Култура
Мъката е господар на този свят

© Copyright 2014 — Gabrovo News. All Rights Reserved
„Аз съм смешен човек. Сега ме наричат луд. Това би било нещо като издигане на служба, ако не оставах за тях все тъй смешен, както и преди. Но аз вече не им се сърдя, сега всички те са ми симпатични дори, когато ми се присмиват – и тогава са ми някак особено мили. Дори и аз бих се посмял заедно с тях – не толкова на себе си, колкото от обич към тях, ако не ми беше толкова тъжно.“
С тези думи на 16-ти октомври, в зала „Възраждане” в Габрово, започна спектакълът „Сънят на смешния човек“ по Фьодор Михайлов Достоевски на актьора Мариус Куркински. Гениалният Мариус Куркински, който този път ни направи съпричастни към творчеството на друг гений. Драматизацията и самият моноспектакъл са на Мариус и както обикновено той игра сам на сцената.
Спектакълът представя човешката драма и болка, отчуждението от света и другите, това какви биха могли да бъдат отношенията ни в един идеален свят, в който не се е случило грехопадението на човека. Гледаш и се питаш, безкрайно добрият човек дали е същият идиот като на Достоевски? А изобщо има ли безкрайно добър човек днес? За това и други екзистенциални въпроси си говорихме с Куркински минути след спектакъла му, който изправи габровци на крака.
– Питах се, докато гледах представлението, не бихте ли изиграли Сартър и Камю…?
– Аз съм мислил за това, но се чувствам още не подготвен. Може би това ще се случи… За сега съм повече в нашето слово. Там искам да търся моноспектаклите си. В българското слово, в руското слово, в нашата азбука, която е писана за славословие, за възхваляване на Бога. Това нейно качество и тази нейна същност, тази нейна мисия, е много забравена и занемарена в нашата историческа действителност. Важно ми е да звучи словото. Ако щете то да звучи религиозно. Считам, че до колкото души достигне и докосне поне една идея там, самата мисълта на Достоевски, това е добре. Него намирам за изключително постижение на съвременното театрално изкуство. Както виждате аз съм дистанцирал всичко. Съществува само играещият актьор и публиката. Няма нищо друго в случката. Освен свише спуснатият текст. Не разчитам на никакви допълнителни визуални въздействия, а само на срещата. Изключително е преживяването да обикаляш градове в страната с този текст, при който веднага тръгва неговата трагичност. Още първата минута, аз не спестявам нищо на публиката, не я въвеждам в други врати на някакъв по-лек жанр, да я разсмея, за да ми повярва по-лесно. Аз я пускам директно в дълбокото. Това за мен беше голямото изпитание на публиката. Обикалям страната и с всяко следващо представление усещам душевното пространство на хората. Получавайки този текст, се отключва в тях способността да слушат, да дадат тишина, в която ти да изкажеш, определена мисъл и едно послание, което е много трудно в последно време, защото никой не слуша никого…
– „Обичайте другите както себе си“ беше реплика от вашия спектакъл…Но нали „адът това са другите”…?
– Точно това е разликата… За това казвам, че сега предпочитам посланието от евангелията, а не от литературата. Съвсем съзнателно се обръщам към Достоевски именно с това си желание. Новият завет, вярата, Христовите думи, източноправославното християнство. Това е посланието и в спектакъла, като естествено съм спокоен, защото зад мен, в мен, стои един гений като Достоевски и неговите послания са пророчества.
– Героите на Достоевски приличат ли на днешния човек? Или са по жестоки?
– Не са по-жестоки… Хората според мен винаги са били еднакво жестоки и към себе си, и към другите. Във всяка една историческа епоха… От обозримата цивилизация, от историята, която знаем. Аз не знам толерантен свят. Не знам такъв свят на несъгрешилите хора и това, за което говори Достоевски. Винаги светът е бил война и кошмар. Винаги е бил кошмарно място. Даже днес във съвременността с напредването на технологиите като че ли насилието и ужасът малко понамаляват. С наблюдение и с цялата тази информация. Според мен преди е било много по-зловещо всичко – като изтребление. Не, че сега изтреблението е по-малко… Хората са си еднакви – нищо ново под слънцето. Но в спектакъла е нова дълбочината и способността на автора да разгърне даден характер и да го опише. Да опише един хаос. Да опише една болка, да опише как се създава един престъпник, да опише как се създава един светец. Това е майсторството на писателя. Ние си мислим колко е черен и мрачен Достоевски. Не! Той просто е добър писател и много точно отразява какво в същност се случва, каква борба се случва в човешката същност.
– В спектакъла съзрях нещо, което ме впечатли… Идеята за планетата с неопорочените от греха хора… Нещо ми асоциира и идеята на Платон за „идеалната държава”? Не е ли тя утопия?
– Разбира се, че е утопия… Не случайно героят ми казва, че като каца на планетата се намира някъде, където са островите на гръцкия архипелаг… Да, такава връзка съществува… Но е и утопия в абсолютно религиозен смисъл поради съгрешаването… Вярата в Бога, прави възможно съществуването на такова място…
– Има ли днес справедливост? Ние българите стигнахме до мястото, на което сме, именно защото тя отсъства.
– Справедливостта в обществен план би трябвало да е закона. Но той се е превърнал във функция на злото. Надявам се, че има сили сред хората с власт, които са тайни сили, да правят нещо възможно, за да запазят човешкото и нашия свят от абсолютното самоизяждане и изтребление. Надявам се да съществуват такива организации и механизми – техни вътрешни. Надявам се. И мисля че ги има, защото злото е много в нас, омразата, греховността, зверщината също. Аз не знам дори в една подредена и прекрасна държава дали хората ще бъдат добри…
– Дали пък това не е края на цивилизацията, както в Рим, който си отива в греховност?
– Не, защото римската цивилизация си е отишла, но тя се е пренесла…Вижте архитектурата в Америка те имитират, с кой акъл, сградите и дворците на древния Рим. А като идея и като функция всичко е почти същото. Така, че римската цивилизация не е загинала. Цивилизацията на управляващите, на няколкото кръга, които се възползват от информацията и властта, която имат, за да владеят и разпределят света, ние живеем във всичко това. Земята вече е едно разпределено, разграфено и несвободно място, където абсолютно всичко се следи. И не може да има според мен никаква реална, революционна ситуация и може би е за добро…
– А ако сме злокачествена посявка на друга цивилизация?
– Не мога да мисля така. Не сме такова нещо. Ние сме сътворени от Бог с друга цел… И човечеството го е доказало с безкрайни свои проявления.
– А човешкият живот има ли смисъл въобще?
– Всеки човешки живот има смисъл не зависимо в какво време живее. Както се казва и космите на главата са преброени на всеки от нас… Божият промисъл изключва това съмнение. Ето, аз днес видях тази публика, която се среща директно с един висок текст. Видях, че с едно леко вглеждане и малко по-трудно тръгване, постепенно започнаха много да приемат словата и по някакъв начин да ги пропускат в себе си. Това означава, че всеки един от тези хора, които бяха днес е един смислен човек.
– Но сам по себе си дали е смислен?
– За мен е смислен, защото аз усещам публиката като едно цяло и разбирам, че това бяха смислени хора. И това не е малко. Разбира се в обществен план ние сме в голямо падение. Но аз не обвинявам никого. Освен тези, които го извършват и правят всичките тези преходи и съзнателно държат хората в бедност и мизерия. Осъждам тези хора. Те знаят, че го правят. И това е непростимо. Хората не искат да се занимават с политика, те искат да водят своя вътрешен живот в своята общност, в своето семейство, със своите любими хора. Те не искат да виждат политици и да ги знаят. А тук се налага ние да им знаем имената и да се занимаваме с тях. И те са ни натрапени. И най-обидното е, че не се дава малко възможност на този народ да поживее. Хората не искат много. На всичкото отгоре те са мачкани, трепани, газени с кални ботуши, а това е смазващо. Хората, обаче са умни. Въпреки, че се прави всичко възможно те да са бедни и необразовани, голяма част от хората, които са тук и са останали, са си създали свои общности и всяка закриля себе си. Аз харесвам това. Индивидуалното, близките ти… Просто времето е за това. И в интелектуалните среди, театралните пространства това си личи.
– Вярвате ли, че доброто, както твърди Дж. Мур, е интуитивно?
– Да, вярвам, че го разбираме по интуиция…Всеки един от нас.
– Как да оцелее тъжния човек днес?
– Всички хора са тъжни… Мъката е господар на този свят. Никой не се е отървал от мрежите й, както казва Оскар Уайлд. И бедни, и богати, и всякакви… Първото трябва да се тръгне към покаяние, към изповядване на греховете си в себе си и да се прави всичко добро към близките които човек има. Така може да се оцелее. Да се помага на близките с каквото може, колкото може. И упование в Бог.
Автор: Мирела Костадинова – доктор по философия.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


