Свържи се с нас

Новини

Сега е моментът за паметник на Васил Левски в Габрово

Published

on

manastirСега е моментът да се подновят усилията за възстановяване на Девическия манастир „Свето Благовещение“ и за построяването на паметник на Васил Левски в Габрово.

Това обяви Момчил Цонев от Обществен комитет „Васил Левски“ – Габрово по повод победата на „Градинката с мечето“ в националната кампания „Място в сърцето“.

В кампанията габровци избраха за местен победител „Градинката с мечето“ именно защото това е едно от най-предпочитаните места за срещи в Габрово и поради спомена на по-старите габровци за манастира на това място.

През 1990 г. габровската общественост поставя въпроса за възстановяване на девическия манастир “Свето Благовещение”. През 1993 г. още с учредяването си комитет „Васил Левски” вписва като основна задача да работи за възстановяване паметта на Апостола чрез съграждането на параклис в градската градинка. През 2006 г. председателят на комитет „Васил Левски“ Даниела Цонева предлага на Община Габрово да се изгради паметник на Апостола в Габрово, какъвто в града няма.

В днешния си вид градската градина на Габрово не показва множеството културни и исторически пластове от миналото си, смята Момчил Цонев. „Един проект за развитието й би трябвало да включва разкриване на тези пластове. След 1990 г. неколкократно са обсъждани проекти за цялостно или частично възстановяване на Девическия манастир. В момента най-реалистично ще бъде да се подновят усилията за повторно построяване на манастирската църква. Като един от най-важните възрожденски градове Габрово трябва да отдаде заслуженото и на една от най-големите възрожденски личности – Васил Левски. Градската градина на Габрово е естественото място, на което трябва да се изгради негов паметник. Там в момента има възпоменателна морена, която е единственото свидетелство в Габрово за делото на Апостола“, продължава Цонев.

Градската градина не само е в сърцето на Габрово, нейната история е и част от най-габровското, от автентично габровското, казва Момчил Цонев и продължава с примери от историята на Девическия манастир: Градската градинка се намира на мястото на разрушения през 1959 г. Девически манастир „Свето Благовещение“, който е създаден по идея на самия Йосиф Соколски през 1836 г. С историята на този манастир са свързани всички положителни качества на габровци, с които се гордеем днес – свободолюбието, гражданската активност, икономическата предприемчивост, българският национален дух, желанието за просвета, историческото самосъзнание.

Свободолюбието и гражданската активност – защото манастирът е създаден без официалното съгласие на османската власт и благодарение на личните усилия на Йосиф Соколски и тогавашния първенец Петър Хаджихристов.

Икономическата предприемчивост – защото дори габровските монахини притежават онзи дух, който прави от Габрово Български Манчестър. Освен на молитви и духовен живот те са отдадени и на труд – в манастира се тъче прекрасен шаяк, както разказва пътешественикът Феликс Каниц през 1871 г.

Българският национален дух – в габровския Девически манастир подслон намира и Апостола на българската свобода Васил Левски.

Желанието за просвета – през 1930-те години Девическият манастир дарява място и средства за построяването на девически пансион, който се е намирал в съседство с днешната библиотека и по-късно е разрушен.

Историческото самосъзнание – през 1955 г. към манастира е изградена музейна сбирка, чийто най-ценен експонат е джобното ножче на Васил Левски.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица