Свържи се с нас

Новини

Токът няма да поскъпва, цената му може да се вдигне след години

Published

on

tokВсеки може да поиска повишение на тока, важното е какво Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще им даде, а исканията на ЕРП-тата са нереалистични, заяви депутатът от „Коалиция за България” Явор Куюмджиев в ефира на Нова телевизия, цитиран от Аргументи БГ.

Според него няма основание за ръст на цената на електроенергията към този момент, а това може да стане „след години” заради ръста на инфлацията или на цената на ресурсите.

Припомняме, че дружествата поискаха повишение на цената на тока от 1 юли с около 9 на сто. Мотивите са, че дружествата продават електричеството на нощна тарифа под цената, на която го купуват от Националната електрическа компания (НЕК), а и не им се признават разходите за инвестиции.

Директорът на АЕЦ „Козлодуй” Иван Генов също обясни, че централата работи на загуба, когато продава на регулирания пазар и поиска да продава по-голяма част от своето производство на свободния пазар.

За Куюмджиев обаче подобни искания са нереални и дори има още резерви за намаляване на цената на тока, като например намаляване на разходите на електроразпределителните дружества. Той отхвърли обвиненията, че не се признават разходите за инвестиции.

„Никой не спира дружествата да взимат заем, да направят 10-годишни планове и да се развиват”, заяви депутатът.

Бившият директор на АЕЦ „Козлодуй” Валентин Николов, който също участваше в дискусията, обаче коментира, че по данни на Световната банка натрупаните задължения в енергетиката у нас непрекъснато растат. До 2030 година задълженията ще достигнат 20 млрд. лева, ако не бъде направена реформа, обясни той.

„Ако зависи от експертите, цената на тока ще се повиши, ако зависи от политиците – ще се намали”, обясни още експертът, който е част от ГЕРБ.

Куюмджиев и Николов спориха в ефира дали нормата на възвръщаемост от инвестициите са печалба. Според червения депутат електроразпределителните дружества в момента имат гарантирана норма на възвръщаемост между 6 и 8 на сто. „Коя фирма може да разчита на такава гарантирана печалба?”, попита той.

България има достатъчно природен газ в хранилището в Чирен и оттам може да гарантира потреблението за 30 дни. В „Чирен” в момента има 220 млн. куб. метра природен газ.

Владимир Николов обаче припомни, че на ден от хранилището могат да се черпят по най-много 3 млн. куб. метра, защото налягането пада. Дневното потребление е 8-10 млн. куб. метра газ.

Куюмджиев посочи, че през май 2013 година в хранилището е имало само 60 млн. куб. метра газ, което е гарантирало потреблението само за „5-6 дни“. През есента управляващите са нагнетили около 390 млн. куб. метра газ. Николов обаче посочи, че това е нормалната практика – хранилището се пълни през есенните месеци, за да бъде гарантирано повишеното потребление през зимата.

Друга алтернатива е газовата връзка с Гърция, която е била построена по времето на Тройната коалиция, обясни Куюмджиев. Той обвини ГЕРБ, че за четири години не са изградили други връзки. Най-напредналата – тази с Румъния, все още не е функционираща, заради „порочен търг”, организиран от управляващите тогава. Избрана е била италианска фирма, която е спечелила с нереална оферта и не е завършила строителството, категоричен беше червеният депутат.

Куюмджиев обаче не посочи, че по тази връзка България все още не може да получава природен газ от Румъния, защото не е изградена компресорна станция на територията на северната ни съседка, което не позволява „обръщането“ на потока.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица