Свържи се с нас

Новини

Днес е Спасовден!

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е християнски празник. Той празнува момента, когато Исус Христос се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден.

Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

На български празникът се казва и „Спасовден“, дума, която етимологически произлиза от „спасение“.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.

В народните вярвания, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки.

Според изследователите, земният път на Исус Христос започва на Коледата в 4 г. пр.н.е. във Витлеем и завършва на „Христовата възраст“ със Страстната седмица по време на прокураторстването на Пилат Понтийски в Юдея (26-36 г.). Затова християните слагат събитията от Страстната седмица в годините между 29-36, а обичайно в 30 (31) година.

Четиридесет години след събитията със Син Божий в Юдея и Йерусалим, римските легиони под командването на бъдещия император Тит превземат Йерусалим и разрушават Втория храм. На следващата година (71) в чест на Тит, баща му император Веспасиан го удостил по Виа Сакра в Рим с най-блестящия в историята триумф.

Това отдаване на необичайни почести в историята на Древен Рим е продиктувано не от завладяването на нови територии от Римската империя, нито от разбиването от римската армия на някоя могъща държава с цивилизация през античността, а от превземането на Йерусалим, със срутването на Втория храм от римските легиони. Устройването на подобен грандиозен триумф, в памет от който до наши дни е оцеляла Арката на Тит, е достатъчно показателно и красноречиво за сериозността с която са гледали римляните на заплахата, породила еврейското въстание с последвалата го Юдейска война. Евреите по традиция до наши дни не минават под Арката на Тит.

Римляните гледали с отвращение и презрение на победените във войната юдеи. Веспасиан и Тит отказват традиционната при устройването на триумф титла Judaicus (Победител на юдеите), а съвременникът на всичките тези събития Тацит, пише знаменитата си мисъл: “Всичко свещено за нас е долно за евреите, всичко позволено на тях е нечисто за нас.”

„Тѐ ти, булка, Спасовден!“ е израз придобил значението на крилата фраза в българския фолклор. Обичайно изразът „Тѐ ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква. Изразът е и краят на българска еротична народна приказка.

Източник: Уикипедия.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Моторджия реагира положително на пико след удар в паркирана кола

Published

on

Дрогиран моторджия предизвика пътнотранспортно произшествие в Габрово. Инцидентът е станал в събота, 16 август, вечерта на ул.“Неофит Рилски“, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР.

Мотористът се е ударил в паркиран на улицата автомобил. Пристигналият на мястото на инцидент полицейски екип установил, че 36-годшен мъж, управлявайки мотоциклет „Кавазаки“, изгубил контрол над него и се е блъснал в спрялата кола.

В резултат на катастрофата пострадалият бил откаран в „МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ с натъртвания и открити рани, без опасност за живота.

Водачът бил тестван за употреба на наркотици, като техническото средство отчело положителен резултат за метамфетамин. Мъжът е отказал да даде кръв за химически анализ.

Зареди още

Крими

Пожарникарите в Габровска област реагираха на близо 20 сигнала за три дни

Published

on

Снимка: Радослав Първанов

Звената на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово имаха изключително натоварен уикенд. За периода от 15 до 17 август огнеборците са реагирали на общо 17 сигнала за пожари, произшествия и техническа помощ.

В рамките на първото денонощие (15.08 – 16.08) са получени три сигнала. Екип на РСПБЗН – Трявна се е отзовал на пътен инцидент с лек автомобил на ул. „П. Р. Славейков“ в Трявна, при който са нанесени материални щети. По-късно същия ден пожарникари от Габрово са загасили запалени отпадъци край обходния път за кв. Чехлевци. Най-сериозният случай е бил пожар в селскостопанска постройка в с. Кръвеник, общ. Севлиево, при който са нанесени щети.

Следващото денонощие е било значително по-натоварено – отчетени са девет произшествия. Екипите са реагирали на ВиК авария в с. Сенник, както и на множество пожари в сухи треви край Габрово, Дряново и в различни местности в региона. Материални щети са нанесени при пожар в обществен казан за изваряване на ракия в с. Веленци, общ. Трявна, причинен от късо съединение. В следобедните часове пожарникари са оказали съдействие и за измиване на пътното платно след катастрофа в Севлиево. Останалите пожари по сухи треви не са причинили щети, но са ангажирали значителен ресурс.

На третия ден е имало пет сигнала. Габровските екипи са оказали съдействие на колегите си от Велико Търново при голям пожар в землището на с. Дебелец. Огнеборците са се справили и с паднало дърво в с. Стайновци. Два пожара в кв. Пройновци, общ. Габрово, обаче са довели до щети – при втория огънят е засегнал горска растителност. Вечерта екипи от Габрово и Дряново са гасили пожар в селскостопанска постройка в с. Донино, предизвикан от късо съединение. И там са нанесени материални загуби.

Зареди още

Култура

Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура

Published

on

„Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура.“ Това заяви д-р Венелин Бараков, главен уредник в Исторически музей – Дряново, при представянето на новата си книга „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в църквата „Свети Николай“, построена във Велико Търново от възрожденския майстор.

На 17 август в православния храм в старата столица се състоя дискусията за живота и делото на Колю Фичето, в която се включиха още проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Константин Фичев, родственик на Майстора. Събитието се проведе в рамките на фестивала „Варуша юг“, като част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 г. от рождението на възрожденския майстор, които се организират от ИМ-Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата. Домакин на проявата бе отец Славчо Иванов, свещеноиконом в църквата „Свети Николай“.

По думите на д-р Бараков, в работата си Колю Фичето заимства от различни традиции, което е най-силното му качество. Строителният колос на българското Възраждане е изключително креативен, грамотен и начетен човек. Прави планове и макети на своите сгради. В дългия си жизнен път работи на много места в Северна България, Цариград и Одрин, получавайки признание дори от османската власт, която започва да го кани като водещ майстор строител по българските земи.

„Велико Търново и Дряново са градовете на Уста Колю Фичето. Книгата „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ се роди спонтанно при разговор с колегите ми и с директора на ИМ – Дряново Иван Христов. Инициативите от Националната програма, посветена на 225 г. от рождението на Колю Фичето, включват изложби, родова среща, популяризиране на неговото дело, както и книжни издания“, сподели д-р Венелин Бараков.

Тази книга идва като допълнение към всичко известно, което е написано до този момент за Колю Фичето. В нея д-р Бараков представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засяга по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.

„Защо непознатият Колю Фичето? Той е много известна личност в българското Възраждане. Всички негови строежи са познати на научната общественост и многократно коментирани. Сред водещите имена бих отличил тези на арх. Георги Козаров – първият голям изследовател на Колю Фичето, Никола Мавродинов – проучвал произхода на различни типове сгради на Майстора, както проф. Николай Толешков – издирвал непознати църкви, свързани със строителството, маниера и начина на работа на Фичето, които той идентифицира“, добави още д-р Бараков.

Музейният специалист анонсира, че до края на месец септември предстои от печат ще излезе още една нова книга, която ще разгледа Колю Фичето в друга светлина. „Всички знаем, че той е известен майстор строител, но в същото време той е бил талантлив резбар, каменоделец и скулптор, което е малко популярно. Тази нова книга ще представи една различна страна от него“, поясни Бараков.

Според проф. Петко Петков, майстор Колю Фичето е духът на българското Възраждане, неговото дело е пред очите ни и без него не можем. „Той е част на нашата идентичност! Как да си представим Търново без църквата „Свети Николай“, „Къщата с маймунката“, камо ли без Конака? То това би било невъзможно. А какво да кажем за други централни български градове и градчета, където той е оставил подписа си и двойната кобилица?“, каза проф. Петков.

Той определи Колю Фичето като изключителен българин, който при това никога не се е натрапвал. „Мисля, че такъв пример ни е необходим в днешно време: на хора професионалисти, родолюбци и мълчаливо допринасящи за общото благо“, изрази мнение още проф. Петков.

Пред присъстващите Константин Фичев, родственик на Майстора, говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик, развенчавайки някои митове, легенди и твърдения за личността и делото на Никола Фичев, тиражирани през последните години в медийното пространство.

Константин отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, в който се съхраняват доста фотографии и документи, който в голямата си част е дигитализирал.

Родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица