Новини
На този ден…
На 10 -ти март са родени:
* 1452 г. — Фердинанд Арагонски, крал на обединена Испания
* 1628 г. — Марчело Малпиги, италиански лекар, анатом и микроскопист
* 1749 г. — Лоренцо да Понте, италиански либретист
* 1772 г. — Фридрих фон Шлегел, германски филолог, писател и философ
* 1776 г. — Луиза фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Прусия
* 1788 г. — Йозеф фон Айхендорф, германски писател
* 1807 г. — Цеко Петков, български хайдутин и революционер
* 1826 г. — Георги Миркович, български революционер
* 1832 г. — Георги Ангелиев, български революционер
* 1845 г. — Александър III, руски император
* 1850 г. — Иван Димитров, български художник
* 1858 г. — Георги Иванов, български генерал
* 1867 г. — Ектор Гимар, френски архитект и дизайнер
* 1872 г. — Христо Матов, български революционер
* 1874 г. — Иван Шкойнов, български офицер
* 1890 г. — Андрей Стоянов, български композитор
* 1900 г. — Питър Де Розе, американски композитор
* 1918 г. — Валя Вербева, българска балерина
* 1920 г. — Борис Виан, френски писател
* 1923 г. — Вал Логсдън Фич, американски физик, Нобелов лауреат през 1980 г.
* 1929 г. — Соня Кънчева, българска певица
* 1934 г. — Атанас Косев, български композитор
* 1940 г. — Чък Норис, американски актьор
* 1941 г. — Васил Романов, български футболист
* 1949 г. — Агоп Мелконян, български писател
* 1950 г. — Лазар Копринаров, български дипломат
* 1950 г. — Федя Филкова, българска поетеса
* 1954 г. — Лупита Д’Алесио, мексиканска певица
* 1957 г. — Осама бин Ладен, лидер на терористичната мрежа Ал-Кайда
* 1958 г. — Шарън Стоун, американска актриса
* 1960 г. — Венета Рангелова, българска певица
* 1964 г. — Тони Полстер, австрийски футболист
* 1970 г. — Иван Ласкин, български актьор
* 1973 г. — Ева Херцигова, чешки фотомодел
* 1977 г. — Красен Илиев, български баскетболист
* 1979 г. — Иван Атанасов, български писател
* 1981 г. — Самуел Ето’о, камерунски футболист
* 1984 г. — Оливия Уайлд, американска актриса
* 1985 г. — Алекс Силва, бразилски футболист
* 1992 г. — Емили Озмънт, американска актриса
На 10-ти март:
* 241 г. пр.н.е. — Решителната победа на римляните над картагенците в Битката при Егадските острови слага край на 23-годишната Първа пуническа война.
* 1535 г. — Докато плава към Перу, испанският свещеник и пътешественик Фрай Томас де Берланга открива архипелага Галапагос.
* 1629 г. — Кралят на Англия Чарлз I разпуска парламента и установява 11-годишна кралска диктатура.
* 1770 г. — Джеймс Кук открива остров Стюарт, южно от Нова Зеландия.
* 1848 г. — Карл Маркс е избран в Париж за президент на Комунистическата лига.
* 1861 г. — В САЩ са пуснати в обръщение първите банкноти.
* 1876 г. — Александър Бел осъществява първия успешен двупосочен разговор по телефон.
* 1880 г. — Руският физик Александър Столетов открива фотоефекта.
* 1893 г. — Кот д’Ивоар става френска колония.
* 1905 г. — Руско-японска война: Приключва битката при Мукден.
* 1906 г. — Вестник Мир уличава в корупция при доставката на патрони за българската армия министър-председателя Рачо Петров, министъра на войната ген. Михаил Савов и други високопоставени държавни служители.
* 1906 г. — При най-голямата производствена авария в мина в Европа — в Северна Франция, загиват 1099 души, включително и деца-миньори.
* 1910 г. — В Китай е забранено робството.
* 1912 г. — Юан Шикай става временен президент на Китайската република.
* 1919 г. — Приета е комунистическата конституция на Украйна.
* 1925 г. — В Пирея (Гърция) е основан футболният клуб Олимпиякос.
* 1943 г. — Холокостът и България: Започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македони
* 1947 г. — Започва парична реформа в България, регламентирана с постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г.
* 1952 г. — Генерал Фулхенсио Батиста извършва държавен преврат в Куба и застава начело на властта.
* 1963 г. — Официално е открит стадиона Георги Аспарухов с мач между ПФК Левски (София) и ПФК Спартак (Плевен).
* 1976 г. — Започва първото самостоятелно околосветско плаване на жена — на Кристина Хойновска от Полша.
* 1977 г. — Астрономи от НАСА откриват пръстените на Уран.
* 1982 г. — САЩ налагат ембарго на вноса на нефт от Либия, заради подкрепата ̀и за терористични групи.
* 1996 г. — Приета е Конституцията на Република Адигея.
* 1996 г. — Кубинецът Франциско Ферерас поставя световен рекорд по дълбочина на гмуркане без специални средства — 130 метра.
* 1996 г. — Официално е открита австралийската писта за автомобилни състезания Албърт Парк в Мелбърн.
* 2004 г. — Костас Караманлис става министър-председател на Гърция.
* 2006 г. — Космическият апарат Марс Риконъсънс Орбитър достига орбитата на Марс.
източник: www.bg.wikipedia.org
Българският национален комитет на ИКОМ играе активна роля в музейния сектор през 2025 г., стана ясно от отчета на организацията, направен по време на годишното отчетно-изборно събрание. Членовете на организацията избраха за втори мандат досегашния председател проф. д-р Светла Димитрова, зам.-председатели са д-р Аксиния Бутева и Елка Пенкова, секретар е Калин Тодоров, а членове Александър Вълчев, Петър Стефанов и Теодор Йорданов.
През 2025 г. дейността на Българския национален комитет на International Council of Museums (ИКОМ) е насочена към укрепване на професионалната общност на музейните специалисти, разширяване на международните контакти и участие в ключови дискусии, свързани с развитието на музейния сектор и опазването на културното наследство. Организацията продължава да утвърждава ролята си като експертна платформа, която свързва българските музеи с международните процеси в областта на музеологията.
През годината управителните органи на организацията провеждат серия заседания, на които се обсъждат въпроси, свързани с нормативната рамка на музейната дейност, експертни становища до държавни институции и участието на комитета в национални инициативи, засягащи културното наследство. Особено внимание е отделено на синхронизирането на учредителния акт на организацията с устава на международната структура на ИКОМ.
Съществена стъпка в развитието на организацията е приемането на статут за годишните награди на Българския национален комитет на ИКОМ. Те имат за цел да отличават най- добрите музейни практики и научни изследвания в областта на музеологията и по този начин да стимулират професионалното развитие на музейните специалисти.
На специална церемония след края на годишното събрание бяха връчени три награди. Наградата на журито в категория „Принос в музейната дейност“ бе присъдена на Любомир Мерджанов, уредник и завеждащ фонд „Античност“ в Регионален археологически музей – Пловдив.
За активна с широк обществен обхват работа в сферата на комуникацията и популяризирането на музейната дейност бе награден Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“ на РЕМО „Етър“. Наградата за професионален авторитет, значим институционален принос и участие в експозиционни и проектни дейности бе връчена на Валентина Танева, зам.-директор на Регионален исторически музей – Пазарджик.
Към края на 2025 г. в организацията членуват 177 души – с около 30 повече в сравнение с предходната година. Това показва засилен интерес към дейността на комитета и неговата роля като професионална платформа за обмен на идеи и опит между музейните специалисти.
Сред основните професионални инициативи през годината е работата по проекта „Истории за откраднатото минало“, финансиран от Национален фонд „Култура“. Проектът е насочен към проблемите на незаконния трафик на културни ценности и към повишаване на обществената чувствителност по темата за опазването на културното наследство.
Експертната дейност на организацията включва и консултации към структури на Министерство на вътрешните работи на България във връзка с издирването на културни ценности и участието в международен проект на INTERPOL за онлайн наблюдение и идентифициране на предмети с потенциален незаконен произход.
В рамките на международното професионално сътрудничество представители на комитета участват и в дейността на новосъздадения технически комитет към International Organization for Standardization (ISO), посветен на опазването на културното наследство. На срещи на експерти се обсъждат нови стандарти за превантивна консервация, класификация на уврежданията при различни материали и мерки за защита на музейните колекции при природни бедствия и пожари.
Българският национален комитет на ИКОМ продължава активното си участие в международните структури на организацията. Представители на комитета се включват в заседанията на Консултативния съвет на ИКОМ, както и в Генералната конференция на организацията, проведена през ноември в Дубай.
Темата на форума – „Бъдещето на музеите в бързо променящите се общности“ – поставя акцент върху ролята на нематериалното културно наследство, младежкото участие и интегрирането на новите технологии в музейната дейност. В рамките на конференцията са обсъдени нови подходи за ангажиране на публиките, както и възможности за използване на дигиталните технологии при съхраняването и представянето на културното наследство.
Дейността на Българския национален комитет на ИКОМ през 2025 г. показва стремеж към по-активно участие на българските музейни специалисти в международните професионални процеси. Чрез експертни инициативи, проекти и участие в международни форуми организацията продължава да работи за укрепване на професионалната общност и за утвърждаване на ролята на музеите като важни институции за опазване и интерпретация на културното наследство.
В деня на националния празник на България – 3 март, в габровското село Янковци беше отслужен Архиерейски водосвет и бе направена първа копка на православния храм „Св. Паисий Светогорец“.
Събитието събра десетки жители и гости на селото, които споделиха празничния ден, обединени от надеждата за изграждането на ново духовно средище.
Трите основни камъка на бъдещата църква бяха положени с благословията на Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий, в съслужение със свещеници от Габровската духовна околия.
С церемонията бе поставено официалното начало на строителството на новия Божи дом в центъра на селото. Изграждането на храма се осъществява със съдействието на Община Габрово и със средства, осигурени от дарител.
Инициативата е дългоочаквана от местната общност, която вижда в бъдещия храм място за молитва, вяра и духовна опора. Изборът на датата – 3 март, символ на свободата и националното единство придаде допълнителен смисъл на събитието.
За жителите на Янковци началото на строежа се превърна в празник не само на вярата, но и на общността.
Очаква се църквата „Св. Паисий Светогорец“ да се превърне в духовно средище за поколения напред, обединяващо хората около християнските ценности и традиции.
11-годишният състезател на ШК „Орловец 1997“-Габрово Кристиан Василев спечели бронзов медал в XI Детски турнир „Свобода“, който се проведе в Радневo.
С 4 победи и едно равенство Кристиян се нареди трети във възрастовата група на 12-годишните и десети в генералното класиране от 50 деца от цялата страна.
Освен престижните отличия, класираните състезатели получиха и награди от организаторите на турнира.
-
Любопитнопреди 3 дни„Тревненска школа“ стартира курсове за прием на ученици
-
Кримипреди 7 дни10 години затвор за габровец, продал на полицаи под прикритие над 16 кила марихуана
-
Кримипреди 6 дниГеорги Георгиев е новият директор на Областна дирекция на МВР – Габрово
-
Кримипреди 7 дниСгащиха 70-годишно „муле“, участвало в схема за 17 бона и злато от баба в Габрово
-
Новинипреди 6 дниСъветниците одобриха субсидията за „Янтра“
-
Икономикапреди 7 дниНАП напомня: До 2 март се подават справките за изплатени доходи
-
Новинипреди 3 дни„Янтра“ се изкачи в топ 3 след обрат на негостоприемния „Бончук“ в Дупница
-
Любопитнопреди 3 дниУченичка от Габрово с първо място от национално състезание по немски