не бих казала именета им, за да не бъдат изцапани… Българинът има това качество, да хвърля кал на святото… Но има, вярно – шепа са, които ме разтърсват същностно. Някои от тях са известни, други са съвсем обикновени хора. Няма ги съвременните будители на народа, които да го обединяват. Всеки си има свой будител. Истината е, че книгите ме будят най-силно. Но нали и те са хора? Чистата същност на човешката душа. Книгите възраждат народи, те ги водят, те ги държат в равновесие, те ги отдаличават от варваризма. Учат на добро и зло. Всяка една от тях ми се вижда като чудо, което ми дава крила. Тя е освобождение от някакво духовно робство. Не изменят както човека. Те са самотно занимание, в което търсиш себе си и ако си последователен се срещаш със себе си. Всяка книга е като вълшебна пръчица, която те отнася в други исторически епохи, в различни точки на земното кълбо, в ситуации. Изкачват те до върхове, които никога реално няма да превземеш. А всъщност оставаш на мястото си. Те са знание и сила. Не удоволствие, както смятат повечето хора… Удоволствието идва именно от знанието… Чрез тях спокойно разговарям с Платон и Юго например. А, когато човек го налегне скръб и тъга се обръща пак към тях и чувства как облаците полека се вдигат от душата и някаква сила ни успокоява. Физическите сили се възвръщат. Без книги понякога е по-трудно да живее човек, отколкото без хляб. Харесвам една мисъл на Г. Лихтенберг:”С перо в ръката аз превземах с успех такива укрепления, пред които други, въоражени с меч и с църковни проклятия, отстъпваха”. Чрез тях се отделям от ограничения си свят и скучната компания на другите. Те са извън законите на тлеенето и за тях смъртта няма значение. Не умират. Еразъм Ротердамски твърдял, че са необходимост, а облеклото е разкош…
– Коя книга четете в момента?
– Не чета никога една книга… Сега препрочитам „Българинът по света в началото на ХХ век” на Румяна Пенчева, горещо я препоръчвам, защото казва какви сме преди сто години в чужбина. Казва коя е Америка, която смятаме за мечта… А тя никак не е мечта… Тази книга четох преди два месеца, но нещо ме завръща към нея. Пътеписите са едно приятно приключение. Втората е книгата на Цветана Кьосева „Тайните на третата българска държава” и третата на Доминик Бона – „Ромен Гари”. Препрочитам и през вечер разказите на Людмил Тодоров, прекрасен български автор. Изобщо обичам да препрочитам. Всеки път книгата ми изглежда съвсем различна от предходния път.
– За какво си мислите в деня 1 ноември, когато почитаме будителите ни?
– Мисля си за големите българи на духа и ми става тъжно, че сме неблагодарни. Много от тях предадохме още приживе. Това всъщност са си типично наши черти. И неблагодарността и предателството… Не понесохме в душите си посланията, идеите им. Изоставихме ги във времето, не се поучихме… Мисля си за Константин Кирил Философ, когато е във Венеция. Тогава Климент Охридски разказва за епископите, поповете и черноризците, които „налетяха на него като врани на сокол и подигнаха триезичната ерес, говорейки: „Човече, кажи ни, как тъй ти сега си създал книги за славяните и ги поучаваш? Тях не е изнамерил по-рано никой друг: нито апостолите, нито римският папа, нито Григорий Богослов, нито Йероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, с които достойно да славим Бога в книгите: еврейския, гръцкия и латинския”. Философът им отговорил:”Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде всичко това, или за завистлив, та не желае? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят Бога всеки със свой език…”
Нашият език е за възхваляване на Бога, свободата, красивото и любовта. А ние го използваме за празнословие. Всеки един от големите българи, пред които днес се прекланяме, е положил идеите си точно в езика ни – свещенния.
– Книги ли ни трябват на българите?
– Да, повече от всякога, за да се завърнем към морала, към висшето Благо. От книгите се учим на състрадание, справедливост, свобода, искренност, честност, милосърдие, благородство, възвишеност. Трябва да изгоним алчността и скъперничеството, злобата и завистта, злословието и клеветата, омразата и подлостта… Да се опитомим, да приберем изгубените си в битовизъм души. И да се завърнем към дълбочината и тайнството на думите. Книгите са тясно свързани със съвестта… Пък и нищо велико не може да излезе изпод продажно перо…На едното рамо на книгите стои морала, на другото естетиката, прегърнати от познанието. Преди години в габровската библиотека, г-н Чомаков ми извади стара тетрадка на повече от сто години, в която са записвани читателите. Впечатляващо беше за мен, че една тъкачка е четяла тогава „Към вечния мир” на И. Кант. А днес не го четат дори студентите по философия.Четяли са всички съсловия. И то вечната добра класика – Балзак, Мопасан, Данте, Сервантес, Молиер и т. н. Днес нещата като че ли стоят по друг начин. В един американски филм чух репликата, че само бабичките и перверзниците сега ходят в библиотеките… И се натъжих. Но времето щади и увековечава трайното. В книгите живее духът на будителите ни и ние скоро ще се завърнем при тях, защото няма да имаме друг път…
– Как ще отбележите своя 1 ноември?
– Със сирени вътре в себе си… Бих желала да ги чуя и наяве. Защо ги има само в деня на Ботев, се питам често. Има толкова българи в историята ни, които заслужават почит, преклонение, възпоменание. Питам се още, когато ни гледат от по-добрия свят, дали не се смеят на протоколните речи, всяка година едни и същи, скучни, казионни, казани за тях пред паметниците. Дали не им трябва светлина? И мълчание…
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


Култура
90 години от откриването на паметника на Васил Априлов

Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.
Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.
Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:
“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.
Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.
В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.
Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.





Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.
Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.
Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.
Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.
Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.
Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Икономика
Семинар „Социално предприемачество в действие“
Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.
Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.
Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.
В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.
Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.
Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.
В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.
Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.
В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.
В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.
Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.
Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.
Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.
-
Любопитнопреди 5 дниГруминг салон Gabrielle Belle Grooming
-
Културапреди 5 дниЗлатна значка и „Партньор на годината“ за Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 5 дниДухът на Грузия завладява Габрово тази сряда в зала „Орловец“
-
Икономикапреди 5 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Културапреди 5 дниПредставят в ДХС книгата „Капанът на нарцистичната връзка“
-
Новинипреди 2 дниРЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене
-
Културапреди 3 дниИзлезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята
-
Културапреди 12 часаПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне







