Свържи се с нас

Любопитно

102 години от откриването на жп линията Габрово – Царева ливада

Published

on

снимка: www.trainspotters.tk

снимка: www.trainspotters.tk

Най-активното строителство на железопътни линии в България се извършва през последното десетилетие на 19 век и първите 10 – 12 години на 20 век. От 693 километра в 1887 година дължината на железопътните линии нараснала на 1931 километра през 1911 година. Само през периода 1900 – 1911 година, били построени нови железопътни линии с обща дължина 754 километра. През този период е построена и линията Русе – Търново, а от 1906 година започва строежа на презбалканската линия Търново –Дряново – Трявна – Борущица – Стара Загора с отклонение за Габрово.

По това време във Върбаново (Царева ливада) се строи голяма гара, която в последствие става важен железопътен възел, с която се определя и по-нататъшното развитие на селото и целия регион. Контролът на строежа на жп гара Върбаново бил възложен на Йордан Марков от село Сяровци, протеже на Никола Мушанов. Като общи работници по строежа на жп линията са работели много мъже и жени от района.

Чрез системата на предприемачи, акорданти и надзиратели, компаниите подлагали на жестока експлоатация работниците – българи, македонци, италианци, черногорци, сърби, хървати и други, наричани с общото име „бараби”. Неслучайно на няколко пъти на строежа се провеждат големи стачки – едната в края на 1906 година, другата през пролетта на 1907 година в района на Търново – Върбаново – Борущица. Третата най-голяма стачка, в която участват 1300 души е през 1909 година в участъка Царева ливада – Габрово.

По време на строежа на двете ЖП линии и гарата животът в Царева ливада бил много бурен. Стотици работници напълвали селището като мравуняк, особено в празнични дни. Две фурни не смогвали да изпекат хляб. Всички ханчета са превърнати в кръчми и гостилници. Всички свободни стаи и стаички са натъпкани с квартиранти. Хранителни продукти и напитки се продавали и на „кантони” – на открито по обектите.

Гара Царева ливада и жп линията за Габрово били открити по най-тържествен начин на 29 януари 1912 година. На тържеството присъствал и цар Фердинанд, председателят на министерския съвет Гешев, много министри и висши чиновници. Гаровата постройка е била украсена с гирлянди и знамена. Точно в 10 часа и 5 минути, царят прерязва лентата, която е опъната от две момиченца с разплетени коси и ленти през рамената. Влакът, теглен от два локомотива, е готов да откара гостите в Габрово с първият пътнически влак Царева ливада – Габрово. В крайната гара, на 17,380 км от Царева ливада, хиляди жители на Балканския град посрещат влака – символ на прогреса.

Непрекъснатото увеличаване на трафика по Презбалканската и Габровската жп линии налага бързото разширяване на железопътната гара в Царева ливада. Тя става важен железопътен възел по 4-та главна жп линия и врата на индустриално Габрово. Първият началник гарата в Царева ливада е бил Йордан Бръчков, а най-много години като началник гара е работил Пейно Пейнов.

Ако през 1925 година по линията преминават денонощно 12 влака, през 1968 година те са вече 72, от които само до и от Габрово 26 влака – 17 пътнически и 9 товарни. Товарът за Габрово достига 120 – 140 вагона на денонощие, а общо през гара Царева ливада за денонощие преминават по 540 вагона. Непрекъснато се подобрява и тягата на влаковете. До 1954 година влаковете се теглят от парни локомотиви серия 19. През 1969 година е извършена реконструкция на железния път, с което се завишава осовото натоварване до 20 тона. През 1974 година по линията преминава и първия дизелов локомотив, а от 1977 година се появяват и електровозите.

В различни периоди през годините габровци са имали възможността да ползват, освен влаковете до Царева ливада и директни влакове до Горна Оряховица, Русе, Плачковци, Пловдив и, разбира се, легендарният влак „Шипка” до София. Днес по линията се движат общо 18 влака, по 9 на посока, които се обслужват от електромотрисни влакове серия 32.

Припомняме, че в момента тече кампания на „Железниците Днес” в подкрепа на железопътния транспорт в Габровския регион. Тя предвижда различни отстъпки и малки подаръци за клиентите на жп гара Габрово.

Източник: „Железниците Днес, брой 2 – 2014“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Любопитно

„Българската литература nakratko“ на Иво Сиромахов гостува в Габрово

Published

on

Как може един учител да задържи вниманието на учениците в час по литература? С упорство и изобретателност – като буквално играе произведенията и биографиите на авторите!

Заповядайте да видите как се случва това и да се посмеете на премиерата на „Българската литература NAKRATKO“, на 21 февруари от 19.00 часа в зала „Възраждане“ в Габрово.

Авторът на постановката Иво Сиромахов разказва за абсурдната ситуация в българското образование и нелепостите, с които се сблъскват ученици и учители. Режисьор на творбата е Златомир Молдовански, художник-сценограф Ивелина Минева, а музикалното оформление е дело на D-Trax.

Премиерата в Габрово се случва благодарение на Продуцентска къща „Ажур Пико“.

На сцената на зала „Възраждане“ публиката ще види в ролята на трима изтерзани, но усърдни учители, Мария Игнатова – за която това е дебют на театрална сцена, Ненчо Илчев и Антоан Петров.

Изправени пред предизвикателството да преподадат българската литература атрактивно и модерно, така че да бъде разбрана от съвременните ученици, те избират забавен подход. Всеотдайно разиграват конфликтите между Иван Вазов и Пенчо Славейков, Йовков и Елин Пелин, любовния триъгълник между Яворов, Лора и Мина и правят инсценировки на моменти от „Под игото“, „На браздата“, „По жицата“.

Постигат ли целта си? Заповядайте да разберете сами! Заповядайте да гледате премиерата, която ще разсмее всеки от сърце, улавяйки точно с горчива ирония моменти от битието на българското образование.

Билети за представлението Ви очакват във фото „Спринт“, на централната ул. „Радецка“ №24-26 в Габрово. За повече информация и резервации: тел. 0894 654 920 – Даниела Метева.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Държавният архив показа как се е празнувал Трифон Зарезан

Published

on

Днес, 1 февруари, празнуваме Трифон Зарезан. Държавен архив – Габрово показа как се е отбелязвал празникът в миналото, публикувайки снимки и припомняйки ни какво повелява обичаят.

Традицията повелява жените да омесят пресен хляб, да сготвят кокошка, пълнена с ориз или булгур. Извършва се ритуална резитба на лозята, с която се поставя началото на земеделската година.

Мъжете взимат в нова вълнена торба всичко приготвено, заедно с бъклица вино и отиват на лозето. Прекръстват се, отрязват по три пръчки, отново се прекръстват и извършват ритуала „зарязване“, т.е. поливат с виното, което са донесли.

Един от тях се избира за Цар на лозята, около когото всички се събират, окичват го с венци от отрязани лозови пръчки и играят хоро.

Представените снимки са от отбелязването на празника в с. Бериево, Севлиевско, през 1966 г. и се съхраняват в Държавен архив – Габрово, фонд № 817 „Окръжен център за фотопропаганда и фотооблсужване – Габрово”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Българинът предпочита родното вино

Published

on

В България продажбите на родни вина са в пъти повече от тези на вносните. Такава тенденция показват данните на известна голяма търговска верига у нас, представена и в Габрово, за консумацията и нагласите на клиентите.

От години ценителите в страната избират за трапезата и специалните си празници вино от български производители. Наблюдава се и районираност в търсенето – потребителите от традиционните винарски райони в страната избират местните сортове и производители. Типичният винолюбител от Мелник, вместо да закупи Тракийски Мавруд, е по-склонен да заложи на характерните за местния тероар Мелник 55 или Широка мелнишка лоза.

Много позитивна за родния пазар тенденция очертава ритейлърът – с възраждането на лозови масиви от традиционните български сортове като Мавруд, Тамянка, Мелник 55 и Рубин и др. се повишава и търсенето им от страна на потребителя. За налагане на местните сортове помага и популярната в последните години тенденция – във винопроизводството да се купажират местни с класически сортове.

От популярните сортове, предпочитани от българина, остават Мерло, Шардоне, Каберне Совиньон. А в последните години се наблюдава ръст при Совиньон Блан, Сира, както и Каберне Фран, който набира особена популярност последната година.

Бялото вино чувствително измества червеното от лидерската позиция по продажби. При него вече не се наблюдава сезонност на търсенето.

Розето и пенливите вина също растат за сметка на червеното, което остава предпочитано основно през студените месеци на годината. Причината за това е, че винолюбителите търсят свежи вина с плодов „нос“, по-нисък алкохолен градус, лесни за съчетание с храна и самостоятелна консумация. Винената култура на българина расте последните години. Това показва повишеният интерес от страна на потребителя към вина от висок ценови клас.

В коледно-новогодишния период компанията отчита ръст в търсенето на вино в бутилка пред вина в bag-in-box-разфасовка. Очакванията на ритейлъра са, че тази тенденция ще продължи и през 2023 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица