Свържи се с нас

Новини

Демографското развитие на Габрово – предизвикателство или цел

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Да дадем шанс на нашата държава да се развива чрез нашите деца, да се фокусираме върху добрите идеи и възможностите. За това си заслужава да пренебрегнем различията си. Това заяви кметът Таня Христова на проведения в Габрово публичен дебат за демографското развитие на региона, информираха от местната общинска администрация.

Организатори на събитието бяха Община Габрово и Общинския съвет в града. Участие взеха представители на бизнеса, неправителствени, синдикални и младежки организации, държавни структури и учебни заведения. В дебата се включиха доц. д-р  Александър Цветков – експерт по регионални социално-икономически анализи и доц. д-р Йордан Калчев – преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“, дългогодишен изследовател и ръководител на отдел „Демографска статистика“ към НСИ.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

По време на форума бяха представени тревожни факти за демографските и икономически тенденции на местно и национално ниво. За около 10 години, от 2001 до 2011 г., населението на Габрово е намаляло с около 10 хиляди души. Ако за период от 7 години населението на България е намаляло със 6 %, то габровци са намаляли с близо 14 %. Темповете на намаление на населението в нашия град са много по-интензивни, отколкото за цялата страна. Раждаемостта тук е по-ниска от тази за страната. Смъртността е приблизително като тази в национален мащаб, но в последните години е малко по-висока. Данните за общината показват, че относителният дял на възрастното население се увеличава до 2010 г., а след 2010 г. увеличението става по-интензивно.

Единствено когато се изследва образователната система, може да се каже, че Габрово има предимство в сравнение със страната като цяло. Делът на населението тук с висше и завършено средно образование е по-висок отколкото този за държавата. Колкото по-голям е този дял, толкова по-добри са перспективите за реализация на пазара на труда, съответно и доходите са по-големи. През 2001 г. показателят за влизащите в работната сила е нормално висок за Габрово – 97-98 %, но към 2011 г. е по-малък – 45-46%. Това означава, че само половината от тези, които излизат от работната сила, могат да бъдат възстановени от младото население.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

За проблемите на демографското развитие е започнало да се говори в държавата още през 70-те години. Тогава е започнала тази тенденция по намаляване на раждаемостта. През 60-те години България е имала може би най-ниската смъртност в света – 7 на 1000, сега е 14 на 1000. Тогава сме имали по-висока раждаемост и съответно по-младо население. След което започва тенденция на застаряване на населението. Това не се случва само в България, а в целия свят. Намаляването на раждаемостта в страната се дължи и на новите семейни модели – на преден план излиза двудетният модел, а сега е утвърден еднодетният. В същото време се наблюдава срив на традиционните бракове, а се увеличават консенсусните бракове. Обезлюдяването на някои населени места се дължи и на външната и вътрешна миграция. Друга причина е постоянното негативно говорене в публичното пространство. Липсата на перспектива е една от основните причини за външната миграция, а не безработицата, която се нарежда на 5-6 място при направени проучвания.

Повдигнат бе въпросът за качеството на населението. Все по-високи ще бъдат изискванията към тези, които ще влязат в работната сила. Все по-малко хора ще бъдат конкурентни на пазара на труда. Когато потенциалът на едно населено място се издигне на по-високо ниво, то има и по-висока притегателна сила. Там демографският проблем се решава, както и въпросът за качествения състав на населението. Затова е важно да се създава и развива икономическия, социален и интелектуален потенциал на населените места.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно

Published

on

282 кг опасни отпадъци предадоха безплатно габровци по време на първата за годината организирана кампания от Община Габрово, оповестиха от местната администрация.

Специализираният пункт беше разположен в два дни на две различни локации в Габрово – пред спортна зала „Орловец“ и в кв. Младост.

Обичайно домакинствата предават фармацевтични продукти като лекарства с изтекъл срок на годност, живаксъдържащи отпадъци, опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества, бои, мастила, лакове и др.

Всичко това изхвърлено нерегламентирано замърсява околната среда и влияе отрицателно върху здравето на хората. Може да постави под риск живота на хората, животните и растенията.

Това е целта на кампанията, която два пъти годишно Община Габрово организира – получените от хората опасни отпадъци да бъдат предадени за обезвреждане или последващо третиране.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Новини

Младежите на „Чардафон“ са шампиони на България

Published

on

Качествената, последователна, целенасочена и упорита работа винаги носи резултат. Нов пример за това дадоха младежите до 19 години на „Чардафон“, които дочакаха своя голям момент и спечелиха шампионската титла на България.

След като завършиха трети в редовния сезон в ЗХС „Мизия“ и втори в зоналния финал, момчетата на Христо Данаилов продължиха възходящото си развитие и направиха най-силното си представяне именно когато беше най-важно – във финалите на държавното първенство за 2026 г., проведени в Бяла.

Тодор Кънев и съотборниците му вдигнаха шампионския трофей и сложиха край на 30-годишна „суша“.

Цялата новина можете да прочетете оттук.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица