Новини
„Вода за градовете: отговор на предизвикателствата в градовете”
„Вода за градовете: отговор на предизвикателствата в градовете” е темата на Световния ден на водата през 2011 г. Целта е да се фокусира вниманието на международната общественост върху въздействието, което нарастването на населението в градовете, индустриализацията и несигурността, причинена от изменението на климата, конфликтите и природните бедствия, оказват върху градските водни системи. Днес по-голямата част (3,3 милиарда души) от населението на Земята живее в градове, като площите, заемани от градовете продължават да растат. Увеличението на градското население е по-бързо от възможностите за адаптиране на инфраструктурата. В тази връзка и ключовите въпроси, свързани с Деня на водата, фокусират общественото внимание върху теми като нарастващата потребност от вода за градовете и канализация; увеличаване на замърсяването от битови и промишлени отпадъци; изменението на климата и неговите непредвидени рискове и предизвикателства; свръхексплоатация на наличните водни ресурси; по-добро фокусиране върху бедното градско население.
В контекста на заявената загриженост към безценния природен ресурс – водата, добре е да се припомни ролята на Национален парк Централен Балкан като източник на чиста и безопасна питейна вода. Билото на Стара планина представлява главната водоразделна линия на Черноморския и Беломорския водосборни басейн. На север – към Дунав и Черно море, тръгват реките Вит, Осъм и Росица, на юг – към Егейско море, се устремяват Тополница, Стряма и Тунджа. Дълбокият карст регулира подземното подхранване на реките, а съхранените в защитената територия обширни стари гори допринасят за водозадържането. Площите на водосборните басейни на реките от Черноморския и Беломорския водосборни басейни в територията на Парка са съответно 352 кв. км и 343,4 кв. км. Средногодишният обем на водата, формираща се в територията на Централен Балкан, е 460 млн. куб. м. В сухи години тя спада до 290 млн. куб. м, а в средно влажни години се повишава до 530 млн. куб. м. Водите имат добри качества и представляват значителна част от запасите на питейна вода в България.
Басейните на реките, разположени високо по южния склон на парка, са малки и стръмни и с голям воден отток. На много места някои от реките образуват високи прагове и живописни водопади (пръскала). Райското пръскало е най-високото на Балканския полуостров. Водите му скачат от 1 600 м н. в., спускат се шеметно близо 125 м и се разбиват в подножието на Райските скали, северно хижа „Рай”. Сред известните водопади са още и Карловското пръскало, Сувачарското пръскало, Кадемлийското пръскало, Видимско пръскало, Бабското пръскало и др.
Хората край парка са дълбоко свързани с природните му богатства и сред тях – с водата. “Вода тича по бели камъни” в бита, в народните песни и приказките. Човешкият живот минава край нея – река търсят преселниците, вода завърта тежкия мелничен камък, пак тя движи чарковете, моми и момци се залюбват на извора. Водениците, тепавиците, валявиците, водните стругове не навсякъде са само спомен. И там, където предприемчивия дух ги е превърнал в атракция, те пазят своята сила – да ни връщат към началото, когато зависимостта ни от водата е била определяща в избора на дом и на занаят.
Днес, тази зависимост все по-силно напомня за себе си. И предупреждава: Природата няма да остане дълго заложник на човешката недалновидност.
Да съхраним Национален парк “Централен Балкан” днес, означава да запазим непресъхващ извора за благото на нашите деца утре.
Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Новини
282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно

282 кг опасни отпадъци предадоха безплатно габровци по време на първата за годината организирана кампания от Община Габрово, оповестиха от местната администрация.
Специализираният пункт беше разположен в два дни на две различни локации в Габрово – пред спортна зала „Орловец“ и в кв. Младост.
Обичайно домакинствата предават фармацевтични продукти като лекарства с изтекъл срок на годност, живаксъдържащи отпадъци, опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества, бои, мастила, лакове и др.
Всичко това изхвърлено нерегламентирано замърсява околната среда и влияе отрицателно върху здравето на хората. Може да постави под риск живота на хората, животните и растенията.
Това е целта на кампанията, която два пъти годишно Община Габрово организира – получените от хората опасни отпадъци да бъдат предадени за обезвреждане или последващо третиране.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Новинипреди 6 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Кримипреди 5 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха
-
Любопитнопреди 5 дниЦъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)
-
Културапреди 6 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Новинипреди 6 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Новинипреди 6 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди 5 дниИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век




