снимка: ТУ – Габрово, Архив

Новата рейтингова система на университетите потвърди опасенията, че пазарът на труда се пренаселва с висшисти, които не могат да си намерят работа по специалността. Едва 46% от абсолвентите въобще успяват да се класират за позиции, за които се изисква висше образование. Рейтингите обаче показаха и друго – у нас има специалности и университети, разделени от огромна пропаст, която е трудно да бъде наваксана. Най-често това са масовите направления, записвани от студентите, като икономика или администрация и управление, пише „Стандарт“, цитирани от Аргументи БГ.

Ако решиш да учиш медицина в България, почти няма значение къде го правиш. Въпреки че според рейтинговата система има първи, втори и, разбира се, последен в класацията, разликите в точките помежду им са толкова малки, че на практика качеството е приблизително едно и също. При това високо. Може би затова тази специалност има и най-ниска безработица – едва 0,13 на сто. Съвсем отделен е въпросът, че 27% от завършилите медицина грабват дипломата си и заминават за чужбина – затова и в НОИ липсват данни за тях.

Далеч не е така обаче в специалност икономика, учена от всеки четвърти студент у нас. Рейтингите показват огромна ножица между университетите, които са първи в класацията, и висшите училища „на опашката“. При това става дума не само за реализацията на техните висшисти, а и за оценката им при акредитацията, която дава представа за нивото на подготовката там. Първи в класирането е Американският университет в България, който тази година изпреварва и СУ, и УНСС. Aкредитационната му оценка е 9,12 от общо 10 УНСС е с 9,88, но е с по-задни позиции при други критерии, главно при дохода на възпитаниците си. Любопитното обаче е, че последният в класацията – Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив, има оценка едва 6,34. То е получило 0 точки за научен принос и цитирания в научни издания, а едва 10,76 от абсолвентите му работят по специалността си.

Около 30% са продавачи или се трудят в сферата на персоналните услуги, включваща бармани, козметици и фризьори. Сред работодателите то също се котира на 0, но куриозът е, че 80% от студентите му са посочили, че ако имат възможност да кандидатстват отново, биха записали същата специалност в същото висше училище. Впрочем ножицата в заплатите на първия в класацията Американския университет и на последния ВУЗ е близо три пъти. Възпитаниците на АУ – Благоевград започват работа с 1472 лева заплата, а завършилите висшето училище се разписват срещу 585,11 лв. Впрочем реализацията на младите икономисти от Университета по хранителни технологии в Пловдив и „Ас. Златаров“ в Бургас също варира около 20%, а заплатите им – около 700 лева.

Приблизително същият е процентът и на продавачите, дипломирали се там. Всъщност в 14 от общо 26-те университета у нас, в които се преподава икономика, абсолвентите зад щанда са около и над 10%. Дори и при ВУЗ-овете отличници хората, които работят по специалността си, са около половината. Само Американският надхвърля това число със 72% младежи, чиито дипломи не са само лист хартия. Анализът на данните впрочем показва, че повечето университети са най-добри в направленията, които са предлагали традиционно и преди демокрацията.

Онези, които по време на демокрацията „ъпгрейднаха“ листата на специалностите си с модните администрация, право и икономика, най-често не са дотам добри в преподаването им. В толкова търсената от отличниците специалност право например средните заплати са паднали под 1000 лева. Само за година доходите на възпитаниците на Алма матер в юридическия сектор са се сринали със стотина лева и вече са 963.

Завършилите последния в класацията Варненски свободен университет вземат 720 лева средно. По-любопитно обаче е какво точно работят младите юристи. Сред тях, за щастие, продавачи няма. В Алма матер около 16% са самоосигуряващи се, което означава, че се трудят като адвокати и нотариуси. В славещия се като „митничарски“ Югозападен университет държавните служители са цели 40 на сто. Администрация и управление пък се учи в цели 16 университета, но 10% от завършилите тази специалност прилагат дипломите си на сергията. 1/3 о

т възпитаниците на Колежа по туризъм в Благоевград избират между щанда и персоналните услуги (бармани, фризьори, козметици). Само 16% от тях работят на места, където висшето образование все пак им служи за нещо. И тук разликата в заплатите между първенеца – Американския университет, и последния е три пъти. Куриозът обаче, е че 100% от завършилите колежа биха избрали да учат там повторно. Дори в Американския и Софийския университет доволните са по-малко – и на двете места по около 82%.

Оказва се, че студентите, учещи в най-слабите висши училища, или не могат да оценят правилно качеството на онова, което им се поднася, или просто съзнават, че това е била най-добрата им алтернатива да се спасят от бюрата по труда за още 4 г. На практика се оказва, че у нас има „пазар“ за доста от слабите частни висши училища, защото мнозина робуват на тезата „диплома на всяка цена“ или просто гледат на тях като на щит срещу безработицата. Информатиката с двойна ножица Битува митът, че студентите, които учат информатика, винаги си намират добре платена работа. Оказва се обаче, че е важно и в кой университет я учиш. В момента тази специалност се преподава в 12 висши училища, като начело са СУ и Американският университет, а на последните места – Русенският и Шуменският.

Разликата в заплатите на завършилите първия и последния е над два пъти. Младите информатици от Алма матер започват с най-високи стартови заплати в цялата страна – 1775 лева. Възпитаниците на Шуменския се разписват за 708. При това 90% от завършилите СУ работят по специалността си у нас. Предполага се, че останалите най-вероятно са в чужбина, защото безработицата е малко над 1%. Едва 45,69% от завършилите информатика в Шумен могат да се похвалят, че дипломата им служи за нещо. Безработицата при тях е 5,97%. И в първия, и в последния университет обаче студентите се оказват еднакво удовлетворени от избора си.

Философите са най-недоволни Задоволството от избора на университет не е свързано с реализацията, или поне това показва рейтинговата система. По този показател тя се базира най-вече на анкети сред студенти. Най-доволни като цяло от избраната специалност са студентите, които учат теория и управления на образованието – специалност, предпоследна по безработица. 94,39% от тях харесват и професията, и университета си. Следват ги студентите, които учат материалознание и теория на изкуствата, а едва след това са медицина и право. Сред най-недоволните са учещите философия и политически науки.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/14058610933873