Свържи се с нас

Новини

Д-р Рафики грабна голямата награда на ловната вечеринка

Published

on

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Д-р Рафики

Д-р Рафики грабна голямата награда на ловната вечеринка. Повече от две десетилетия вечеринката на габровските ловци претендира да е най-добрата, защото и тогава, и сега, забавлението е в резултат на богата артистично – музикална забавна програма.

Бай Мирчо

Бай Мирчо

При тазгодишната за закриване на сезон 2013/2014г., освен традиционните томбола и игри, аплодисменти предизвика 73-годишният Мирчо Мирчев – завидно жизнен и работоспособен, който вече 50 години вади ловен билет. Откакто става ловец през 1964 година той и досега е член на ЛРД Гъбене. Когато водещата Светлана Кацарска го покани пред микрофона, той сподели, че е примал всички ловци в дружинката. Учил ги е на любов към природата и на почтеност към лова.

„Благодаря на Бога, че съм жив и здрав. Лъвът е тръпката ми. Вървя пеша и въпреки това съм пръв на пусиите. Не ходя на лов, за да се возя на джип, а да се наслаждавам на природата, да направим лов. Нямам и модерни пушки. В онези години ловувах с туловка, а сега с иж. На сто метра биех заек и старците викаха – е, това момче ще стане ловджия. Докато мога да вървя и да мърдам, ще ходя на лова” – казва Мирчо Мирчев, който изпраща последния сезон с три отстрела на диво прасе. Заради точността му в отношенията колегите му го даряват с уважение и доверие.

Тази година гост на габровската вечеринка беше главният секретар на националното сдружение Васил Василев.

Кънчо Кънев от дружинка Яворец е в тройката ловци от габровското сдружение с най-много слуки на диво прасе през изминалия сезон.

Кънчо Кънев от дружинка Яворец е в тройката ловци от габровското сдружение с най-много слуки на диво прасе през изминалия сезон.

Пестеливи, без да отегчават с много думи, Васко Василев и председателят на габровското ловно-рибарско сдружение д-р Николай Пенчоков поздравиха присъстващите и дадоха старт на веселата част.

От възможните много цифри за постигнатите резултати през сезон 2013/2014г., който изпратиха, се чуха само няколко – че 92% е изпълнението на плана за отстрела на дива свиня, че с най-висок отстрел са дружинките Козирог и Гачевци, а най-много слуки имат ловците Пламен Танковски от ЛРД Враниловци, Христо Райчев – от ЛРД Драгановци и Кънчо Кънчев от ЛРД Яворец.

Веселата част на вечеринката в Габрово никога не е била вдъхновена единствено от мохабета по масите между ловците.

Игрите, тип забавни състезания винаги са били част от големите емоции тази вечер.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAОще на първата от тях Рачо Шейтанов, ловец от Жълтеш, си тръгна с шаран след като успя да го „претегли” най-точно.

Андрей от Кметовци и Мирослав от Яворец показаха, че са добри познавачи на съответния калибър патрони като спечелиха по бутилка отлежало мерло. Благодарение на спонсорите жребият в томболата донесе на късметлиите скъпи и практични предмети и пособия за лова и риболова.

Майсторът-хищничар на габровското дружество Димитър Рачев – Мити подари на водещата Светлана Кацарска пухкава кожа от лисица, за това че всеки път благодарение на нея, вечеринките са богати на преживявания и емоции.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Йордан Пантев – късметлията, който спечели дивото прасе

И тази година Мити дари торта с типично ловна украса за вечеринката, с която си тръгна Момчил Антонов от дружинка Борово.

Другата традиционна награда – диво прасе, бе първата слука на бъдещия ловец Йордан Пантев, който е на път да стане член на ЛРД Гъбене.

Четиригодишната Габриела Иванова, внучка на ловеца Иван Тодоров от дружинка Гъбене, изтегли билет – безплатен уикенд за двама в ловен комплекс Гиргини, който се падна на потомък на Райна Княгиня Велко Футеков от Панагюрище – гост на дружинка Гачевци и лично на председателя й Иван Найденов, като през сезона не веднъж е ловувал с тях.

Най-голям късметлия обаче бе д-р Рафики, който спечели най-голямата от наградите в томболата – ловен полуавтомат.

Известният ортопед – травматолог в габровската болница, който четвърта година ловува с дружинка Борово, взе сертификата усмян до уши. „Нямам търпение да дойде новия сезон, та да пробвам новата си придобивка“ – каза докторът, който през изминалия сезон има три отстрела на диво прасе. „За мен ловът е и спорт, и тръпка, и почивка” – каза д-р Рафики.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица