Новини
На този ден…
На 10 -ти март са родени:
* 1452 г. — Фердинанд Арагонски, крал на обединена Испания
* 1628 г. — Марчело Малпиги, италиански лекар, анатом и микроскопист
* 1749 г. — Лоренцо да Понте, италиански либретист
* 1772 г. — Фридрих фон Шлегел, германски филолог, писател и философ
* 1776 г. — Луиза фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Прусия
* 1788 г. — Йозеф фон Айхендорф, германски писател
* 1807 г. — Цеко Петков, български хайдутин и революционер
* 1826 г. — Георги Миркович, български революционер
* 1832 г. — Георги Ангелиев, български революционер
* 1845 г. — Александър III, руски император
* 1850 г. — Иван Димитров, български художник
* 1858 г. — Георги Иванов, български генерал
* 1867 г. — Ектор Гимар, френски архитект и дизайнер
* 1872 г. — Христо Матов, български революционер
* 1874 г. — Иван Шкойнов, български офицер
* 1890 г. — Андрей Стоянов, български композитор
* 1900 г. — Питър Де Розе, американски композитор
* 1918 г. — Валя Вербева, българска балерина
* 1920 г. — Борис Виан, френски писател
* 1923 г. — Вал Логсдън Фич, американски физик, Нобелов лауреат през 1980 г.
* 1929 г. — Соня Кънчева, българска певица
* 1934 г. — Атанас Косев, български композитор
* 1940 г. — Чък Норис, американски актьор
* 1941 г. — Васил Романов, български футболист
* 1949 г. — Агоп Мелконян, български писател
* 1950 г. — Лазар Копринаров, български дипломат
* 1950 г. — Федя Филкова, българска поетеса
* 1954 г. — Лупита Д’Алесио, мексиканска певица
* 1957 г. — Осама бин Ладен, лидер на терористичната мрежа Ал-Кайда
* 1958 г. — Шарън Стоун, американска актриса
* 1960 г. — Венета Рангелова, българска певица
* 1964 г. — Тони Полстер, австрийски футболист
* 1970 г. — Иван Ласкин, български актьор
* 1973 г. — Ева Херцигова, чешки фотомодел
* 1977 г. — Красен Илиев, български баскетболист
* 1979 г. — Иван Атанасов, български писател
* 1981 г. — Самуел Ето’о, камерунски футболист
* 1984 г. — Оливия Уайлд, американска актриса
* 1985 г. — Алекс Силва, бразилски футболист
* 1992 г. — Емили Озмънт, американска актриса
На 10-ти март:
* 241 г. пр.н.е. — Решителната победа на римляните над картагенците в Битката при Егадските острови слага край на 23-годишната Първа пуническа война.
* 1535 г. — Докато плава към Перу, испанският свещеник и пътешественик Фрай Томас де Берланга открива архипелага Галапагос.
* 1629 г. — Кралят на Англия Чарлз I разпуска парламента и установява 11-годишна кралска диктатура.
* 1770 г. — Джеймс Кук открива остров Стюарт, южно от Нова Зеландия.
* 1848 г. — Карл Маркс е избран в Париж за президент на Комунистическата лига.
* 1861 г. — В САЩ са пуснати в обръщение първите банкноти.
* 1876 г. — Александър Бел осъществява първия успешен двупосочен разговор по телефон.
* 1880 г. — Руският физик Александър Столетов открива фотоефекта.
* 1893 г. — Кот д’Ивоар става френска колония.
* 1905 г. — Руско-японска война: Приключва битката при Мукден.
* 1906 г. — Вестник Мир уличава в корупция при доставката на патрони за българската армия министър-председателя Рачо Петров, министъра на войната ген. Михаил Савов и други високопоставени държавни служители.
* 1906 г. — При най-голямата производствена авария в мина в Европа — в Северна Франция, загиват 1099 души, включително и деца-миньори.
* 1910 г. — В Китай е забранено робството.
* 1912 г. — Юан Шикай става временен президент на Китайската република.
* 1919 г. — Приета е комунистическата конституция на Украйна.
* 1925 г. — В Пирея (Гърция) е основан футболният клуб Олимпиякос.
* 1943 г. — Холокостът и България: Започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македони
* 1947 г. — Започва парична реформа в България, регламентирана с постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г.
* 1952 г. — Генерал Фулхенсио Батиста извършва държавен преврат в Куба и застава начело на властта.
* 1963 г. — Официално е открит стадиона Георги Аспарухов с мач между ПФК Левски (София) и ПФК Спартак (Плевен).
* 1976 г. — Започва първото самостоятелно околосветско плаване на жена — на Кристина Хойновска от Полша.
* 1977 г. — Астрономи от НАСА откриват пръстените на Уран.
* 1982 г. — САЩ налагат ембарго на вноса на нефт от Либия, заради подкрепата ̀и за терористични групи.
* 1996 г. — Приета е Конституцията на Република Адигея.
* 1996 г. — Кубинецът Франциско Ферерас поставя световен рекорд по дълбочина на гмуркане без специални средства — 130 метра.
* 1996 г. — Официално е открита австралийската писта за автомобилни състезания Албърт Парк в Мелбърн.
* 2004 г. — Костас Караманлис става министър-председател на Гърция.
* 2006 г. — Космическият апарат Марс Риконъсънс Орбитър достига орбитата на Марс.
източник: www.bg.wikipedia.org
Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.
След близо 8-годишно прекъсване мотополигон „Горна Росица“ край Севлиево отново ще приеме европейския елит, но този път за полуфинала на Европейския шампионат по мотокрос в детско юношеските класове ЕМХ65 и ЕМХ85.
През последните години пистата ежегодно бе домакин на квалификационни кръгове на шампионата, но през 2025-та година управата на FIM Europe (Европейския мотоциклетен съюз) гласува огромно доверие на България и тази седмица 122 състезатели от 17 страни ще премерят сили на емблематичния мотополигон край Севлиево.
Състезанието е комбинирано и с Международна Купа в Клас OPEN. Мотополигон „Горна Росица“ бе значително реновиран през изминалите няколко месеца с подкрепата на Община Севлиево и Министерство на младежта и спорта.
Според някои специалисти, инспектирали мотополигона, спортното съоръжение и прилежащата му инфраструктура, са готови отново да посрещнат състезания от световен ранг, като организаторите се надяват почитателите на мотокроса отново да имат възможност в най-скоро бъдеще това да стане реалност.
България тази седмица ще бъде представена в Европейския шампионат от 9 състезатели в класовете ЕМХ65 и ЕМХ85, като най-бързите български пилоти ще имат възможност на собствен „терен“ да се преборят за класиране на финала на шампионата който предстои в края на юли в Локет, Чехия. Конкуренцията е от най-високо ниво и включва най-добрите джуниър състезатели от Испания, Франция, Италия, Австрия, Словения и др.
В клас ЕМХ65, заявените участници са 42, като българските асове, преодолели квалификационните кръгове са Николай Павлов, Иван Тунтев, Радостин Присадов, Виктор Иванов, Георги Илиев и Никола Андреев.
При пилотите от клас ЕМХ85, ситуацията както винаги е по-сложна и там заявките са точно 50, България ще бъде представена от Симеон Шаварски, Кристиян Андреев и Велислав Ковачев. В клас OPEN сред 30-те заявки виждаме имената на най-бързите български пилоти в класовете 125, МХ2 и МХ1, като бариерата ще се запълни с много носители на шампионски титли и силни имена на мотокроса от България и региона.
В съботния ден на мотополигон „Горна Росица“ предстоят редица тренировки и квалификационни маншове, а в неделния ден, след официалното откриване което е в 09.30, предстои да видим кои ще бъдат и пилотите, които ще се отправят към Чехия.
Младши съдия Габриела Илиева от състава на Окръжен съд – Габрово вече е доктор по право. На 12 юни 2026 г., пред петчленно научно жури, съставено от хабилитирани преподаватели от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, СУ „Св. Климент Охридски“, УНСС и от ПУ „Паисий Хилендарски“, тя защити успешно дисертационния си труд на тема „Отговорност на съпрузите за задълженията към кредиторите“.
При публичната защита на разработката присъстваха съдии от Окръжен съд – Габрово, преподаватели от ВТУ и студенти. Научен ръководител на г-жа Илиева по време на няколкогодишното й обучение в докторската програма към катедра “Частноправни науки“ на Великотърновския университет и при подготовката на дисертацията е доц. д-р Венцислав Л. Петров.
Разработката на младши съдия Илиева е първото монографично изследване на правния режим на отговорността на съпрузите. Според оценките на научното жури трудът обогатява не само доктрината, но може да бъде полезен и за практикуващи юристи.
Очаква се дисертацията да бъде публично достъпна след публикуването й в Регистъра на академичния състав и защитените дисертационни трудове към Националния център за информация и документация, както и издаването ѝ в книжен формат.
-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 4 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 4 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 4 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Икономикапреди един денОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 3 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 3 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди един денМладши съдия Илиева вече е доктор по право