Култура
90 години от откриването на паметника на Васил Априлов

Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.
Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.
Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:
“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.
Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.
В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.
Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.





Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.
Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.
Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.
Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.
Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.
Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Култура
Емблематичната постановка „Лазарица“ гостува в Габрово
Малин Кръстев и Валентин Танев идват с „Лазарица“ на габровска сцена.

Вълнуваща среща с една от най-добрите български драматургии, очаква зрителите в Габрово, когато на 28 ноември в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще бъде поставена постановката „Лазарица“ по Йордан Радичков. Това съобщават от ОДТ „Апостол Карамитев“ -Димитровград.
Емблематичната постановка под режисурата на големия проф.Крикор Азарян, поднесена с виртуозната актьорска игра на добре познатите на габровската публика Валентин Танев и Малин Кръстев е сред най-стойностните творби в драматургията с множество награди.
За брилянтните си роли актьорите са отличени с „Икар“ за главна мъжка роля на Валентин Танев и „Аскеер“ за поддържаща роля на Малин Кръстев. Оригиналният и необичаен сюжетът на спектакъла пленява с хумор и дълбока философия, които грабват зрителя още от самото начало.
В люшкането на Лазар между надеждата и разочарованието, постановката на Азарян отразява вечните човешки очаквания и крушения в тази притча за живота на човека, в която артистичният тандем Валентин Танев и Малин Кръстев показва, че в театъра няма невъзможни неща.
Сценографията в постановката е дело на Нейко Нейков, а музикалната картина на Михаил Шишков. Спектакълът е бляскаво съчетание на майсторско вдъхновено изпълнение и впечатляваща спойка между музика, сценография и оригинален режисьорски подход, в който зрителите ще има възможност да се насладят на една от най-добрите пиеси, поставяни на българската сцена.
Гостуването на „Лазарица“ на Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ на 28 ноември от 19.00 часа на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“ е представление, което ще остане със сигурност в спомените и сърцата на публиката. Билетите за „Лазарица“ са вече в продажба на касата на ДТ „Рачо Стоянов“.


-
Любопитнопреди 7 дниГруминг салон Gabrielle Belle Grooming
-
Културапреди 7 дниЗлатна значка и „Партньор на годината“ за Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 7 дниДухът на Грузия завладява Габрово тази сряда в зала „Орловец“
-
Икономикапреди 7 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Културапреди 3 дниПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
-
Новинипреди 5 дниРЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене
-
Културапреди 7 дниПредставят в ДХС книгата „Капанът на нарцистичната връзка“
-
Културапреди 5 дниИзлезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята












