Свържи се с нас

Новини

Демографското развитие на Габрово – предизвикателство или цел

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Да дадем шанс на нашата държава да се развива чрез нашите деца, да се фокусираме върху добрите идеи и възможностите. За това си заслужава да пренебрегнем различията си. Това заяви кметът Таня Христова на проведения в Габрово публичен дебат за демографското развитие на региона, информираха от местната общинска администрация.

Организатори на събитието бяха Община Габрово и Общинския съвет в града. Участие взеха представители на бизнеса, неправителствени, синдикални и младежки организации, държавни структури и учебни заведения. В дебата се включиха доц. д-р  Александър Цветков – експерт по регионални социално-икономически анализи и доц. д-р Йордан Калчев – преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“, дългогодишен изследовател и ръководител на отдел „Демографска статистика“ към НСИ.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

По време на форума бяха представени тревожни факти за демографските и икономически тенденции на местно и национално ниво. За около 10 години, от 2001 до 2011 г., населението на Габрово е намаляло с около 10 хиляди души. Ако за период от 7 години населението на България е намаляло със 6 %, то габровци са намаляли с близо 14 %. Темповете на намаление на населението в нашия град са много по-интензивни, отколкото за цялата страна. Раждаемостта тук е по-ниска от тази за страната. Смъртността е приблизително като тази в национален мащаб, но в последните години е малко по-висока. Данните за общината показват, че относителният дял на възрастното население се увеличава до 2010 г., а след 2010 г. увеличението става по-интензивно.

Единствено когато се изследва образователната система, може да се каже, че Габрово има предимство в сравнение със страната като цяло. Делът на населението тук с висше и завършено средно образование е по-висок отколкото този за държавата. Колкото по-голям е този дял, толкова по-добри са перспективите за реализация на пазара на труда, съответно и доходите са по-големи. През 2001 г. показателят за влизащите в работната сила е нормално висок за Габрово – 97-98 %, но към 2011 г. е по-малък – 45-46%. Това означава, че само половината от тези, които излизат от работната сила, могат да бъдат възстановени от младото население.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

За проблемите на демографското развитие е започнало да се говори в държавата още през 70-те години. Тогава е започнала тази тенденция по намаляване на раждаемостта. През 60-те години България е имала може би най-ниската смъртност в света – 7 на 1000, сега е 14 на 1000. Тогава сме имали по-висока раждаемост и съответно по-младо население. След което започва тенденция на застаряване на населението. Това не се случва само в България, а в целия свят. Намаляването на раждаемостта в страната се дължи и на новите семейни модели – на преден план излиза двудетният модел, а сега е утвърден еднодетният. В същото време се наблюдава срив на традиционните бракове, а се увеличават консенсусните бракове. Обезлюдяването на някои населени места се дължи и на външната и вътрешна миграция. Друга причина е постоянното негативно говорене в публичното пространство. Липсата на перспектива е една от основните причини за външната миграция, а не безработицата, която се нарежда на 5-6 място при направени проучвания.

Повдигнат бе въпросът за качеството на населението. Все по-високи ще бъдат изискванията към тези, които ще влязат в работната сила. Все по-малко хора ще бъдат конкурентни на пазара на труда. Когато потенциалът на едно населено място се издигне на по-високо ниво, то има и по-висока притегателна сила. Там демографският проблем се решава, както и въпросът за качествения състав на населението. Затова е важно да се създава и развива икономическия, социален и интелектуален потенциал на населените места.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица